Кирил Налджиев, управител на Агенция и Национална радиоверига "Фокус“, в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“

Гост в студиото е Кирил Налджиев – управител на Агенция и Национална радиоверига "Фокус“. Добре дошъл в аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“, г-н Налджиев.

Добре заварили.

Как изглежда България три дни преди местните избори?

Объркана, ако трябва да бъде честен. Според мен кампанията, която се случва, се случва в контекста на много вътрешни и външнополитически фактори и влияния. И ако трябва да я сравня – аз съм наблюдавал и съм бил участник като медии в последните пет местни избора, тази е една от най-слабите. Слаби – имам предвид като конкретика, идеи на кандидатите и така. Залага се на общи приказки, популизъм, разчита се повече на национална кампания, отколкото на сериозна местна, локална кампания.

Каква е разликата между кампанията и изборите в София и в страната?

Аз даже бих я разделил на повече парчета кампанията. Ясно е, че в столицата кампанията е съвсем различна. Тя е във фокуса и на националните медии. На второ място според мен е кампанията в големите областни градове и то може би само в първите три-четири града – Пловдив, Варна, Бургас, може би Стара Загора. Оттам надолу имаме по-малки градове и имаме и съвсем малки населени места. Навсякъде кампанията е различна. В София наблюдавах тримата основни конкуренти, тъй като не трябва да изключваме кандидата на БСП. Аз, честно, не срещнах някакъв сблъсък на сериозни идеи и концепции за развитието на града. Говори се на дребно, как бързо ще оправим тротоарите. Чух тотални безумия, като "черния списък“ – то е много хубаво като идея, но Законът за обществените поръчки не позволява да има подобен "черен списък“. Това, че ти си свършил работата зле при някой ремонт в столицата, не означава, че може просто да бъдеш вкаран в някакъв списък и следващия път да ти се забрани да участваш за следваща обществена поръчка. Това противоречи на закона. Това означава, че в изборите участват изключително неподготвени хора. По-големият проблем е, че тези хора после ще трябва да управляват столицата. А още по-големият проблем в столицата, който виждам, е, че няма как кандидат, който най-вероятно ще спечели изборите, да има мнозинство в Общинския съвет, което за един град е кошмарно. Аз съм го наблюдавал в други големи градове – това води до тотален упадък на града в тези четири години, защото вместо да се върви ръка за ръка в решаването на проблеми, напротив – започват да си пречат Общинският съвет и кметът, да се спъват взаимно, да изпадат във взаимни обвинения, а градът си страда, започва да се руши, започва да се замърсява, защото нищо, което трябва да се случва, не се случва. Кампания в другите големи градове – мога да ги анализирам поотделно. Има един Бургас, където парадоксът е уникален. За мен Митко Николов, който сигурно е емблема на кметовете в България и печели на първи тур и т.н., аз винаги съм казал, че за мен той не е успешен кмет. Сигурно съм един от малкото хора, които го твърдят в България. Бургазлии често ме критикуват за това нещо, но аз мога да сравнявам работата на Митко Николов с работата на останалите кметове – имам това удоволствие и привилегия покрай работата ми. Митко Николов е перфектният селски кмет. Защото бургазли замислят ли се: имат ли някаква индустрия, икономика, развиват ли се като туристическа дестинация, имат ли добра инфраструктура – говоря за сериозна инфраструктура. Аз затова казвам, че г-н Николов е много добър популист и добър кмет би бил на малко населено място. Защото за разлика от повечето кметове в големите градове, той се захвана с малкото – оправи вътрешнокварталните улици, оправи тротоарите, но Бургас вече десетилетия и повече откакто довършиха магистрала "Тракия“ и Черноморието ни стана, не просто както преди се ходеше веднъж годишно на море за 10 дни, Черноморието ни се превърна в уикенд дестинация за повечето от вътрешността на страната, а Бургас все още няма смислен обход на града. Г-н Николов вече е четвърти-пети мандат. Той е кандидат на управляващата партия – беше, на партията, която управлява. Аз съм му задавал въпроса – Кога? Той казва "Няма пари“. Ти пет мандата ако не намериш пари за обход на Бургас… Истински обход, защото и този, който се прави в момента, е половинчат – говоря на юг. Пак се влиза в града, пак се получават тапи, пак бургазлии страдат. Но той може би пък действа прагматично от тази гледна точка, защото когато дойде някой кмет в София, в Пловдив, започват да се правят околовръстни шосета, големи булеварди – това са проекти, които първо, трудно се реализират за един мандат, и второ, те са тежки. Те са тежки – свързани са с големи задръствания, големи проблеми и това създава негативен образ на кмета. Докато примерно в Бургас – бягаме от големите проблеми, решаваме малките. Естествено, не казвам, че той е неуспешен кмет, но казвам, че с един по-визионерски кмет Бургас според мен имаше потенциал да се развие повече. Нека се замислим и да си зададем въпроса: колко от вас имат познати, които ходят на море в Бургас или във Варна. Бургас и Варна изпуснаха шанса да се развият като истински морски дестинации, защото там, освен да отидеш на плаж и да си почиваш има и какво друго да се прави. Само че явно не са създадени добри условия пък за този, по-първичния туризъм.

