Калоян Методиев, бивш началник на кабинета на държавния глава, сега директор на института "Рего“, в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“.

Споразумението на властта с миньори и енергетици бе гласувано от парламента, но не мина без известни откровения, които ще се запомнят повече, отколкото неговите текстове. Министърът на енергетиката Румен Радев определи договореното с англосаксонския израз “Има слон в стаята", който  означава, че има някакъв огромен проблем, голям колкото слон в стаята, но ние не искаме да го видим. В превод, споразумението е трудно изпълнимо, което директно предизвика двамата силни политици, “министърът да си мери приказките, иначе си заминава", препоръча Делян Пеевски, а Бойко Борисов отиде по-далеч “няма да си залагам партията на аматьори, които не знаят какво говорят". В желанието да спаси министъра си от почти сигурно отпътуване, премиерът Николай Денков каза, че  "не вижда основание да се иска оставката му". И наистина няма, министър Радев признава нещата такива, каквито са. Ето тази пиеска-миниатюра ще се запомни от това споразумение в едно с проблемите, разбира се, които тепърва ще дойдат. Но кой в политиката днес се интересува от миниатюри? В заключение, подкрепено от БСП и ИТН “Възраждане" тръгна да събира подписи за вот на недоверие за правителството. Въпросът е:  кому е нужен този вот и има ли шанс той да мине? В студиото е Калоян Методиев, бивш началник на кабинета на държавния глава, сега директор на Института “Рего".  Добре дошъл в аудиокаста на “Фокус" “Това е България", г-н Методиев.

Здравейте.

Има два типа поведение по време на въглищната криза, които си струва да разгледаме - на политиците и на кандидатите за кметове. Нека да започнем с това, какво видяхме в нашите политици през последните дни?

Имате предвид по време на кризата?

Точно така, на протестите.

На протестите. Видя се на първо място, че имаме изкривяване на начина на функциониране на българското правителство, на политиката и на властта като цяло. Имаме формална и неформална власт, имаме формално и неформално лидерство. Това вече е ясно и пред обществото. Формалното лидерство е в ръцете на правителството и на премиерът Денков, който все повече прилича на един фикус в ситуацията, докато хората, които взимат решенията и които ги решават са Бойко Борисов, който формално е част от управляващата коалиция и Делян Пеевски, който е основен говорител на правителството, и който се изживява като фактическият министър-председател. В общи линии, поне от тази гледна точка се подредиха ролите, които бяха в една ситуация на неяснота в последните 2-3 месеца, но вече окончателно се избистриха, след последните кризи. От друга гледна точка, по време на тези протести се видя и хаоса, в който е в момента държавата. Не се знае, кой точно за какво протестира, не се знае кой точно какво предлага, не се знае кой точно носи отговорност за създалата се ситуация. И за да не съм голословен, имаме частни и държавни ТЕЦ-ве, имаме три различни вида барикади в различните области на страната. Имаме държавни и частни ТЕЦ-ве, които очевидно имат различни нужди и различни искания, колкото и на повърхността да са общи. Имаме от друга гледна точка два синдиката, които използват протеста. Някои политически формации които не съществуват електорално, но захранваната от президентството "Левица“, която се опитва да яхне протеста по някакъв начин, в Стара Загора конкретно. Имаме от другата страна, както казах преди малко, неяснота кой е субектът на властта с който трябва да се преговаря, защото Пеевски не носи никаква формална роля. Той не е председател на парламентарна група, не е част от управляващата коалиция, не е и министър, не е председател на комисия в парламента. От друга страна Бойко Борисов го играе опозиция на правителството, на себе си, ту участва в преговори, ту не участва, ту дърпа шефа на Енергийната комисия, играе деструктивна роля в целия процес. И идваме до премиера Денков, който е станал обект на подигравки. Не стои нито като държавник, нито като политик, нито като човек, който може да взима самостоятелно решение или да има тежест . Идваме до третия момент, това е отговорността. В този момент най-тежък, както казах, Бойко Борисов се скри по време на самите преговори, а именно той персонално и лично 2020 г. , преди три години е поел ангажимент пред Европейския съвет за затварянето на тези ТЕЦ-ве. И другият е Румен Радев и вицепремиера му Пеканов, който 10 месеца говори за тези планове и се скри в момента на кризата, когато трябваше да излезе. Тоест, двата субекта, които носят отговорност са Борисов и Радев, в кризата се скриха и оставиха в хаоса нещата да се решават по хаотичен начин. Те и затова още нещата не са решени, към момента барикадите не са вдигнати, едни казаха, че ще ги вдигнат, други не. Имаме внасяне на вот на недоверие, за който ще говорим отделно, може би. И имаме ситуация, при която кризата реално не е решена.

