Калоян Паргов, председател на Стратегическия институт за национални политики и идеи, четири поредни мандата общински съветник и председател на групата "БСП за България", в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“

През последните седмици наблюдаваме огледални драматургии в управлението на Държавата и в Столичния общински съвет. София изпадна в хаос, няма кой да контролира какво прави кметът: как харчи от парите на софиянци, защо бе блокиран градът от няколко сантиметра сняг, кому бяха нужни златната арка с червеното килимче и коледната елха с еднорозите? А за държавата?  Какво да кажем за държавата? Стигат ни баталиите около поста за външно министерство, в които вече се включиха и тежките артилерии на заинтересованите страни, за да ни занимават доволно през почивните дни от телевизори и радиоапарати. И без протестите на земеделците се вижда, че положението е вън от контрол. Защо и общината, и държавата изпаднаха в необичайната ситуация, в която вътрешните пазарлъци бяха изнесени на показ до най-малката подробност? Наш гост е Калоян Паргов, председател на Стратегическия институт за национални политики и идеи, четири поредни мандата общински съветник и председател на групата “БСП за България". Добре дошъл в Аудиокаста на “Фокус" “Това е България", г-н Паргов.

Добре заварила. И за много години, тъй като това е първата ни среща за тази година. Все още въпреки че сме февруари, нормално е да си кажем за много години и да си пожелаем тази бурна, динамична година, която се очертава, Радио “Фокус" отново да е една от водещите медии както досега, в новините, и в анализите за слушателите.

Изглежда този Общински съвет не е същият, в който работихте през четири мандата, г-н Паргов?

Това е и една от причините след 16 години да взема решение да се оттегля от Общинския съвет и да не участвам повече в работата на Общинския съвет. Защото считам, че за тези 16 години направих не малко. Водих и градската организация 10 от тях, водих и групата съветници и сега е ред на следващото поколение. Виждаме в този Общински съвет изключително нови и млади лица. Младостта не е порок, всички говорим да дадем шанс на младите. Но се вижда, че младите не умеят и им е трудно да се ориентират в обстановката, често пъти. Вследствие на което води до различни политически ситуации, грешки, пропуски, невъзможност да действат пълноценно институциите, в които са избрани, за да могат те да вършат работа в полза, в случая на софиянци, на града. Така че аз очаквах да има едно такова подмладяване като нови лица, като млади лица, и счетох, че моето място, моето време вече е изтекло в тази институция и пожелах успех на наследниците в този Общински съвет, говоря не само от БСП. Разбира се, аз съм готов да им помагам, стига те да искат съвети, да се интересуват от ситуации. Защото казусите, които се гледат в Общината, понякога водят своето начало назад във времето преди 5-10-15-20, пък и 30 години. И тази история трябва да се познава, а за да я познаваш, трябва някой да ти я разкаже или да ти я подскаже. Така че не се учудвам от ситуацията в Общината. Това е плод и на политическата наивност на тези, които спечелиха изборите.

ПП-ДБ-СС успяха да наложат кмет и председател на Съвета, макар и временен, но не получиха ръководен пост в комисиите,  където всъщност се решават общинските проблеми. Изигра ли ги опозицията, като им отне възможностите за маневра?

Пак казвам, липсата на далновидност, опит, визия, разбиране на процесите доведе до тази ситуация. Те сами са си виновни за нея. И трябва да помислят от тук нататък, как ще продължат. Разбира се това, което виждам, е, че те ще искат ревизия на това, което беше постигнато като решение. Само че да не забравяме, че Общината както изглежда, този път много по-различно от предишни пъти, е част от националното, бих казал: става национален проблем. Можем да я оприличим, че е 20-ия регулатор. Ако в момента ще се спори за 19 регулатора и външен министър, както стана ясно, Общината е част от тези спорове на разпределение.

Как ще работят в тази конфигурация, г-н Паргов?