За Пловдив е любопитно, какво ще кажете?

За Пловдив – аз, честно казано, наблюдавам най-шизофреничната кампания, която може да се случи. Там основният претендент в момента е бившият районен кмет на "Тракия“, в момента – кандидат на ГЕРБ, а един от основните му опоненти е г-н Атанасов – видях, че е бил тук преди ден-два в студиото на "Фокус“. Интересното е, че конкурентите на г-н Димитров му приписват негативите на управлението на ГЕРБ. Интересното е, че ГЕРБ се отрекоха отдавна от кмета си в Пловдив – г-н Здравко Димитров, а г-н Димитров управляваше с хората, които сега седят зад г-н Атанасов. И когато чета примерно от един Владо Кисьов – общински съветник беше и дясната ръка на кмета на Пловдив, той не излизаше от кабинета на кмета на Пловдив. Вие, ако отидете на посещение при кмета на Пловдив в последните четири години, щяхте да сварите г-н Кисьов в кабинета. И на този човек в момента платформата му за изборите е, че Пловдив в последните четири години не е управляван правилно. Тотален абсурд, тотален абсурд! По-големият проблем е, че в Пловдив и във Варна, а донякъде виждам и в София, е, че няма сблъсък на сериозни идеи. Гледах и импровизираните дебати, които опитаха да направят телевизиите – там е също тотален провал. То може би проблемът е в регламентите – там за всички има някакви минути, секунди. Как човек, който има някаква визия за града, ще успее примерно в 3 минути да я разкаже?

Няма да успее.

Няма да успее. Опитаха по конкретни теми да ги разкарат.

Не им се задават точните въпроси.

Да. Проблемът е, че националните медии не познават локалните проблеми. Те не знаят, примерно, какво да питат кандидатите за Бургас. Ето един позитив на г-н Николов – там проблемът с градския транспорт е решен, и то страхотно. Той е общински, вече се електрифицира, уникално добра политика има в тази насока. Но пък ако погледнете транспортната карта на Бургас, тя е по-малка от най-малкия квартал на София, цялата. Така че те, мащабите, са несъпоставими. В същото време имаме: "Какво ще правим в Пловдив?“ – ще правим общински градски транспорт, ще електрифицираме градския транспорт. ОК, обаче как, с какви средства? Оперативните програми вече ги няма за общинския градски транспорт. Сега, ако трябва да се закупят автобуси, за да се обслужват градските линии в Пловдив, общината ги нямат тези пари. Тя, общината, влиза в следващия мандат, мисля, че с над 250 милиона лева дългове, предварително изтеглени заеми. Няма кой на тая община да й даде примерно още да кажем 500 милиона лева, за да си оправи градския транспорт. Така че неподготвени журналисти, задаващи въпроси. Те се опитаха да задават едни и същи въпроси във всички градове, на всички кандидати. То е различно. Във всеки град си има собствени проблеми.

Специфика.