Как изоставиха властта Кирил Петков и Асен Василев?

Какво имате предвид?

По време на тези протести, на тези кризи, почти не ги чухме, освен разбира се, Асен Василев, който квалифицира миньорите на “професия със затихващи функции".

Да, Асен Василев е силният човек в правителството, единственият, който е контрапункт на неформалното лидерство на Борисов и на Пеевски. Но сте права, че той даде едно-единствено интервю, от там нататък взе по-скоро позиция тип “нисък профил". От друга страна Кирил Петков участва в тези преговори в Народното събрание, но някак си беше изтласкан на заден план.

Не го чухме.

Даде изявление, но сякаш потъна в цялото, други говорители се появиха. Тук идваме до основния проблем: когато имаш разбита партийна система, когато имаш неясен център на властта, когато имаш един насипен парламент, когато имаш хаос в една държава, не се знае, кой носи отговорност, кой трябва да взима решения и с кой да се решават проблемите. Ето до това доведе разбиването на партийната система. Това е основният проблем на България от 2001 г. насам и затова нещата не вървят. От разбитата партийна система тръгна целият хаос в страната. Защото партийната система ти гарантира кадрова политика устойчива, гарантира ти устойчивост във властта, приемственост, гарантира носене на отговорност, такъв е европейският модел. А при състояние на постоянен хаос, и го виждаме и в цялата държава, на случайни хора в политиката, треньорки по художествена гимнастика, та кардиолози, хващат се кандидати за кметове от нюзрумовете. В България най-простото нещо, очевидно е политиката. Защото всеки отвсякъде влиза в политиката и я разбира. Няма как да се получат нещата без устойчива партийна система, която да захранва държавата с управленски кадри и по този начин да се носи отговорност и да вървим напред. Докато имаме това състояние на насипна партийна система, няма да има и резултат.

Другия тип поведение, който бих искала да анализирате, е това на кандидатите за кметове. Направи ми впечатление, че те почти масово, в публичните си прояви и дума не обелиха за протестите и проблемите в енергетиката, които ни очакват всички. Въпреки, че на тези от тях, които  бъдат избрани, ще им се изсипе на главата да ги решават. Защо кандидатите за кметове се оказват откъснати от реалния живот и витаят във въображението на пиар идеите си?

От друга страна ми се струва, че двама от кметовете взеха позиция. Настоящият кмет на ГЕРБ в Стара Загора подкрепи много ярко протестиращите, дори един вид застана срещу собствената си партия, която е управляваща по отношение на протеста, явно се бори за тези гласове. От друга страна, кметът на Перник, тази сутрин се обяви категорично за затварянето на ТЕЦ-а в града и тръгна на кръстоносен поход срещу “Топлофикация" в Перник. Тоест, той взе страната на ПП и правителството за териториалните планове, т.е. виждате, че кметовете, съобразно начина по който виждат личния си интерес на изборите, използват ситуацията, за да се позиционират в кампанията. И двамата кметове, за които ви казах: и този в Стара Загора  и пернишкия, настоящия Станислав Владимиров са кандидатури на ГЕРП, подкрепени от ГЕРБ на изборите, но имат диаметрално различни позиции по отношение на протеста.

А останалите кметове? Нито един кмет в страната. За Перник и в Стара Загора е разбираемо, те са заинтересовани, защото  там са проблемите?

