Интервю за предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" с Костадин Кисьов, директор на Регионален археологически музей, с равносметка за свършеното през годината и за бъдещите планове.

Г-н Кисьов, кое беше най-яркото събитие за вашия музей през годината? Коя беше най-важната находка за годината?

Общо взето не можем да отделим кое е било най-важно за музея, тъй като ние имахме много разнопосочни прояви, свързани най-вече със спасителни разкопки в рамките на града, където постоянно продължава строителството и това води до конфликти с археологическите обекти, които се откриват на територията на Община Пловдив. И на практика почти цялото внимание и ангажименти на археолозите бяха насочени към тези спасителни разкопки, като тук включвам и разкопките на “Брезовско шосе", където може би някъде в средата на следващата година ще приключим. Тъй като тази година общо взето закъсняхме със стартирането, започнаха чак септември, сега прекъснахме и на пролет ще продължим, след като вече има излязло решение от Министерство на културата. И се надявам да приключим следващата година и този обект, остават още 60-80 метра. Така че по-голяма част от ареолозите бяха ангажирани със спасителни разкопки.

Но имаше и важни открития - при Голямата могила, да речем?

Общо взето да, те откритията са важни. На Голямата могила, където приключиха в основни линии археологическите проучвания, се откри един много интересен и много добре запазен тракийски храм, храмова постройка, за която вие писахте и другите медии писаха. Такава храмова постройка под могилен насип досега не е откривана в региона на Пловдив. И се надявам там да продължим с помощта на общината да социализираме мястото. Първо да направим реставрация и консервация на паметника, а след това да се социализира терена и да се превърне в един археологически парк, каквито са идеите.

А проекта вие ли ще трябва да го правите, или може би районното кметство?

Не, ние трябва да изпълним процедурата за определяне на границите на обекта и на охранителната зона. Това е една такава по-дълга процедура, която отнема поне половин година, тъй като в нея участват представители на различни министерства. И след като се извърши тази процедура, тоест, паметникът придобие статут национален, и се определят границите и режимите на ползване, чак тогава ще имаме терен, на който е ясен какъв му е статута, докъде се простира обекта и охраняваната зона. И чак тогава може да се пристъпи към проектиране на този археологически парк. А отделно ще трябва и проект за консервация и реставрация на самия храм и начин на експониране, който ще го правим ние в музея. По отношение на археологическия парк като инфраструктура, това ще бъде обща работа с Община Пловдив или пък с район "Централен".

Тази година мина под знака на откритите обекти, важни обекти така да се каже. Говоря за Източната порта на Филипопол, очакваме сега и Небет тепе, което вие също ще стопанисвате, доколкото разбрах. Това добре ли е, радва ли ви?

Тези обекти от дълги години назад бяха неглижирани. И благодарение на тези програми, за които положи общината усилия, видяхте Източната порта е готова, в много добър вид е реставрирана. Небет тепе предстои след Нова година, тъй като Комисията, касеща консервацията и реставрацията мина и тя. Очаква се до Нова година да излезе и протокола, след което ще следва пък държавна комисия и чак тогава ще се пусне обектът в експлоатация. Дали ние ще го стопанисваме, или някой друг, това не мога да ви кажа. Г-н Димитров, кметът на града спомена, че ние ще го стопанисваме, но засега не е ясно, конкертно не са водени разговори. Изчаква се да се види, да мине държавната комисия. Съгласно закона трябва ние да го стопанисваме, но знаете, че в Пловдив практиката е друга. 

Одеона беше също открит.

Одеона и той вече окончателно, подземните галерии и те са реставрирани, изчистени, и те са социализирани, с монтирано осветление. Тоест, там целият комплекс на Одеона и той е открит и експониран. Може да се посещава. Трябва да отбележим, защото малко хора го знаят, даже не е сложена и табела, че фондация “Левентис", благодарение на тях, се извърши много голяма част от консервацията и реставрацията. То всъщност, като погледнем в рамките на града не остана и обект, който да не е социализиран вече.

Може би останалата част от Форума само остава?

Да, да, точно така. Той все пак е експониран, там няма проблеми никакви, но просто се прави нов проект за социализация, така че предполагам следващата година и той ще бъде реализиран. И по този начин всички обекти, които са на територията на Пловдив, и дълги години назад във времето бяха неглижирани и изоставени, ще бъдат превърнати в туристическа атракция.

Което е чудесно за Пловдив!

Тук аз държа да отбележа нещо, което е важно. Аз съм свидетел назад в годините отделните общински ръководства какво са правили по отношение на археологическото наследство. И тук трябва в интерес на истината да споменем, че всичко това започна като инициатива при кмета Иван Тотев, всички обекти до един. Ние с него сме имали много разговори по отношение на Източната порта, по отношение на Базиликата. Всичко това беше една концепция, започната като инициатива от него, и всички останали кметове продължиха много добре, те завършиха тези проекти. Но като управленска концепция, това трябва да се спомене. Защото гледам, че и на Източната порта, и на откриването на други обекти назад във времето, много неща се забравят. Както примерно се забрави, че ние водихме дело, музеят, водихме 3-годишно съдебно дело с една от наследничките на парцела, който е в Одеона.

