Костадин Костадинов, лидер на ПП "Възраждане“, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус" "Това е България".     

Докъде стигна инициативата на "Възраждане“ за спасяване на българския лев, като започнe  подписка за референдум срещу приемането на еврото? Гост в студиото е Костадин Костадинов – лидер на ПП "Възраждане“. Започваме, д-р Костадинов, от там, откъдето завърши предишният ни разговор. Тогава съобщихте, че предприемате  преосноваването на държавата със старта на вашата подписка за подкрепа на българския лев и срещу приемането на еврото. Какви са резултатите до момента?

Ние още не сме започнали подписката, защото виждате, че в момента първо имаме много сериозни ангажименти в Народното събрание, където се опитваме да спрем някои законопроекти, които се опитват и целят, на практика постепенно да подготвят почвата за въвеждането на еврото в България, буквално на ръба на закона, да не кажа и против закона и най-вече против основния закон – Конституцията. От друга страна и с наближаването пък на коледните и новогодишните празници началото на една такава подписка просто няма как да бъде достатъчно продуктивно. Така че официалното започване на събирането на подписите ще бъде в началото на следващия месец, в началото на новата година.

Остава ли в сила въпросът, който предлагате за референдума?

Да.

"Съгласни ли сте българският лев да се запази като официална валута в България до достигането на 90% от средноевропейските доходи?“

Точно така. И между другото, искам да добавя нещо друго, което е много важно. Аз съм го казвал много пъти, но все пак е редно да го припомня за пореден път – България е единствената европейска държава, която никога не е свиквала какъвто и да било референдум, свързан с членството й в Европейските и евроатлантическите структури. Винаги някой друг е вземал решението вместо нас, по начина, по който се вземаха решенията преди 1989 г., защото както България влезе в Съветския блок и в Съвета за икономическа взаимопомощ, и във Варшавския договор, така влезе и в Американския блок, и в Европейския съюз, и в НАТО, по един и същи начин – без референдум и без никой да пита българския народ. И в двата случая управляващите партии – преди БКП, сега новите БКП-та, те са няколко, обясняваха, че знаят какво мисли българският народ, така че няма нужда да бъде питан той.

Вие се обявихте и за предоговаряне на Плана за възстановяване и устойчивост. Обаче реалистично ли е да се случи?

Разбира се, че е реалистично. Особено с оглед на това, че Планът за възстановяване и устойчивост така, както е договорен от предишното правителство на "Продължаваме промяната“, БСП, "Демократична България“ и "Има такъв народ“, предвижда съкращаване с 40% на българските въглищни енергийни мощности, което означава на практика смърт на българската енергийна независимост. Нека да кажа още веднъж, за да стане по-ясно, защото смърт на българската енергийна независимост на много от хората нищо не говори. Нека да кажем простичко, че цената на тока ще скочи с 50% до края на 2025 г., защото те са предвидени за затваряне тези 40%. Всъщност точният термин е намаляване на въглеродните емисии, което означава, че всъщност всички български ТЕЦ-ове ще намалят с 40% своята работа, съответно с 40% ще се намали производството на ток, съответно ще трябва тези 40% да бъдат компенсирани отнякъде. Откъде – естествено с внос, защото България не може да задоволява сама собствените си нужди вече, ако затворим ТЕЦ-овете. Както е добре известно, чуждият ток е не три, не четири, а пет-шест пъти по-скъп дори, ако гледаме цените на европейската енергийна борса в момента, по-скъп от българския ток. Така че минимум 50% скок на цената на тока до края на 2025 г. ще има, защото това, което е предвидено в Плана за възстановяване и устойчивост, в следващите две години – 2023 и 2024 г. да се случи това нещо.

Вие идвате от Народното събрание – тези въпроси там обсъждат ли се?

Не.

А защо?

