Калоян Паргов, заместник председател на Комисията по транспорт и пътна безопасност, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус“ "Това е България“ 

Срещу влезлите в сила от 1 януари промени за вида на превозните документи, за тяхната задължителна валидация като условие за редовен пътник и оскъпяването на транспортната услуга чрез отпадне на някои икономически изгодни документи протестират столичани в сигнали и жалби до омбудсмана Дияна Ковачева. Още през юни Ковачева предупреди с писмо до председателя на Столичния общински съвет (СОС) Георги Георгиев, че с готвения проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредбата за реда и условията с пътуване с обществения градски транспорт на територията на столицата не се постига задоволяване на транспортните потребности на пътниците. Възможно ли е СОС да преразгледа новата тарифна политика? Наш гост е Калоян Паргов – зам.-председател на Комисията по транспорт и пътна безопасност. Г-н Паргов, още през май в интервю за "Това е България“ вие изразихте подкрепа за тикет системата като за много полезен инструмент, който в реално време ще даде възможност за реформирането на столичния транспорт, за каквото пледирате и групата общински съветници от БСП. Но успоредно с това тогава изразихте резерви към тарифната политика, предлагана от съветниците от ГЕРБ, от "Демократична България“ и Борис Бонев. Къде с реалността се разминаха добрите намерения?

И "Патриоти за София“ бе включена в това начело с г-н Контрера. Вижте, беше ясно, че при самото обсъждане на тарифната политика и въвеждането на тикет системата, че това е система, която ще може и ще трябва в движение да бъде тунингована, ако мога така да използвам този модерен английски израз, което нашите деца използват, и не само, тъй като тя не е съвършена и ще има нужда да отговори на предпочитанията. За да можем да разберем предпочитанията в такъв голям град, в който за съжаление и съседите не си говорят вече, ще трябва да се изпита практиката. И затова това, което се случва, беше очаквано с оглед да се разберат предпочитанията на гражданите. И сега това, което остава на Комисията по транспорт е да продължи с работата по въпроса – и днес имаше такова изслушване, на което присъстваше и бившият омбудсман Мая Манолова, беше изслушан и директорът на Центъра за градска мобилност по отношение на това, как тръгва системата и по отношение на тези сигнали. Разбира се, имаше и абсурдни неща, които се говорят в тези сигнали, но има и такива, които са смислени. Сега, въпросът за картата за една линия и нейната стойност от 23 лева, и съответно алтернативата – дали алтернативата е да си закупиш карта за цяла година, в която стойността на едно пътуване ще бъде в размер на 1 лев, и която карта можеш да я платиш на части, като в общи линии тя се плаща в рамките на 9 месеца на части. Статистиката показва, че едва 3-3.5% от всички пътувания ползват тази карта за една линия. Тук въпросът вече е и въпрос на финанси и сметки. Идеята на тази система беше да даде възможност всеки да си направи сметката как да пътува, за колко да пътува, какво да си позволи и какво може да спести в такава система. То затова идеята и нашата препоръка, и моята лична, беше системата да бъде напълно разнообразни и да дава различни опции. Разбира се, проблемът на политическа партия ГЕРБ в последните 10 години откакто управлява София и повече, е, че на първо място не се слага пътникът като говорим за транспорт, а се слага финансовата сметка – колко пари не ни достигат и как да ги добавим. Обикновено те са за сметка на данъкоплатеца – дали ще ги даде държавата като дотация, както беше през цялата миналата година, и, разбира се, държавата осигури половината от необходимото, но все пак идват от нашите джобове. Но когато слагаш пътника на първо място, означава, че трябва да се изучават навиците, потребностите на ползващите градския транспорт, на хората. И тази система, затова казах навремето във вашето предаването преди лятото, че тя е много добра, защото тя дава тази възможност да се генерират данни за предпочитанията на хората. Първо, по отношение на видовете превозни документи, и статистика показва, че се увеличават дългосрочните абонаменти. Т.е. те се предпочитани от гледна точка на това, че човек ясно си е преценил, повечето хора и по-активното население, че целогодишният абонамент е добра опция. Второ, младите хора са поласкани – имам някакви наблюдения, от гледна точка на тези карти, свързани с млади хода до 26 години. Помним, че те бяха само за студенти, пък за учениците, сега са за млади хора до 26 години, също има такава опция, която се оказва, че им е полезна. А от гледна точка на валидацията, сега, тук въпросът е спорен и ще ви кажа защо. Всички се научихме в последните 15 години да пътуваме с метрото, тази така важна придобивка на България и на столицата, където валидацията е задължителна. Купуваш си билет, валидираш се на входа, и така. Какво пречи това да се случва и в автобусите, какво пречи това да се случва и в тролейбусите, какво пречи това да се случва и в трамваите, както се случва в метрото? Т.е. метрото вече прокара пътека във валидацията. Валидацията като информация ни дава възможност да преброим в реално време пътникопотока, който се движи в едно превозно средство, както и пътникопотока в една линия. В бъдеще на база тази информация ние ще можем да правим съответните реорганизации, и да правим съответните нововъведения, както и да пестим ресурси, които разпиляваме за посока, в която не е нужно да се говори за осигуряване и обезпечаване на транспорт. Може да се окажат едни линии по-натоварени, да имат нужда от повече коли, автобуси, тролейбуси, за да могат да поемат този поток, пък има други, които не са толкова натоварени, следвайки тази система. Така че системата дава голям инструмент в ръцете на Столична община, стига разбира се тези, които управляват Центъра за градска мобилност, да могат адекватно да използват тази система. Това, което предстои, на база на всички тези критики, предложения, те да бъдат огледани, и трябва да има известно количествено натрупване и впечатление, за да можем примерно на 6-я месец, т.е. тази година юни месец примерно, да има съответни промени на база натрупан емпирачен опит. А иначе, всяко ново нещо, което се случва, не винаги се приема толкова радушно. И е въпрос на навици.