Аз не виждам, как ще работят още повече, че всичко е въпрос на математика. И ПП трябваше да си направят ясно математиката, защото не е най-важно да си избереш председател на Общинския съвет, а по-важното е да имаш мнозинство в комисиите. Очевидно с този увеличен брой състави на 17, което за първи път се случва в последните 20 години, да кажем. Откакто и аз имам спомен, какво се е случило в тази община. Това минира опита за мнозинство на ПП в налагане на каквито и да било решения или блокирането на каквито и да било решения в тези комисии. Обикновено комисиите бяха между 9 и 12-13 човека досега, до миналия мандат, съобразно разпределението и съобразно целта едно управляващо мнозинство да има мнозинство и в комисиите. Защото това, че имаш председател е необходимо, но не достатъчно условие. Председателят е пръв между равните, той разпределя работата, той събира председателски съвет, който не е орган, но все пак има съоснователни функции. И в случая комисиите са тези, които определят, какво решение ще вземе Общинският съвет. Защото Общинският съвет потвърждава или отхвърля решенията на комисиите. Това е по същество работата.

Ще успее ли кметът Терзиев, да се справи с подводните камъни на плаващите мнозинства, защото очевидно такива ще се налагат?

За съжаление, не виждам проблясъци на способности и на проницателност на г-н Терзиев да успее да се справи. Примерът, който ще дам, не ми е от най-любимите, но в периода 2005-2007 г. , когато БСП беше първа политическа сила в Столичния общински съвет с 18-19 съветника, но останали в опозиция, Борисов като новоизбран и нищо не разбиращ в Общината кмет, може би благодарение на този си класически, традиционен, характерен за него политически или житейски усет, успя да добута до 2007 г. един не лош мандат след Стефан Софиянски и да създаде собствена формация, която да спечели изборите 2007 г. в София, и то при липса на съветници. И  отново се връщам на въпроса: г-н Терзиев трябва да има достатъчно далновидност и умения да го прави. Не да тропа по масата, не да налага условия, не да се величае, а просто да намери изход в тази ситуация, работейки с различни мнозинства, най-вече на база политики и идеи.

Като ви слушам, си мисля: задълбочава ли се политическата криза в Общината?

Моята прогноза е, че тепърва още ще се задълбочи и дообърка. Най-малкото, защото предстои другата седмица да се гледа бюджетът на Общината. Този бюджет го е готвил екипът на Терзиев. Да де, но ще го приемат различни конфигурации и мнозинства във всички комисии, които очевидно не са в полза на т.нар. “първа политическа сила", не казвам  управляваща партия ПП-ДБ-СС. И този бюджет може да претърпи сериозни корекции, сериозни корекции в разпределението, във фокуса на част от средствата. Разбира се, една не малка част, преобладаващата, ще се запазят, защото това са издръжката на детски градини, на училища, на социални домове, заплати и т.н. Но е възможно да имаме корекции най-вече в капиталовата програма, в идеите, които Терзиев е сложил в първоначалния вид на бюджета, който ще бъде предложен за разглеждане. Като политики, като ангажименти може би към различни общности и групи, които е поел в рамките на кампанията. Така че ще бъде интересно. За съжаление, няма да е интересно за всички нас, софиянци, тъй като този политически хаос ще го изпитаме на гърба си, в по-лошото обслужване, което ще ни предлага от тук нататък Столична община, докато не се изчисти конфигурацията на работата. А такава прогноза в момента не се задава много ясно, че това ще се случи.

Все повече гласове се чуват, че най-вероятно ще има избори за кмет на София. Това поредната интрига ли е? И ако не е, как ще се отрази на работата в Общината, а и на мотивите на хората да отидат до урните?

Вижте, това дали ще има избори частични за кмет на София, може да го каже само съдът. Някои политически партии извън БСП спекулират с това и го използват под формата на шантаж, с оглед националната софра, така да го кажем. Току-що казахме, че общината е 20-ия регулатор. Но съдът е този, който може да каже, има ли основание да имаме частични избори за кмет на София, предвид тези нарушения, които сме гледали по секционните протоколи като доказателствен материал за опорочаване на избора. И страна от който е разбира се и БСП, водеща.