Знаете ли защо? Ами защото според всички останали политически сили в парламента – аз ще ги изброя, за да стане ясно кои са те, те са еднакви: ГЕРБ, "Продължаваме промяната“, БСП, ДПС, "Демократична България“ и "Български възход“ – всички те казват, че ние не можем да предоговорим Плана. Ние от "Възраждане“ им обясняваме, че ако един договор не може да бъде предоговорен или не може да бъде развален, това не е договор-диктат, това означава, че някой ти го е наложил насила. Това означава, че някой ти е заповядал нещо и ти изпълняваш заповеди. А ние смятаме, че България все пак е независима държава, поне на хартия. Очевидно, очеизвадно не е независима държава. Но все пак поне от кумова срама би било редно, когато ние поискаме нещо подобно, като представители на четвърт милион български избиратели – то поне толкова бяха преди няколко месеца, сега съм сигурен, че са доста повече, би трябвало това наше мнение да бъде уважено. Но истината е, че то не се уважава. И не просто не се уважава, а на нас най-нагло ни се казва: вие може да искате да го предоговорите, но ние няма да ви позволим това нещо.

Кой го казва това нещо?

Всички други политически партии го казват. Журналистите го казват.

Че те от другите партии в интервюта се скъсват да казват, как централите ние трябва да ги запазим, трябва да ги запазим до 2050 г. поне, с изключение на "Продължаваме промяната“, които вече явно са си допуснали варианта закриване.

Как става това запазване тогава без предоговаряне на Плана? И именно поради тази причина ние настояваме в момента за максимално бързо връчване на мандатите и съответно разпускане на Народното събрание, защото това Народно събрание в момента приема такива закони, които са част от изискванията, за да бъдат дадени тези пари по Плана за възстановяване и устойчивост. Втори момент ще ви кажа. Сега, в момента ние приемаме – ние, народните представители, приемаме закони на конвейер, защото на нас ни е заповядано да ги приемем. Разбирате ли? Нека да го кажа още веднъж за нашите слушатели – на българските народни представители, на Българското народно събрание се заповядва следното: или приемате тези закони така, както ние ви казваме, или няма да ви дадем тези пари. А между другото, парите ще ни бъдат дадени за какво? Като компенсация за щети, които бяха причинени от действията на същата тази Европейска комисия. Защото политиката, която се провеждаше в България по отношение на т.нар. пандемия, а то беше психопандемия, защото това беше една насадена истерична…

Психоза?

Психоза, буквално, да, много точно определение за това, което се случва в последните две години, и слава Богу, остана зад гърба ни като някакъв много неприятен и лош сън почти. Всичко това беше в резултат на истеричната античовешка политика, която провеждаше Европейската комисия. И какво се получава – Европейската комисия ни накара да предприемем действия, с които ние претърпяхме загуби. След това тя каза: ние сега ще ви компенсираме тези загуби, обаче, за да ви компенсираме, вие трябва да предприемете допълнителни неща. Не стига, че ни съсипаха здравето в буквалния смисъл на думата, както физическото, така и икономическото здраве, не стига, че България претърпя страхотни щети, финансови и всякакви други, дори и човешки, но на фона на всичкото това нещо те сега казват, имат наглостта цинично да ни заявяват: ако искате да ви дадем тук едни пари за обезщетения в резултат на нашите действия, трябва да направите това, което ние ви казваме, да приемете тези закони. Ето, първият закон, който ние отхвърлихме обаче, беше Законът за борба с корупцията, който предвижда, въпреки че в момента имаме предвидени всякакви възможни защити за хора, които подават сигнали срещу корумпирани лица, той предвижда на практика едно въвеждане на доносничество, с което няма човек, който да бъде защитен във всеки един момент. Разбирате ли? Във всеки един момент срещу всеки може да бъде подаден сигнал и ти не можеш по никакъв начин да се защитиш от клеветата. Аз, като човек, който е бил обект на такива клевети и който в резултат на такива клевети е бил разследван и какво ли още не, включително и съм бил обект на най-различни поръчкови, медийни кампании, т.нар. "разследвания“ и т.н., искам да ви кажа…

Че не можете да си търсите правата?

Искам да ви кажа, че нямаше абсолютно никакво основание за защита. И това, което всъщност искат да направят, е да създадат една доносническа среда, в която всеки човек да може да бъде събарян и окалван, буквално окалван за отрицателно време в публичната среда, без никаква защита срещу клеветника. Без никаква защита срещу клеветника. Ето, дори и в момента аз примерно имам някаква хипотетична възможност да се защитавам. Ами знаете ли, колко време сега ще ми отнеме евентуално един такъв съдебен процес, който аз в момента водя? Аз го започнах миналата година. Поне още пет години, поне, поне. И когато най-накрая успея да изчистя името си, никой няма да разбере за това нещо, защото вече ще е минало толкова време, че ще бъде безсмислено. Ето това нещо ние успяхме да го спрем, т.е. то така или иначе в момента е много неприятна ситуацията, ние успяхме да направим така, че да не стане още по-неприятна. Въпросът е, че това е само един от близо 20-те закона, които се предлагат – 22 законопроекта.

