Коста Филипов, дългогодишен кореспондент на български медии в Скопие, в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“ 

Без нарушение продължава първият тур на президентските избори в Северна Македония. Той е седмият подобен вот откакто страната получи независимост от бивша Югославия през 1991 г. Седем кандидати преследват подкрепата на своите сънародници, а в основата на дебата остават присъединяването на страната към Европейския съюз и добавянето на българското малцинство в Конституцията. Пред какви сценарии е изправена Северна Македония? Наш гост е Коста Филипов, дългогодишен кореспондент на български медии в Македония. Добре дошъл в Аудиокаста на “Фокус" “Това е България", г-н Филипов.

Добре заварил.

Един срещу друг се изправят кандидатите на старите политически съперници СДСМ и ВМРО-ДПМНЕ. Любопитното е, че Стево Пендаровски и Гордана Силяновска премериха сили и през 2019 г., когато двубоят спечели сегашният президент. Сега как ще търси реванш професорката по право? Предвидим ли е този кандидат-президентски дуел?

С оглед на това, че вече този дуел се състоя преди 5 години, казвам състоя, защото тогава по някакво стечение на обстоятелствата отразявах този етап от президентската надпревара в Република Северна  Македония за Българската национална телевизия. И с оглед на това, че вече се е състоял, мисля, че и двамата претенденти за поста държавен глава на Република Северна Македония много добре се познават. Сега и двамата като част от този екип от 7 човека, които искат да заемат поста държавен глава в Скопие, участваха активно в 20-дневната кампания, присъстваха на много многобройни митинги из цялата територия на държавата, в т.ч. и в много медии. За съжаление, малко ми се сториха дебатите, които  проведоха между себе си седмината кандидати. Даже, ако не се лъжа, той беше един-единствен по Македонската обществена телевизия. Имаше покани от Пендаровски към проф. Силяновска на двустранна основа, двамата само да застанат пред телевизионните камери, но и това не се случи. Но в крайна сметка, все пак, не можем да кажем, че не познаваме позициите на двамата основни претенденти за президентския пост.  И вие правилно отбелязахте, че те са двамата, които водят оспорваната битка и най-вероятно ще отидат на балотаж на 8 май, както беше и преди 5 години на 5 май 2019 г. Така че и обяснението е много просто: не че двамата се отличават чак толкова много от останалите петима, но зад тях стоят двете основни политически сили в държавата. Зад Стево Пендаровски е управляващият досега  Социалдемократически съюз, а зад Гордана Силяновска-Давкова стои опозиционната партия ВМРО-ДПМНЕ. Тоест, спазен е основният принцип на политиката в Република Северна Македония от нейното провъзгласяване за суверенна и независима държава, че президент на страната не се става без подкрепата на сериозна политическа сила. Всички примери на опити на отделни политици да се явяват като независими личности в президентската надпревара в цялата 32-33-годишна история на суверенна и независима Република Северна Македония са категоричен пример, че без сериозна партия зад гърба държавен глава на Северна Македония не се става.

Президентът в Северна Македония има предимно представителни функции, но претендентите за поста са 7. Каква е ролята на останалите петима кандидати встрани от основната двойка, която, както вече отбелязахте, са и основните претенденти за балотажа?

