Даниел Върбанов е един от изгряващите диаманти на българския театър и кино. Миналата година той получи възможността да участва в лентата "Гунди - Легенда за любовта", която от над месец пълни кината и записва рекорд след рекорд. 24-годишният възпитаник на Оксфорд и НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" застана пред Александър Антонов в специалното издание от "Спортът на Фокус", за да разкаже поредица от любопитни подробности от снимачната площадка, подготовката за ролята си, срещите си със семейството на Георги Аспарухов и други теми.

Спортът и киното вървят в редки случаи ръка за ръка, но когато се прави, се помни много дълго. В днешни дни твърде малко неща ни събират и прекалено много други ни разделят. В дни на грохот, кризи, войни, политическа несигурност глупаците издигат стени, а разумните градят мостове. Днес до мен е един голям артист, който помогна българите да се обединим като нация. Приветствам звездата от историческия сериал “Войната на буквите" Даниел Върбанов, който е част от най-гледания български филм по кината след 1989 година “Гунди - Легенда за любовта". Здравей, и добре дошъл в студиото на “Фокус", Дани.

- Здравей, добър ден на теб и на слушателите. И благодаря за страхотното представяне, благодаря ти много за милите думи.

За мен е чест. Първи въпрос, научи ли се Коко в крайна сметка да изпълнява волета?

- Това е най-важният въпрос.

Затова започваме от него.

- Честно да ти кажа, не. Истината е, че мога да ти разкажа една интересна история веднага, ударно да започнем. Когато разбрах, че ще участвам във филма ми беше ясно, че трябва да отидем и да направим една футболна подготовка, то това ми беше ясно още по време на кастингите. И по време на тези кастинги, аз обясних, че съм играл доста футбол. Аз от малък играя, дори съм тренирал като учех в Англия, там нещата са по-сериозни и си има всяко училище няколко отбора, там съм играл доста. Отиваме на футболната тренировка първата, аз се чувствам супер уверен, с огромно самочувствие, че много добре мога да играя. И единствените неща, които са ми били...Аз не съм професионален футболист, нека си го кажем, но нещата, които са ме затруднявали винаги са били волето и центриране с ляв крак. Отивам на първа тренировка и разбирам, че това са двете неща, които трябва да направя.

Ирония.

- Да.

Разкажи кой кога се свърза с теб, за да те покани на кастинг?

- Кастингите ги направи Гери Кадиева. Как се свърза с мен? По телефона, звънна ми, обясни ми, че става въпрос за такъв страхотен проект и аз веднага казах “Бройте ме".

Миналата година или?

- Това се случва не миналата година, по-миналата година май месец.

О, още преди повече от две години?

- Всъщност, извинявай, не това лято, миналото лято. Да, миналата година май месец, точно така.

Май през 2023 г.?

- Да.

През какво премина, за да се подготвиш за ролята си преди да снимате първият дубъл?

- Преминах най-вече през футболните тренировки. Аз имах, примерно, 2-3 пъти в седмицата футболни тренировки с Пелето, със Станислав Ангелов, който много добре ни подготви. Тренирахме с юношите на Левски-Раковски, което си беше много интересно и най-вече ги наблюдавах тях. И си харесах няколко момчета да видя как се държат, как си говорят един с друг и от тях взех някакво вдъхновение, за да си изградя персонажа на Коко.

Каза за Академията за юношите. При тях коя най-голямата възраст, в която играят?

- Ние тренирахме с 16-годишни момчета, които между другото, освен тренировките и някакви такива упражнения, които сме правили, един път играхме и някакъв приятелски мач. Разбира се, тези момчета са много-много над нас. Ние бяхме тогава аз, Павел Иванов, който играе Гунди, Павката и може би още 2-3, но момчетата нищо, че са на 16, просто...

Скриват топката?

- Скриват топката. Но те ни пускаха, така играеха, че и ние нещо да можем да направим.

Да, да натрупате увереност.

- Аз имах даже 2-3 асистенции тогава и се чувствах много добър, но в един момент се усетих, че те играят някъде с 60 %, ако не и по-малко.

Това щях да те попитам, ти на каква позиция играеше в тези двубои?

- Играех някак си в атака повече. Но то беше много несериозно, но въпреки това много забавно.

Дани, ти играеш един от най-близките приятели на Георги Аспарухов още от ранните му години. От кого се запозна с подробности за персонажа ти или изцяло се довери на сценария?