Ако бяхте на мястото на Иван Таков, сегашният председател на групата от БСП, как бихте постъпили, как бихте маневрирали?

Първото нещо, което според мен щях да направя, е да се опитам да направя мнозинство с ПП-ДБ още веднага след изборите, на база на това, че бяхме опозиция. Бяхме опозиция на ГЕРБ толкова години, разбира се и в последните 4 съвместно с ПП-ДБ. Тъй като очевидно има припокриване при тях как да работи общината с не лоши идеи, които са на БСП, но припознати от ПП-ДБ. Не бих казал, да не кажа откраднати и присвоени, ние нямаме авторство и патентовани тези идеи и виждания, но това означава, че са добри идеи, които сме налагали през годините и които ги виждаме в програмата на ПП-ДБ. От там нататък обаче, този път беше услужливо миниран с паметника на Съветската армия, с неговото нарязване. С оглед невъзможността, политическата, да се приеме една такава възможност за съвместно управление, което щеше да бъде логично, пак казвам, на фона на съвместните ни опозиционни действия в последните години. Съвместни казвам, защото ние бяхме опозиция и ДБ и ние на ГЕРБ. От там нататък, търсенето на всякакъв изход е в правомощията или по-точно се пада като отговорност на първата политическа сила да може да състави мнозинства и да избере председател. За БСП червената линия е паметника, и тя издигна и собствен кандидат, помните, Диана Тонова също беше опция, ако някой иска временно да реши този въпрос. Казвам временно, за да отпуши работата и да се създадат комисии. Въпросът е, че тук има едно съмнение, което самият Иван Таков трябва да разсее, свързано с това, което се случи през миналата седмица, с участието на избора на този общ председател от ПП-ДБ. Трудна задача е това, тъй като считам, че градското ръководство не съвсем дооцени ситуацията и последствията от тази ситуация, в следствие на което са тези драматични  разисквания в рамките на партията тези дни. И в следващите дни също ще продължат, може би седмица. Ако ме питате специално мен, аз имам принцип, който, разбира се, е като наследство и от моите предшественици като Румен Овчаров: ние не толерираме изключвания от партията. Така постъпихме и когато Сергей Станишев изключи Георги Първанов и Румен Петков, ние не участвахме в тези гласувания. Казвам го, защото има доста слухове и в пространството, и в медиите, какво ще се случи, какво ще направи Националният  съвет. Но пък самото градско ръководство трябва да се опита да убеди, че това, което се случи, е правилното и възможно решение. Наистина в момента този скандал много притеснява Градската организация и членовете на Градската организация. Какво се е случило? Защо се е случило? Това ли е правилното решение? Така ли трябваше да стане? Какво значи това? Тъй като се сипят и много обвинения в медиите, свързани с едно такова действие.

Наистина изпреварихте въпроса ми. Мислех си да ви попитам: справедливо ли е искането за изключване?

Аз неслучайно ви изпреварих, защото със самия въпрос, който ми поставихте, разбрах, накъде отива разговорът и побързах да ви изпреваря, за да спестим време от въпроси.

Г-н Паргов, това, което се случи в СОС,  наричат техническо решение. Другото в правителството – сглобка. Как стигнахме до тези нововъведения в политиката?