А вие на всеки трябва да реагирате по този начин?

На всеки ще реагираме по този начин, на всеки ще реагираме по този начин. И точно поради тази причина още веднъж ще го заявя: това Народно събрание, което е мъртвородено, то е вредно и колкото по-бързо бъде изпратено в историята при предишното вредно Народно събрание, 48-то, толкова по-добре за България.

Разкритикувахте президента Радев, че бави мандата, но той така или иначе ще си го връчи втория мандат в началото на януари.

Вие откъде знаете?

Поне такива са сигналите.

Той беше казал, ако помните, следното нещо: вторият мандат – преди края на годината, и третият мандат – в началото на новата година. Сега изведнъж се оказва нещо друго.

Да, миналата седмица той каза точно обратното, сигналите са други.

Да, така.

Той каза след празниците.

Само че аз не разбрах кои точно празници има предвид – тези или догодина? Каза след Нова година…

При положение че парламентът излиза в десетдневна ваканция, нормално е да бъде след Нова година.

Е, то не е десетдневна ваканцията, защото всъщност ваканцията е точно два дни. Това са работните дни на 29 и на 30 декември, в които всъщност парламентът няма да работи.

Да.

Много е интересно обаче, че по медиите беше представено как едва ли не парламентът излизал за 10 дена във ваканция. Ами парламентът не може да работи на 24 и на 25 декември, когато са почивни дни за всички останали, на 26, 27, 28 декември също са почивни дни за всички останали, на 30 и 31 декември, 1 и 2 януари също са почивни дни за всички останали. Реално първият работен ден след Новата година, на който може да се работи…

Е 3-ти януари.

На 3 януари, точно така.

Е, това не бе насочено към вас, депутатите, г-н Костадинов, това е намигване към нашите началници. Шегувам се, разбира се.

Не, не, не става дума за това. Просто държа да бъдем максимално коректни. В интерес на истината, ние нямаме нищо против да работим тези двата дена, обаче ако парламентът приема добри закони за България. Парламентът приема вредни закони за България. Така че колкото по-малко работи този парламент, толкова по-добре.

Вашата прогноза за мандатите? Вторият – видимо няма да бъде изпълнен, но третият мандат?

Смятам, че и той няма да се случи.

Защо?

Ами защото ако бъде направено едно такова правителство – хипотетично не е невъзможно, даже съвсем възможно е да се състави някакво правителство, но то ще бъде… аз го наричах в началото "Франкенщайн правителство“, т.е. такова, което е съчетано от различни трупни части. Обаче тъй като българският политически елит на практика представлява мащабен корпус, който просто има различни части, кръстени по различен начин, но те са едно и също – те по един и същи начин работят, една и съща политика спазват и ако видите, как по един и същи начин гласуват в парламента, наистина ще останете с впечатлението, че виждате една партия с шест различни имена, защото няма разлика в политиката примерно на ГЕРБ и на "Продължаваме промяната“. Нас ни питаха, дали ще подкрепим "Продължаваме промяната“ и казахме: няма как да подкрепим "Продължаваме промяната“, защото отказахме на ГЕРБ, и някои от вашите колеги не могат да разберат, всъщност какво искаме да им кажем. Ами след като сме отказали на ГЕРБ, ще откажем и на "Продължаваме промяната“.

Логично е.

