Калоян Паргов, председател на Стратегическия институт за национални политики и идеи (СИНПИ), в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“

 

Два рехави протеста се събраха по едно и също време пред Президентството. От единия искаха импийчмънт на президента Румен Радев заради думите му за Украйна, от другия застанаха срещу импийчмънта на президента, но го призоваваха да защити българския лев. Малкото участници показа липсата на граждански интерес и по двете теми. Но докато за референдума за лева се чака решението на Конституционния съд, то искането за прекратяване на президентските правомощия гравитира в полето на моралните представи в някои среди. Макар и малобройни, двата протеста са илюстрация на разделителната линия, която се оформи около държавния глава и поставят въпроса: засилва ли се разцеплението в България и кой е отговорен за него? Гост в студиото е председателят на Стратегическия институт за национални политики и идеи, известен вече със своята абревиатура СИНПИ, Калоян Паргов. Добре дошли в аудиокаста на "Фокус“, г-н Паргов.

 

Добре заварили, г-жо Събчева

 

Защо президентът се вкара във война с "Продължаваме промяната“-"Демократична България“, която той персонифицира с всекидневни критики към министър-председателя Николай Денков? Защо го направи? Липса на визия, програма и реални действия за решаване проблемите на хората са неговите критики към правителството. Каква е идеята на неговите изявления?

 

Вижте, президентът и в първия си мандат, пък и във втория си мандат очевидно държи една линия и тя е да бъде коректив, без значение кой е на власт и кой управлява. Преди беше ГЕРБ на власт със скритата подкрепа на ДПС, и той беше коректив. В последствие  се заредиха служебни негови кабинети с кратковременно правителство, помните, през 2021 година, 2022,  когато той пък изненадващо стана коректив на това правителство, което беше четворна коалиция. В момента имаме редовно правителство, сформирано на базата на огромен труднопоносим за електоратите на тези партии, които са в него, компромис, разбира се, облечен в мантията на евроатлантическа коалиция като основна задача, и в която очевидно вижданията и на президента, и вижданията на тази коалиция са коренно противоположни. Нека да ги споделим отново за нашите слушатели. Тезата на това правителство и на съставящите го партии, включително на ДПС, която участва като скрита подкрепа, извън т.нар. "сглобка“, коалиция или просто партньорство…

 

Некоалиция?

 

… е, че ние като членове на Европейския съюз и НАТО, и най-вече на НАТО, а в момента с оглед на тази война в Украйна, която има глобални измерения, всичко е подчинено на войната и на тази война, зад която стои НАТО, и ние съответно като членове на НАТО би трябвало да сме солидарни на 110%. От друга страна, президентът има една по-умерена позиция, която отчитайки членството ни в НАТО, отчита и определени интереси, включително и традиционни настроения в населението, които водят до една по-междинна, по-балансирана позиция, свързана с не на всяка цена угаждане на всяка прищявка, идваща от ръководство на НАТО. Тъй като да кажем и едно друго впечатление: в момента Европейският съюз не е самостоятелен съюз, той е подчинен очевидно на войната и на тези кръгове, които са свързани с войната, и решенията първо се взимат в НАТО, а после както виждаме и в рамките на Европейския съюз. Казвам го като тенденция, съвсем безпристрастно, като една снимка. Разбира се, този протест, който в сряда рехав се проведе пред Президентството, е вид сплашване или опит за сплашване на президента да си мирува и да си кротува в рамките на неговите малки правомощия, които Конституцията му определя извън служебния му кабинет, който досега го правеше доста влиятелен, най-влиятелният политик в държавата. Позиция, която е една нетипична за президентската институция. Разбира се, този процес едва ли ще уплаши Радев, както виждаме, той е доста устойчив и твърд в своето поведение, в своите виждания. И разбира се, тук интригата, после сигурно ще я коментираме, са и местните избори и слуховете за негова евентуална намеса в тези избори посредством кандидатирането на определени личности, които са свързани с него под една или друга форма. А в момента имаме невероятно голяма, досега не виждана поляризация в обществото, и тя е много крайна, бих казал отвъд това, което сме наблюдавали през 90-те години с разделението на комунисти и антикомунисти, Държавна сигурност – анти-Държавна сигурност, което разделяше партиите и пространство на две, на ляво и на дясно, на БСП и на СДС. В момента имаме поляризации, и тя е ценностна поляризация,  което е по-страшното. Тя не е някаква партийно оцветена като пристрастие, свързана с противопоставяне от типа Левски-ЦСКА. Тук имаме ценностна поляризация, свързана с усещането на хората за това кое е правилно и кое не, кое е справедливо и кое не, и кое е добро за тях и кое не. И това са коренно противоположни възгледи, които трудно можеш да обединиш в момента, особено с тези политически сили, които са с тази риторика, която чуваме всекидневно. Те допълнително допринасят за това.