Защо не се предоставени обаче достатъчно достъпни алтернативи, г-н Паргов? Защото погледнете: вариантите са: или се абонирате за всички линии срещу 50 лева на месец, или си вземате годишна карта за 365 лева, или си купувате билетче за 2 лева. Освен глобата, която е за 3 лева.

Ако не си валидиран, и която ще влезе от март месец.

Да.

Първият момент е разширяване на достъпността на всички тези опции и възможности, тъй като в момента касите и центровете на Градската мобилност не са достатъчни, и знаете проблемът за липсата на билети, достъпността до билети преди въвеждане на тази тарифа, така ще е и с тези превозни документи. Разбира се, изключение правят тези, които ползват електронните, т.е. ползват дебитните или кредитните си карти, за да пътуват, безконтактно така, както правят различните покупки, които правят всекидневно. Разнообразието от превозни документи и опции е на база, пак казвам, генериране на съответната информация за предпочитания на пътуващите в градския транспорт, които ще се натрупат в рамките на тези 6 месеца, защото по мое предложение на всеки 6 месеца ще има преглед на системата и съответно корекции, ако се наложи. Няма как без да има натрупан емпиричен опит да се направят съответните промени. Т.е. трябва да измине малко време и съответно да се направи. Защото тази система трябва да работи за хората съобразно техните табиети и предпочитания в пътуването.

С какво ще се подобри финансовото положение на транспорта в София като отпадне картата за една линия или месечната карта само за метро, или талоните за 10 пътувания?

Ами сметнете 30 000 души ползват карта за една линия, това са 3% от всички пътувания, или 9-10% от всички картови пътувания подобни, без значение краткосрочни или дългосрочни. 30 000 ги умножете по 23 лева – ето това е сумата на прихода. Т.е. Центърът за градска мобилност предложи тази промяна на база тази статистика от касите на ЦГМ, т.е. колко броя карти се ползват месечно. Т.е. ползват се 30 000 карти месечно на фона на милиони пътувания на ден. Само от метрото имаме около 300-400 хиляди на ден пътувания. Сега, пак казвам, аз разбирам хората и ако се прецени в бъдеще и БСП сме готови да подкрепим едно такова предложение и инициираме връщането на една подобна карта, стига тя да удовлетворява съществена част от пътникопотока като опция. Но ние имаме други опции. Ето да ви кажа: билет от 2 лева – да, билет от 2 лева от водач. Ролята на водача не е да продава билети, той не касиер, той трябва да внимава в пътя. Всяко разсейване с връщане на ресто, даване на съответен превозен документ все пак разсейва водача в основаната му функция. А в рамките на това нововъведение 30+ и 60+, човек може да си направи добре сметката, и ето: в рамките на 1.60 лева за 30 минути може да ползва 2 превозни средства, които преди ползваше за 3.20 лева, стига разбира се прекачването да е до 29-ата минута със съответните валидации. Билет 60+ е валиден за същия принцип, когато имаш малко по-дълги пътувания в рамките на града, и когато си преценил, че дори съответното задръстване, което блокира също част от градския транспорт, ще ти даде възможност да пътуваш по-евтино и по-изгодно. Тук е въпрос вече на сметки, всеки да прецени всеки дневен маршрут или своите дневни ангажименти с това кое ще му е най-полезно. Разбира се, дългосрочни документи, в момента имаме ръст на дългосрочните документи, което показва, че се увеличава предпочитанието хората генерално да решат проблема с карта за градския транспорт дългосрочна годишна, без значение дали е за работещи или попада в някоя от преференциалните групи: пенсионери, млади хора, студенти и т.н. и инвалиди.

