Кирил Казанджиев, внук на Кирила Възвъзова, която открива тефтерчето на Васил Левски, в интервю за "Фокус".

Днес България отбелязва 150 години от гибелта на Васил Левски. Г-н Казанджиев, Вашата баба - Кирила Възвъзова, е открила тефтерчето на Апостола. Това е поводът и да Ви потърсим, за да си поговорим с Вас.

Днес е денят, в който почитаме най-светлия образ в нашата история - този на Апостола на свободата. Много е писано и говорено по тази тема от политици, писатели и учени, но всички се обединяват около едно, че това е човекът, който е концентрирал през годините най-много любов, благоговение и гордост у всеки българин. В момента имаме нужда от едно такова обединение в България, тъй като самият Апостол е копнеел за това нещо. Всичко казано и написано за неговите дела във времето е било обект на задълбочени анализи и изследвания от редица учени. Най-важното и най-достоверният извор е документалното наследство на Васил Левски. Именно тук е и мястото на моята баба - Кирила Възвъзова, която смея да твърдя, че тя е доайенът на съвременната документалистика. Тя застава редом до изследователи като Димитър Страшимиров, Николай Генчев, Александър Бурмов.

Коя е Кирила Възвъзова?

Кирила Възвъзова е родена на 25 ноември 1917 година в град Айтос, където завършва и основното си образование. По-късно идва в София, където завършва Първа девическа гимназия с отличие, 1937 година. След това завършва и Софийския университет "Св. св. Климент Охридски" със специалност "История и класическа филология". Работила е две години като учителка в Скопие, преподавайки Гръцки език и История. По-късно започва да работи в Министерството на иновациите и културата в България, където е главен редактор няколко години. А след това започва нейният дългогодишен стаж в Народна библиотека "Св. Св. Кирил и Методий".

Именно там г-жа Възвъзова открива тефтерчето на Васил Левски, разкажете ни как точно се случва това?

Лично ми го е разказвала. Това се случва през 1951 година. Като преди това по време на бомбардировките през Втората световна война старата сграда на библиотеката била бомбандирана и отчасти разрушена, което налага спешно преместване на целия архив и документи на друго място. И след като след години е построена новата библиотека при проверка на всички документи, за да е ясно кое е налице и кое не, баба ми открива в документите на Христо Ботев тефтерчето на Васил Левски, което тя казваше, че не е било никак случайно. Джобното тефтерче е спасено и тя има задачата да го дешифрира и интерпретира във времето. 

Какво Ви е разказвала Вашата баба за самото тефтерче?

Първо тя ми разказа, че Васил Левски е писал много четливо. Не е използвал много съкращения в тефтерчето, общо взето всичко е било разбираемо. Списвайки тефтерчето си, той е бил страшно последователен, точен и много принципен човек, ужасно изискващ към това, което е искал да свърши - да обедини и да освободи нашата България с революционните комитети, които е създавал из страната. Бил е страшно последователен и изискващ от всички около него.

След като намира баба Ви тефтерчето, как се променя нейният живот?

Нейният живот се променя изцяло, тъй като тя е ревностен последовател и общественик до края на живота си. Човек, който беше дал всичко, за да може да бъде всичко точно предадено и хората да знаят какви са били делата на Дякона. Искаше всичко да бъде направено така, че да го разберат какво е представлявал за България като един нейн велик син по време на Възраждането.

Тя отдава живота си на Васил Левски...

Абсолютно! Целият си живот отдаде на него. Следваше всички принципи. Много неща, които искаше да се случат не можа да свърши, но се опитваше и до последно следваше неговите завети и непрекъснато даваше пример - какво всъщност е човекът Васил Левски - какво е дал и какво е искал да направи за България.

Ако знаеше сега какви неща пишат в учебниците по История, какво би казала днес Вашата баба?

Не знам, но тя беше много критична в това отношение, тъй като за нея като архивист и документалист най-важното беше всичко да е преведено точно и да има фактология, която за нея беше водеща. Да няма много интерпретации от типа свободни съчинения.

Нейната фамилия е много интересна и особена. Откъде идва това име?

Доколкото знам от нея "Възвъзова" е единствената фамилия в България. Баба се занимаваше и с генеалогия, беше започнала да прави и родословно дърво, но не успя да го довърши. Знам, че е имало една седянка по времето на нейният прапрадядо. Имало е някакъв спор между хора, а той прекъснал всички и казал: Аз съм въз вас. Започнали да го наричат "Възваз" и оттам излязло и името "Възвъзови", "над вас" един вид. Това знам от нея.

Какво още може да ни разкажете за дейността на Кирила Възвъзова?

Тя основно се занимаваше с делото на Васил Левски, но е писала и за много други възрожденски дейци като капитан Георги Мамарчев, който е вуйчо на Георги Сава Раковски. Има издадена книга. Има над 300 публикации и трудове в годините през които се е занимавала с Възраждането.