То е едно и също това, което те правят. Те гласуват по един и същи начин по основните външно- и вътрешнополитически проблеми на държавата. Единствените различия, които имат помежду си, са свързани единствено и само с някои личности, с определени имена. Там при тях не става въпрос за политики, става въпрос за личности – този го харесваме, този не го харесваме, малко като в детската градина. Но те са и такива – леко инфантилни от едната страна, от другата страна пък закоравели престъпници. Общо взето наистина много неприятна картинка. И ако решат да направят едно правителство, то ще бъде не "Франкенщайн правителство“ – то ще бъде "зомби правителство“, ходещ политически труп, мъртъв, но с някакви външни признаци на живот. Едно такова правителство ще доунищожи България, повярвайте ми. Едно такова правителство ще докара държавата до ръба на гражданската война. Едно такова правителство на практика тотално ще доунищожи всички елементи на българската държавност, която и в момента функционира на изкуствено дишане. Държавата се разпада пред очите ни. Между другото, всичко това нещо, което го казвам, аз го казвам и на улиците, като говоря с хората, включително и по срещи, по събрания и т.н. Лошото обаче е, че накрая, като дойдат избори, една голяма част от хората въобще не отиват да гласуват и това, което казват социологическите агенции – че на следващите избори нагласата да отидат да гласуват…

Имат 35%.

… е 35%, е изключително притеснително, защото в крайна сметка хората трябва да разберат едно много просто нещо: ако ние искаме да оправим дома си, никой друг, освен нас, не може да го направи. Всички около нас са заинтересовани България да рухне. Всички. България в момента е болният човек на Европа, разбирате ли? За съжаление, 140 години по-късно след нашата независимост, т.е. след освобождението на България от турско робство, ние тогава се освободихме от Османската империя, която беше наричана "Болният човек на Европа“. В момента България е "Болният човек на Европа“. И всички наши съседи с удоволствие биха изчакали нашия крах – хайде да не използвам по-силни думи. Но за да се промени това, за да не се случи това, българският народ трябва да разбере, че от него зависи. А една голяма част от хората казват: майната ви на всички, майната му на всичко!

Това ли ви казват на срещите?

Ами има и такива.

Независимо какво им говорите?

Има и такива. Ето, дори и вие чухте преди малко, преди да вляза, говорих с един такъв избирател – човек, който се е сблъскал с абсурдите на българското законодателство и казва "Вие се занимавате в парламента с даването на оръжие за Украйна, а не виждате как ние едва дишаме и изнемогваме“. И аз се опитвам да му обясня на човека, че ние не сме така, както той си мисли, че ние не подкрепяме тази политика. И той казва "Да, разбирам ви и същевременно ме е яд на всички“. Ето това е парадоксът на българското общество.

Това не обрича ли и следващия парламент? Какви са очакванията, при положение че така разсъждават негласуващите?

Ами не мога да кажа. Не, не, вижте, няма как сега, това, че ситуацията е такава, не означава, че трябва да си режем вените и да чакаме неизбежния край.

Е, не говорим за вените, говорим за това, което може да се случи.

Да. Това, което ние трябва да правим, е да убеждаваме хората, защото аз обичам да повтарям, че Рим не е построен за един ден.

Париж не е построен за един ден.

Е, за Париж какво да говорим… някакви такива…

Това е историческия произход на афоризма.

Съвременни такива малки отклонения.

Да.

Това, което ние трябва да направим, е наистина с упорита и последователна работа и личен пример най-вече – да покажем на хората простичката истина, че не всички са еднакви. Защото любимата максима, въвеждана от българския политически елит в употреба в последните 30 години, е, че всички са маскари. Това устройва политическите партии. Огромната част от тях живеят от това, че всъщност огромната част от българите не отиват да гласуват. На тези избори си представете, които минаха, изборната в България активност беше 36-37%. Ако сложим и тези, които гласуваха навън – още от порядъка на 2%, с 300 зора я докарахме до 39% изборната активност. ГЕРБ спечелиха изборите, обаче с 25%, което ако го приравним към общия брой на избирателите в България, е 9,5% от избирателите, даже няма 10%. 9,5% от избирателите имат в България, от избирателите, разбирате ли? Представете си, ако всички отидат да гласуват – естествено, тези другите, които не гласуват сега в момента, очевидно не гласуват, защото нямат намерение да гласуват за ГЕРБ и други подобни партии, представете си, какво би се случило. Ами една малка партийка с 27 депутати, както е "Възраждане“ в момента.

Това означава ли, че за следващите избори, за следващия парламент няма да има легитимност властта?

Ами тя и в момента няма легитимност. Само че тъй като в Конституцията не е записано, че трябва да има…

Някакъв конкретен процент, да.

Точно така, долен праг.

Долен праг, да.