 

А кой ще се спечели от напрежението между управляващи и президент, и то докъде може да ни докара?

 

За съжаление разделението в едно общество, трябващо да е традиционното осово ляво-дясно  разделение, отсъства. Опитваха се, и това е привнесено и от Запад, да има разделение на консервативно и либерално. Като се счита, че лявото трябва да е по-либерално, по-свободно, да не кажа "слободия“ в много случаи без да влизам в конкретика, пък дясното да е консервативно. Ние виждаме, че тези наложени разделения в пространството консервативно-либерално минават и по оста на тези, които ги подкрепят. Т.е. можем да кажем, че Радев е по-консервативният, докато по-либералните са ПП-ДБ, включително с ДПС и с ГЕРБ, който вече не изглежда да е толкова либертариански като структура, от досега което е показал, пък камо ли ДПС със своя етнически и електорален състав, който го имат, въпросът е като хора. Но очевидно, че голямата политика изисква и големи компромиси – да видим какво ще струват те на тези формации. За ДПС нямам съмнение, че няма да струва кой знае какво, но за другите две формации очевидно, че ще има щета за тях.

 

Докато разменените реплики между премиер и президент, между държавен глава и управляващи въпреки отпускарския период продължават, на преден план релефно излизат проблеми, които до края на годината, а и през следващите трудно ще се решат. В пленарната зала започват дебатите по второ четене на бюджета, и всички експерти, включително и вносителят – финансовият министър Асен Василев са единодушни, че държавната проектно-сметка е трудно изпълнима. След като проекта за бюджет изглежда счетоводна стъкмистки и нереалистичен, защо се внася?

 

Вижте, в момента първо от една страна, да стои държавата с удължен бюджет, и то с разчети и от преди години и повече, и да се удължава, виждаме, че не работи. Това беше един от проблемите на служебното правителство на Радев, тъй като аз считам, че той влезе в този капан изгодно, без да си дава сметка, говоря за неговото правителство, какво ще се случи няколко месеца по-късно, именно с отказа да внесе някакъв бюджет аргументът беше, че политически сили предизборно ще се надпреварват да прокарват харчове. Истината обаче е, че и в момента и най-лошият бюджет е по-добър от удължен бюджет, свързан с съответните политики, или поне опит за някаква политика, тъй като най-важното в този бюджет по-скоро ще бъдат добавката с тези средства по Плана за възстановяване и други европейски фондове.За съжаление България беше поставена на тези релси преди 15 години от правителството на Борисов, който превърна европейските средства в основни, а не допълняеми. Което пък поставя въпроса за финансовите прогнози, които са дадени от Финансовото министерство, имам предвид за следващите години, които са нереалистични. Права сте за това, че характеризирате бюджета като една добре оформена счетоводна сметка, още повече, че той се приема в средата и малко след средата на годината, когато половината от този бюджет трябва да бъде формално представена в приходната и в разходната част, тъй като тя е изтекла, и да мислим за остатъка от тази година. Въпросът е: дали тези пари ще стигнат до края на годината. Аз го поставям това под силно съмнение, защото както казват и други експерти, бюджетари и финансисти от нашия стратегически институт, това е все едно уж да предвидиш разход на гориво от тук до Пловдив за 100 км и малко отгоре, и на 80-тия километър да ти свърши бензинът.

 

Добре, а какво ще се случи, ако в края на годината парите не стигнат?