- Доверих се на сценария със сигурност, защото видях, че на мен ми стана много ясно каква е моята роля във филма, тя е малка, но мисля, че е важна за първата част и за създаването на конфликт в началото на филма. Така че се доверих на сценария изцяло и, разбира се, наблюдавах други млади футболисти, за да си създам персонажа. И мисля, че успях да изградя човек, който за мен беше много важно Коко да осъзнае, че Гунди е много нива над него, но да не го мрази за това, а напротив, да му даде път.

Да, защото все пак те се познават още от ученици, от деца са приятели. И това е малко трудно да се мразят, при положение, че са толкова близки, може би?

- Да, разбира се. Но за мен беше важно да се разбере това, че винаги има опцията да ревнуваш и да завиждаш, когато си обграден от някой талантлив. И че човек трябва да направи правилното нещо и да не завижда на приятелите си, а напротив, да им даде път да се развиват.

Дани, колко време продължи целият снимачен процес на лентата, защото е обществена тайна, че самият Павел Иванов се е готвил 7-8 години за ролята на Георги Аспарухов?

- Да, това е вярно. И аз даже бях чувал слухове много преди да знам за филма, още бях студент и бях чул слухове, че той се подготвя. Но тогава нямах представа дали това е вярно, но такива някакви легенди се чуваха, че той тренира вече. Но това вече всички го разбраха, нали? Иначе, филмът продължи месец, може би месец и няколко дни. Не съм сигурен, защото аз не съм присъствал на всеки снимачен ден. Но мисля, че около месец.

За един месец е заснета цялата лента? Която е доста дългичка над два часа и половина?

- Така е, но екипът беше феноменален, страхотен екип. То не, че това колко бързо снимаш доказва дали си добър или не. Но в случая те, виж, за един месец колко качествен филм направиха.

Ти каза, че са се свързали с теб през май или през лятото?

- Мисля, че в началото на май ми звъннаха или пък в края на април да е било по-скоро...

И колко след това започнаха снимките?

- Мисля, че аз снимах на първия снимачен ден и това беше юни месец някъде, май.

Значи през лятото е сниман?

- Но не съм добър в тези неща, може и да бъркам, но през лятото снимахме със сигурност, в юни и юли бяха снимките.

В Пловдив и София, нали?

- Да, в Пловдив и София съм имал аз. Може да е имало и други локации, но да.

Защото и аз доколкото знам в Пловдив и София. Като в Пловдив Националният стадион, който ни представят, всъщност, е стадион “Пловдив" на Гребната база.

- Да, точно така.

Какво знаеше за Георги Аспарухов преди първите ти контакти с Иван, Андрей, Димитър Димитров и останалите от продукцията?

- Знаех, мисля, че колкото знае всеки българин, който се е поинтересувал, или който има интерес към футбола. Но моят дядо е голям запалянко, той е истински фен на Левски и до ден-днешен се разплаква, когато се сети и рецитира стихове за Гунди, за Левски, така че от него по-скоро знам, но това са били легенди. Чисто фактологически знаех, колкото знае горе-долу един средно статистически българин. И всъщност, като прочетох сценария, ми стана ясно, аха, хората го обичат, защото е бил добър човек, истински стойностен, качествен човек, не само голям талант.

Ти вече спомена, че Станислав Ангелов ти е дал някакви уроци. Може ли да дадеш някакви подробности, примерно, за дрибъл, или спринт, за единоборства или нещо друго?

- Първото нещо, с което започнахме, аз пак ти казвам, с голямо самочувствие влизам там, започвам там да ритам една топка, тичам като муха без глава, и си мисля, че е много добре. Защото съм гледал Роналдо, Меси и всички други, не съм изпускал Шампионска лига от 2013 година. Обаче той ми казва Пелето: “Момче, ти въобще нямаш стойката на футболист". Защото ние сме свикнали, и това не само аз, а много от нашето поколение, които не са професионални футболисти, ние сме свикнали да играем на изкуствена трева 5:5, нали, 5 плюс 1, с топки, които нямат нищо общо с топките, които тогава са играели, дори и в момента с тези, с които в момента играят професионалните футболисти. Ние играем с много по-леки топки, които знаеш, хвърчат като балони. И всъщност, играта тогава е била много по-физическа от това, на което аз съм свикнал. Имам предвид, че на един силен, мощен шут, примерно, стойката е съвсем различна, защото топката е много по-тежка, много по-твърда, ти не можеш да си я риташ така, както аз съм свикнал да си я ритам там на изкуствената трева. Така че това си спомням, първото, което говорихме е, че те са имали съвсем друга стойка, малко по-приведени. Всъщност, са били много по-силови в краката, заради калните терени. Тогава не е имало такава хубава трева, каквато има днес. И играта е била много по-груба, и мръсна и по-кална, така да се каже. Започнахме да говорим, да работим върху тези неща и след това вече изработихме конкретните елементи, които аз трябва да изпълня във филма, конкретната хореография.