Защото няма такъв долен праг. Ако хипотетично отидат да гласуват 1% на изборите, няма проблеми. Ето, вчера – вчера не, онзи ден имаше обявени резултати от изборите в Тунис. Тъй като там президентът на държавата е обвиняван от опозицията в авторитаризъм, опозицията бойкотира изборите, в резултат на което на изборите отидоха да гласуват 8% от населението, но въпреки това резултатите са налице и те са валидни, защото няма долен праг. Ако ние въведем примерно да кажем 50% праг на гласуване, нали се сещате за какво става въпрос? Изборите ще бъдат както се казва непрекъснато. Но това пък от своя страна ще действа дисциплиниращо на българския политически елит.

А, по-скоро и на избирателите. Процесът е двустранен.

Ами то е взаимно, да, точно така, много точно го казахте – процесът е двустранен. Обаче една голяма част от българските избиратели не разбират своята изключително важна роля. Хората си мислят, че те са едва ли не слугите в този процес. Истината е, че веднъж на четири години, а в последните няколко години – веднъж на няколко месеца, българските граждани държат властта в ръцете си. И за съжаление 2/3 от тях просто я отказват, хвърлят я на земята и казват "Не ме интересува тази власт, аз не искам властта“. Защото когато не отидеш да гласуваш, ти се отказваш доброволно от властта си. Това е истината. И ние това се опитваме да обясним на хората. Казваме им: има разлика, не всички са еднакви. Вижте какво правим – даваме личен пример. Разбира се, който има очи – вижда, който няма – няма как да стане. Опитваме се да направим всичко по силите си и ще продължаваме да го правим. Аз съм оптимист, защото виждаме пътя на "Възраждане“. През последните години ние, като си спомня, че преди осем години бяхме точно 58 души учредители на "Възраждане“, а сега сме 255 000, пътят ни очевидно е доста, доста тежък, но и същевременно успешен. И нямаме друг избор. В крайна сметка друг народ, друга държава ние нямаме. Няма и да имаме.

Слушам ви и си мисля, на какво разчитате срещу твърдите ядра на партиите?

На хората, които в момента не отиват да гласуват, на тях разчитаме. Защото твърдите ядра, те ще си останат твърди ядра. Те си имат една клиентела, която е обвързана с местната власт, с администрацията на държавно и на местно ниво, с клиентела, която е търговска, бизнес- и т.н. ориентирана, към обществени поръчки и разни други неща, тук-таме останали някакви идеологически клетки от недалечното минало, които все още гласуват по инерция. Но истината е, че 60 и повече процента от българите не отиват да гласуват, търсейки нещо различно. И най-големият проблем е, че те хем го търсят, хем няма как да го видят, защото първо медиите в България, една голяма част от тях, или фалшифицират, или цензурират събитията в общественото пространство. Аз самият се сблъсках с това нещо буквално за последен и за пореден път се сблъсках преди няколко дни. В понеделник правихме протест, онзи ден буквално, в понеделник правихме протест за запазването на Белодробната болница във Варна, която кметът на ГЕРБ във Варна, както и мнозинството на ГЕРБ, където ГЕРБ и ДПС са в коалиция, между другото, във Варна, от години правят всичко необходимо, за да ликвидира болницата, за да може после една част от нея, която се намира между другото на доста апетитно място на брега на Варненското езеро, да бъде приватизирана – разбирайте открадната. Съответно на този протест ние бяхме повече от 100 човека – 5 народни представители, цялата група на "Възраждане“ в Общинския съвет на Варна, 4 човека, наши членове и симпатизанти. Всъщност ние бяхме единствените, които подкрепихме протестиращите лекари и медицински сестри, единствените, единствените, никой друг, освен нас. Един час по-късно започнаха да излизат новините от събитието, където за участието на "Възраждане“ не беше казан нито ред, нито дума, нищо. Нас ни нямаше, все едно не съществуваме, нас ни няма, разбирате ли? Това се случва непрекъснато. Опитват се да ни заличат медийно, което всъщност означава на практика и в обществото. Всички ние, предполагам, сме чели книгата на Джордж Оруел "1984“, където знаем, как там се заличават хора – просто не ги споменаваш, изтриваш ги дори от медиите. Ето това нещо се опитват да го направят с "Възраждане“, и то от години насам, то не е спирало. И това се случва всеки божи ден, непрекъснато. Така че няма да ни е лесно, защото от една страна хората искат да видят нещо различно, от друга страна то е налице в лицето на "Възраждане“, но те не го виждат, просто защото няма къде да го видят.