Специфика, проблеми, мащаби. Аз бих питал кандидатите за кметове на Бургас: как най-после там ще докарат някаква индустрия, икономика и т.н. и ще започнат да го развиват. Бургас се е превърнал в спалня на курортите. Това е унизително за града. Защото там какво да работиш? Хайде замислете се – чули ли сте за някаква индустрия или бизнес в Бургас?

Не, не. Сега чухме, че ще прави  университетски град.

Ще, ще – там винаги е "ще“.

Ще, ще – да, това е много хубав глагол, бъдеще време.

Там от години е "ще“. В Бургас, доколкото разбрах – и понеже "Тракия икономическа зона“ около Пловдив е ясна на цяла България, имаше идея от създателите да я развиват и в Бургас, защото тя, колкото "Тракия икономическа зона“ е в Пловдив, толкова няма нищо общо с Пловдив, защото там проблемът с общините, които задушават Пловдив, е съвсем друга тема. Но идеята беше да се разширява Бургас. Поради една или друга причина това не се случи. Дали е имало проблем на местно ниво – гадая. Но се изпусна момента "Тракия икономическа зона“ да се пренесе. А "Тракия икономическа зона“ е готов бизнес модел. Те знаят, какво трябва да се направи, могат да докарат инвеститори и знаят,  какво се изисква от местната община. Може би местната община там се е уплашила, защото това е свързано със сериозна инвестиция в инфраструктура. Значи, завод ще дойде, ако той има бърз изход до магистралата, има нов път, има ВиК, има ток, има газ. Тогава ще дойде, примерно, както сега "Боинг“ дойдоха, мисля, последно в Пловдив, и си построяват завод, слагат го и този завод става част от готова вече верига на снабдяване и инфраструктурата му е готова. А и малко или много "Тракия икономическа зона“ докара много икономически емигранти в Пловдив от цялата страна и се подготвят кадри. Но какво се получава? Там вече заплатите в Пловдив и региона са доста по-високи от много части на България, въпреки че НСИ вадят някакви статистики. Аз мога да кажа като човек, който плаща заплати. Заплатите скачат, защото т.нар. поточни линии, както ние им казваме на заводите, започват да се конкурират адски много с останалия бизнес, да предлагат социални придобивки и високи заплати. И ти, за да си конкурентоспособен, също вдигаш заплатите. Това в Бургас го няма.

Да довършите за малките населени места.

Малките населени места – там пък според мен партиите вече тотално не играят. Това, което много подценяват всички, включително и в някои райони в големите градове – примерно една "Възраждане“ виждам, че допуска подобна грешка – пренебрегват мажоритарния елемент. Местните избори нямат нищо общо с националните избори. Местните избори за мен са много по-важни от националните избори, особено в обстановката, в която сега се намираме, защото там поне имаш хоризонт четири години в местната власт, докато национални избори горе-долу правим всяка година вече. И примерно, има партии като "Възраждане“, които залагат на непознати в града лица. Доколкото знам, кандидатът им за кмет е от Видин и живее в Цалапица и е кандидат за кмет на Пловдив, нали, но бил верен на партията. ОК, той може да е много добър експерт, но ние, докато го научим на проблемите на Пловдив тоя човек, ако спечели, той ще му е свършил мандатът. Та много се подценява мажоритарния елемент, което обаче пък вече в малките населени места, там няма как това нещо да се случи, защото там се гласува изцяло мажоритарно. Мога да дам пример за една община, малка – тя има 8000 души население, която е съседна на Пловдив. Там кандидатът за кмет, който два мандата управлява вече – г-жа Мария Белчева, тя е изцяло лява. Тя беше от левите структури и партии, да не кажа по-тежка дума, и един ден идва областният координатор на ГЕРБ и казва "Вие вече ГЕРБ не сте ГЕРБ. Мария Белчева я взимаме, защото тя е избираема“. Там вече партийният елемент изчезва, там вече в малките населени места се гони изцяло мажоритарен вот, защото почти няма значение коя партия те издига. Там вече се гледат наистина личности, което за мен даже е по-интересно и по-правилно, защото в крайна сметка на местни избори трябва да е така. Да, няма как един кмет, ако няма комуникация с големите партии, да получи финансиране примерно от правителството.

