Коста Филипов, дългогодишен кореспондент на БНТ, БНР и БТА в Скопие, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус" "Това е България".   

Стрелба срещу клуб "Цар Борис III“ в Охрид, вандалски актове срещу клуб "Ванче Михайлов“ в Битоля – реакциите спрямо България в Северна Македония преминават от хулиганство в тероризъм. Защо стигнахме до най-ниския спад в отношенията си с нашата югозападна съседка? Въпросът е към Коста Филипов – дългогодишен кореспондент на БНТ, БНР и БТА в Скопие. Г-н Филипов, с какво да си обясним изострянето на сетивата към България – с липса на такт от наша страна или на факта, че българите в Северна Македония надигнаха глави, че се обединяват и настояват все по-енергично за правата си?

Ами разбира се, защо не да настояват за правата си. Още повече, че вече получиха и много ясни сигнали, че българската държава най-после се заема сериозна да дава подкрепа на всички граждани на Република Северна Македония, които декларират своето българско самосъзнание. Знаете, че през изминалите години винаги е имало някакви по-деликатни изрази на подкрепа към българите там съобразно някакви други конюнктурни съображения, но сега в момента българите в Република Северна Македония получиха повече подкрепа видима от най-важните институции в Република България, така че имат основания да поискат да бъдат третирани по начин, по който са третирани другите етнически общности в младата държава. Затова е цялата работа. А пък както знаете, формално това беше оформено и в т.нар. "предложение“ на Френското председателство, според което същинската част от преговорния процес на Република Северна Македония за членство в Европейския съюз ще започне тогава, когато българската общност като част от българския народ бъде вписана в Конституцията на Република Северна Македония. То пък от друга страна изостря, както вече вие казахте, и без това изострените сетива към всичко, което идва от страна на България. Затова и се получава това напрежение. Пък хора да отидат да направят пакост някъде в Република Северна Македония – дал Господ.

А какво може да се направи, г-н Филипов? Видимо поетите ангажименти във Френското предложение не се изпълняват. Българите не са вписани в Конституцията като държавотворен народ, нещо повече, сега от Македония чуваме гласове изискващи реципрочност – България да била вписала македонците в Българската конституция.

Точно така. Ами това е, как да ви кажа – който не е имал работа с македонски политици, той не може да схване, за какво става всъщност въпрос. Искането, записано във Френското предложение за вписването на българите в Конституцията на Република Северна Македония, в Скопие се прие като някакво едностранно задължение от тяхна страна, за което България не би трябвало да има никакви претенции, освен ако не даде нещо, което да задоволява политическия елит там. И какво направиха? За да вкарат пак всичко в едно равенство – ние на вас, вие на нас – те повдигнаха отново въпроса с искането за признаването на т.нар. "македонско малцинство“ у нас. И затова са всичките тези демонстрации, инспирирани от Скопие, и у нас, в Благоевград да се открие някакъв клуб, чувам, че някъде в Пловдивско имал някакъв човек намерение да прави същото нещо, пък лидерът на най-голямата опозиционна партия ВМРО-ДПМНЕ Мицкоски беше в Благоевград, докара там някакви хора, правиха някакви чудесии, демонстрации и т.н. Всичко това е за да се подгрява  усещането, особено пред международната общност, че щом като има отстъпка, както те казват, от страна на правителството на Република Северна Македония да се впишат българите в тяхната Конституция, би трябвало да има и реципрочно отношение и обратно. Друг е въпросът, че както и вие намекнахте, въпросът с вписването на българите в Конституцията на Република Северна Македония има някакъв много далечен, според мен, хоризонт, признават го и видните политически фигури, в това число и президентът Пендаровски, и премиерът Ковачевски. Знаете, причината, формалната поне, е, че не достигат 80 гласа, което е мнозинство от 2/3 в парламента в Скопие тази промяна в Конституцията да бъде гласувана. Аз обаче познавам доста други примери от парламентарната практика на Република Северна Македония, в които и друг път някакво политическо решение е изглеждало невъзможно, защото е било необходимо някакво мнозинство в парламента, дали обикновено от 61 гласа или 2/3 от 80 депутати, но те винаги са намирали някакви начини да се осигури това мнозинство. Е, разбира се, не с цената на много морални и други компромиси, но в крайна сметка, такива решения, такива случаи в парламентарната практика в Скопие има. Сега, на мен би ми се искало това мнозинство от 2/3 за вписването на българите да бъде чисто, кристално, ясно, да не е продукт на някакви не дотам законни действия за осигуряване на тези 6  или 7, или 8 депутати, които не достигат за това мнозинство от 2/3. Но във всеки случай хоризонтът е далечен, вероятно ще се чака септември месец 2023 година, когато се предвижда да приключи скринингът от страна на Европейската комисия към Република Северна Македония и нейното законодателство, и вероятно тогава ще се изтресат някакви други варианти, в това число и събирането на българите от Северна Македония заедно с хърватите, които живеят там, и черногорците, може би с идеята някак си по-лесна да бъде преодоляна тази съпротива, която опозицията в парламента има към това вписване.