Колко време работи с теб Станислав Ангелов?

- Пак ти казвам, може би аз ходих 2-3 пъти в седмицата в продължение на един месец, може би. Сериозна подготовка, това за български филм е феноменално. Аз още от тогава до ден-днешен продължавам да се впечатлявам от Иван и Андрей, от Васил Булянски, от всички хора, които наистина подходиха като към една холивудска продукция.

Един месец, колкото де факто и самите снимки на филма са продължили?

- Да. Те подготовките за филмите обикновено нали са години, години наред се подготвя нещо. Но актьорите много рядко имат време спокойно да се подготвят, да им е осигурено, да им е платено, нещо да ги научат. Това е страхотно и винаги, когато има такива възможности, за нас актьорите е добре дошло и ни прави толкова щастливи. А аз съм късметлия, че съм бил в тази ситуация.

И сега чувстваш ли се по-добър с топка в крака, след тези тренировки?

- Със сигурност. Със сигурност доста научих. С Пелето бяхме усъвършенствали волето и бяхме го докарали перфектно. Той беше много доволен от мен. И отиваме да снимаме вече това, вече сме на снимки и се промени хореографията, и трябваше. Ние сме го тренирали, че волето топката ми идва отляво и аз я засичам, воле, и да аз трябва да пропусна вратата, но трябва много хубав, истински плътен удар, да си личи, че съм футболист. И там нещо се промени на терен и трябваше този път центрирането на мен да ми дойде отдясно. Сега всеки, който е играл футбол му става ясно, че това вече изисква малко по-различна нагласа на тялото. И аз като не съм професионалист съм се вече научил на едно и сега това много ме обърка и започнах да бия някакви волета, които просто те бяха много...Аз уцелвам топката, но те не са плътни, те са някакво воле такова, което...А ние искахме хубаво да е.

Като в махалата?

- Ние искахме да е на бомба тази топка, да иде на последния ред. Той Пелето ми я центрира, а аз обаче първа грешка, втора грешка, трета грешка, а то има хора, момчетата там, които са 16-годишните момчета от Левски-Раковски, те които това могат да го направят от първия път, седят и ме гледат. И аз такъв си викам, “Мале, разочаровах момчетата" .

Смеят ли се?

- Сигурно ми се смеят, какво да правя там. А аз такъв си викам: “Тези момчета ме познават, не искам да ги разочаровам“ и започвам да ги разочаровам, разбираш ли - пети, шести, седми, осми дубъл. Накрая, разбира се, успяхме и пак ти казвам, екипът е феноменален, така че когато актьорите допускат грешки, те успяват всичко да съобразят. Но това беше интересно, че ние тренирахме едно и то се промени. И моите футболни постижения се видя колко са нищожни уменията ми.

Дани Върбанов сега ще ни разкаже една много любопитна история от последния или първия снимачен ден?

- Последният снимачен ден, в който снимаме първата сцена от филма. Това е интересното, че хора, които не се занимават с нашата индустрия, понякога си мислят, че всичко си върви в хронологичен ред. Няма такова нещо, не е възможно, за съжаление много често. Но историята е, че отиваме ние извън София. Хората, които са гледали филма, надявам се, и всички слушатели или почти всички да са го гледали. Знаят, че там сме на едно езеро извън София, в природата сме. И отиваме там, всичко е наред, ние пристигаме супер рано сутринта, преди още слънцето да изгрее, някъде към 06:00 часа сме там вече. И аз се замислям, аз дали съм си пил хапчето против алергия, защото аз имам сенна хрема. И се сещам, че не съм, защото аз съм станал в 04:00 часа сутринта, за да сме там навреме. И казвам на някой от екипа, че няма да е лошо да намерим хапче. Те ми намират хапче, пия хапчето, всичко точно. Даже преди да започнем да снимаме, когато вече се стопли деня, стана към 08:00 - 09:00 часа сутринта, слънце грее всичко и на мен започна да ми тече носа умерено. Обаче много-много бързо ескалира в някаква супер силна алергична реакция, за която първоначално тичаха да ми взимат друго хапче, взеха ми друго хапче. После започнаха гримьорки и хората от екипа капят ми някакви капки, дават ми на езика някакви вещества, дори не знам какво ми даваха, колкото да го спрем това нещо. Но не можахме да го спрем. Явно аз съм алергичен към точно това растение и там е пълно. Най-интересното, всъщност е, че аз не мога да спра да кихам. На всеки 3 секунди кихам и не мога да спра, духам си носа, нищо не помага. В момента, в който кажат “начало" на камерата и снимаме, това нещо изчезва. И изведнъж аз нямам алергия, и не кихам, и ние си правим сцената. В момента, в който "кът", аз започвам да кихам и наистина не мога да се спра да кихам. Тоест, какво се оказва - аз съм алергичен, Даниел Върбанов е алергичен, но Коко - не е алергичен. Това е актьорската природа, явно е способна и на такива неща.