И да получи подкрепа – това е ясно.

И подкрепа, и всичко, всичко, абсолютно всичко. Защото малките населени места, техните собствени бюджети са изключено ограничени, те не стигат за нищо, абсолютно за нищо не стигат. Една малка община има 3-4 милиона бюджет, от които половината отиват за заплати. Имаш още 1/4 за почистване и зимно почистване и те реално, ако успеят, капиталови разходи не знам остават ли. И тук вече разчиташ на правителството ПМС да ти отпусне. И ако си някой, който е от никоя партия, защото ако си примерно от голяма партия, дори да не е управляваща, тук на местно ниво ще хванеш някой депутат в София да ти помогне, да те вкара в министерството и да ти прокара проекта. Иначе тези общини са тотално забравени. Разчитат на европроекти – всички знаем как се печелят европроекти, там също без помощ не става. Така че партиите са важни след изборите, но по време на самите избори хората там си гласуват за личности. Те си ги и познават по малките населени места, там всеки се познава.

Искам да ви попитам друго – на какво се дължи тази безидейност в кандидатите, безличност?

Ами, според мен толкова си могат.

То е ясно, че толкова могат, ама защо ги излъчват? То е ясно, то е видимо, че те не са компетентни, нямат характер, обаче ги пробутват напред – защо?

Един ваш колега ми се обади преди около месец и ме пита на една партия кой ще е кандидатът. Аз казах и тя ми каза "В случая това е безумие! Ти да се кандидатираш, ще изкараш повече гласове“. И аз й казах следното: да не дава Господ да ми се наложи да се кандидатирам.

Защо?

Защото политиката се е превърнала в мръсна дума. Виждаме в големите градове как функционира политиката и местната власт. Много често кметът, ако не си оплете кошницата… Сега пък си зависи от кмета. Виждал съм и кметове, на които колкото да им се пречи, успяват да постигнат много. Но в повечето случаи много им се пречи на кметовете и затова те карат по един-два мандата и се махат. Много рядко са, както е случаят в Бургас, както беше и в София, но смея да твърдя, че и двамата се ползваха с комфорт и в общинския съвет, и на национално ниво. Всички други бягат, защото те обират негативите на целите проблеми, които са понякога свързани с националните. Ето сега в Пловдив железопътната компания е затворила голяма част от града, защото прокарва подземна улица, за да може инфраструктурата около ЖП линиите да отговаря на новите европейски изисквания за скоростните линии. Кметовете, освен да ходят да се молят по цял ден при министъра на транспорта и там в железопътната компания, какво могат да направят? Кметът не контролира тази поръчка, но той ще обере негативите на тези задръствания заради това, че е блокирана една от основните пътни артерии. Представете си да затворят "Цариградско шосе“ в София – нещо такова се получава в момента в Пловдив. И те обират негативите, много от нещата не зависят от тях, спъват ги в общинския съвет, не им гласуват бюджетите, както тук, в София се беше случило накрая на мандата. Доста, доста проблеми се получават. В големите градове общинският съвет е измислен, за да контролира кмета, но в повечето случаи по типично български се получава да го рекетира.

Така се очертава почти във всички големи градове сега – общинските съвети ще бъдат фрагментирани.

Като изключим пак примра с Бургас, аз с това започнах – който и да стане кмет на София в момента, той ще има един поне на три разделен основно съвет и още няколко малки парчета. И ти или трябва да им "дадеш нещо“ на тези хора, за да управляват с тебе,  независимо дали ще е Хекимян или Васил Терзиев, или Григорова, ти трябва да им дадеш нещо. Ако си принципен и им кажеш: "Нищо няма да ти дам, работи в интереса на София“, просто ще бъде бламиран. И оттам почват и проблемите. Същото ще е в Пловдив, същото ще е, за съжаление, във Варна. Бургас е по-добре, същото ще е в Русе. Аз не виждам голям областен град, в който да не е така. Може би формулата на местно самоуправление е нещо сбъркана. Ако трябва пък да вляза още повече в детайли, това се отнася и за районите. Тук ще има райони, както и в Пловдив, които ще са от различна партия от кмета. Този кмет започва да бламира тези райони – то се случи в София в последния мандат.