За съжаление, ако трябва да минем вече в един по-сериозен разговор, по-глобален разговор, имайте предвид, че това управление няма аналог в своята история. Макар и през 90-те години да сме ставали свидетели на чести смени и на всякакви комбинации, които едва ли повечето хора помнят толкова отчетливо, такова не сме имали. Но това управление няма аналог от гледна точка на начина, по който беше конструирано, и на начина, по който се взимат решенията в държавата. Да, хубаво е, че властта се върна на парламента, но то е, може би, защото политическите лидери стоят в парламента и оттам управляват, след като сме парламентарна република. Но въпросът е, че скандалите, с които това правителство е осеяно през последните 8 месеца, са върволица със скандал до скандал. Така започна и така ще приключи, ако разбира се, има ротация на 6-ти март. То не бяха убийства на ключови лица, свързани със сглобки и управление. То не бяха протести на енергетици, свързани с опасността и угрозата, заради зелените ангажименти да закрием или полузакрием цял сектор и да уволним хиляди хора. Говоря за въглищата. То не бяха проблеми със съдебната власт. То не бяха сблъсъци в институции. Сега излязоха и тези "нотариални казуси" за това, кой как решава проблеми в съдебната система. Въобще всичко това, между другото, ако го съпоставим на по-широк, глобален мащаб, е част от процеси, които текат в света. Войната в Украйна също има своето място в тези процеси на битката между либералното и националното. И между другото, тази битка ще бъде плод и на избори в редица държави в света, включително и в Русия, включително и в Европейския съюз, включително и в САЩ. И разбира се, тук има сблъсъци на различни виждания. Зелената сделка и зелените политики, които очевидно предизвикват и изправят на ръба земеделският сектор в цяла Европа, как хората от него да оцелеят и да работят нормално. Да не забравяме и миграционните процеси към Европа, залог на които беше и приемането ни в “Шенген". Наблюдаваме глобално-националния сблъсък, тоест, повече отдаване на суверенитет на глобални наднационални институции и транснационални компании срещу националната държава в този вид, в който е създадена преди повече от 200 години, когато се е зародила. Нали, националната държава, концепция за националната държава, за нацията. В която държавата има ключови функции, които тя не отдава и не преотстъпва на други институции, дали са наднационални някакви, в които участва тя или са на транснационални корпорации, които днес все повече невидимо присъстват в нашия живот. Така че, пак ако се върнем на началото, тази година ще е бурна и динамична, и тя ще е ключова, защото тя ще предопредели насоките, по които ще вървим. И оттам ще се оформят и насоките в България. Засега, както виждам: либерално-глобалната линия започва да издиша. Тоест, идва ред на националната, което пък дава сигнали и надежди, че партии с по-нормални разбирания за управлението имат шансове в скоро време да се завърнат на политическата сцена. Казвам завърнат, не че те не са в момента на политическата сцена, но имат силно намаляло влияние нали на фона на тази глобално-либерална сглобка, която управлява. И която, бих я нарекъл, без никакви скрупули, е един военно-временен кабинет във военно-временни условия. Слава Богу, не по смисъла на световните войни, които е преживяла Европа и света с техните военно-временни кабинети, а по смисъла на това, че тази война, макар и локална е част от тази голяма битка, която се води за това  накъде да върви светът? И за преразпределение на сфери на влияние, интереси, територии, включително и на преформатиране на международни институции, призвани да регулират едни или други процеси.

Вие сте експерт по международни отношения. Как ви се струва битката за външно министерство?

А, това е много интересен въпрос, и сега ще ви кажа защо. Защото е любопитен самият подтекст: да имам външно министерство, да имам излаз в Европа, нали така казва министър-председателят Денков?

Да, така.