Да, точно така.

И там примерно, ако не бяхме спечелили делото, нямаше да има Одеон, щеше да има върнат парцел за строителство.

После имаше и друго дело, за мястото до пощата също.

Да, да, точно така. Но това беше по-драстично за Одеона, защото там имаше реална възможност да се върне парцела.

Други обекти това са “Васил Левски", той го знаете, той си е такъв планиран обект. Той ще върви всяка година с финансиране от Община Карлово и Министерство на културата. Работим и на територията на други общини, свързани с археологическото наследство.

Добре, а какво говорят цифрите за посещаемостта на вашия музей, дали сте доволни от приходите?

Това вече е другата дейност, освен археологическите разкопки, които просто аз ги изредих и главно наблегнах на спасителните, защото това е неминуемо, тоест законът ни принуждава и ние сме длъжни с темповете на строителството. Там няма как да не участваме.

А тук в Пловдив няма как да няма пък такива, защото градът е многопластов.

Точно така, защото е стар град, наследен от съществуващ жив град и няма как да се спестят тези проблеми.

Това си е неизменна част от вашата дейност.

Именно, и поради тази причина някои от археолозите аз не ги виждам по една година,  затова казвам, че примерно ние в града по някой път имаме по 30-40 обекта, свързани със спасителни разкопки. И това го подчертавам, защото това донякъде затруднява другата ни дейност, поради липсата на достатъчно хора. Но другата основна дейност това са изложбите. Това са временните изложби, които правим всяка година. Така че ние през годината имаме културен календар, който го оповестяваме още в началото на годината с временните изложби, които ще бъдат открити през следващата година.

Но тези изложби са зависими от хората ви, защото те пък са свързани с научна работа след разкопките, нали така?

Ами да, то всичко е свързано, защото много от тях извършват различни дейности.

Докато копаят няма как, после трябва пък научна дейност и чак тогава да го изложат.

Не само научна, някои от тях примерно отговарят за фондове, други участват с експозиции. Но общо взето натоварена е програмата, но се оправят. В този аспект, освен тези временните изложби, ние организираме и участваме в национални изложби, които НАИМ (Национален археологически институт с музей) при БАН или пък други музеи правят. Гостуваме с наши изложби да речем в други музеи Бургас, Варна и т.н. Сега Долнослав, тази изложба, която беше много интересна, свързана с праисторически обект в ранните култури в Асеновградско, тя ще пътува и ще бъде експонирана половин година следващата година в Стара Загора по тяхно искане, тъй като изложбата наистина е интересна. И другия тип изложби са международните, които са сравнително малко, но да речем тази, която е в музея "Джон Пол Гети“ в Лос Анджелис, САЩ, където участваме с едно голямо Панагюрско съкровище плюс още около 80 експоната.

От всички тези изложби, за които споменах, на практика ние получаваме наеми, както са международните изложби, от там получаваме наем. Участието ни в българските музеи са безплатни, там не търсим някакви печалби, това е повече реклама за музея и рекламиране на културното наследство на Пловдив. Но най-общо може да се каже от всички, затова споменавам изложби временни, постоянни и национални. Ние развиваме и друга стопанска дейност, приходите ни не са само от продажба на билети от посещения на изложбите и на експозицията. Те са от най-различни дейности, сега няма да ги изброявам. Но за тази година мога да кажа, че е рекорден приходът ни и възлиза на около 750 000 лева.

О, страхотно, браво!

Да, което е много голяма сума. Ние получаваме и разрешенията за производство на сувенирни копия, сувенири, свързани с Панагюрското съкровище или други експонати, най-различни дейности, затова казвам, че приходната част тази година е много добра.

Дано да продължаватe така.

Като имаме предвид, че все пак общо взето се увеличи и туристическия поток 2024 г. в Пловдив като цяло, това се отразява и на самата посещаемост на музея.

Казахте нещо за Панагюрското съкровище, кажете още веднъж къде е сега, и къде ще бъде после?

То до март месец е експонирано в музея "Джон Пол Гети" в Лос Анджелис, с още 80 експоната. И след това ще се върне в България. Ние имаме, стартираха от няколко месеца, интензивни контакти и преговори да пътува и да правим изложба, нашият музей специално, която да бъде в най-големите три китайски музея. Поне засега такива са ни идеите, и на колегите от Китай, да представим една изложба с много голям хронологически обхват, от праисторията до края на Средновековието, до XIV-XV век, от една страна археологическото наследство на Пловдив и региона и съответно изложба, представяща историята на България. Все пак това в Китай, може би изложби от този тип не са правени.