Останалите петима, както вие ги определихте, можем да ги разделим на две групи. Трима човека са представители на отделни политически партии на македонците. Това са Стевчо Якимовски на партията ГРОМ, това е кметът на Куманово Максим Димитриевски и на новосъздадената от него партия ЗНАМ, това е друга една професорка от Скопския университет, проф. Биляна Ванковска, която представлява крайно лявата и проруска партия и левица. И тримата имат произход в лявата част на политическото пространство, още от времето на бивша Югославия. Някои го крият, други като проф. Ванковска демонстрират това като някакво предимство. Така че и тримата използваха ситуацията, че в тази година президентските избори съвпадаха по провеждане с редовните парламентарни избори. Тази шега, ако мога да кажа, на политическия календар в Северна Македония ги събира парламентарните избори и втория тур на президентските на 8 май т.г. Бих могъл да кажа, че в много голяма степен кандидатурите на тези тримата, за които стана дума преди малко, бих добавил дори и Стево Пендаровски и Гордана Силяновска, беше да се използва енергията на политическите партии, които влизат в предизборна кампания за парламентарни избори, за подкрепа на техните лични кандидатури като държавен глава. И обратно, агитирането за кандидатите за президент се превърна в много съществена част от предизборната кампания на политическите партии. Само ще ви кажа, че не мина митинг на опозиционната ВМРО-ДПМНЕ, в който на трибуната заедно с г-жа Гордана Стиляновска-Давкова да бъде и цялото ръководство на партията ВМРО-ДПМНЕ, начело с нейния председател Християн Мицковски. Даже в един момент се чудехме ние, Мицковски ли е кандидат за президент на ВМРО, който е толкова по-активен в цялата тази кампания или проф. Гордана Стиляновска. Така че това съчетание, това съвпадение на датите за края на президентския и парламентарния мандат в Република Северна Македония е много интересен феномен, в който имаше съчетание на политическа и човешка енергия, избирателна електорална енергия, в полза както на кандидатите за президент, така и на партийните платформи.

И ако ми позволите още един парадокс улових. В деня за размисъл преди вота, тоест, вчера, когато не се провеждаше кампания за президент, продължаваше кампанията за парламентарните избори...

Точно така, точно така.

Това в нашите разбирания е трудно да се приеме.

Това се усети, че може да се получи някакво противоречие, но мисля, че в Избирателния закон го изчистиха: кандидатите за президент не провеждаха свои мероприятия агитационни, пропагандни. Но в същото време политическите партии си правеха митинги и си участваха примерно в дебати по телевизията и т.н., кампанията си вървеше, което ако много строго погледнем в този ден, вчерашният, какво излъчваха партиите, много лесно можем да открием, че едновременно с пропагандата на своите партийни програми правеха подкрепа и на техните президентски кандидати. Но хайде, да не се взираме чак толкова в ситуацията, парадоксът е налице, както и вие казахте.

Г-н Филипов, за първи път албанските партии излизат с двама кандидати, доскорошният външен министър Буяр Османи от най-голямата албанска формация Демократичен съюз за интеграция или на македонски ДУИ, и Арбен Таравари, кмет на Гостивар, той пък е кандидат на албанската опозиция. Самочувствие ли вече демонстрират албанците?

Албанците винаги са имали самочувствие, искам да ви кажа. Сега, малко е спорно, че за първи път излизат само двама кандидати. Но за първи път с такава острота има два блока от партии в електоралното тяло на албанците в Република Северна Македония. Това е наистина нов феномен, в който очевидно се поставя под съмнение монополът на Демократичния съюз за интеграция на Али Ахмети за участие във властта в Република Северна Македония. Знаете, Демократичният съюз за интеграция на Али Ахмети произлезе от някогашната бунтовническа армия за освобождение на Македония, която водеше етническия конфликт през 2001 г., произлезе от нея и над 20 години е неизменен участник в управлението на страната, като коалиционен партньор и на ВМРО-ДПМНЕ, и на Социалдемократическия съюз в последните четири години. Така че тези партии, които в момента представляват опозиционния блок, на тяхната езикова норма са се нарекли "Вреди“ или "Заслужава си“. Заслужава си да се направи опит да се променят нещата, въпреки че си дават ясна сметка: нито един от двамата албански кандидати за президент няма да успее да спечели на първия тур. Той няма да спечели дори и да отиде на балотаж, вече изяснихме този въпрос. Но за всеки случай това е много сериозно премерване на силите между двата отделни блока от партии в албанския политически блок. Но и двете партии имат, въпреки нюансите в техните позиции, изразени чрез кандидатите за президент на д-р Таравари от Гостивар и познатият ни Буяр Османи, външният министър, за категорично продължаване на европейския път на Република Северна Македония чрез промяна на Конституцията и вписване на българите в нея. Даже двата блока, да ги наречем, сключиха джентълменско споразумение, дадоха си беса, тоест, дума си дадоха, а албанците държат много на това, че няма да приемат да участват в правителство с партия на македонците, която не включи в програмата си промяна на Конституцията и вписване на българите, като етап от пътя на страната към европейското членство. Така че, там вече ви казах, има различни нюанси, но има и интересни идеи. Примерно, Буяр Османи предлага следващия парламент, който бъде избран, да приеме промяна в Закона и Конституцията, че президентът вече няма да се избира на преки и непосредствени избори, както е сега, а да се избира от парламента. Това е много интересно предложение, защото показва, колко албанските политически партии, независимо как стоят в политическото пространство, следват плътно стратегическата линия на етническата албанска общност в Република Северна Македония: в крайна сметка да получат и президентския пост някога, защото тяхното електорално значение, техните избиратели не достигат за това да изберат албанец президент, защото македонците трудно гласуват за албанци. Докато обратното е възможно, даже и задължително. Както разбрах, разиграли са симулативно учредително събрание на новия парламент, в който и председателя на парламента е албанец, и премиерът е албанец и президентът е албанец. Както се казва...