Ами излазът към Европа не го дава външно министерство, колкото и странно да ви звучи, защото аз слушах доста коментари в последните дни по тази тема, но никой не каза нещо много важно. До 2007 г. да, външно министерство имаше своята функция и към всички европейски държави като външна граница, като трети държави и като други държави, в които то провеждаше своята външна политика. Само че след 1 януари 2007 г. външно министерство не може да разглежда Европа като външна политика, защото след 1 януари 2007 г. ние всички сме Европа, Европа е в нас и ние сме в Европа. Тоест, отношение към Европа има не само външният министър, а най-вече имат останалите министри - икономическият, финансовият, регионалният, земеделският и т.н. Защото всички те ежемесечно участват в съветите на министрите от членовете на Европейския съюз и творят законодателство, взимат решения, решават проблеми. А външният министър участва в Съвета по обща външна политика, има си и определен, по смисъла на промените в договорите за Европейския съюз в последните години и специален еврокомисар по тези въпроси. Така че външният министър има отношение към външната политика на Европа към останалия свят и нейното формиране. Така че този аргумент, аз ги разбирам от гледна точка на липсата на политическо семейство на ПП в момента. По-скоро трябва да зададем въпросът: кой е международният секретар на ПП и какво той прави по това да се впише ПП в някое от политическите семейства. Тоест външният министър няма да им свърши тази работа. Тази работа ще им свърши международният секретар заедно с ръководството на ПП, което е съпредседателство. Тоест, да се хващат с международния си секретар, който и да е той Асен Василев и Кирил Петков и да вървят в Европа на разговори с ЕНП, ПЕС, АЛДЕ, и с което искат друго политическо семейство, където мислят ПП, че им е мястото, за да лобират и за да пресират за  присъединяването на ПП към някое от тези политически семейства, към което след Европейските избори ПП трябва да принадлежи. Това е тяхно задължение, това е вътрешно-партиен въпрос. Външният министър не може да им реши този въпрос. Може да им го решат само вътрешно-партийните органи, които са призвани за това. Ако имат такива де, защото аз не знам, кой е международен секретар на ПП. Мога да кажа, кой е международен секретар на БСП, който се е  занимавал с това. Ето, на времето, ще дам пример с БСП. БСП пожела да се впише в ПЕС и Социалистическия интернационал и председателят на БСП Георги Първанов заедно с международния секретар Сергей Станишев започнаха да работят по тази си цел. Която стана факт 5-6 години по-късно и в Социалистическия интернационал, и в Партията на европейските социалисти, в които бяхме приети. Но това беше вътрешно-партиен въпрос, а не външно-политически въпрос, тъй като външният министър няма как да реши този вътрешно-партиен въпрос.

Генерал Атанасов предложи идея: и Денков, и Габриел да формират външната ни политика. Не гледахме ли вече този филм - външната политика на премиера Кирил Петков и външната политика на ресорния министър Теодора Генчовска?

Първо, те двамата не могат да формират външната политика, те могат да изпълняват цели на външната политика. И това може да го каже парламентарната Комисия по външна политика, тъй като ние все пак сме парламентарна република, не сме министерска република, не сме и президентска република. Така че тази външна политика може да я каже Нароното събрание, пък вече кой ще я изпълнява, трябва да се види човек, който има опит и все пак разбира от дипломация. И може да се справи с изпълнението на тези цели и задачи. Какви са целите и задачите на външната политика в момента, освен да се вписваме в евроатлантическия модел и да сме солидарни с останалите държави, това, което считаме, че е правилно, и че би ни донесло нещо, аз друго нещо не съм видял. Не съм видял политиката на България по отношение на трети държави, не съм видял политиката на България по отношение на Китай, не съм видял външната политика на България по отношение на арабския свят, където България имаше традиционни контакти, или азиатски държави, към които България има традиционни отношения. И разбира се, това трябва да бъде свързано и с икономически ползи и други ползи  и изгоди. Затова е тази външна политика. Затова се правят тези отношения и се поддържт тези връзки. Не съм видял външната политика на България по отношение на Латинска Америка, по отношение на Африка и Африканския континент, такава външна политика не съм видял. Ние в момента сме съсредоточени единствено и само в рамките на Европейската общност, следвайки логиката и решенията плътно на общата външна политика. Включително, давам ви пример и с Китай. Имаше препоръка от Европейската комисия да се преустановят контактите на високо равнище с Китай. И е много интересно, че и Служебният кабинет на Румен Радев го изненада, на самият президент Радев, защото също следваше тази линия: да няма посещение на министерско равнище, да няма такава комуникация. Аз този въпрос съм го поставял и публично, че това е абсурдно. Защото виждаме, че и Франция, и Германия и водещи държави в Европейския съюз си провеждат спокойно собствена външна политика с трети държави, въпреки някои вътрешно-общностни решения и насоки. А ние ги следваме плътно. Е, ние ли сме будали, че не си гледаме интересите, когато е необходимо да ги гледаме. Така че за изпълнението на външно-политическите цели първо трябва да видим, каква е външно-политическата програма, какво целим с нея. Това да сме достойни и верни членове на Европейския съюз и НАТО - окей. Това може да бъде инструмент за постигане на цели. Ние сме влезли в тези общности, за да можем да се чувстваме по-богати и по-сигурни. Въпросът е: сега 15-20 години по-късно ние по-богати ли сме и по-сигурни ли се чувстваме. Тоест, какво постигнахме в рамките на тези общности.