Знаете, че нашите кметове обикновено са с превит гръб, гледат да оцеляват, страх ги е от централната власт, защото са много уязвими и предполагам, че мислят по начин като да се снишим да мине бурята или това са големи неща не са за нас, по-добре да не участваме. Но при всички случаи в Стара Загора, в градове като Перник, Бобов дол, това си е тема.

А не е ли тема за София, например, ако се стигне до режим на тока?

Разбира се, че е тема, но пак казвам, за да сме наясно с кризата, с излизането от нея в момента, с исканията, трябва да имаме ясни субекти на преговорите и на властта, да се разбере кой какво иска. В този хаос на замеряне с версии на конфликт между неформалното правителство и формалното правителство, между двата синдиката, между опозиция, между различните градове, между различните искания на държавни, частни, български и чужди ТЕЦ-ве, не е ясно, коя е истината. Аз не мога да се ориентирам, признавам си в тази ситуация, защото е прекалено хаотично и няма кой да сложи ред и да се направи система по която да търсим алгоритъм за излизане от тази криза. При всички случаи съм убеден в едно нещо, трябва да се седне на масата за преговорите и да се види какъв е българският интерес, как можем да се съобразим с ангажиментите, които сме приели пред Брюксел, докъде можем да натискаме пред Брюксел, да си защитим нашите хора тук и да вървим към някакъв консенсус. Защото затварянето на магистрали блокира икономиката в цели региони и това не си е работа, и хората не могат да пътуват. В крайна сметка изходът е през преговори и през лидерство, което го няма.

А какви са изводите от есента на нашето недоволство? Два големи протеста, които между другото преминаха по един и същи сценарий: излязоха, заплашиха, с големи закани се обърнаха. И в крайна сметка им се дадоха пари и приключиха. Това са зърнопроизводителите, а сега енергетиците и миньорите?

По един и същи сценарий вървят, като и зад двата протеста стои дебелата сянка на Бойко Борисов, по някакъв начин и на президента, които чрез техни проксита, дали ще е единият близкият до президента, който прави пилона на Рожен, е основен говорител и е организирал протестите на зърнарите плюс намигванията от страна на Борисов. Или сега при този протест, който има миньорския, се оказва, че двама-трима от основните говорители по телевизиите са кандидати за "Левицата“ – формация, която беше подкрепена в нарушение на Закона от президентството на последните парламентарни избори. Знаете, че имаме феноменална ситуация, в която действащ съветник на президент, с пълномощно на формация "Левицата“, то не съществува това като някакъв единен субект, беше в нощта на парламентарните избори като наблюдател в “Информационно обслужване" за обобщаване на резултатите. Давам ви примери с “Подкрепа", която е синдикат, изключително близък до ГЕРБ и до Бойко Борисов конкретно. През 2015 и 2019 г. именно те подкрепиха Фандъкова, въпреки че са синдикати и не трябва да се занимават с политическа дейност, а само със защита на трудови права. Подкрепиха официално Фандъкова на изборите в София, т.е. връзката между “Подкрепа" и протестите е много пряка, защото те бяха основни говорители. Председателят на “Подкрепа" Димитър Манолов излизаше да говори по медиите, така че за мен съмнението, че споделеният интерес на Борисов и на Радев прозират зад тези два протеста, по тези белези, които изредих и от които има още доста такива.

Ще се отразят ли протестите на местните избори?

Според мен, това е една от целите, да могат да се използват протестите като част от предизборната кампания, защото се нагнетява напрежение и основно това напрежение се стоварва върху ПП. Споделеният интерес и на Борисов и на Радев е унищожението на ПП. В общи линии това е едно правителство на смъртта, което върви, как да го нарека, хем коалиция- сглобка, хем усилена атака по отношение на партньорите. Не са спирали от ГЕРБ чрез говорители да ги обвиняват във всички смъртни грехове партньорите си - корупция, национално предателство, каквото се сетите, заплахи към министри, че нищо не става от тях. Това не е дори говорене на опозиция спрямо управляващи до такава степен, камо ли за партньори в правителство каквито са ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС.