Добре, те как се решиха да кажат “Снимаме", при положение, че ти кихаш на всеки 3 секунди?

- Какво да правим, какво да правим? Не могат да спрат, нали? Няма как заради мен и казват “Данка, стискай". Аз казвам: “Да, ще стискам, разбира се". И просто казват, ако кихнеш, кихнеш, и после вече ще го махнем, то нали се снима много пъти, може да се изреже. Но така стана, че когато снимахме аз не кихнах нито веднъж. А после като спряхме да снимаме, не мога да се спра, те тичат хора да ми спрат това кихане и не можем да го спрем.

Явно и самото ти подсъзнание е на професионално ниво?

- Надявам се да е така. Или по-скоро аз си го обяснявам, че когато в един проект има толкова много любов, те се случват чудеса наистина. Ето това е едно от чудесата. Просто никой там не си е казал, “виж го този не може да спре да киха". Всички искаха да ми помогнат, защото всички искахме филмът да стане най-добре. И тази любов, с тази магия, ето че нещата се получават.

Неслучайно тази думичка е в самото заглавие. Сега малко по-разведряващ въпрос. Кога за първи път гледа филма? Защото разбрах, че за Павел Иванов и Александра Свиленова е имало специална, частна прожекция на кино в края на септември?

- Да. Но аз го гледах за първи път, когато го гледаха и всички, които присъстваха на премиерата в "Арена София", тоест, това беше на 9 октомври, това ми беше първото гледане.

Знам, че ако следващият въпрос ми бъде зададен на мен, ще се затрудня доста, за да отговоря, но ти си професионалист и разчитам да ти е по-лесно да си честен. Кой е най-емоционалният и трогателен елемент в “Легенда за любовта", който те докосна най-силно?

- Мен лично ме докосна най-силно категорично...

Може и да не е един.

- Ще ти кажа един, защото аз иначе трябва да ти изброя всяка сцена. Защото за мен целият филм беше едно емоционално влакче на ужасите в най-добрия смисъл. Но любимата ми сцена беше, когато Гунди си сложи чорапчето на Андрей в калците.

Преди мача с Белгия...

- Да, там за мен имаше нещо, не знам, просто ме докосна по един начин, по който аз не очаквах. Това го бях забравил в сценария като съм го чел, въобще не го очаквах това да се случи. Като гледах това беше просто един от моментите, в които се разплаках. Но там наистина има нещо, то дори може да се възприеме като метафора, но наистина това ми е любимият момент, много беше красив.

Имаше ли идея в даден етап да изпълняваш роля на друг персонаж във филма или винаги е било предвидено да си Коко?

- По принцип, не знам те какво са предвиждали, но аз лично си предвиждах в моята главичка, защото аз не знаех какъв е сценарият и се надявах, че може и да го има Котков. Там си представях, че може би приличам достатъчно, че да може да изиграя тази роля, но то се оказа, че това бяха чисто мои въображения. Хората, които са гледали филма знаят, че той не присъства във филма, защото това е историята на Гунди. И така, и после разбрах, че аз съм за друга роля.

Тук е важно да уточним, че негласно, неофициално има нещо като вражда между двете фамилии и заради това името на Котето се споменава само веднъж.

- Да, и то даже казват Котето, точно, да. Аз не съм запознат с тези неща, но хубаво е, че ги казваш.

Дани, на запад в Холивуд има практика някои от най-големите продукции да търпят презаснемане на дадени сцени, след като основната част от снимачния процес е приключила. По време на постпродукцията получи ли обаждане за повторно връщане на снимачната площадка?

- Не, не. Не е имало такива неща при нас, защото се видя, че явно всичко, което сме заснели върши работа.

Кои са уроците, които българските таланти могат да научат от “Гунди - Легенда за любовта" в твоите очи?