Г-н Филипов, кой дърпа лоста за напрягането на отношенията на елитите в Македония към България?

А, кой дърпа лоста – такива хора, структури и институции колкото искате там. В една държава, която въпреки своята 30-годишна история на суверенен и независим субект, каквато беше Република Македония, сега Северна Македония няма никакви ясни знаци за реформиране на обществото, което страната беше заварила, когато се отдели от бивша Титова Югославия. Най-големият дефицит на тези 30 години на обществото в Република Северна Македония край Вардар е дефицитът от демокрация, и на липсата на желание да се скъса с миналото, югоминалото, и да се върви по собствен път. Така че там хора, структурите са запазени, влиянието на някои съседни държави, преди всичко на Белград е съхранено и в политически фигури отделни, и в политически партии, и структури. Така че няма, не бива да има някакво учудване за това, че такива рефлекси съществуват там, както казахте и вие – да дърпат  лоста. Всеки случай, всеки повод, от който може към България да бъдат отправени обвинения за какво ли не и кога ли не, се използва най-ефективно. Вече самата казахте и вече разговаряхме за това, идеята на Френското предложение беше да се водят директни преговори между Европейската комисия и Република Северна Македония, тоест, малко България да бъде оставена в страни. Голяма част и от българския политически елит си помисли: "Е, слава Богу, сега вече македонците да се оправят с Брюксел“. Както виждате, нищо от това не се получи. И тогава възникна тази идея, за която преди малко говорихме, да се търси някаква реципрочност – щом България иска нещо, и Република Северна Македония да поиска нещо. Друг е въпросът, че това е просто изнасилено искане, защото вие много добре знаете, че в Конституцията ни малцинства няма. Нашата Конституция има друга философия, тяхната има друга философия. Те са мултиетническа държава призната, отдавна се разделиха с идеята Македония на македонците, те са мултиетническа държава, имат 6 или 7 етнически общности записани в Конституцията, сега им се предлагат още 2-3 заедно българи, хървати и черногорци, а може би и още някой ще поиска, и така. Но разликата е, че  философията на тяхната Конституция е една, нашата философия е друга. Но там такива тънкости не им правят впечатление, важното е да се атакува България, да се иска нещо от нея, да се обвинява за какво ли не и т.н. А хора за това, нали ви казах, колкото искате.

Странно е, че има такава голяма разлика в отношенията към България между обикновените македонци и техните партийни първенци. Защото хората очевидно нямат никакво лошо отношение към страната ни, към българите, както и към сънародниците там, които се обявяват за българи. Но за съжаление напрежението се инспирира от властите. Защо? Защо е необходимо? Какво крепи в Македония българомразството? Какво им помага?

