Калоян Паргов, председател на Стратегическия институт за национални политики и идеи, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус" "Това е България".   

По инициатива на БСП в зала “Изток“ на Народното събрание се състоя дискусия на тема: “Левицата в България – идеи, програми, политики“. Тя е организирана от Комисията по идейно и програмно развитие на БСП, а в нея са поканени политици, интелектуалци, политолози, социолози, историци и други дейци, свързани с каузата на лявото в България. Ден по-рано отново в Народното събрание партия "Български възход" бе домакин на Икономически форум "Съвременният свят и мястото на България в него“, в чиято работа ключово участие взе Стратегическият институт за национални политики и идеи. Като съчетаем двете събития получаваме темата за мястото на България в съвременния свят и на левицата в нея. Събеседник е Калоян Паргов – председател на Стратегическия институт за национални политики и идеи. Припомням, че през февруари от БСП изключиха от Националния съвет бившия председател на столичните социалисти, като му беше наложено наказание за временно отнемане на правата за заемане на длъжности в партията за една година, както и правото да се кандидатира за такива. През юли Върховният касационен съд отмени отстраняването на Калоян Паргов от Националния съвет на БСП. Калоян Паргов е наш гост. Да започнем със събитието от деня, г-н Паргов: с дискусията “Левицата в България – идеи, програми, политики“. Как преминава тя?

Не мога да ви кажа, тъй като аз не съм поканен да взема участие в това събитие. Научих, и това е много интересно, че и настоящия председател на БСП-София Иван Таков и той не е поканен, което е малко странно как минава една такава дискусия без участието на председателя на най-голямата организация, както и видни нейни членове. Вероятно някои от членовете в София са присъствали, но не мога да кажа кои, тъй като не съм бил това събитие, не съм поканен, а непоканен не можеш да ходиш никъде.

Извинете, г-н Паргов, никой от софийската организация на БСП ли не е поканен?

След като не е поканен председателят, то какво остава за останалите.

Странни емоции ви люлеят вас левите: едните се събират в НДК за коренна промяна на левицата, други в парламента представят моментната й снимка. Вие няма ли да свикате трети форум на "Леге“10?

Да, остава и градската организация да свика подобен форум. Апропо такива форуми в София се провеждат доста често, в по-регионален мащаб, но очевидно може и такъв да се проведе в скоро време, който да даде своята гледна точка на софийските социалисти и интелектуалните леви кръгове около "Леге“. Но това е тема на друг разговор. Някъде прочетох в новините, че основният проблем на левицата са вътрешните противоречия, като отзвук от тази среща от един от участниците, не мога да си спомня кой, поради което вътрешните противоречия създават противопоставяне в цялата левица и което, смея да твърдя, е дълбоко невярно. Да, вярно е, че БСП е най-голямата в лявото, но нейните противоречия си остават вътре в нея, те няма как да влияят на останалите части на лявото, което има поне още 10-12 политически формации, повечето производни от БСП през годините, които представляват различни гледни точки на левицата и на това, какво трябва да представлява левицата. Апропо тези парцелирани срещи в НДК и сега в Народното събрание представят отделни части на левицата като цяло, но колкото БСП да е единствената представена в парламента лява партия от всички, за съжаление тя не е подобаващо представена, тъй като едва ли лявото се състои от 25 депутата, и намаляват на 24, защото един се оказа не толкова ляв и беше изключен.

Мога ли да ви помоля да ни кажете вашата гледна точка по актуалното състояние на БСП? И така да участвате задочно в дискусията, на която не сте поканен?

Първо, БСП промени много своя характер в последните години в посока, че се модернизира. Очевидно, че този курс на модернизация и реформи в последните 5-6 години доведе БСП до задънена улица и до това ниско представителство. Отговорността за това се носи персонално: от председателя на партията с по тясното ръководство около него, които подкрепяха т.нар. "реформи“. Реформи, свързани с прочистване и изчистване, а всъщност са изгонване на неудобните и на тези, които заплашват стола на първия в партията. Това нещо, такива опити или по-скоро такива боричкания е имало и много назад във времето преди Корнелия Нинова, но нито един председател не си е позволявал толкова драстично да подхожда. В следствие на което БСП се превърна в обикновена бутикова формация с 25 души представителство. Дано на предстоящите предсрочни избори, тъй като вероятността за тях е немалка, това представителство да не се свие още, което ще е катастрофа. Истината е, че трябва да си кажем ясно, че тези реформи и най-вече този курс на партията в този момент сигурно е решил някакви лични, бих казал, реваншистки интереси на едно или друго лице в БСП спрямо някои от останалите, но това не доведе БСП да бъде нито център обединител на лявото, нито така подобаващо да присъства в парламента, където иначе би трябвало да бъде два пъти или три пъти повече от това, което наблюдаваме в момента.