Да, а това кой месец ще бъде?

Сега са началото на разговорите, но може би след около 2-3 години, да.

Предстоящо е, значи.

Просто го казвам като нещо, което сега стартираме, и което ще е много важно.

То ще ви носи също приходи?

Там приходите ще са много големи. Освен това, с директора на един от музеите, този на керамичните фигури, на глинената царска армия, както я наричат, евентуално можем да направим бартер. Тоест, ние да гостуваме с наша изложба, пък тук да гостуват техни експонати, което ще бъде много интересно. Но това ще бъде уточнено в рамките на следващата година.

В момента Панагюрското съкровище казахте е в Лос Анджелис, а те приходите ще отидат към държавата, няма да дойдат към музея?

Не, ние вече ги получихме, този наем. Съответната държава, която взима, плаща наем като компенсация за това, че музеят ги е предоставил експонатите. Така че, когато Панагюрското съкровище пътува в чужбина, наемът го получава нашият музей. А когато е експонирано в НИМ, тогава приходите остават за НИМ.

Реши ли се този проблем вече? В смисъл, как ще бъде занапред - там ли ще бъде постоянно съкровището, или тук ще бъде, при нас?

Ами като се върне, предполагам ще се реши.

Добре, да ви питам сега за главата, последната също много важна находка - главата на главната богиня на Пловдив, макар и криминално установена. Какво ще стане с тези спасителни разкопки, които започнахте в Базиликата, ще ви бъде ли дадена възможността да продължите?

На тази тема аз няма да говоря засега, тъй като там нещата още са, няма смисъл да говоря.

Добре. Може би се разследва още случаят?

Не само това, ами просто няма смисъл сега да навлизам в някакви детайли, за да говорим някакви неща общи, какво ще стане, или няма да стане.

Но вие ще искате да продължат тези спасителни разкопки при всички случаи?

Но общо взето интересна е ситуацията, тъй като както се открива главата на конкретно място, на 30 - 50 см, или 1 метър вдясно, или вляво, може да се намери ръката на статуята, всичко може да се намери. Лошото е, че просто в миналото не се извърши проучване на храма под Базиликата, но това вече е друг въпрос. Затова ви казвам, че това е много голям разговор и не е за това интервю.

Г-н Кисьов, ще Ви питам сега - защо е важно да популяризираме миналото по нашите земи и кои са най-важните посетители в музея, дали това не са децата?

Първо, музеят е институцията, която много хора, управляващите специално забравят, като главно се насочват и гледат, възприемат музея като търговско дружество. Музеите са, както е написано в Закона не случайно, “културни и научни институции", които основно “трябва да съхраняват и да опазват българската памет под формата на експонати и находки". При нас са археологически, в Историческия са документи и т.н. Така че музеите са една много важна част от идентичността на България и на нашите поколения. Както всички ние имаме в нашите домове и къщи неща, свързани с нашите предци, отделни предмети, ние ги пазим, и за нас са като свещени, защото те ни напомнят за историята на рода назад във времето. Същото нещо е в музеите. Тоест, ние съхраняваме всичко, което откриваме и е свързано с историята на България, и с нашите предци. А трябва да се знае, че независимо, че има археология от 150 години, българска археология, всяка година се откриват все нови и нови неща, които са неизвестни. Тоест, ние не знаем всичко за миналото, както някои смятат. Ние почти нищо не знаем, дето има една дума, и по отношение на технология, на религия.

Спомням си едно време, като студенти, учехме за първобитното общество. То никакво първобитно общество не е било, в някои аспекти ние сме първобитни, като гледам какви неща като технологии и знания са имали тези, които са живели преди хиляди години. Така че първо това е важното - да запазим като българи идентичността и историята на България. И на второ място - да учим и да пропагандираме тази история, за да знаят всички хора, не само българите, ами и чужденци, какво наследство имаме като народ. И най-вече, ние смятаме, и аз специално и моите колеги, че като гледаме каква е през последните 30 години общата политика, и колко ниско паднаха критериите в сферата на образованието, затова важното за нас е да се съсредоточим в обучението и образованието на подрастващите поколения главно. И затова нашите образователни програми са свърани предимно с възрастовия сегмент от 3 до 7, от 7 до 11  г. и вече главно акцентираме върху малките възрастови групи, където децата всичко, което възприемат, го възприемат предимно с чувства, с възприятия, а после го преосмислят. Така че основните ни програми, можете да ги видите и във фейсбук страницата, са насочени към пропагандиране на това, което имаме като наследство сред учениците.

Да, за да се повдига и самочувствието ни. За това колко велик е българският народ всъщност. А вие постоянно боравите с такива артефакти.

