Констанца Рангелова, старши анализатор в Центъра за изследване на демокрацията, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус" "Това е България".   

Влиза в сила ембаргото на Европейския съюз върху доставките на руски петрол. Какво следва от ценовия таван и ще спре ли работа рафинерията "Лукойл Нефтохим", ако все пак се забрани износа на нейни продукти? Въпросите са към Констанца Рангелова – старши анализатор в Центъра за изследване на демокрацията. Г-жо Рангелова, още преди да влезе в сила ембаргото върху руския петрол, от Европейската комисия ни предупредиха, че не можем да го продаваме на трети страни, включително и ако е преработен.

Точно така.

След което ръководството на "Лукойл Нефтохим Бургас“ съобщи, че са се договорили със служебното правителство да изнасят добити от преработката му продукти. В късният следобед в понеделник транспортният министър Христо Алексиев каза от Брюксел, че България може да изнася единствено някои деривати, получени естествено от производствения цикъл на рафинерията, и които няма как да бъдат пласирани на вътрешния пазар. Въпросът ми към вас, г-жа Рангелова, е, реално какво ще можем и какво няма да можем да правим с преработения руски петрол, и то без последици за България от Европейската комисия?

         

Това, което е постигнато с Европейската комисия, е един доста деликатен компромис, позволявайки определени деривати да ги изнасяме, това реално отваря вратичка за интерпретация на темата "Деривати“. Т.е. много често, когато рафинерия произвежда дизел или близък до дизеловото гориво продукт, той може да бъде определен до дериват, защото е близък по състав например до вакуумния газьол или мазут. Така че тук големият проблем ще бъде именно това: как ще се определя съставът на тези деривати, кой ще проверява техния състав и доколко е позволено да бъде изнасян. Така че тук стигаме наистина до един много деликатен баланс, който трябва да бъде постигнат и шансът да се хитрува с това какво представлява дериват и примерно колко дизел може да има в даден дериват, ще бъде от ключово значение.

Кой ще проверява деривата?

Най-вероятно от българска страна ще бъде тази проверка, така че тя няма да е особено стриктна. Но това, което е важно да се знае, е, че в крайна сметка това, което постигаме, не играе в наша полза. Т.е. ние постигайки тази един вид половинчата победа спрямо износа на продукти от рафинерията, и това, което правим, е, установяваме себе си като изключително ненадежден съюзник на Европа и съюзник, който прокарва все повече и повече руски интереси на ниво Европейско съюз.

Какво ще се случи, ако в крайна сметка все пак Европейският съюз забрани износа на продуктите на рафинерията във всякакъв вид?

Това, което би се случило, е "Лукойл“ ще започне още повече да заплашва, че ще затвори.

Това е рекет.

Да, това е абсолютен рекет. И първо на първо не е нещо, което реално би се случило. Т.е. рафинерията на "Лукойл“ би могла да работи на намален капацитет без това да представлява кой знае какъв икономически проблем. Но дори и да иска да работи на пълния си капацитет, рафинерията може изцяло да премине от руски на неруски петрол, т.е. технически е възможно. И самата причина да получаваме тази дерогация е пълно игнориране на факта, че рафинерията е напълно способна да промени  своето, как да кажа, суровият петрол, който преработва, да бъде неруски. И тук вече стигаме до разковничето, и то е това, че няма желание от страна на рафинерията да се направи тази промяна, както няма желание и по някакъв начин да се спазват наложените санкции.

А защо рафинерията няма желание да промени руския петрол в неруски? До неотдавна тя го правеше, допреди войната и нямаше някакъв голям проблем, доколкото си спомням от информациите. А защо сега се е хванала непременно за руския петрол? Това политика на руското правителство ли е?

Основната причина за това е, че България заедно със страните от Централна Европа, които също получиха дерогация, е една от малкото задни вратички, през която Русия може да продължава да продава петрол на европейския пазар. И това значително я улеснява, защото количеството петрол, което Русия може да пренасочи към Китай и Индия, започва да достига своя таван. И при това положение е много трудно да се намерят други пазари, на които тя може да пласира лесно петрола си. Да не говорим и за това, че чрез контрола си на ключова инфраструктура, както е рафинерията, и на потока на продукти, включително на суров петрол и други продукти, Русия поддържа своето икономическо и политическо влияние в държавата.

Застрашена ли е България да остане без горива, ако "Лукойл“ спре да внася руски петрол? Вярно ли е, че без сделка с "Лукойл“ ни чака недостиг на горива в бензиностанциите, дори и празни бензиностанции?