 

Ами вие сами разбирате, че тази мантра с дефицита, която е подчинена на целта да влезем, да възприемем реално еврото, макар че ние сме в Еврозоната, нали, ние не трябва да имаме съмнение, тъй като тука доста спекулации се говорят от всички страни по тази тема. Да, наистина ние да се разминахме с част от Маастрихтските критерии, и то обективно под напора на различни кризи. Ние не правим изключение от това, дори и самите страни в Еврозоната също имат такива разминавания. Но те са допустими в една ненормална икономическа обстановка, в която имаме нарушаване на нормалния икономически цикъл в следствие на някакви форсмажорни събития: кризи, пандемични, други, война  и т.н., което е напълно нормално. Истината е обаче, като говорим за дефицит, той е свързан със заеми, трупане на заеми, тъй като дългът рязко се увеличи в последните 10 години, това беше политика и на правителството на Бойко Борисов, макар че в един момент имаше излишъци, но пък в последствие парите свършиха и започна да се налага да се взимат заеми. Само че въпросът е: тези заеми за какво са харчат. Т.е.  оправдано е да имаше 5% дефицит, стига тези пари да бъдат вложени с мисъл за бъдещите поколения, които пък и ще ги връщат. Казвам го това и използвам перифраза на Джоузеф Стиглиц по повод дебата за тавана на дълга в САЩ. Тогава републиканците като опозиция остро критикуваха това действие на Байдън и на демократите, но всъщност, въпросът бе, за какво ще бъдат харчени тези екстразаеми, т.е. в какво ще ги вложиш. Ако ги сложиш в по-добра околна среда, т.е. в  борба с климатичните промени, ако ги вложиш в по-добро качество на средата, на примерно качество на храната, ако ги вложиш в такива по-дългосрочни цели, които ще имат въздействие върху следващите поколения, то тогава тази жертва ще бъде оправдана, защото де факто тези дългове ще ги връщат следващите поколение, тези, за които са предназначени въпросните дългосрочни цели. А тези сегашните поколения – едно на ръка, но бъдещите поколения ще бъдат натоварени. Т.е. глупаво е да ги товариш с разходи, когато тези разходи не са смислени, не са оправдани, т.е. нямат дългосрочен ефект, дори нямат мултипликационен ефект, както във финансите и бюджетирането обичат за  мултипликатори да се говори. Но да се върнем на нашия бюджет. Прогнозата за следващите три години е нереалистична, това го казват всички експерти. Очевидно, че Асен Василев и той го знае, но при сегашното състояние на финансите на държавата това може да се предложи, което означава, че за в бъдеще трябва да се мисли пари откъде.

 

И тук няма ресурси.

 

Разбира се, защото европейските фондове вече не са тези, които бяха през последните 10 години, те се променят съобразно и нови изисквания и критерии. Планът за възстановяване и устойчивост е добър инструмент, който обаче трябва да си го заслужим, той е целеви инструмент. Да, разбира се, той ще направи един бюджет по-различен от гледна точка на капиталовата програма и инвестиционната част във всяка една област, тъй като той е повсеместен за всички сектори. Но въпросът е: с какви средства разполага държавата, за да може и да решава с тези средства. Т.е. какво ще бъде преразпределението, от къде ще дойдат парите. И разбира се, тук в скоро време очаквам и това е прогноза и на СИНПИ, че ще започне в държавата дебат по отношение на данъчната система.

 

Т.е. за повишаване на данъците?

 