Не го показват?

А и една голяма част от хората просто са се изолирали, което всъщност прави задачата още по-трудна – една голяма част от хората, пък тотално вече невярвайки на медиите, не се информират от тях за това, което се случва, не се информират и от социалните мрежи, защото и там примерно да кажем има такива, които аз познавам, много хора пък, които не искат да се натоварват с каквато и да било политическа информация. И стигаме до ситуация, в която имаме сигурно няколко милиона българи в България, които тотално са се отвратили от политическата система.

Как ще стигнете до тях?

Те искат промяна по някакъв начин, искат нещо ново и различно и същевременно не го виждат, защото не правят необходимите усилия, за да го видят.

А вие как ще стигнете до тях?

От човек на човек, нямаме друг избор. Затова обикаляме непрекъснато страната. Затова сега като започнем кампанията за събирането на подписите за референдум, аз самият се чудя, честно казано, дали моето място, пък и мястото на нашата парламентарна група е в парламента в този момент, защото първо, че този парламент приема само антибългарски закони, и второ, защото ние трябва да сме сред нашия народ, сред нашите избиратели.

Което означава, че ще излезете от парламента?

Не, не бих казал, че ще излезем от парламента, но може би аз самият ще започна обиколка в държавата, в която ще се срещам с хора непрекъснато, всеки ден, защото честно казано, ако ние не обясним на нашите избиратели и на българските граждани, какво се случва реално погледнато, в истинския смисъл на думата какво се случва, ако тези от тях, които гледат новините, ще останат с впечатлението, търсейки отговори на въпросите, ще останат с впечатлението, че България е просперираща, процъфтяваща държава. А тези пък, които не гледат новини, те какво ще видят? Нищо.

Те не се интересуват от нищо.

Именно. И затова, когато планината не отива при Мохамед, Мохамед отива при планината. Т.е. ние ще бъдем тези, които ще обикаляме.

Нямате избор, да.

Да, разбира се, така е.

Нямате избор. Д-р Костадинов, вие отнесохте много критики заради вашето настояване да внесете в два поредни парламента проектозакон за българския език. Обаче след като дойде информацията как заместник-председателят на сръбския СЕМ Милорад Вукашинович е казал, че българите са сърби и български език няма, защото бил произлязъл от сръбския, то вашата законодателна инициатива попада в нова светлина. Това не показва ли, че е време за парламентарен дебат, в който българският език да бъде изведен пред скоби като национален стратегически приоритет?

Ами нас ако ни питате – да. Ако питате другите шест политически партии – не.

Ами ето, чуваме какво идва от Белград.

А вие защо мислите, че хората, които са в парламента, се интересуват от това нещо? Какво според вас би заинтригувало вниманието на ГЕРБ, на "Продължаваме промяната“, на БСП, на ДПС, на "Демократична Украйна“ – извинете, "Демократична България“, на "Български възход“.

Веднага ви отговарям – следващият парламент.

Вижте, те нямат избиратели, които се вълнуват от тези проблеми, разбирате ли?

Да?