- Това е много голям въпрос. Не искам аз да съм човек, който да поучава когото и да било. Мисля, че не е урок, но  “Гунди - Легенда за любовта" може да бъде доказателство, че не бива да се доверяваме на тези понякога много неприятни изречения, които в нашите среди се въртят от типа на “То нали е загубена кауза", “То в България няма как". Просто доказателство е, че има как, не само за младите таланти, а за всеки един, който се занимава с тази индустрия. Филмът доказва, че има как и има и смисъл. Защото съм чувал и това, че няма смисъл, че хората никога няма да отидат да гледат български филм, че за какво да се занимаваме въобще да опитваме, когато... Ами не е загубена кауза, очевидно хората искат да ходят на кино и биха гледали филм, ако им стане интересно, ако темата ги вълнува. Но пак казвам, не искам да поучавам никого, надявам се Гунди да създаде една вълна в българското кино и един от друг да започнем всички да се вдъхновяваме и да творим заедно. Да не сме си врагове, а да сме си приятелска конкуренция. Един от друг да градим все по-нагоре и по-нагоре.

Според мен, наистина последните седмици тълпите от хора по кината доказват, че все още в сърцата им ги има тези 3 думички: “Вяра, надежда и най-вече любов". Ти лично успя ли да разговаряш с г-жа Величка Маркова или със сина ѝ Андрей Аспарухов, за да разбереш подробности за обкръжението на Гунди, приятели, близки и как са се държали едно време?

- Да, и с двамата съм разговарял. Те и двамата са страхотни хора, Лита повече ми е разказвала. Величка, ми е разказвала много повече, защото с нея и по-дълго съм говорил. Какво да ти разкажа, не знам. Едно от нещата, които ми направиха впечатление, каза, че много са обичали да ходят на театър заедно с Георги. Не знам, толкова много неща, че не знам откъде да започна. Но той наистина е бил страхотен човек и то се вижда и от филма, аз няма какво да обяснявам тук. Който не го е видял да отиде да гледа филма и ще разбере.

Дани, ти знаеш, но много от слушателите ни може би не, че филмът се оказа твърде голям за ширините ни и вече бере плодове на запад, в случая като германските градове Мюнхен, Саарбрюкен, Кьолн и Хамбург. Предварително ли бе предвидено лентата да излезе и отвъд пределите ни или впоследствие се реши, когато тя започна да жъне чутовни успехи и рекорди?

- Мисля че предварително. Предполагам, че Иван и Андрей са очаквали, че интересът ще е огромен и това тотално се оправда. И доколкото знам, в момента лентата се излъчва дори в Канада, Америка, но да, надявам се да обиколи целия свят.

За Германия знаех, но сега от теб в ефир разбирам за Щатите и Канада и по-конкретно ми е интересно за Щатите, защото в Чикаго е най-големият български контингент в Америка и не мога да си представя какъв успех, и какъв бум, и какъв шум е там в момента.

- И аз не мога да си представя. С удоволствие бих отишъл, но съм сигурен, че хората възприемат филма много добре, защото и те искат да видят един филм, който да ги накара да се гордеят, че са българи, да им покаже част от историята, която може би не познават добре. Всеки иска такова нещо, нали няма човек, който да не иска да се гордее с корените си и да не иска да види интересна история.

За Германия не съм изненадан, защото Георги Аспарухов е познат и на запад, щом Милан са го желали, но за Щатите, за Северна Америка, наистина съм адски очарован от това, което ми споделяш.

- Аз предполагам, че очевидно на тези прожекции голяма част от публиката е с български корени или са си българи. Но покрай тях съм сигурен, че и много други народности ще могат да видят филма и съм сигурен, че те ще го оценят. Аз това го казах и в други интервюта, че нито е нужно да си фен на футбола, нито е нужно да си фен на Левски, нито е нужно да си българин, за да харесаш този филм. Аз мисля, че този филм може да бъде харесан от всеки човек.

Ти като актьор си наясно, че поне на запад, когато един артист получи голяма роля, той трябва да пази стриктно много детайли дори и от семейството си. Така ли бе и с теб, или можеше да разкриваш детайли с най-близките си, с уговорката, разбира се, да не казват на никого?

- При мен уговорката беше, че аз самият не знаех много детайли, така че нямаше какво да разкрия. Веднага се похвалих на близките си, че ще участвам във филма, но аз не знаех почти нищо, така че и да искам нямаше много какво да разкрия.

Дани, сърдечно ти благодаря, че прие поканата на “Фокус" да ни гостуваш. Още повече ти благодаря, че пренесе частица от таланта си на големия екран и той подпомогна най-обичаният български футболист в историята ни да обедини България по такъв начин, че хора от всяко поколение, пол и клубни принадлежности, и пристрастия да пълнят ежедневно киносалоните заради “Гунди - Легенда за любовта".