Да, точно така е, а те хората трябва да ги знаят тези артефакти, и да им се обяснява какво представляват. Тоест, не са само един чук, метален чук, или пък едно копие, само по себе си то може нищо да не посочва за посетителя, но това показва какви технологии са познавали хората, използвали са най-различни техники.

Как са строили в миналото също.

За добиване на руда и т.н. В този аспект ние се опитваме да покажем каква ни е историята в миналото.

Вие искали ли сте понякога да го направите вашия музей по-модерен, имате ли нещо видяно, някакъв пример, до който искате да се доближите? Или смятате, че вече добре изглежда музеят в Пловдив, откъм експозиционни площи и представянето на артефактите?

Като визия, това няма как да не го повтарям, музеят ни е най-модерният не само в Пловдив, а и в България. Това е отчетено и от професионалисти и от непрофесионалисти. Няма какво да го казвам, защото е малко неудобно, но е факт. Факт е, че само тук дойдоха Лувъра и най-големите гръцки музеи, а не отидоха другаде, защото отговаряме на условията и на визията.

Но общо взето музеят се затруднява вече и то доста, защото, ако погледнем реално експозиционната площ се равнява на четири апартамента, тъй като това е данъчно агентство. Аз каквото успях назад във времето да го разширя като УПИ, го направих, но повече не можем. Всяка година, в резултат на разкопките, в музея влизат около 3000 експоната. Ние се задъхаме и по отношение на фондохранилищата, тъй като всичко е препълнено. И трябва вече да търсим варианти за разширяване на сградата и от гледна точка на експозиция, в която да покажем експонатите - досега сме показали 4300 експоната, а имаме 250 000 още. Тоест, търсим сграда, в която да можем да покажем поне 50% от това, което имаме. Така че да можем да задържим посетителите вътре не 30 минути, ами да ги задържаме  примерно цял ден, или пък няколко часа. Второ, сграда, която да ни предоставя възможност за едни големи съвременни фондохранилища, където да имаме всички условия. Ние и в момента имаме условия, но площта е малка.

Има какво да се желае още.

Така че належащо е вече да се търси, да се разширява сградата, или да се строи нова конкретно за музей.

БНБ беше подходяща сграда, но засега не се знае какво всъщност ще става там.

Е, БНБ не е много подходяща, просто защото там трябва да има вътрешно препроектиране, разбиване на стени, за да се създадат по-големи експозиционни площи, а това не може да стане, защото това е архитектурен паметник. Сега, дали сградата на пощата, дали парцелът, където беше планиран да се изгради Музея на тракийското изкуство и история по-рано, до Понеделник пазара, която сега е частна собственост. Там може да се разговаря за някаква замяна на парцел и т.н. Но общо взето трябва да се реши въпросът с площта, защото е вече наболял, належащ е.

Този проблем го имат и други музеи, но наистина при вас артефоктите са много. Те стоят в хранилищата в момента?

Ами да, то всеки музей си има фондохранлище, помещения, в които при определени условия се съхраняват експонатите. Но пак казвам, те вече са към запълване на капацитета им.

А и още ще излизат най-вероятно при разкопките.

Да, точно така.

Какви са ви плановете за догодина, имате ли вече нещо, очаквате ли някаква важна изложба отвън, нещо да кажете?

За следващата година са две основни предизвикателствата, за да изпълним двата проекта, които спелихме от Министерство на културата. Единият, накратко казано, е свързан с обновяване и модернизация на постоянната експозиция. А другият е свързан с разширяване, модернизиране и техническо оборудване на Ателието за консервация и реставрация. Това са два проекта, които са доста тежки и трябва да ги изпълним в рамките на следващата година. И другият голям проект, който сме започнали, е реализирането на голяма изложба в три китайски музея, както вече ви казах. 

Добре, а какво си пожелавате за Новата година, както и на вашите служители, на нашите читатели също така?

Главно здраве, защото здравето е всичко. Другото е последствие от здравето, щастие и много успехи във всички начинания. Да гледаме по-оптимистично, независимо, че не е много оптимистична ситуацията. 

Между другото, исках да Ви кажа, че имате много добро попълнение от млади кадри, дали ви трябват и колко още нови хора?

Ами знам го това. За хората, това е най-болният въпрос. Трябват ми хора и кадри, които ги няма. А пък тези кадри, които вие виждате, аз всички персонално, един по един съм ги подбирал не с връзки, не по партийна линия, не с някакви такива личностни показатели, а всички са минали, както и моя професионален път мина, от изкопчия с кирката и лопатата, най-обикновен работник, до тази ми ситуация. Така че и те са минали през всички обекти, и са работили с мен и с другите колеги и са отстояли в практиката.

Да, вижда се, че са знаещи хора. Добре, поздравления, наистина много добри млади кадри имате, наистина много знаят. И дано още такива хора да се намерят.

Важното е, че имат и желание.