Казахте, че СОС ще преразгледа след 6 месеца новата си тарифна политика – в каква посока? Да не се случи това, за което говорят зевзеците от социалните мрежи: "Сурва весела година, пак ни цакат за двамина“?

Ами вижте, има 2 варианта: ако БСП управляваше общината, щяхме да приложим социалистическия вариант, в който нямаше скрито да облагаме софиянци с по-високи ценови тарифи. Знаете битката на БСП за билетчето при повишението на 1.60 лева, която я спечелихме, тъй като тогава аргументите, с които беше направено това повишение, не издържаха в съда на инстанции, на последната. Само че така или иначе ГЕРБ се погрижи да приключи тази наредба преди да я променят, и така не може да бъде отменено решението, тъй като този документ, който се обжалваше, вече не беше валиден в правния мир. Имахме тази наредба, която обжалвахме, тъй като сагата продължи няколко години. Пак казвам, така е записано и така сме се разбрали в Комитета за наблюдение на тикет системата, че на всеки 6 месеца ще актуализираме съответно и тарифната политика, съответно и други неща, свързани с функционирането на системата, които да отговорят на нагласата от натрупани съответно емпирични данни в тази система, тъй като тя всекидневно генерира най-различни данни, за които Центърът за градска мобилност има възможност да анализира и да прецени, кое е най-доброто и кое е предпочитаното от хората.

И ако ми позволите да ви подскажа още нещо, което трябва да прецизирате: в годишната абонаментна тарифа от 365 лева е включен дори нощния транспорт, какъвто обаче засега няма, и не е известно дали в обозримо бъдеще ще се появи.

Нощният транспорт засега е спрян, той го има де факто, но засега е спрян, тъй като нощният транспорт, да, включва се в тази тарифа, включително и с плащането на определени вноски на 150, 120 и съответно 100 лева на последното тримесечие, деветмесечието, и последните 3 месеца вече си си изплатил картата. Включва и нощния транспорт, но засега нощният транспорт за този момент го стопирахме, една от причините беше КОВИД кризата, която взе да отшумява през миналата година. И предстои в бъдеще нощният транспорт да бъде включен, но трябва малко да се стабилизира самият транспорт в София, което означава не само дотация от държавата, а и затваряне на съответните дупки, през които изтичат средства и ресурси в този сектор в София – нещо, за което ние миналата година призовахме управляващите от ГЕРБ, за да можем да получим съответните дотации, т.е. пари срещу реформи.

Да напомните какви бяха тези дупки, през които изтичат парите?

Ами първо, от начина на управление на самите дружества. Имам предвид транспортни дружества. Говорим за метро, но по-скоро говорим за авто- и елктротранспорта от гледна точка на управлението на тези дружества. Знаете, там заради нуждата от горива, смазочни материали, ремонти и т.н., контролът трябва да е много по-голям, защото не винаги, първо, тези ремонти отговарят на качеството, второ, знаете, че все пак тези дружества са все голям ресурс, особено и с Центъра за градска мобилност. А от гледна точка на реорганизация на мрежата на столичния градски транспорт, имам предвид за маршрутите, за самите превозни средства. Така че има доста неща, които Столична община може да направи, от което да спести. Разбира се, не да спести времево за сметка за по-разреден градски транспорт, както много често го е правила.

Ползвам възможността, че сте наш гост, вие сте и политик, председател на Стратегическия институт за национални политики и идеи, виждате ли решение за тупика, в който изпаднаха политическите сили за третия мандат?

За съжаление, решение все по-малко се вижда, особено след върнатия в понеделник втори мандат, което не беше неочаквано в предвид противоборството в последните няколко месеца от 2 октомври насам. Третият мандат дори да се реализира, казвам дори, като шансът за мен не е много голям, ще бъде много тежък мандат, изпълнен с невъзможност предвид това, че в момента се блокират взаимно политическите партии по редица въпроси в парламента, камо ли когато работи едно правителство, което трябва да обхване и балансира между различните политически интереси, подчертавам политически, пък да не говорим и за други: социални, икономически и т.н. За съжаление България върви към поредните си предсрочни избори. Правя това като прогноза от името на института, за съжаление. Дано тези избори да възпроизведат конфигурация, в която да се намери някакво трайно решение за следващите години, тъй като България има нужда от работещ парламент и работещо правителство, което да ускори определени процеси, които са важни за страната, свързани с Плана за възстановяване и устойчивост, определени реформи, както и решения, които са свързани с динамиката на кризата.

