На какъв етап са разкопките до село Васил Левски, Карловско, където бе разкрит "Селищен център от VI-V в. пр. Хр.", интервю за предаването "Цветовете на Пловдив"по Радио "Фокус"с Костадин Кисьов, директор на РАМ Пловдив.

Г-н Кисьов, в момента работите отново край село Левски, където бе разкрит Тракийски селищен център? Докъде стигнаха проучванията там?

Да, и тази година продължават проучванията на Тракийски селищен център от VІ-V в. пр. Хр. край село Васил Левски, община Карлово, с финансовата помощ на Министерство на културата и с финансовата помощ на Община Карлово. Тъй като финансирането от Министерство на културата се забави малко, затова сега се провеждат проучванията, в края на годината. Тази година ние продължаваме проучването на втората сграда, на част от втората сграда, която беше открита миналата година само в началото. Сега я проучваме изцяло и се установява, че всъщност това е втора монументална сграда. Първата беше разкрита през 2021-2022 г.  Сега откриваме всъщност втора монументална сграда, която е наистина много впечатляваща като размери. За съжаление, обаче, нейните основи, които са с доста голяма широчина – 1,60 -1,70 метра, са почти унищожени, тъй като те се откриват плитко на повърхността и в годините назад т.нар. суперконструкции, които са били над терена – основните зидове, са изнесени за построяване на къщи в самото село. Ние в самото село сме установили към 20 къщи, които са построени през 20-те години с квадри от този обект, тъй като са от този строителен материал. Това, което сега разкриваме, е една монументална сграда. Както казах, основите са с широчина 1,60 -1,70 метра. Във височина те са били изградени от големи квадрови блокове. Самата сграда е с размери 8х8 метра и е била покрита с много впечатляващ керемиден покрив, покрита с керемиди. Всяка керемида е с размери 0,70х0,60 метра. И явно, че и тази сграда, както и откритата през миналите години, е била представителна сграда. За това говорят не само размерите на сградата, но и използването на такива керемиди, които са оцветявани  т.е. били са покрити с тройно покритие.

Всъщност сме открили част от падналия керемиден покрив. И тук е загадката е, че тези керемиди са покрити с фирнис – едно черно покритие, червена ангоба и златист лак, което е техника на производство, която не е характерна за толкова ранните периоди в Тракия. Самият план на сградата - под керемидения покрив сега, в момента, разкриваме и подовото ниво на самата сграда. Самият под е бил оформен от глина, измазана глина, изпечена допълнително, за да се получи под. Самата сграда явно е била много представителна. Каква е функцията и на този етап не можем да кажем, защото не сме я разкрили изцяло, това ще стане следващата година. Но на практика вече имаме две сгради, регистрирани в рамките на укрепената част на селището, плюс една крепостна стена, която е заграждала т.нар. тюрзис – укрепената част, с една крепостна стена, която е дълга около 1 км и е заграждала цялата укрепена част.

Най-вероятно, на този етап мога да кажа, че става въпрос за храмови постройки, тъй като тази година открихме и два антефикса – това са глинени декорации, с които завършват покривните керемиди, които са в края на покрива като украса, като декорации. Те са също много интересни. Единият антефикс с формата на лъвска глава – от него е запазена половината, другият е под формата на палмета. Така че цялата архитектура е с черти, много близки като подражание на древногръцката архитектура, която е характерна за този период – VI-V в. пр. Хр.

В това време това е практика, която е копиране на строителни техники от съседните народи – в случая тук имаме един тракийски тюрзис, и то от много рано време, от края на VI-V в. пр. Хр., в който са използвани като подражание и такива елински традиции. Тези две сгради, които според нас са храмови постройки, на този етап, пак казвам, тъй като те са много близко – на около 30 см под повърхността, и почти всичко с течение на времето е изчерпано и отнето, не можем да кажем точно. Не можем да свържем тези храмове конкретно с някакво божество, но се надявам следващата година, тъй като вече навлизаме в едни по-дълбоки пластове, земни пластове с дебелина 2 метра, където структурите ще бъдат запазени много добре, евентуално да се открие надпис или пак повече находки, които да свържат тези храмови постройки с някакво божество.

Спомням се, че Вие говорихте, че е възможно да е имало резиденция на някакъв тракийски цар там.

Именно, да, мястото или на сградата, в която е живял този тракийски владетел. Като пак казвам, това е най-ранният тракийски център в България – от края на VI в. пр. Хр. Тракийските владетели от този период – VI-V в. пр. Хр.,  са били толкова мощни, че са си поръчвали и гръцки майстори, с които са търгували. От самия обект имаме амфори от остров Тасос и остров Самос, имаме много фрагменти от елинска керамика, пак от същия период. Имаме стъклени накити, които са от Прибалтика. Т.е. имаме експонати, които показват, че този тракийски владетел, който е живял тук, е поддържал много интензивни търговски отношения с големите елински центрове.

Добре. С любопитство ще следим по-нататък. Докога ще работите там? 

Ами може би още десетина дни и ще приключим.