Да, да, да. Случва се. Това го виждаме.

Няма пари. Нелепо е. Тук има райони, които са колкото голям град в България, и им се отпуска бюджет за разходи примерно 300 000 лева.

"Люлин“, например.

А то какво ще направи с 300 000? Един тротоар не може да оправи.

Не може да измете.

Те им метат. Говорим за капиталови разходи. Така че има нещо генерално объркано. Прост парадокс давам: Пловдив, понеже е задушаван от две изкуствени общини – те не са изкуствени, но начинът, по който съществуват, е безумен, кметът иска да направи изход на Пловдив. Оказа се обаче, че половината от пътя попада в друга община. И една година са процедури, не знам си какво, да им се прехвърлят парите, за да могат те да възложат точно това нещо. Има уникални неща, които тотално са объркани, умишлено или не – не знам, но пречат на функционирането на местната власт. А за мен местната власт в много случаи е по-важна и от националната власт, и от изпълнителната, защото тя е най-близка до хората. Един кмет, колкото и да е некадърен за четири години все ще научи, какви са проблемите на населеното му място и ще се опита да ги реши, но  много често не може. Защото тук, знаете, на национално ниво, виждате – решават се големи проблеми с едно щракване на пръста. В крайна сметка политическите лидери – ето, сядат разбират се, двама-трима са, от тях зависи. Сега, дали взимат правилни решения или не – взимат решения и ги вкарат в действие веднага. Ето тук виждаме сега,  какво се случва с "Лукойл“. Тук с дни е супердинамична обстановката. Те казват: "Днес сме се събрали, решихме така, до края на деня ще го облечем в закон или в предложение за промени в закона и от утре ще го гласуваме“. В едно населено мястото това нещо би отнело цял мандат, което е огромен проблем.

Странно е, че законодателят досега не е потърсил промяна на тези парадокси?

Няма интерес. Няма интерес, защото законодателят са големите партии. Големите партии, управлявайки големите градове, ако кметът е "наш“ – отпускаме му, каквото му трябва като пари, той прави инфраструктура, ние си я приписваме като позитив. Ако не е "наш“ – спъваме го, градът пропада, нас това не ни интересува. Важното е конкурентният кмет да се покаже, че е некадърен кмет, и ние ще се върнем на следващите изборите след четири години. А какво се случва тези 4 години с…

С хората, които живеят, и със самия град?

Значи, повярвайте, за четири години с един кмет във враждебна обстановка – няма да цитирам града, нещо ужасно може да се случи. Градът се руши, цапа се, превръща се в развалина. Аз онзи ден го  коментирах – не мога да повярвам, че на един град, който беше в добро състояние, за четири години едно управление може да му причини чак толкова щети.

Имате предвид Пловдив, все пак?

Да. Вината е колкото на сегашния кмет Здравко Димитров, толкова и на големите партии. Пак казвам, тя, неговата партия, отдавна се отрече от него, но е факт, че той работи в една враждебна среда, около него имаше едни еднолични търговци в Общинския съвет, които – да, подкрепяха го, но цената беше много тежка за града. И сега същите тези хора обясняват, как е управляван зле градът, а те са коренът на това да е в това състояние градът.

Още един парадокс, който улавям, той е политически: дали кандидатите, които внушават най-голяма компетентност за поста, всъщност ще бъдат избрани? Защото почти във всеки град има такива кандидати и двамата с вас можем да се обзаложим, че те няма да бъдат избрани.

В повечето случаи компетентните кандидати не са изобщо издигани.

А, това е другата страна, но от тези, които са издигнати, да кажем.