А да ни кажете за целите и идеите на партията –вие виждате ли такива? Какви са те, как ги разбирате? Идеи, програми, политики – както е озаглавен форумът днес.

На първо място, ако трябва да се води такава дискусия, трябва да бъдат представени всички гледни точки на това ляво, пак казвам, БСП е може би представено в над 10 формации, които са и комунисти, социалисти и социалдемократи, и патриотични леви. Те в момента са извън БСП. Някога в партията бяха повечето от тях, и тогава лявото, левицата представляваше наистина център БСП, нещо подобаващо и заслужаваше уважение, печелеше избори, пък и управляваше държавата за известен период от време. А в случая първо БСП трябва да си изясни, каква партия е в момента, и каква партия иска да бъде, кого да представлява от гледна точка на това, че популизмът в политиката може да носи кратковременни успехи, но в средносрочен и дългосрочен план едва ли е печеливша стратегия. Трябва да стане ясно, че БСП е пария на труда и партия на трудещите се. Т.е. защитата на бизнеса е приоритет на десните партии в България. Да, вярно, в кризата всяка партия е принудена да води социална политика, но не всяка социална политика може да се нарече лява. Казвам го като опит от последната година, без значение, че имаше най-големият и рекорден бюджет за социална политика – около 20 милиарда, въпросът е какво се случи с този бюджет, какви са ефектите и колко дълготрайни са тези ефекти. Защото социална политика води и Хитлер, социална политика водят и десни правителства. Можем ли да ги наречем тях леви партии или леви по смисъла на тяхното житие и битие, говоря като функциониране като партии – не. В този ред на мисли можем много да разсъждаваме. Ако се прехвърлим към програмите, по-скоро тук трябва да говорим за осмисляне на проблемите в света и мястото на България в този свят. На вчерашния форум, на който бяхме поканени заедно с работодателски и интелектуални организации, се опитахме да формулираме някои стратегически приоритета, които засягат националния интерес в средата, в която живеем днес, и кризите, пред които сме изправени. И тук става дума за това, на първо място дали е възможно да превърнем Балканите и Черноморския регион в зона на мира, като това да бъде цел № 1 на нас и на нашите комшии така наречени, и от север, и от изток, и от юг, и от запад, които са гранични с Черно море и да търсим в рамките на този Балкански и Черноморски регион развитието на икономическите, културните и другите взаимовръзки, което ще е от полза за България. България има полза от това тук да има мир и спокойствие, няма полза от това да има конфликти със съседните си държави, няма полза от политиката на "разделяй и владей“, няма полза от политиката на две скорости, има полза от мирно съществуване и взаимно използване на ресурсите и благата. И затова в центъра на вчерашната дискусия поставихме тази стратегическа цел. И от нея една от насоките, един от приоритетите, които изведохме, е Балканите да заработят като транспортен и енергиен хъб. Балканите, не една държава, а всички заедно. Защото малко или много ние живеем в един общ регион, минали през много превратности, много промени, много сблъсъци помежду ни. И мисля, че мирът и просперитета трябва да са водещи в политиката на всяка държава, и разбира се като цел на българската външна политика и балканска политика.

Поставяте като цел и задача идеята за превръщане на Балканите и Черноморския регион в зона на мира. Обаче, как това ще се случи, след като Черно море остава минирано с оръжия заради войната в Украйна, а държавите от Балканите по един или друг начин се сблъскват ту с напрежения, ту с нестабилност?

Това е въпрос на балкански диалог и партньорство. Казвам го, защото нашите стратегически интереси се простират в границите както на Европа, на Балканите, на Черно море, на Източното Средиземноморие, на целия този ареал. И това може да стане само със сядане около една маса. Между другото на една подобна конференция преди месец издигнах идеята за Балкански апел за мир с участието на гражданския сектор най-вече, защото гражданският сектор е този, който е много по-мобилен, много по-гъвкав в сравнение с националните държави, и много по-бързо може да прокара и да постави в центъра една или друга идея, с която самите национални ръководства на тези държави да се замислят и да поемат. Само заедно можем да излезем от кризите. Ние сме много малки държави, особено България, която е на опашката на Европейския съюз. Всяка държава изпитва своите трудности, всяко население на всяка от тези държави изпитва своите трудности, но със сигурност България е най-слаба икономически и ще бъде най-чувствително засегната от тези кризи. И ние го усещаме вече близо година и малко повече. Преживяхме КОВИД-а, сега войната, която бушува.