За връщането на прогресивната скала. А това не е мярка, която просто трябва да бъде наречена лява мярка. Да, тя има по-голяма справедливост. БСП често е обвинявана, че тя в своя мандат на Тройната коалиция въведе Плоския данък и мисля, че заслужено е обвинявана за това. Но в случая когато един десен политик, какъвто е Иван Костов например, говори за прогресивно данъчно облагане, когато виждаме, че маса държави и в САЩ имат прогресивно данъчно облагане, всяка по свой начин направено, нали, със своя скала, със своя диверсификация, нали, съобразно ситуацията. Но очевидно, че ще трябва да се прояви солидарност от тази гледна точка в рамките на България, тъй като дълго време този Плосък данък от първия си ден започна да създава неравенства. Когато беше в добро състояние икономика, те не се усещаха толкова отчетливо, но когато дойдоха първите кризи, почнаха да се усещат, и то от не малка част от населението. И разбира се, затова сега в момента и синдикатите справедливо поставят своите искания, защитавайки различни групи, без значение от държавната администрация, от частния сектор и т.н., със своите искания за повишаване на минимална работна заплата, което пък има отношение към редица други ставки, майчински и т.н. Така че това е прогнозата на СИНПИ, че в скоро време този дебат ще започне в държавата. Колко дълго ще продължи – зависи от много фактори, като един фактор е политическата стабилност, тъй като такъв разговор изисква относителна политическа стабилност и добро мнозинство, което да го направи. Сега, разбира се, неолибералните икономисти, представителите на тази неолиберална част от обществото, включително и на политическите партии, ще бъдат твърдо против, но истината е, че всички анализи сочат, че това ще бъде една от мерките, които ще трябва да се вземе. Между другото тя ни беше подсказвана от Меркел по време на КОВИД кризата, когато всички казваха "държавата да даде“- държавата да компенсира бизнеса, държавата да компенсира хотелите, ресторантите, държавата да компенсира всички. И Меркел тогава беше споделила, че тя е длъжна да го направи, защото все пак тя взима 40-50% данъци, т.е. високи данъци, и е нормално да им върне една част с оглед за да им помогне, тъй като те са важни за икономиката, бизнеса, инвестициите и т.н. А в случая в България какво да върне, като цяло тя взима само 10% и оставя всичко друго да разполагат тези компании. И тогава се появи много важната тема за справедливостта в подпомагането, която и днес е факт в следствие на енергийните кризи: всички по равно ли трябва или трябва избирателно според нуждите? И  дали да е по силите на държавата да направи такава диверсификация, защото най-лесно е да сложиш всички под един аршин, за да не се занимаваш с прекалена бюрокрация, в която да определяш на кой колко според нуждите, което пък е по-справедливо. Но това е друга тема. Разбира се, ПП имат голям принос в задълбочаване на неравенствата, което ги прави доста различни от т.нар. лявоцентристка формация, за каквато те се опитват да се докарат. Това на фона на изпадащата БСП в криза на доверие, тъй като с тяхната политика за раздаване на калпак те само засилиха инфлационните процеси, които са доста над средните в Европа и в Еврозоната, към която ние се стремим, без значение, че прогнозата за инфлация, аз я приемам, като бих казал, ориентирана към Еврозоната, към която се стремим, а ние ще ги усетим реално, пък и статистически тя ще бъде малко по-висока. Т.е.  не е около 8-9%, както е дадена прогнозата в бюджета, по-скоро някъде около 10-те процента, а не дай Боже, и над тях.

 

На фона на политическите и парламентарни спорове расте необходимата месечна издръжка за човек. Изчислено от синдикатите за човек, който живее сам, тази издръжка е 1402.25 лева, а за средностатистическо тричленно семейство тя е 2524,05 лева. Наясно ли са политиците и управляващите с реалната ситуация в страната?

 

Ами вижте, това…

 

Колцина имат тези доходи?

 

Вижте, това е в следствие от явлението инфлация. Мога да ви върна назад преди 20 години, тази издръжка беше около 500 лева, а сега е 2500 лева. Нали виждате, колко е инфлацията и как може да сравним, колко е поскъпнал живота…

 

А доходите не са.

 

… и да сравним с доходите. Примерно в началото на новия век с 1000 лева заплата, т.е.  говоря между 2000 и 2008 година с 1000 лева заплата човек се чувстваше малко по-спокоен. С 1000 лева заплата 3-4 години по-късно вече се чувстваш неспокоен, защото виждаш, че не достигат. Т.е. това е следствие на тези инфлационни процеси, в които се обезценяват парите, които има, но те не се компенсират като доходи, което пък е свързано и с едно друго явление – за ниската ефективност на нашата икономика, говоря като производителност на труда. В случая до определена степен работодателите имат своето право, но не съвсем, защото да не забравяме, че целта на всяка компания е да печели, колко се може повече, повече от това да остава в нея като ресурс, а не да го плаща като заплати и като разходи, които тя търси непрекъснато да оптимизира. Но ако търсим баланс в справедливостта, аз мисля че и работодателите трябва да отстъпят, защото те имат сериозен проблем пък с работната ръка от гледна точка на степен на образование и функционална грамотност на по-младото население. Казвам го от гледна точка на това, че тази образователна система, която имаме в момента, пък и не само в България, а и в по-широк мащаб, очевидно че не носи нищо положително нито на държавите, нито на бизнес единиците от гледна точка на квалифицирани кадри. Защото колкото по-образован, по-квалифициран е един човек, толкова по-висока е и неговата добавена стойност, която произвежда не само за компанията, за която работи, но и за държавата. Т.е. хората са национално богатство, оттам и темата "Демография“, която можем да зачекнем отново във вашето предаване, която СИНПИ си е поставила като хоризонтална цел, свързана с всички въпроси и проблеми. Въпросът е как този бюджет помага на демографската криза – отговорът е: напротив, задълбочава я.

 

Не й помага? Никак?