Сериозни амбиции.

Амбициите са сериозни, програмирани са много внимателно във времето, много внимателно се следват, последователни са. В това отношение нашите братовчеди македонците могат само шапка да им свалят, както се казва. И затова, когато говорим за далечното бъдеще на Република Северна Македония, винаги трябва да слагаме на масата и калкулацията, да слагаме влиянието на албанския политически фактор.

А каква ще бъде ролята на този албански политически фактор на тези избори? На балотажа той може ли да обърне играта в полза на единия от кандидатите? Досега е ставало.

Веднага отговарям. На всички предишни парламентарни избори албанският фактор обръща, решава кой да бъде президент на Република Северна Македония. Най-характерният случай, на който съм бил свидетел и това го разказвам винаги, е от 1999 г., когато спориха Борис Трайковски и Тито Петковски. Борис Трайковски - ВМРО и Тито Петковски от Социалдемократическия съюз. На първия тур Петковски, както се казва, отвя Борис Трайковски. Тогава също албанците си гласуваха помежду, паралелно за техен си кандидат и просто си премерваха силите. С някакви 120 000 гласа Тито Петковски спечели, даже отваряха вече шампанско, че тази разлика не може да бъде преодоляна и Петковски ще бъде новият президент. “И след Тито, пак Тито! “, както беше тогавашният лозунг. Но на втория тур дисциплинираното албанско електорално тяло беше поведено от Арбен Джафери към урните и Борис Трайковски спечели с някъде около 60 000 гласа пред Тито Петковски. Това беше категоричен пример за това, че албанците решават кой да бъде държавен глава на Република Северна Македония. Сега, в тези избори обаче, малко ми е трудно да ви кажа, кого от двамата кандидати Силяновска-Давкова или Стево Пендаровски ще подкрепят. Най-вероятно е държавният глава да получи подкрепата на албанците и това да му донесе втори президентски мандат.

Направи впечатление, че през кампанията отношението към България се превърна като лакмус за  електорална подкрепа. Защо?

Винаги е било така. Винаги е било така, с по-голяма интензивност и острота или с по-малка, няма никакво значение. Няма президентски, парламентарни, дори местни избори, в които България да не е някаква тема основна в позициите на партиите. Но сега пък си имат и основание, с френското предложение, с искането за вписването на българите в Конституцията и т.н. имат си основание. Така че всички се хванаха за Българи. Албанците бяха по-предпазливи и двамата, и Таравари, и Османи, и си знаят урока, те си имат други приоритети. Но петимата представители на македонските политически партии не спираха да атакуват България със закани, че ще денонсират договора за приятелство и сътрудничество, че това щели да направят, онова щели да направят и т.н. Щели да правят нова Конституция, като г-жа Силяновска и т.н. Изобщо, ох, как да ви кажа, в такива случаи ние се опитваме да се успокояваме, че все пак това е предизборна кампания, винаги в такива случаи се пресолява манджата, винаги се минава някаква червена граница, червена линия. Ама хайде да им простим и да видим каква ще бъде реалната политика, след като минат изборите, но ми се струва, че този път беше малко повече, отколкото трябваше, и манджата стана прекалено солена, това бих могъл да кажа.