Г-н Паргов, освен Балканите и Черноморския регион, къде другаде са насочват стратегическите интереси на България?

Предвид това, което казах, едва ли България има потенциал на този етап да мисли за далечния перспективен Изток, тъй като в момента в следствие на геополитическите сътресения, на това, че светът се променя, на това, че светът от еднополюсен става реално многополюсен, центърът се измества на Изток. Виждаме, какво се случва на изток от нас, и в Далечния изток на азиатския континент, и виждаме какъв е и икономическият растеж, как си вървят определени процеси, което на фона на това, което се случва в Европа в момента, до голяма степен предизвикано от избора на Европа да следва евроатлантическите ангажименти, предпочитайки ги пред стратегическите интереси, това е все пак осъзнат избор, и скоро време този избор ще доведе до немалко сътресения от следващата година – в  редица държави виждаме, че не липсват такива протести. Затова България може да се съсредоточи само в близкия си ареал на този етап. Т.е. не можем да мислим за една експанзивна политика, която България имаше в недалечното минало преди 30 години, когато беше стратегически партньор в източното полукълбо на немалко държави в Арабския свят и Азия, пък и в Африка, казвам на този етап.

Слушам ви и си мисля, ние говорим за геостратегически позиции на България, но нямаме формулирани основните български интереси, не знаем следователно и в какви политики следва те да бъдат въплътени. Не е ли време да започнем да градим къщичката си от основи? Т.е. да знаем какви са интересите, с кого вървим, накъде и как.

На този етап интересите на България са там, където тя участва в тези съюз, говоря в Европейския съюз и в НАТО. В тези съюзи също започват промени. Това, което е в интерес на България на този етап, е да участва в тези промени и да се опитва чрез тях да реализира някои свои относителни предимства, говоря предимно в икономически план, защото Европейският съюз е преди всичко икономически съюз, той така и възниква и се развива. Далеч от онзи политически съюз на единната хомогенна държава на съединени щати, каквито са евроатлантическите партньори на Европа. Но проблемът е, че тези процеси ще водят и до разединение на Съюза в следствие на това следване на евроатлантическите ангажименти и противоречията, които ще се засилват вътре в самия Съюз между европейското население в отделните държави и съответните национални ръководства, и самият Брюксел, който задава тона. Ето, в момента сме на 9-и пакет санкции. Въпросните тези санкции на кого вредят – основно на Русия или вредят на стара Европа? И на кого повече и кой търпи повече загуби? За това нещо ще дойде време, и то няма да е далеч това време, в което тази равносметка трябва да бъде направена, и някой ще трябва да поеме отговорност. Въпросът е, какво се случва след това? Това няма ли да доведе до отслабване на Европейския съюз, на тази Европа, която живееше в охолство и благоденствие десетки години наред? Защото до войната Европа основно се базираше на руските ресурси. Отказът в момента на руски ресурси, търсенето на алтернативи, които очевидно ще са по-скъпи, ще намалят благосъстоянието на Европа. Оттам виждаме, че това не е в интерес и на една малка България, която е на опашката на Европа, защото ние като най-бедните ще го усетим най-остро. Ние нямаме буфери, нямаме тези резерви, които имат на Запад немалко от нашите държави партньорки в рамките на Европейския съюз.

Г-н Паргов, обаче ако нашите интереси са в Европа и в евроатлантическите структури, в които членуваме, защо нямаме адекватна вътрешна политика, така че да отговорим на изискванията там? Ето, за "Шенген“ бяхме отрязани, вчера научихме, че нидерландският премиер Рюте иска да върне Механизма за сътрудничество и оценка, той всъщност се оказва, че никога не си е тръгвал, само временно е бил замразен. Говоря за прословутия мониторинг, който го сваляхме 12 години, а г-н Рюте иска да го отвори отново. Не сме съвсем наясно, и за Еврозоната въпросите как стоят. Като капак не можем да съставим правителство, нямаме разумна вътрешна политика. Какво се случва? Когато питам за интереси – ето това имам предвид: ако си знаем интересите, ние вече трябваше да имаме кабинет. Явно не ги знаем. Така ли е?