И какво постигнахме? По-богати и по-сигурни ли сме?

Да, по-богати и по-сигурни ли се чувстваме днес? В рамките на този нестабилен и бързо променящ се динамичен свят, за който тази година, пак повтарям, ще е крайъгълен камък. Крайъгълен камък за развитието на света от тук нататък, който ще бъде опосредстван от резултата от изборите в редица държави - по-малки, по-големи, най-големи, и общности, разбира се, имайки предвид европейските избори на 9 юни.

И на финала да ви попитам - предсрочни парламентарни избори или ротация, какво ни очаква?

За съжаление, ако трябва пак да проследим тези 8 месеца, виждаме, че аха-аха да се разглобят и се досглобяват. Тоест, аз не знам този сценарий нарочно ли е? Театър ли е? Или на тях самите им доставя удоволствие да го правят пред камерите и да ни занимават ежедневно със своите вътрешни желания и болежки, вместо с решения и политики. Но да кажем, че толкова си могат и това им е нивото. За тези 8 месеца от 2023 г. въпреки балансираните финансови отчети на държавата, мога да кажа, че за бизнеса и за икономиката тази година 2023 беше изключително тежка. И това го виждаме. Бих  казал: много по-тежка от ковидните години 2020, 2021 и 2022 г., в които някак си активността на държавата смекчи ударите, и беше като буфер. Но миналата година аз я считам за изключително слаба, от гледна точка на инвестиционната активност на държавата. Ако погледнем капиталовата програма на държавата, пък и на общините, на местната власт, които работиха половин година с 1/12, след това приемайки първата половина бюджетите на държавата за 2023 г. почти нищо не се свърши. Това ясно показва, че държавата боксува, не се работи. А трябва да имаме предвид и още едно нещо, което се случва, и което е важно за България. Виждаме, че Германия, както обяви финансовият й  министър, влиза в рецесия със спад на икономиката, а Германия е основният търговски партньор, най-големият търговски партньор на България. Тъй като над 60% от стокообмена на България е свързан с европейските държави, с нашите партньори или по-скоро да кажем събратя от Европейския съюз. И след като най-големият Германия, който има най-голям обем взаимоотношения, бележи спад и започва да изпитва икономически трудности, трябва да ни е ясно, че това неминуемо ще се отрази и при нас, ние ще го усетим. Говорим за реални проблеми и за реални състояния, за които трябва да се търсят решения. Тоест, имаме ли буфери, с които да компенсираме немския спад с някакви други пазари? Така че това да не повлияе на нашия. Ето ви актуален въпрос. Това може ли да бъде обект на външната ни политика, търсейки други пазари. Или на вътрешно-общностна политика за общия Европейски пазар и как присъстваме, и къде можем да намерим нови ниши, примерно. Нормално е, като има спад в един пазар, на който присъстваш, търсиш алтернативни пазари, за да задържиш ниво - на продукция, на износ на стоки и т.н. Така че това са основните въпроси, които според мен са важни. А другите са по-скоро театро, което ще ни позанимава известно време и нас, и вас журналистите, и ние чрез вас, нали това, което коментираме. И ще видите, как нещата ще се сглобят. Нямам усещането, че ще се отиде на предсрочни избори. Макар че едни предсрочни избори биха били надежда за рестартиране на тази забуксувала в момента система. Не минава ден, в който да се занимава правителството всяка седмица с потушаване на някакъв скандал или с обяснение за нещо, което за съжаление, влияе зле на държавата, на всички хора, на управлението на държавата. Тъй като почти нищо не се случва съществено. Това мога да кажа като оценка на този етап.

Много ви благодаря за този анализ и за времето, което ни отделихте. Благодаря ви, че приехте да бъдете наш гост. Гостува ни Калоян Паргов - председател на Стратегическия институт за национални политики и идеи, четири мандата общински съветник и председател на групата “БСП за България".