Какво им помага? Вероятно им помага да отклоняват  вниманието от някои други остри социални и всякакви други проблеми, които имат. Ще ви кажа един от проблемите, които хайде, да не съм лош пророк, но много скоро ще почне да се проявява в по-радикална форма, не дай си Боже, това е етническото противопоставяне между македонци и албанци. Албанските политически субекти в Република Северна Македония си знаят много добре своята стратегия, много системно работят по това да завладяват все повече и повече позиции в управлението на държава. И в една държава от 1.5 милиона, в която уж македонците управляват, половината им министри са албанци, въпреки че по последното преброяване албанците в Република Северна Македония са горе-долу 30 на сто да кажем, макар че аз имам резерви по отношение на тези резултати от преброяването. Но това е огромен проблем, който съществува в Република Северна Македония, всеки го съзнава, всеки говори по него, но нищо не може да се направи. И какво трябва да се противопостави: "Айде да посочим един друг противник, за да не говорим много за това, да скрием тази опасност. И кои са ни най-големите врагове – ама разбира се, българите. Хайде да започнем да атакуваме“. Това е като някакъв условен рефлекс, дето учихме навремето за кучето на Павлов, винаги България трябва да бъде поставяна с гръб към стената и да бъде обвинявана за всичко. Вижте, Гърция държа 27-28 години Република Северна Македония далеч от евроинституциите и нейната европейска интеграция. Какви ли не номера им правиха, колко промени само направиха в Конституцията си в Скопие по искане на Гърция. 20 и колко 26-27 години, ако не бяха и повече. Няма такова отношение към Гърция. Не ги третираха като равноправни европейски граждани гърците, не им даваха паспорти, влизаха в страната, за да отидат някъде на почивка по плажовете в Гърция с едни пасавани, които им издаваха на границата. Просто ги третираха като втора категория граждани на Европа – не им се сърдят толкова. Името им промениха, наричат се Северна Македония.

Историята им промениха.

Историята им промениха.

Площада им в Скопие промениха.

Да, да. Всичко им промениха, не им се сърдят толкова, не ги критикуват толкова, нямат претенции към тях толкова, колкото имат към България, само заради факта, че слънцето идва откъм изток. Аз не мога да разбера, какво е това заблуждение, което толкова години е било вменявано на хората оттатък. Ама как няма да е така, когато още от детската градина през учебниците в основно, средно, във висшето образование, всичко се поставя на основата срещу България. И все пак, наистина вие сте права, че на едно обикновено битово равнище хората нямат такова лошо отношение към България. Просто разбират, че това са някакви политически игри, които ограничен кръг хора, но влиятелни хора, играят, за да влошават отношенията между нас и тях. Иначе, наистина няма такива радикални прояви. Хората са настроени добре към българите, още повече, че ние през тези 30 години дадохме много примери за това, че им помагаме сериозно. Дори само с този прословут факт, че първи ги признахме, отворихме им пътя към международноправното признаване да станат държава с все пак някакъв престиж в международното общуване, каквато са сега. Че ако ние не бяхме помогнали с договора от 2017 година, те щяха ли да станат членки на НАТО и сега да имат претенциите на тази основа да станат и членове на Европейския съюз? Едва ли. Нямаше да има и Преспански договор с Гърция, нямаше да има членство в НАТО, ако не бяхме сключили договора през 2017 година. Но на кого да обясниш?

Г-н Филипов, дали напрежението в нашите двустранни отношения още ще ескалира? Дали няма да се сложи някаква граница? Или пък след едни парламентарни избори с идването на Християн Мицкоски нещата биха могли да се усложнят още повече?

Не, вижте, въпросът с парламентарните избори е част от тяхната вътрешнополитическа дъвка, ако мога така да кажа. Мицкоски търси всякакви аргументи, за да поиска провеждането на предсрочни парламентарни избори. Първо му беше аргумент неговата победа на местния вот през миналата година, който той наистина спечели убедително, и казва: "Има променена политическа ситуация в страната, тя изисква ново преразпределение във властта, хайде да ходим на предсрочни парламентарни избори“. На няколко пъти обаче премиерът Димитър Ковачевски отговори: "Ние си имаме редовен срок за парламентарни избори. Той е 2024 година. Заповядайте тогава пред  избирателните урни и да видим кой какво“. Но ако се запази темпото на това противопоставяне, което сега съществува в Република Северна Македония чак до 2024 година, не е никак изключено да има смяна на властта, макар че кой знае. В крайна сметка една година-година и половина време в политиката никак не е малко, всичко може да се случи. Но във всеки случай, ако Мицкоски вземе властта и състави правителство на ВМРО-ДПМНЕ, перспективата за включване на българите в Конституцията, ако дотогава не е направено, става все по-ограничена, шансовете са все по-малки.

Цоня Събчева