Вижте, да се състави кабинет не е лесно във времето, в което живеем. И това не е проблем само на България, той в момента се среща и в Италия, и в Белгия, знаем историята. По отношение на "Шенген“, много е лесно да решаваш вътрешнополитически проблеми, използвайки като претекст някоя държава-членка, каквато е България, хвърляйки върху нея необосновани обвинения за липсата й на готовност и за неизпълнение на ангажиментите по опазване на външната граница. При положение, че давам пример: в Нидерландия премиерът Рюте до преди известно време ходеше с колело на работа, а отскоро ходи с бронирани автомобили. И каква е причината? Защото там шества мароканската мафия и е заплаха за държавата, която явно не може да се оправи с добре организираната престъпност, та се  налага премиерът да смени колелото с бронирани автомобили? Но България сигурно е виновна за това, защото мароканците идват през България, а може би Франция е на по-късо разстояние, за да отидат до Нидерландия? Давам го просто като пример от вътрешнополитическия живот на Нидерландия. Обаче за това не се говори публично. И един журналист, ваш колега, който си позволи да прави разследване по същия повод, беше заснет във "Фейсбук“, как е убит. Това сигурно и България е виновна за тези проблеми на Нидерландия. По отношение на Еврозоната: след като България се присъединява към Европейския съюз, неизменно идва нейното присъединяване към Шенгенското пространство, т.нар. "Шенген“, и към тази единна информационна система, и към Еврозоната, приемайки еврото като основна валута. Въпросът е, че членството на България в Еврозоната има съответно ползи, има и съответно рискове, които може да ни се лепнат. Въпросът е, че не мисля, че в това интервю в момента трябва да се спираме на този въпрос, можем да направим отделна тема  за Еврозоната, за да чуете все пак и колегите от Института за стратегически и национални политики и идеи какво мислят по тази тема, и ще ни е интересно разбира се, да направим отделен разговор. Националният интерес изисква да има стабилно правителство, да има работещ парламент, да има работещи институции, да имаме бързо приемане закони, свързани с Плана за възстановяване и устойчивост, и също така адекватно разходване на средствата по Плана за възстановяване и устойчивост, за да имаме добавена стойност или мултиплициращ ефект от така похарчените пари по различните направления. И дано приоритетите по различните проекти добре да са премерени, а да не са поредната глупост, за която ще бъдат изхарчени, като онези, помните, батерии в Маришкия  басейн, където щяха да складират електрическа енергия, запас. Ние можем много да продължим.

Приемам вашата идея и ще направим друга среща, може би ще ни дойдете на гости  с ваши представители от института, който ръководите, Стратегическия институт, и ще изберем различни теми, с които бихме могли да дадем и различни гледни точки. Защото когато говорим за български интереси, освен на ниво власт и Народно събрание, ние трябва откровено да говорим с гражданите, а какъв по-голям медиатор от медиите – на практика ние сме посредниците за това.

Да, вие имате много важна роля в целия този процес. Тъй като вие и вашето отношение към всичките тези проблеми и процеси както могат да катализират в посока решаване, така и в посока изостряне, зависи от гледната точка, на която ще пресъздадете едно или друго събитие, един или друг процес, който се случва, без значение в Народното събрание, между различните партии или някакви други въпроси и проблеми в държавата.

Идеята е не да слагаме смокиново листо, нали?

Не, но да бъде обективно и адекватно, за да може да се постигне информираност на хората, избирателите по отношение на това, какво се случа, за да може всеки да вземе информиран избор, тъй като за съжаление в момента сме свидетели на пропагандна медийна политика по много въпроси, които се случват. Свидетели сме и на недопускане на различно мнение от линията, която се следва, което считам, че в един момент ще бъде контрапродуктивно. Това води до спад на интереса към повечето медии, които си позволяват такава политика. Не използвам вашето предаване, за да критикувам колеги, просто го отбелязвам, тъй като все пак и вие споменахте за ролята на медиите.

Все пак не ни слагате в купа на пропагандните рупори?

След като често си говорим не защото е Радио "Фокус“, а просто защото давате възможност на различни гледни точки във вашето предаване, което мисля, че е полезно за обществото – всеки сам за себе си да избере на коя да вярва, коя е правилната гледна точка.

По този начин ние гледаме на нашата мисия, и се радвам, че сте го разбрали. Благодаря ви за това, че приехте да бъдете наш гост. Но да знаете, не забравям идеята, която ми предложихте да ни гостувате заедно с ваши колеги от Статическия институт за национални политики и идеи.

Да, мисля че ще бъде интересно, като ще чуете две гледни точки по тази тема – едните "За“ еврото, другите "Против“, скептично спрямо 2024. Т.е. и ние самите сме разделени в гледните точки.

Цоня Събчева