В навечерието на новата 2023 година, в специално интервю за Агенция "Фокус", от украинския фронт  -  капелан Сергий Дмитриев, член на бригада "Княз Острожки".

Здравейте, г-н Дмитриев. 

Добър вечер.

Вие сте капелан, свещеник и в същото време - войник от бригада "Княз Острожки". Как се съчетава това?

Аз съм просто капелан, свещеник в армията. Военнослужещ съм, но не съм войник.

И какво именно правите на фронта?

В хилядолетните традиции на украинския народ свещениците са били в армията, още от времето на казачеството те са съпровождали хората си, когато те са били в опасност, когато са били в боен поход. Свещеникът съпровожда войската, защото нашият народ е много религиозен и свещеникът духовно е съпровождал хората си.

Днес, в съвременния свят, в съвременната украинска армия свещеникът също присъства, както присъстват и психологът, и лекарят.

Какво ново на фронта?

Нашият фронт е "източен". Украинската армия днес защитава своята страна, своята земя, от така наречената "най-силна армия в света", макар "силата" ѝ да е под въпрос и по-скоро е една от най-многочислените армии в света. Ние отстъпваме по количество на военнослужещите пет пъти, а мисля -  може и повече, а и военните ни запаси също са по-малко. И ето - такава огромна страна агресор, като Руската федерация, днес не може да се придвижи навътре в Украйна и ни един областен център и ни един голям град не е завзет от нея.

А как войниците запазват бойния си дух?

Бойният ни дух е вече 9 години. Войната тече 9-а година. За нас войната не започна през февруари, както казват много хора, наши задгранични приятели. Ние защитаваме своята земя от 2014 година и продължаваме да я защитаваме.

Атаките на руснаците не бяха прекъснати на Рождество, нали така. С какви чувства посрещнахте този светъл празник там, на фронта?

С такива, както винаги - нищо не се променя. За 8 години война ние свикнахме да празнуваме по време на войната, да обичаме по време на войната, да се радваме на живота. Хората свикват на всичко това, ние живеем 8 години във време на война.

Доколкото ни е известно, руснаците ще разчитат на зимата, това е тяхна стара тактика. Страхуват ли се от студа украинските войници?

Ние на практика живеем в един и същи климатичен пояс, ние сме на своята земя, ние не воюваме на чужда територия и климатичните условия  в Украйна за украинците са роден дом. На своята земя ние не се боим от нищо - нито от врага, нито от студа, нито от жегата, от нищо.

Каква беше 2022 година за украинците?

Това беше година на големи загуби. Загуба на приятели. Телефонният ми указател силно се промени. Повече от 50 номера вече няма да набера, нито те ще ме наберат. Няма да стисна ръката на хиляди свои приятели, близки и познати. Това е година на загуби, но и на богатство, защото виждащ много нови смели хора, които се проявиха. Защото по време на война се проявяват най-светлите, най-добрите хора. Поради тази причина може да се каже, че това е и година на богатство. Ние станахме още по-силни, още по-мотивирани, вярваме все повече в нашата победа и все повече обичаме земята си.

Светът разбра ли за какво воюват украинците и помага ли достатъчно?

Мисля, че не. Ако светът беше разбрал, както по времето на Втората световна война, всички цивилизовани страни, когато видят, че убиват мирни хора в държава, в която главните ценности са свободата, човекът и демократическите ценности, помощта трябва да е много по-голяма и намесата в световната политика би трябвало да е много по-голяма - повече санкции по отношение на Русия, повече помощ за Украйна, започвайки с хуманитарната помощ и въоръжението. Защото, ако Украйна загуби, ще загуби целият цивилизован свят, който защитава свободата на човека, на съзнанието, на вярата и всички европейски ценности, които декларират европейските страни днес.

А какво ви е по-необходимо сега- повече оръжие или повече вяра в победата?

Ние  и така знаем, че ще победим, че Русия вече загуби. Ако сравняваме украинско-руската война с Втората световно война и сравним Русия с фашистка Германия, то сега е като през 1942 година и моментът на прелом и загуба за хитлеристка Германия. Путинска Русия вече загуби и е въпрос на време да се разпадне Руската федерация. Разбира се, всичко зависи от страните, които биха могли повече да помогнат на Украйна в защитата на своите чрез въоръжение.

В този смисъл как ще посрещнете новата година! Как може тя изобщо да се посрещне на фронта?

Така, както винаги - ще служим, ще защитаваме хората и по някое време ще седнем на масата и каквото има, ще разделим украинската си вечеря със своите побратими, ще разчупим хляб, ще пийнем чай.

Какви са надеждите Ви за 2023 година?

Вярвам, че през 2023 година ще живеем вече в освободената от окупаторите Украйна. Ще възстановяваме разрушените си домове, градове, инфраструктура. Хората ще се завърнат и ще строим свободната си държава и ще примаме гости от други страни.

Много Ви благодаря за това интервю.

Аз ви благодаря.



превод:Росица Лаханова