Примерно в Пловдив, понеже там ги познавам поединично политиците, има едно момче, което е уникален администратор, уникален администратор, но той никога не е бил от голяма  партия, няма я харизмата на тежкия политик-популист и т.н. И затова никоя партия не заложи на него като кандидат за кмет. Но този човек, ако попадне там, той знае, той още отсега знае какво да направи, на него отсега в главата му са решенията на проблемите. Значи вярно, политиката е и малко шоубизнес. Ако погледнете профила, примерно – хайде пак ще дадем за пример Пловдив, профилът на кметовете през последните години: висок мъж, всяващ респект. Явно пловдивчани гледат и визията, и поведението на човека, а не само какво говори и какво прави. Та, в общи линии, на много малко места най-компетентните първо са издигани, а от издигнатите – ами, на някои места ще бъдат избрани, предполагам, на други места мога да гадая само дали са успешни. Прост пример мога да дам със София. Тук е много интересен сблъсъкът: има един Васил Терзиев, който неоспоримо е изключително успешен бизнесмен. Не го познавам лично човека, но ние сме в IT сферата, така да се каже, косвено съм запознат с успехите му – впечатляващи са. Но дали един човек, който управлява само частни капитали, ще може да се оправи с администрацията? Много са различни нещата, адски са различни. В същото време имаме един журналист. Аз по принцип съм против журналистите да прескачат от едната страна на барикадата в другата. Факт е обаче, че в повечето случаи журналисти са по-запознати с проблемите и начина на решаване от повечето от кандидатите. Това, естествено, не те превръща в успешен политик, пак казвам. Но тук имаме два модела, които са противоположни, и ще видим дали този, който бъде избран, ще успее да се адаптира. Защото кметът е един домакин на града, той не може да направи много, чак толкова, колкото хората си представят. Той трябва да си подреди къщата, на първо място – да може да си овладее администрацията. И двамата ще са външни за администрацията. Васил Терзиев, ако спечели, в началото според мен ще има адски проблеми първо да осъзнае, че с едно щракване на пръста не се случва това, което той иска. Защото в големия бизнес, когато ти управляваш, идваш и казваш: "Нещата ги виждам така, така, така, така. Искам да се случи до утре или до вдругиден, или там, докогато може да се случи. Ето, заделяме тези пари за това“. Той ще се опита или предполагам, че един бизнесмен би действал така. Само че той се сблъсква с една администрация, която ще му каже: "Чакай малко, така не може“.

"Така не става“.

Или примерно – ето, аз ви казвам, студиото на "Фокус“. Идвам, когато го обзавеждахме, и казвам: искам най-добрата шумоизолация. "Ама тя е по-скъпа три пъти“ – ОК, ама аз искам най-доброто за студията на "Фокус“. Само че Васил Терзиев, ако отиде и каже: "Ама аз искам най-хубавите плочки“, ще му кажат: "Не може. Правим обществена поръчка. Има си условия“, и така. И този "черен списък“ ще му дойде и на него на главата, който той искаше да въвежда. В един момент фирми, които той ще избира, волю или неволю ще се превърнат в неговите очи в потенциални фирми за черния му списък. Затова казвам, че местната власт е много специфична, националната функционира малко по-бързо. Пак казвам, имахме го и през години и с г-н Борисов: Борисов като види проблем, вика който трябва: "Давай, решавай го веднага“. Кметът не може да го направи това нещо.

А защо популизмът все повече взима връх в кампаниите? Тук, в София, много отчетливо го виждаме.

Ами, защото може би видяха, че популизмът все повече взима връх на национални ниво.

Всички обещават, но никой не казва откъде ще дойдат парите?

На много от кандидатите, когато дойдат в офиса – не е тайна, водим търговски преговори за реклама и отразяване на изборите – на много от кандидатите им казвам: когато имате програма, напишете, и когато давате интервюта казвайте решенията на проблемите. Защото всички казват: "Аз ще изляза. Първо ще се хвана с градския транспорт на Пловдив“, примерно. Как ще се захванеш с градския транспорт, какво ще направиш? Ти имаш ли представа, какво ще направиш, какво можеш да направиш? Те не знаят, какво могат, докъде се простират възможностите им чисто административно, чисто финансово и т.н. Но генезисът на цялото това нещо е в ниското образование – аз чак там се връщам. Ниското образование произвежда по-глупаво и консуматорско население, което по-лесно преглъща всичко, което му се предложи, и по-лесно…

По-лесно се лъже?

Те умишлено се лъжат, умишлено се лъжат.

Приятно им е.