 

Задълбочава я. Т.е. този преходен, временен бюджет като първи на това правителство по-скоро задълбочава тази криза, но да кажем, че този бюджет е по-добър пък от удължен бюджет от 2022 година, пореден, който можеше да се случи.

 

Ако до местните избори положението в държавата не се подобри, каква цена ще платят партиите?

 

Какво значи да се подобри положението до местните избори? Когато обикновено има избори в България, всичко спира да работи – и администрация, и процеси, и бизнес спират, защото той чака да види, каква ще е новата конфигурация. Това е жалко, но е факт – нещо, което на запад от нас не се наблюдава. Една Белгия нямаше правителство толкова време – близо две години мисля, че и повече.

 

И не го усетиха.

 

Но държавата не спря да работи, администрацията не спря да работи, местната власт не спря да работи, Европейският съюз не спря да работи, Брюксел си беше Брюксел и всичко си вървеше. За съжаление, в България е по-различна ситуацията, но това е състоянието, нивото на нашата демокрация, състоянието на демокрацията. Това, което е притеснителното в този бюджет, ако го обвържем с местните избори, е, че този бюджет не помага на местното самоуправление. Заради удължения бюджет и липсата на средства в последните няколко месеца, това изправи на нокти служебния кабинет, който спря инвестиционната програма.

 

Капиталовите разходи бяха отрязани.

 

Помните след изявлението на финансовия министър на служебния кабинет Росица Велкова, каква паника настъпи. В един момент беше ударена спирачка на всички предвидени разходи във всяко направление – и образование, и здравеопазване, почти нищо не започна да се случва, което пък има своето негативно влияние върху икономическите единици, върху местната власт, тъй като там бях предвидени немалко инвестиции във всички сектори, което влияе зле на качеството на живот. Сега, след като се приеме бюджета до края на юли, новия, да видим какво ще се случи в следващите месеци, като аз имам едни съмнения, че почти нещо няма да се случи поради липсата на пари, тъй като счетоводно нещата може да изглеждат добре, дори и че има пари, но всъщност една част от тези пари са похарчени вече, което си е счетоводен трик. Ако искате, мога да навляза и с примери, за да ви го обясня. Финансовият министър казва: "Ето, погледнете – имаме пари, 10 милиарда имаме“, примерно. Общо обаче въпросът е: колко от тези пари са разполагаеми от гледна точка на това да можеш да ги похарчиш или да ги инвестираш в нещо.

 

Колко са в наличност.

 

И колко от тези пари предстои да бъдат плащани. Сега чувам оплаквания от бизнеса, че се забавя връщането на ДДС, защото основният приход в бюджета са приходите от косвени данъци, най-вече от ДДС. Данъчната кампания приключи в началото на годината, на пролетта и в момента държавата разчита на приходите от ДДС. А приходите от ДДС идват в следствие на потребителската активност и икономическата активност. Като гледам това забавяне, това означава, че и тези приходи под една или друга форма може да спадат и от там намаляват приходите. Като забавяш ангажиментите на държавата и разплащането й на редица проекти, които вече трябва да се разплатят, пък се забавят парите – да, имам ги парите в джоба, но те не са мои, те трябва да бъдат платени. Затова говоря за счетоводни гимнастики. Опитах се с пример да ви кажа и да ви подскажа, че дори с приемането на този бюджет, макар че много очакват да се отвори кесията на държавата, в един момент може да се окаже, че тази работа няма да се случи така, както са си я представяли, което пък ще има негативно влияние.

 

Да, това може би ще се отрази доста сериозно върху кампанията за местните избори.

 