Внасянето на вот на недоверие не цели ли също някаква изборна изгода?

Според мен, зад вота на недоверие прозира Бойко Борисов. Защото ваш колега си направи труда, няма да му правя реклама тук, в един от най-големите политически подкасти в България, да извади съвместните гласувания на “Възраждане" с ГЕРБ.  Феноменално съвпадение: “Възраждане" са партия, която е създадена от Борисов, обслужва Борисов, координира се и се направлява от Борисов. Във всички ключови гласувания винаги се подкрепят или когато трябва, се включват в подходящ момент. Спомнете си, че лятото изведнъж имаха готов проект за съдебна реформа, голям от “Възраждане". Вечерта го извадиха и на сутринта го вкараха в парламента. Съжалявам, но тя тази партия няма подобен капацитет, нито някога се е интересувала от съдебна реформа, за да може да внася подобни предложения за разделяне на прокуратура и следствие и т.н. Тоест, те са една пощенска кутия, това интро, което направих е с цел да покажа, че в случая е от общото към частното. Смятам, че “Възраждане"  са получили инструкции за внасяне на този вот на недоверие в координация с ГЕРБ, за да се използва в рамките на предизборната кампания. Хем да се помпа малко “Възраждане", хем ГЕРБ да си продължат кръстоносния поход срещу правителството и да са някакъв вид алтернатива на ПП, защото в София са в тежък сблъсък, а пък на национално ниво са в коалиция. Тоест, имаме старите номера на Бойко Борисов, които ги наблюдаваме от 2005 г. Аз съм вече достатъчно дълго време в политическия живот, за да следя нещата в развитие и да му познавам горе-долу маниера на действие.

Но този вот на недоверие е подкрепен и от БСП. Тях не може да заподозрете по никакъв начин или пък, че Нинова е прокси на Борисов.  

Не. Нинова е единственият автономен субект в момента в политиката, като добавим, разбира се, и Пеевски в известна степен, Бойко Борисов донякъде. Това са хора, които взимат самостоятелно решения. И Асен Василев бих добавил към тая група. Докато опозицията няма какво да направи в ситуация, при която си иска вот на недоверие, освен да го подкрепи като последователна политика и като гласуване. Така че съвсем нормално, БСП са си единствената реална и последователна опозиция по отношение на правителството и на сглобката. 

А "Има такъв народ"?  

"Има такъв народ", ще цитирам Светослав Малинов – шефът на Катедра "Политология“ в Софийски университет, който каза, че имаме феномен, и мисля че те и подадоха към Световната енциклопедия по политология – имаме от първа политическа сила в рамките на една година да не влезе в парламента формация. Това е ИТН, които за по-малко от година от първа политическа сила стигат до изпадане от парламента – толкова феноменален и бърз срив. Според мен те са вкарани изкуствено в парламента, ала-бала с машини ли е правено, с президента ли, но те са основен говорител на Президентството. Както “Възраждане" е прокси на Бойко Борисов, така ИТН в момента – гледам ги по комисии какво правят в парламента – винаги защитават интереса на Радев, на служебния кабинет. Така че те според мен са част от тая парадигма на президентски проксита, като "Левицата“, ИТН, и кметовете по страната, които са издигнати от Радев в момента – има 7-8 кмета, където той играе с тях на местните избори.  

А каква е ролята на Делян Пеевски? Той все повече заема централно място. 

Няма как да не го коментираме, защото той е човекът, което дава сутрешните сводки, вечерните, решава проблемите. Дали ще са зърнари, дали ще Руската църква, дали ще е забрана за влизане на руски коли, дали ще са сега енергетиците, той е неформалният премиер в държавата, и мисля, че той е неформалният лидер на правителството, говорител, каквото се сетите, въпреки че той дори не е председател на парламентарна група, нито на партия, нито е в някакво ръководство. Тука трябва да се обясняват ПП и ГЕРБ. 

И ДБ. 