Какъв е изводът от това за нас? Ние какво поведение трябва да имаме и какво трябва да имаме на ум? Особено с новите промени, ако влязат и когато влязат в сила, за европейските институции и най-вече за отпадането на единодушния вот.

Ами да, това е между впрочем една тайна, скрита надежда на македонския политически елит, че всичко ще бъде решено, даже прословутата фраза на един от кандидатите, който беше казал: “Като дойде време в ЕС да се гласува за Македония, нека да накарат българският представител да отиде да пие кафе", както стана с Орбан в едно такова гласуване в Брюксел. Ще видим, нашата политика трябва да си е последователна. Лошото е, че ние сме разнебитена държава, на която някак си  отношенията с Република Северна Македония не са й сред приоритетите, както виждате. От както се наложи това френско предложение, т.нар. Френско предложение, което после стана предложение на ЕС, има и някакво политическо, а и медийно такова едно мълчание, наложено за Република Северна Македония. Дори и такива драстични факти за нарушенията на правата на българите оттатък границата някак си ги подминаваме лековато: хайде да не ги закачаме, хайде да не ги дразним, хайде да не това...  И както виждате, българската държава първо трябва да си тури ред сама за себе си вътре, пък после да започне да мисли за по-сериозни неща, каквито са отношенията с  Република Северна Македония.

А как ще повлияят резултатите от първия тур на президентските избори върху парламентарните, които после ще се проведат на една и съща дата с балотажа?

Вече ви казах за взаимното влияние на кампанията за президентските и парламентарните избори. Основната битка отново ще се води уж за кандидатурите на  двамата, които ще отидат на балотаж, но основните партии, които стоят зад тях, ще ги използват в полза на своите политически платформи.

ВМРО-ДПМНЕ ли ще ги спечели изборите?

Ще бъде крайно интересно, макар че до голяма степен ще бъде вече видяно и познато.

ВМРО-ДПМНЕ ли ще ги спечели парламентарните избори и ако ги спечели, ще успее ли да направи кабинет? И пак ли ще има думата албанският фактор?

ВМРО ще спечели изборите, но няма да направи кабинет. И тогава ще се окаже в позицията да моли албанските партии да дадат своите гласове за съставяне на парламентарно мнозинство.

А те какво ще направят?

Нямам представа.

Г-н Филипов, макар и неофициално у нас също тече предизборна кампания, предстои предсрочен парламентарен вот. Как изглежда изборната обстановка в двете държави? Какви са приликите и какви са отликите, ако изобщо има такива?

Как да ви кажа? Ще ви кажа само, винаги когато съм работил като кореспондент в Република Македония, сега вече Северна, ставаме свидетели на някакъв политически хаос, или политически гаф, или нещо странно, нестандартно в тяхното политическо битие и съм си казвал: “А бе, в крайна сметка това е тяхна си работа тук, те да се оправят. Аз като си ида, като се върна в България, съвсем друго ще е." Като се върна в България, виждам абсолютно същото. Така че и по манталитет, и по вложена енергия на политическите партии си приличаме много. Да не говорим за това, че има пряко приложение на онази приказка, че “най-много се лъже преди избори, по време на война и след лов".  Така че ще видим, но това, което е дадено като политическа заявка в Република Северна Македония, ще бъде реализирано като политика. Според мен, в това отношение най-близко до политическите реалности е президентът Стево Пендаровски, може би заради това, че все пак беше 5 години начело на държавата и има вече известен опит и знае кое е възможно, кое е невъзможно. Кое е реторика, кое е необходим политически ход.

Много ви благодаря за това, че приехте да бъдете наш гост и за времето, което ни отделихте.

Благодаря и аз.

Гостува ни Коста Филипов, дългогодишен кореспондент на български медии в Македония.