Ами, вижте, всеки кмет в рамките на последната година се стреми и с помощта на държавата чрез ПМС-та, чрез пари по различни фондове, по различни направления да свърши до последно нещичко, с което да оправдае доверието, дадено в рамките на този мандат – дали да санира едно-две училища, детски градини, дали да направи някой път, дали да направи някой водопровод. Всичко това в последните месеци е спряло. Аз си говоря редовно с кметове и от различни политически сили, казвам като представителство. Там проблемът на всички е един и същ – че указанието от Министерство на финансите е, че трябва да авансират тези си инвестиционни разходи, след което ще им бъдат възстановени. Нали разбирате, че малко са общините в България, които на фона на това, че нямат и собствен бюджет, защото и те са в състояние на удължен общински бюджет, тъй като местните бюджети зависят от държавния бюджет, които се приемат 45 дни след като се приеме държавния. Следователно, местната власт лятото ще трябва да приема собствени бюджети, които най-вероятно ще ги приема в навечерието на местните избори, които предстоят септември месец. Ще наблюдаваме интересен предизборен дебат в местната власт по отношение на местните бюджети, които са в почти края на годината, което разбира се, е прецедент в бюджетирането, но се случва, когато има нарушения в политическия цикъл и наличие на политическа криза. Дай Боже да не ни се случва много често, малко са държавите, на които това се е случвало. Мисля, че Швеция изпадна в подобна ситуация да приема по средата на годината бюджет. Така че не очаквам и в местната власт, което е пряко свързано и с качеството на живота на хората да се случи нещо съществено, защото дори една голяма община като София, като изключим ремонта на поредния ремонт – жълтите павета, които уж безплатно сега ще се възстановяват, да видим как ще ги възстановят до 15 септември, дали ще могат да ги подредят правилно, в симетрия – и в София инвестиционният процес почти е замрял. Нещичко се работи, но не е това, което познаваме като мащаби.

 

Върви се, следователно, към поредните местни избори, без да се реши проблемът с финансовата децентрализация на общините. Тогава какви кметове и общински съветници ще избираме, при положение че те трудно могат да си изпълнят след това предизборните ангажименти?

 

За да може местните общности и самите общини, които са да кажем градовете, пък и селата, те са носещата конструкция на държавата. Ние живеем в градовете и селата, предимно в градовете вече, селата се обезлюдиха и започнаха да се и позакриват и да губят смисъла на някаква важна единица, каквато е била в миналото. Трябва да се инвестира доста в тези места, защото това е средата на живот, в която ние живеем, дали е столица, дали е по-малък, среден град и т.н. Не говоря за регионалните дисбаланси и демографските дисбаланси, за съсредоточените в шест-седем града на 70% от населението, което пък изкривява и данъчна, и всякаква среда на възможности за приходи, но това е друга тема. Но липсата на ефективна финансова децентрализация на местното самоуправление губи смисъла на думата "самоуправление“, т.е. самоуправление – "само“ се маха и остава "местно управление“, което е централизирано, тъй като една огромна част, преобладаваща от общините, с малки изключения, зависи от държавния бюджет. И ако държавният бюджет не се погрижи за тях, тези общини не биха функционирали пълноценно. Т.е. те чакат на държавата, за да може да им се инвестира нещо. Ако държавата не им делегира това и не им предостави някакви средствата, те няма да свършат нищо.

 

Какъвто е случаят сега .

 

Да, така е.

 

Ясни ли са вече предпочитанията на БСП за кмет на София? Какви са настроенията в Софийската организация?

 

Доколкото имам информация, не е приключил цикълът, който е по номинации. Текат заседания на районни партийни конференции, в които се издигат кандидати и за съветници, и за местни районни кметове, и за кмет на София. Сигурно някъде в средата на август ще стане ясно, но към момента не мога и аз да ви кажа подробности от това, тъй като не съм запознат в детайли. Трябва да питате моя наследник.

 

А вашата прогноза за битката в София?

 

Вижте, това е по-интересно, защото местните избори са поредният тур от това, което се е случило в държавата. Т.е. ние минахме през поредица от парламентарни избори с известен промеждутък между тях, от три до шест, до седем, осем, девет месеца със служебни кабинети, в които основните политически сили се прегрупираха непрекъснато, пробваха различни формати и начини, но се оформи ситуация, в която всички след поредните предсрочни парламентарни избори от април месец тази година  започнаха да транспонират и да наслагват в местен план. И започнаха да си вадят генерални заключения. На всички тези, които така елементарно се опитват да сравняват баби с жаби, да кажа, че това, което ще се случи наесен, ще ги изненада много от тях, тъй като няма как да транспонираме резултатите от парламентарните избори, макар и толкова близки, към местните като тенденции. Защото по-важното е това, което се случва оттогава насам в държавата, как се разполагат играчите, кои са управляващи, кои са опозиция, какво правят управляващите, какво губят от това, което правят, опозицията как се държи, дали се държи адекватно, дали е силна опозиция, дали е мнима опозиция, кои ще бъдат личностите, около които местните общности ще търсят обединения и дори политически местни общности от различни партии, което ще оформи една много интересна надпревара. Включително и в София, в която след парламентарните избори всички определяха, че фаворит за изборите в София ще бъде ПП и ДБ, а всъщност ще се окаже, че явно няма да е така, пък може да се появи изненада в последния момент – някой, който е считан за аутсайдер, да мине в по-предни позиции. Ще бъде интересно.

