Кирил Милов бе на една победа от схватка за бронзов медал на Олимпийските игри в Париж, но бе спрян на репешаж от египтянина Абделатиф Мохамед с 4:6 точки. При пристигането на летище "София", българинът сподели ексклузивно пред "Фокус", че един от факторите е бил, че борецът ни е бил на тепиха в непривичната за него категория до 130 килограма, а не до 97 в класическия стил.

Първо, поздравления, все пак, за класирането и участието на Олимпийските игри. Какви са изводите ти, след като мина малко време и вече разсъждаваш на хладна глава?

- Изводите ми са, че това е най-големият форум за един спортист и виждам, че много от световните, олимпийски и всички шампиони могат да загубят на този форум, защото там физическото състояние на спортиста трябва да е на много високо ниво, и който е по-подготвен, той побеждава. Няма невъзможни неща. Виждам, че в момента имаше много изненади, много световни и олимпийски шампиони загубиха още в първия кръг, а много хора, които не бяха смятани за толкова добри, победиха, взеха медали. От това могат да се извадят изводи само, че трябва да тренираме, да даваме всичко от себе си, да мечтаем и да се надяваме един ден нашите мечти да бъдат реалност.

Нетипичната за теб категория ли е основната причина за разочарованието или тактиката ти не успя да даде ефект?

- Въпреки че съм 30 килограма по-лек от тази категория, успях. Първа среща загубих 1:1 точки. Няма никакво техническо действие, никой не е сбъркал, просто така беше отредено от съдиите - първи аз да съм, после той. Такива са правилата, че при такава борба той побеждава. За втората среща ме е яд, защото поведох по резултат 4:0, което за тежка категория почти не се среща, почти никой не прави технически действия от стойка на тази категория, защото са тежки, но после се подлъгах - отидох на захват, но той е 30 килограма по-тежък. Не беше най-правилното решение, което мога да взема и това доведе до загубата ми.

Кой е урокът, който ти дадоха тези Олимпийски игри, с оглед, че си в разцвета на силите си и в Лос Анджелис 2028 би могъл да използваш именно този урок?

- Че не трябва да спираш да мечтаеш, да се трудиш, да вярваш в себе си, защото това мисля, че е много важно - трябва да вярваш в себе си. Дори никой да не вярва, ти трябва да вярваш силно в себе си, защото много хора, които не са толкова добри, и много световни шампиони загубиха. Това значи, че наистина трябва да вярваш в себе си и да се трудиш.

Какви са ти впечатленията от олимпийското село и останалите атлети там?

- Олимпийското село беше много приятно. В сравнение с Олимпийските игри в Токио, мерките не бяха такива - всички се разхождаха свободно, можеше да играеш игри. И атмосферата е доста по-добра, залите. За първи път участвам на състезание, в което има 12 000 зрители в залата. Чувството е неописуемо за един спортист. Особено когато тръгнах да излизам аз в първата ми среща, мисля, че французойка побеждаваше на тепиха и цялата зала тропаше с крака по железата и се чувстваш като един гладиатор, който излиза на арената в Колизеума, примерно. Чувството е неописуемо, не може да се опише с думи.

Екипът на "Фокус" е горд с представянето на всички български олимпийци, независимо от представянето им във френската столица. Вярва в отдадеността им и им пожелава здраве, късмет и бъдещи успехи на лично и професионално ниво.