А, и ДБ. ДБ ги забравихме, защото те пък се скриха, тотално се потопиха, като изключим ген. Атанасов, който излиза от време на време. Но в общи линии те трябва да кажат по какъв критерий се определя отговорността за властта и начина за нейното упражняване. Защото това е проблем, който съществува, и да се върнем в началото на нашия разговор при преговорите при кризите: кой е субектът на властта и на какво основание? 

Вие сте политолог. Има ли такава картина сходна другаде, в друга държава? 

Регионално винаги ние сме по някакъв начин свързани с кризи. Може би като се замисля в Сърбия имаме. 

Не ми е известно Вучич да е оставил някой друг да говори вместо него. 

Там имам друго предвид – ролята на американското посолство. Четох наскоро в медиите, как по същия начин и в Белград се замерят с "Магнитски“ – кой да влиза, кой да не влиза в списъка, защото ми се струва, че това е основната движеща сила, горивото на това правителство – един да не влезе в "Магнитски“, друг да излезе от него, и затова се прави това пренавиване на пружината и отказ от национален суверенитет. А това вече излиза от контрол, и самите американци според мен трябва да си дават сметка, че това помпа антиамериканските настроения, тая надпревара за харесване и за откупуване на някакво политическо време. Визирам тук и купуването на американско ядрено гориво, и самолетите, които абсолютно ни бяха излишни - можеше да си купим втора ръка самолети,  както всички останали по-богати държави в Европа правят, на нашето ниво които са, можеше и да не купуваме тия бронетранспортьори, които в момента са остарели, гледах сутринта за тях, за милиарди, без търг, без конкурс, без да поканиш европейските фирми да участват, които имат много по-ниски цени. Т.е. имаме тук вече ситуация, която излиза от контрол, и ще понесат отговорност в момента за това залитане, което правят, и де факто ипотекират държавата за сметка на собственото си влизане или излизане от списъка "Магнитски“. 

Имате предвид политици, които ипотекират?

 

Да, да, ипотекират държавата. Това ме притеснява, че в момента за решаване на личен проблем по американска линия се ипотекира държавата, а това не бива да се допуска. 

Предсрочни избори очакват ли ни или това правителство ще се задържи? 

Зависи от изхода на изборите. Ако претърпят катастрофа партиите от управляващата сглобка, това от една страна може да е катализатор за разпад на правителството и за тръгване към предсрочни избори. Същото може да се получи, ако някой от тях се срине, пък друг спечели много. Същевременно при тази ситуация може да се вкопчат още повече едни в други. Ситуацията е неясна. Не съм сигурен до каква степен в определен момент определена криза няма да вземе връх заради социално недоволство, нещо може да избухне. Тая агресия в обществото с тия побоища, с това насилие, на което сме свидетели – ония ден убиха един човек в Слънчев бряг за нищо, просто нападнал го в гръб и го уби с юмруци, човекът на почивка. Виждате убийствата с нож по улиците, всеки ден тези засичания с коли. Новините сутрин почваме с поредния убит, наръган, напрежения в училищата. Това излиза от контрол и това е индикатор за разпад на държавността и за социално напрежение, за напрежение, което витае в обществото. Това за мене винаги е било огромен лакмус, че предстоят промени, които винаги по някакъв начин променят и политическата карта. Не мога със сигурност да кажа за предсрочни избори, но не изключвам и такива, зависи как ще свърши надлъгването и тоя сблъсък между ПП, ДБ и ДПС по отношение на правителството. При всички случаи те са партньори, които се унищожават едни други. 

Казвате, че ни очакват промени. Ако не се предсрочни избори, какви? 

Ако не са предсрочни избори, очакваме другият лакмус – май месец са европейските избори, които също ще са по някакъв начин индикатор за това, в какво състояние е политическата система, но първото пренареждане ще е на местните избори. При всички случаи ще има големи промени и размествания след местния вот. Според мен има натрупано напрежение, от което не знаем, как ще се излее. Надявам се да не се подлъжат хората по разни менте протестни партии и формации, които обикновено катастрофират на тия местни избори, но все пак да гласуват рационално.  

Благодаря ви за това, че приехте да бъдете наш гост и за времето, което ни отделихте. 

 

Цоня  Събчева