 

А дали БСП ще подкрепи Васил Терзиев, ако стигне до балотаж? Той е бил един от вашите номинати.

 

Васил Терзиев беше разглеждан като кандидатура, но беше разглеждан в много тесен кръг, като типаж кандидатура. Аз лично не съм говорил с него, тъй като не се стигна до там, нямаше нужда, тъй като разбрах неговите нагласи. Все пак той е бизнесмен, той гледа нещата малко в проектен план, като на бизнес проект. Очевидно, че така гледа и на София. Тогава очевидно, че нито БСП, нито ДБ, с които също те са говорили тогава за кмет на София, очевидно не са били в такива позиции, от които да имат  шансовете да реализират този проект, а сега нещата след парламентарните избори изглеждат с по-големи шансове или с близо 99% шансове за успех. Но аз и към такива като него казах току-що прогнозата, че не може да се сравняват баби с жаби. Макар и времето да е малко, динамиката е много голяма и ще поднесе доста изненади и промени в настроенията на избирателите. Така че Васил Терзиев е напълно неподкрепяем от БСП поради това, че той самият се погрижи за това. И аз трябва да му благодаря заради това, че да се откажеш от родословното си дърво не е достойно за пример, защото човек не си избира родителите и семейството, в което се е родил. И това да се откажеш по този начин очевидно, че му отряза окончателно пътя дори и към един ляв глас, който би бил склонен да го подкрепи.

 

И тук стигаме до въпроса с президента. Вървят много спекулации, че президентът ще играе на местните избори с конкретни фигури, даже някъде – и със сега действащи кметове. Доколко това е реалистично или все още е в сферата на градската клюка?

 

Вижте, какво значи "да играе“? Ето, примерно СИНПИ, Стратегическият институт, работи с държавата, работи с местната власт – говоря по решаването на проблеми. Има добри, има и лоши кметове, има кадърни, има некадърни кметове. Ако започна аз и Институтът да споделяме кой е кадърен и кой не е и да раздаваме оценки, това значи, че играем с тях под някаква форма. Т.е. правя паралел и с тази спекулация с президента, защото ако за президента  трябва да кажем, че играе на местни избори, означава, че трябва да има политическа формация, която той да си избере, защото носител на това трябва да е политическа формация. Дори и инициативен комитет да имаш, за да направиш и листа за съветници, трябва да имаш политическа формация. Помните Борис Бонев, който от името на инициативен комитет и една абревиатура се яви и всички се явиха като отделни съветници и накрая влезе само той, което даде предимство на ГЕРБ в София 2019 г. от преразпределението на неговите гласове, като отидоха повечето в ГЕРБ и по-малко в останалите, като БСП и ДБ. Така че не знам, коя е политическата му формация, която ще играе, дали си е избрал такава и дали има такава, защото това е второто условие. Третото условие е той ясно заедно с тази политическа формация да определи, кои са кандидатите за кметове. Сега това, че някой може да е бил министър при него, това, че някой може да е бил областен управител при него – сега те не са крепостни селяни на президента, който да им казва какво да правят, това си е лично решение. Представете си утре някой от СИНПИ, че стане министър, защото често сме подозирани за "кабинет в сянка“, че имаме и нещо подобно, за което аз съм казвал, че това няма как да стане, защото ние не сме мандатоносители – мандатоносителите са на друго място. Е, утре някой да ме обвини, че едва ли не си играя с някой мой човек министър. Това не е мой човек, това си е индивидуално решение. Т.е. хората са свикнали да правят елементарни паралели и връзки, които невинаги са така. Но самото поведение на президент и волеизявление ще го покаже: иска ли да се намеси или не иска да се намеси, за да може да кажем, че той се намесва. Ако си залепи портрета с кандидати за кметове, както Бойко Борисов правеше, за да им прелива авторитет, ето това е вече участие пряко.

 

Едва ли ще го направи, тук може да сме сигурни.

 

Е, аз неслучайно го казвам, за да е ясно на всички,  какво значи "да играеш“ и "да не играеш“.