Съдейки от думите на Асен Василев, според които ако Христо Иванов предложи приоритети, в случай, че се даде мандатът, разбира се, на "Демократична България“, той да предложи приоритети като конституционна реформа и разследване на главния прокурор, ГЕРБ няма да го подкрепят. А ако не направи това, "Продължаваме промяната“ няма да го подкрепи. И въз основа на тези думи аз искам да ви задам въпроса: главата на Иван Гешев ли е сложена на везните? Защото ако не сега, този въпрос ще излезе в 49-ия парламент.

Вижте, ако искаме да имаме наистина правителство, то не поставяш въпроси, които са взаимоизключващи се, т.е. блокиращи. Т.е. ако наистина твърдиш, че държавата е в криза и има нужда от работещо правителство, както всички твърдят, ако наистина заявяваш, че искаш да съставиш правителство и ще положиш усилия, то дори в такива програмни документи и декларации не включваш неща, които не биха събрали подкрепа и биха довели до разделения. Оставяш ги тези въпроси за друго време, за по-нататък, така да го кажа, ако твърдиш, че държавата е в криза и има нужда от държавническо мислене и поведение. В противен случай всичко изглежда като една политическа игра. Между впрочем последните 3 месеца станахме свидетели на различни такива игри. Гледайки всяка седмица парламента, виждаме по заявленията на различните политически сили по различни теми и въпроси. Като тези за горивата – един иска да не се изнасят от "Лукойл“ преработените нефтопродукти в знак на евроатлантическа солидарност, другите искат, за да има по 1 лев от всеки литър, внесен от Русия нефт, само че се усетиха, че това става под формата на акцизи, които отиват в европейския бюджет, не отиват в българския. Сега сигурно ще видоизменят с някаква друга формула, по която да се облагат. Трети искат друго и т.н. И в един момент виждаме, че всичко това е просто една политическа игра, която не води до някакъв резултат. Вече няма 25 стотинки на литър отстъпка, както знаем, а когато се въведе, наричаха го голяма глупост, беше голяма вакханалия – всеки се изказва, единият "За“, другият "Против“, трети помежду си нито "За“, нито "Против“. Сега като я махнаха – почнаха да питат: защо я махнаха? Виждате, че въобще положението е в патова ситуация, в хаос, както с вас си говорихме преди интервюто ни днес – един хаос, в който никой не знае кой пие, кой плаща, кой поръчва музиката.

Казвате, играят си партиите в парламента, на какво си играе БСП?

Ами вижте, партиите си играят на котка и мишка, това е видно в последните 3 месеца. Тук важно е, кой ще сбърка първи, на кой няма да му издържат нервите и кой ще е виновен, че ще има предсрочни избори. Всеки казва: "Давам всичко“, ето виждате самият Борисов, който е цар в тези пируети, как сменя позициите само и само за да не е в него топката, вината, че няма правителство. Всички поставят условия, всички обвиняват другите. Това е в момента политическата игра за съжаление. Президентът има доста дебели нерви, за да я търпи, дава доста време уж да се разберат и да се споразумеят, но очевидно е, че това време беше пропиляно, беше използвано за други цели. А БСП? БСП в случая е една от партиите, които нямат сметка от предсрочни избори. Казвам го, не защото не е готова за поредните избори, и листи ще наредим, и кампании някакви ще направим, истината е, че няма сметка, защото БСП е все още в долна мъртва точка, която за съжаление става все по-дълбока от избори на избори, няма някаква стабилизация, за да може да тръгне нагоре. Очевидно и другите партии също нямат нужда от избори, и виждате, че при такива избори партии като "Българския възход“, ако последните две са претендентите и най-вероятните получатели на третия мандат, на който мисля, че още тази седмица ще станем свидетели, за да не се губи повече политическо време, тъй като и президентът няма аргументи да прави повече консултации, за което е обвиняван, че протака прекалено много.

То се оказа, че сега пък от някои партии искат той да направи още един кръг консултации. Иди ги разбери нашите политици – един път искат, друг път не искат.

Едва ли нещо се е променило по-драстично след коледно-новогодишните празници. Едва ли някой си е сменил позицията или някой си е променил виждането по отношение на това, за което всеки пледира от своята гледна точка – един иска смяна на Гешев и съдебна реформа, друг – друго, един приема, друг не прима. Така няма как да се получи някакъв успешен сговор, който да поеме отговорността за правителство и парламентарно мнозинство за определен период от време, без значение дали ще е по-кратък или по-дълъг.

Много ви благодаря.

Аз ви благодаря. С това да сложим началото на тази 2023 година. Да си пожелаем две неща: да е мирна и да е здрава година, но не може да бъде здрава, ако не е мирна. Така че мирът е ключова дума за тази 2023 година, и дано да бъде постигнат час по-скоро.

Което означава да бъде мъдра и разумна. Благодаря ви още веднъж.

Цоня Събчева