Не, това абсолютно не е вярно. Дори в краткосрочен план "Лукойл“ да спре производството си като някакъв вид много силно изнудване, има достатъчно горива в резерви, т.е. в складовите бази, които първо ще бъдат като една възглавница, която да омекоти до момента, в който се разреши проблемът. Да не говорим и за това, че държавата трябва да се възползва от възможността си, така както Италия и Германия, да поеме контрол над компанията Т.е. когато става дума за енергийната сигурност на държавата, трябва да има механизми, чрез които държавата да поеме стратегически контрол над самата рафинерия. И това е нещо, което първо Германия направи с рафинериите, които "Роснефт" притежаваше в Германия, и същото нещо сега прави и Италия с рафинерията на "Лукойл“ в Сицилия.

С два законопроекта – на "Демократична България“ и на ДПС, се дава възможност държавата да поеме оперативен контрол над рафинерията, както казвате и вие. Но според служебния заместник-министър на енергетиката Еленко Божков, такъв вариант е нереалистичен. Защо за Италия и Германия се оказа, че е, а за нас – не е?

Това според мен трябва да попитате него, защото според мен е напълно реалистично в българския контекст да се направи такова нещо. Има прецедент в Европа, има примери как това може да се направи, изисква се политическа воля. Така че единственото нещо, което липсва тук, е именно политическата воля за такава стъпка.

Какво ще се случи, ще се промени ли ценовата политика на бензиностанциите, изобщо какво ще ни се случи след дерогацията?

Това, което е най-елементарна икономика, е, че ако в един момент рафинерията спре да изнася петролни продукти или има ограничение на износа на тези продукти, ще има повече продукти, които тя ще трябва да пласира на нашия, българския пазар. Което означава повече доставки, което задължително би натиснало цената надолу. Така че именно спирането на износа е нещо, което може сериозно да повлияе на цената и да я натисне надолу. А оттук нататък вече започваме да говорим отново за тези заплахи, че рафинерията вместо да намали продукцията си, да се опитва да пласира колкото се може повече в България на ниските цени, всъщност тя заплашва, че ще затвори и ще останем без горива.

Добре, още един такъв въпрос за цените. Защо след като таванът вече е 60 долара, ние го купуваме по 80 долара на барел?

Това най-вероятно се дължи на факта, че все още не е влязъл в сила таванът на цената, т.е. в момента, в който ще започне да се вижда ефектът от този таван, е петролът, който ще бъде купен в средата на този месец, т.е. в средата на този месец ще започнем да купуваме петрол за следващия. Петролът, който пристига в момента в държавата, той е бил купен  преди един месец и чак сега пристига. Така че този ефект не може да се види веднага в цената на петрола, който се вижда как пристига в държавата в този момент. Т.е. не може от днес за утре да се види ценовия ефект.

Като теглим чертата, г-жо Рангелова, каква ще бъде равносметката от ембаргото върху руския петрол, и от това дали България ще го изпълни или ще продължава да хитрува на дребно, поддавайки се на шантажа на "Лукойл“?

Равносметката е следната: ние имаме едно ембарго, което е частично, и е частично поради нереалистични причини, т.е. частично ембарго, защото държави, като България, Унгария, Чехия и т.н., успяха да получат дерогации, въпреки че нямаха нужда от такива. Също имаме един таван на цената, който абсолютно не работи и няма да постигне почти никакъв ефект, защото в крайна сметка таванът, който е поставен на цената, е изключително близък до равнището, на което така или иначе руският петрол вече се търгува. Т.е. този таван не е достатъчно нисък, за да има значителен ефект върху руската икономика, върху приходите, които тя получава при продажбата на руски петрол. Така че това, което виждаме последните няколко месеца, е изключително неефективни политики както от Европейския съюз, така и на национално ниво тук, в България. И ефектът от тези неефективни политики е първо, голямо объркване на политическо ниво какво точно се случва, защо се случва, както и нарушаване на нашия национален интерес, като позволяваме да ни шантажират.

Да ви помоля за уточнение, като говорите за неефективен таван, имате предвид от 60 долара на барел?

Да, точно така. Този таван е неефективен, защото това е изключително близо до ръба на равнището, на което руският петрол се търгува на международните пазари. И това означава да кажеш: "Ти така и така го продаваш на 60 долара, сега официално ние ти забраняваме да го продаваш на повече от 60 долара“. И при това положение реално правим някаква политика, която не цели да постигне някакъв значителен ефект, а по-скоро е начин да си кажем, да се потупаме по гърба и да си кажем: "ето, браво, направихме нещо. Сложихме таван“ – къде е таванът, как точно ще се имплементира вече са подробности.

Как би изглеждала според вас ефективната политика при горивата, най-вече при вноса на руски петрол?

Една по-ефективна политика би било на първо място на европейско ниво този таван на горивата да се сложи на 40 или на 50 долара на барел, което означава, това е цена, която е поне 20 долара под нивото, на което руският бюджет я балансира, т.е. според техните фискални правила. След това на национално ниво поемане на оперативен контрол над рафинерията е изключително ефективна мярка за това да се вземе в наши ръце енергийната сигурност на държавата. И вече в по-дългосрочен план да се мисли за това как да се освободи държавата от това зловредно влияние.

Цоня Събчева