 

Искам да ви попитам и за нещо друго, г-н Паргов. Украинския сайт "Миротворец“ публикува черен списък с врагове на Украйна. В него има имена и на българи – политици, журналисти, публицисти. Каква защита държавата трябва да окаже на тези наши сънародници, за да не ги сполети трагична участ? Вече е известно, че някои от публикуваните в този списък са убити.

 

Да, за съжаление. И разбира се, всеки сигнал, всеки опит за заплаха за живота на всеки български гражданин, без значение неговия пол, политическа принадлежност, етнос и т.н. е проблем на държавата. Казвам без значение и тя трябва да се отнася подобаващо към всеки сигнал, без значение дали е за  министър, дали е за журналист, дали е за някакъв общественик и т.н. Така, както при г-н Тагарев, заплашен от това момче във "Фейсбук“, държавата се задейства, намери го кой е, повдигна му обвинение, пусна го дори под гаранция и т.н. Така, както държавата застана и зад г-н Грозев, без значение дали всички негови разследвания са верни или неверни, той подривна дейност ли прави, той за какво се бори, как се бори, но все пак той е български гражданин. Знаете тази истерия, в която се появи, и в медиите постоянно и т.н. – така трябва да се подходи и със сайта "Миротворец“ и с това, което пише там, и това, което е свързано с българските граждани, без значение кой какъв е бил или е в този списък, под каква форма присъства – журналист, бивш президент, политик действащ и т.н., тъй като това е недопустимо. И начинът, по който е направено. Аз не знам дали сте влизали в този сайт "Миротворец“.

 

Да.

 

Малко зловещо изглежда.

 

Зловещо, да. С "Ликвидиран“.

 

Да, зловещо изглеждат там нещата. Тази пропаганда, която е руско-украинска, от двете страни, и двете страни се окачествяват като "фашисти“, и двете страни. Русия – с мотива, че ще влезе да прочисти фашизма, помните думите на Путин, перифразирам. От друга страна, украинците казват, че руснаците са фашисти и всички взаимно се обвиняват във фашизъм. А в същото време този човешки геноцид, който се случва, е недопустим. И разбира се, тук малко спорът е като за кокошката – кой е виновен, кокошката и яйцето, кое е първо. Русия първа нападна, но Русия пък беше предизвикана, и то как да кажа, неслучайно предизвиквана. Ама трябваше ли така да реагира – виждате, че в тази ситуация изход няма. И затова и позицията на президента е за мира.  Между другото, стана ясно, че който говори за мир, е "путинист“. Това е най-ужасяващото във времето, в което живеем, тъй като години назад при различни такива конфликти мирните протести, мирните движения в цял свят – помните, са били емблематични, без значение с коя част на политическата координатна система са свързани, предимно по-леви, по-прогресивни сили, но това е било основополагащо. А сега аз недоумявам защо думата "мир“ стана мръсна дума. Тя стана символ на предателство, на отстъпление.

 

И за това исках да ви попитам. На фона на тази истерия, вие на 21 септември – Международния ден за мир, Стратегическият институт за национални политики и идеи насрочвате Международна конференция под наслов "Балкански апел за мир, сигурност и сътрудничество“.

 

Да, точно така.

 

Докъде стигнахте с приготовленията? И всъщност поеха ли институции шефство, патронаж над събитието?

 

Смятаме да поканим институции за патронаж, както се заказва, или за шефство, както вие го казвате, стига да приемат те. Истината е, че това е инициатива на гражданския сектор, на гражданския сектор в международен план. Като покана са получили организации, граждански, от Турция, от Гърция, от Северна Македония, от Албания, от Черна гора, от Косово, от Босна и Херцеговина, от Сърбия, от Хърватска, от Румъния, включително и от Словения. Т.е. от целите Балкани. Някои от тях са членове и на Европейския съюз, други – кандидат-членове, трети не са. Така че идеята е гражданският сектор да се събере на тази емблематична дата – Международния ден на мира, по календара на ООН, това е 21 септември, и да направим дискусия по отношение на състоянието на мира на Балканите, на сигурността, на перспективите и да излезем с един общ апел към държавните ни ръководства по отношение…

 

Че мирът не е мръсна дума?

 

Да, че не е мръсна дума. И да се търсят всички възможности за стабилност, защото пък помним от историята, че Балканите са едно буре с барут, което чака само някой да му палне клечката и една искра да възпламени и да гръмнат Балканите. Защото конфликтите и от тук са тръгвали, световните, както помним историята, за съжаление.

 

Цоня Събчева