Приятно им е да бъдат излъгани. Хората напоследък искат да прочетат това, което искат да прочетат. Много често – не е тайна, че генезисът ни на "Медия Груп 24“ е от регионалните сайтове, "Пловдив 24“, "Варна 24“ и т.н., те са малко по-таблоидни, не съм го крил, не съм го отричал. В същото време точно в обратното искам да превърна "Фокус“ – говоря за онлайн изданието, а и радиото също, искам да го превърна в най-авторитетната медия. Там си отглеждаме аудиторията човек по човек.

Така е.

Много е лесно да пуснеш непроверена информация, глупости и т.н., които лесно привличат аудитория, но не привличат аудитория с критично мислене. Това се получава и по време на изборите: хората, които искат осъзнато да бъдат излъгани, са повече от тези с критичното мислене. И затова ти имаш, примерно да кажем в София, имаш 1 милион човека, които искат да чуят определени неща, и ти отиваш и им ги казваш. Това дали може да се случи, дали ти можеш да го реализираш, дали изобщо мислиш да го реализираш, тях не ги интересува.

Една декламация чуваме.

Да.

Кандидатите се превръщат в конферансиета.

Докато имаш едни само 50 000, които имат критично мислене. На теб, естествено, в случая ти трябва масата. Същото е и при медиите.

Това са аналогични процеси.

Същото е и при медиите. Имаш едни по-таблоидни сайтове, които обират широката аудитория, периферията. Неслучайно аз си правя справка, ние си правим и анкети често, правим наблюдение – по-нискообразованите хора, не искам да казвам "глупави“, те, хората, не са глупави – понякога животът така им се е стекъл, средата така им се е стекла…

По-занемарени?

Да. Те много лесно кълват на всякакви популистки идеи. Аз имам и такива хора в обкръжението си и виждам, че те едно време гласуваха за Бареков, после гласуваха за Слави, сега гласуват за "Възраждане“, гласуваха и за Патриотите – те там вече даже не мога да им кажа формацията. Сега мисля, че последно консерватори ли се казваха…

Да, консерватори са вече.

От патриоти до консерватори, нали.

Станаха консервативни.

Но това са хора, които животът толкова ги е смачкал, че те нямат време и желание да анализират и да мислят, искат просто някой да им обещае това, което те искат да чуят. За съжаление, политиците играят точно по тази струна, а и медиите, което е малко опасно.

Опасно е доста, защото това са розовите сънища на политическите наркотици.

Това пък води и много лесно до разочарованието.

И затова има и оттегляне на гласове.

Да. Когато кривата е рязко нагоре в подкрепата, после тя е рязко надолу. Това е и в медиите. Докато ако тръгнеш бавно да градиш сериозна основа, да си качваш аудиторията лека-полека – било то дали си медия или партия, това ти гарантира дългосрочност.

Решението – на финала на нашия разговор? Всичките тези проблеми, които изнесохте, имат ли решения или пак ще кажем: зависи от партиите, те нямат интерес?

Сега, ще прозвучи малко непопулярно отново, но да хванем една партия като ДПС. Между другото ако се беше ребрендирала преди 10 години, сигурно щеше да е вече отдавна в управлението на страната…

Те съзнателно не искат, между другото – това ми е впечатлението.

Значи, те преди няколко години се усетиха или на някой му е хрумнало – започнаха да инвестират в кадри. Обучават си младите кадри, образоват ги за тяхна сметка и им дават постепенен път в политиката през всяко стъпало. Те си отглеждат истински политици. Ако големите партии започнат да го правят по смислен начин, може би да кажем след десетина години ще имаме готови политици, които ще са готови да решат проблемите. В момента хващаме някой избираем и го слагаме там, само защото той може да спечели изборите, а не защото може да свърши работата. Това е проблемът. Като започнат да залагат партиите на хора, които могат да свършат работата, а не на хора, които може да спечелят изборите, може би България ще тръгне в по-правилна посока.

Много ви благодаря за този анализ и за времето, което ни отделихте. Гост в студиото бе Кирил Налджиев – управител на Агенция и Национална радиоверига "Фокус“.

 

Цоня Събчева