Те нямат такива избиратели. Вижте, ако им кажете нещо, свързано с Украйна, тогава вече може би бихте ги заинтригували, защото в тези дни аз забелязвам, как българските шест от седемте български политически партии в парламента се интересуват най-вече от бежанците от Украйна в България, но не се интересуват от българските граждани. Защото ето, като говорим за белодробната болница, там ставаше въпрос за едни задължения от 700 000 лева. Ние до момента сме дали няколкостотин милиона лева за украинските бежанци. И продължаваме да даваме, продължаваме да даваме. Настаняваме ги безплатно. Каква е разликата между украинските бежанци примерно и сирийските бежанци? Между другото, една част от сирийските бежанци  - християни, също като нас и също като украинците, православни християни, защо към тях нямаме същото отношение? Това не е ли лицемерно, не е ли гадно? Аз веднага ще ви отговоря – гадно е, много е гадно, нечовешко е, защото делиш хората на два вида. Между другото, бившият министър-председател Кирил Петков това нещо го правеше. Помните, какво обясняваше той за бежанците от Украйна – че те не били като тези бежанци, които ние досега познаваме. Те били образовани, такива – само дето не каза, че са бели и хубави, а другите са черни и грозни. Само че когато такова нещо се каже от представител на една от американските политически партии в България, каквато е "Продължаваме промяната“, никой не коментира. Я си представете само, че ние бихме направили едно такова сравнение, ние от "Възраждане“ примерно. Веднага биха ни нарекли "расисти“, "фашисти“ и там целия американски пропаганден арсенал би се включил. Това нещо е показателно за лицемерието, което владее в България, и същевременно показателно за това, че всъщност в българския парламент има едва 27 български народни представители. Другите 213 не са български народни представители, те никога не са поставяли българския приоритет пред себе си. Вие казахте за Закона за българския език – ние го внесохме сега пак, за втори път. Знаете ли, когато първия път се обсъждаше, какво беше. Ама вие ми говорите сега в момента, между другото, за отрицателното отношение на българските депутати. Аз ще ви кажа за друго – за отрицателното отношение на БАН, за отрицателното отношение на Софийския университет, защото нямало нужда от такъв закон, защото бил излишен. Няма проблем с българския език, той си е наред, всичко е точно. Само дето като слушаме как говорят примерно да кажем нашите деца, и забелязваме, че 1/4 от думите в езика им не са български. И някои казват – да, това е съвсем нормален процес. Кое му е нормалното?! Кой каза, че е нормален процес? Като е нормален процес, защо тогава във Франция има Закон за защита на френския език? Защо има такива аналогични закони в другите европейски държави, които са много, много по-силни и по-големи от нас и с много по-голяма демографска маса зад гърба си? Нека да си го кажем директно: нас ни управляват хора, които не са българи по дух, не са българи по самосъзнание, те са българи по лична карта, но това не ги прави българи.

Политически компрадори?

И не само политически. Те са национални предатели, директно, хора, които трябва да изгният в затворите, докато дишат. И не знам, защо се смеете, защото това са хора, които унищожиха живота на нашите родители, хора, които унищожиха живота на нашите баби и дядовци, хора, които искат да унищожат нашия живот и живота на нашите деца, хора, които искат да унищожат България.

Смея се, защото те няма да ви разберат какво им говорите.

Аз не искам да им разбират. Аз няма какво да си говоря с тях. Ние в парламента мисля, че показахме със своето присъствие там, вече във втори пореден парламент, че превъзхождаме нашите опоненти там. Само че в парламента, както и в голяма част от българското общество като цяло доминира не качеството, а количеството. И количеството надделява над качеството. Защото ние никога не можем да бъдем оборени с аргументи, а винаги сме оборвани с количественото превъзходство на 213 срещу 27.

Какви са очакванията ви за догодина? Как ще работи парламентът? Ако направят кабинета, как гледате на тази изглеждаща сюрреалистично идея за плаващи мнозинства?

Дори да се направи, ако се направи такова правителство, тип "зомби правителство“, това ще бъде правителство, което ще изкара няколко месеца. Между другото, дори в най-смелите си планове тези, които се опитват да направят нещо подобно, архитектите на българските политически партии не виждат по-далечен хоризонт от местните избори. Същевременно вътре в него ще има – това ще е правителство тип "орел, рак и щука“, всеки ще дърпа за себе си, ще има безконтролно харчене на пари, ще има скандали. Това, което го гледахме с правителството на Кирил Петков и четворната коалиция на "Демократична България“, БСП, "Продължаваме промяната“, "Има такъв народ“, ще го гледаме в това ново "зомби правителство“, само че ще бъде още по-ужасно, още по-антибългарско и още по-бързо ще приключи. Ако онова изкара 8 месеца, това няма да изкара и 4 и ще вкара държавата в още по-сериозен проблем.

А вие какво очаквате?

Ние – казвам го за пореден път – очакваме третият мандат да се провали, както най-вероятно ще стане, и да отидем на нови избори, защото най-доброто, което може в момента да се случи на българския политически живот, е не да агонизира в опити да създаде едно абсолютно мъртвородено правителство от един мъртвороден парламент, а да отидем на нови избори, на които вече да се опитаме да убедим българските граждани за качествено нов избор. Това трябва да направим ние. И за това ще работим – ще работим да спечелим следващите парламентарни избори, да сме първа политическа сила.

Цоня Събчева