Картини на юбиляри са събрани в съвместна изложба 5/6/7в галерия "Капана“ в Пловдив. Интервю за предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" с Костадин Отонов, известен пловдивски плакатист и куратор на тази изложба.

Иска ми се да ви попитам как така събрахте тези хора? Ясно е, че са юбиляри, но дали пък няма и разсърдени, които липсват във вашия набор от юбиляри?

Както ви казах, да са се обадили. Аз нямам ЕГН-та на всички художници, които са юбиляри тази година. Така че няма как да се сърди който и да било. Но пък в основата си групата от художници в тази изложба са бивши ученици от Художествена гимназия - Пловдив от първите години. Това е третият випуск на Художествена гимназия, като осем от участниците са от този випуск, те са приятели, съмишленици и съученици, които продължават и поддържат помежду си едно прекрасно приятелство, което много ме трогва. Така че беше ми лесно в това отношение. Но пак казвам, винаги съм твърдял за тези изложби, че аз не съм куратор в оня аспект, в който се разбира кураторството, а повечето са плод на това, че хората са се родили в тази година.

Това са повече изявени имена, или сред тях има и по-нови, да кажем, които не са толкова познати на пловдивската общественост?

Хора, които са стигнали до 50-60 и 70 години няма как да не са напред вече, известни, популярни автори, които имат своят дългогодишен живот като творци в Пловдив. Значи, пловдивската публика ги познава и обича в годините назад. И това, че сега те ще имат възможността в една малка, камерна форма, да се представят в галерия “Капана", е един повод да ги почетем, да ги уважим и да им благодарим за това, че те дават цвят на Пловдив. Продължава една много хубава традиция, която вече за жалост разбирам, че се очертава да бъде последна.

Това пък защо? Звучи малко тъжно.

Как да ви кажа, много често започваме нещо и много бързо го разрушаваме. Дори и на най-хубавото нещо все му намираме по някакъв кусур, все нещо ни пречи по някакъв начин. И си измисляме нещо ново. И започваме отначало. Защото не можем да кажем, че догодина няма да има юбиляри, но аз се надявам, че Пловдивската община и Градска художествена галерия ще дава възможност от догодина на художниците да правят самостоятелни изложби. Една част от тези художници направиха самостоятелни изложби тази година, но те ги направиха в частни галерии повечето. Явно, това се очертава като тенденция, а Пловдив дава възможност с много нови галерии, които се построиха в това отношение - както частни, така и общински, в които има пространство. Така че всеки, който търси изява, има тази възможност.

Но тази изложба е един събирателен образ на едно поколение художници през 10 години, които са израснали в града ни и съответно виждаме в една концентрирана форма техния път - житейски, творчески път.

Но това не е лош формат, според мен. Не знам кой и защо е казал, че не трябва да съществува този формат?

Може би именно поради това, че веднъж самостоятелни изложби, веднъж тя тук все пак е по-камерна. Но както казах, тя е една своеобразна мини изложба на всеки един от тези автори, където Пловдив да може да отдаде дължимото на тях, да им благодари на всички. И в края на краищата, по едно шампанско да изпием за тяхно здраве, за тяхното творческо дълголетие най-вече.

Да кажем обаче, какво точно включва изложбата 5/6/7, какъв жанр са творбите, има ли някакъв специален подбор? Какви работи ще видим?

Доминира живописта, защото Пловдив все пак е известен като град на живописците. Аз не определям всеки родил се през този период, но в интерес на истината тук, може би за първи път в този формат, имаме и скулптура, това е Пенка Никова, една чудесна пластичка пловдивска, която се вживява. Същевременно тя прави изложба в София в момента, която тази вечер открива. Но тя е намерила възможност да представи свои работи и тук при нас, които са действително едно бижу. Останалите автори, които никога до този момент не са присъствали, това е една колежка - Аглика Стоилова, съпруга на един наш известен пловдивски илюстратор Борис Стоилов. Тя представя една колекция от близо 16 плаката, нещо, което рядко се среща в изложбените зали в Пловдив. Плакати, правени за международни музикални празници, опери в САЩ, в Италия, почти в цяла Европа. Много интересни, много приятни, на високо ниво работи, които тя от нашия град прави за Европа. Аз самият като плакатист съм възхитен от нейните работи. Така че нека публиката да заповяда!

Какво друго да кажа, другите са живописци, и това са Златка Шеткова  - известна наша също много добра живописка, Милена Мишева - позната, Михаела Иванова. Има един автор, който има N-форми, това е Правдолюб Иванов, който е преподавател и в Художествена академия - София. Правдолюб се представя с едни прекрасни произведения, които са в духа на нашето съвремие в момента като тенденции.

Палмиро Дечевски, Пламен Русев - един прекрасен живописец, Румен Манолов, който бих казал, че е певец на Пловдив, от малкото художници, които обича и рисува нашия град, “Капана" най-вече. И Цветана Гумеля, която е плакатистка също, но се занимава и с живопис. Тя също представя своите работи. В момента няма да присъства, защото е в Берлин, Златка Шеткова пък е в Индия. Така че всичко някак си има една вътрешна динамика на такива творчески преживявания, преплитания, връзки, които обогатяват не само самите автори, а и нас, публиката.

Има ли нещо, което обединява всички тези автори?

Ако говорим за кураторски подход, като обединението е в самото оформление на залата. Да, има нещо, което ги обединява - това е моят принос, като съм сортирал произведенията на всеки един от авторите с неговото име, да е ясно кой е авторът. Това, което ще ги обедини накрая ще е и шампанското, което ще изпием за тяхно здраве, бонбоните, които ще изядем. А иначе няма как да ги обединява нещо, защото всеки един от тях е индивид.

Тази изложба носи друг, малко по-топъл, малко по-сантиментален дори елемент, защото става дума за рождена година на всеки един. Всеки един е стигнал донякъде в своя живот и в своето творчество, така че ще се радваме да дойде публиката и да види техните достижения и да им се порадва от сърце. Ако пък може някои от тези работи да ги притежава и вкъщи, да им се радва също, ще бъде прекрасно.

А докога ще остане изложбата в галерия "Капана"?

Изложбата ще бъде до 3 декември. Те трациционно по 20 дни се дават за една такава изложба. Но аз се надявам, че пловдивската публика вече свикна с тази галерия, да влиза в нея, входът е свободен. И пловдивската публика е добре дошла! Нека да не влиза само, когато вали дъжд, а просто да пожелае, да я почувства вътре в себе си нуждата от това да се докосне до едно действително изкуство на своите съграждани.