Калоян Методиев: Президентът овладява държавата, с цел бъдеще след мандата
© Фокус
Какво ще донесат изборите за 49-тия парламент – дългоочакваното правителство или по-сетнешни партийни разцепления? Анализът в студиото е на нашия гост политолога Калоян Методиев – директор на Института РЕГО. А за да стигнем до отговора обаче на въпроса, който избрах за тема на нашия разговор, трябва да си отговорим на други, може би по-малки. Какво се случва в партии и коалиции сега в кампанията, г-н Методиев? Видими ли са пропукванията, дали партиите ще успеят да ги запълнят или да ги задълбочат във времето?
Имате предвид помежду им или вътре в самите партии?
И вътре в самите партии.
И двата процеса в момента текат интензивно. И вътре в самите партии очевидно ври и кипи, а отделно помежду си в следствие на тези вече 5-и по ред избори, политическата обстановка е с нагнетено положение. Така че и двата процеса вървят. Единият леко позатихна след нареждането на листите вътре в самите партии, но помежду им се изостря, защото те са на състезанието за вота на 2 април.
Става ли ясно от поведението и изявленията от партиите сега в кампанията, ако имат възможност да влязат в управление след изборите, кои ще бъдат основните изисквания, от които няма да отстъпят?
Има заявки от различни страни. Разбира се, те са и различни. И тук най-много ми се струва, че се търси думата "стабилност“, и го търсят през възстановяване на финансовата стабилност. Знаете, че цените са тема № 1, излязоха от контрол, служебният кабинет се провали в тази си политика, така че партиите от различни камбанарии, бих ги определил на две групи, говорят основно за този проблем. Това пронизва кампанията на всички. Тук визирам двете предложения, от една страна на – бих го нарекъл – по-пазарното, по-либерално от страна на ГЕРБ и "Продължаваме промяната“ и "Демократична България“, което предпочита пазарът да регулира този проблем и с пазарни инструменти да се случи, и другото е на БСП, които предлагат таван на цените, като мярка, която вече се предлага във Франция, в Гърция, в Унгария, за да може да се овладее инфлационният ръст и ръстът на цените. Т.е. това са двете гледни точки, двете различни виждания по конкретния въпрос за цените. Разбира се, тук и други теми пронизват кампанията и служат за разделителни линии: оръжието за Украйна. Какво друго? Скандалът за кой е по-корумпиран и кое управление е било по-пагубно персонален между Бойко Борисов и ръководството на "Продължаваме промяната“. Така че това са теми, които очевидно ще са и на масата при съставяне и несъставяне на евентуално правителство след изборите.
Как тези теми ще рефлектират при положение, че се наложи съставяне на правителство от много разнородни коалиции?
При всички случаи ще трябва да се правят компромиси. Моето мнение лично е, че трябва да се търсят допирателните, не разделителните, защото страната, това е безспорно вече и трябва да си политически, да не употребявам силна дума, но аутист, за да не виждаш, че страната е в тежка криза, и това е в следствие на политическата криза. Всички останали икономически, социални, геополитически са следствие на това раздробяване и разбиване на партийната система. Затова за мен трябва да се търсят универсалните политики, две-три, които да послужат за лепило между партиите, да се формира някакво правителство редовно, което да е с мандат от избирателите, да е избрано и да носи отговорност пред парламента. Защото ние сме конструирани като парламентарна република – това в момента е изкривено. В Европа няма другаде служебен кабинет. И това изкривяване може да се компенсира само чрез редовно правителство. Редовното правителство може да се направи само, ако се махнат разделителните линии и сложат допирателните на преден план. Допирателните могат да бъдат универсални теми, като цените и инфлацията, да се намерят определени мерки, сечения, някакъв баланс, който да послужи за намиране на решения от кризата. "Шенген“ – мисля, че това е универсална тема. Като изключим, разбира се, екстремистите от "Възраждане“, всички други са на мнение, че "Шенген“ е национален приоритет, и това би било добре и за страната ни като туристическа дестинация, и за икономиката, за вноса, за пътуванията, за цените, защото ще намали разходите за път. Така че това виждам като теми. Охраната на границата, която е общоевропейски проблем, и която в момента е в колапс. Знаете, че и днес 37 имигранти…
За пореден път.
За поред път бяха намерени в бус. Как влизат 37 човека в един бус? Очевидно са лежали един върху друг. И тук новината не е, че са заловени в София, във вътрешността на страната, и то в източната част на София, новината е, че нямаме нито загинал полицай, нито задушен мигрант. Дотам се докарахме вече от политическата немощ на служебния кабинет. Ето ви няколко теми, които трябва бързо да бъдат решавани, овладявани и от едно редовно правителство, затова мисля, че са консенсусни за т.нар. системни, нови, стари партии, които имат капацитет да управляват.
Казахте в интервю, че "Магнитски“ ще бъде лепилото между първите две коалиции за постигане на правителство. А защо смятате, че е така?
Защото в един момент притиснати от Закона "Магнитски“ партии, визирам тук "Продължаваме промяната“ и ГЕРБ, могат да се окажат много по-сговорчиви едни с други, отколкото до момента, в който се обвиняват във всички смъртни грехове, от разстрелване на паметници на политическия опонент до жълти истории, които се вадят за "Продължаваме промяната“ от ГЕРБ и т.н. Т.е. там приличният тон отдавна е минат и не виждам, как с инструментите на политическия диалог може да се реши лесно проблемът. Но един "Магнитски“ с външна подкрепа, или с намеса по-скоро, не с подкрепа, според мен може да ги направи по-сговорчиви един от друг. Гледам го от гледна точка на прагматизма.
Прагматизъм да, но от гледна точка на политическия морал, който да предопредели стабилност на такова правителство: как ще се гледат в очите тези хора и какво ще си говорят?
Моралът е доста интересно понятие в политиката, то е разтегливо. Тук по-скоро ще говорим за политическа целесъобразност и за външнополитически натиск, ако трябва да сме прагматични и аналитични. Така че това ще надделее, а чувството за угризения или морал между двете страни може да бъде избутано на заден план. Но това е моя хипотеза, разбира се, не казвам, че това ще се случи, но мисля, че и това е вариант.
В кампанията при някои партии се вижда, че диалогът основно е с техните твърди избиратели. Защо не личи желанието им да говорят на гражданите?
Опитват се, говорят, но партиите са много изморени. Партиите са много бити. В България се наблюдава една девиация, едно изкривяване, една перверзия по отношение на политическите партии, едно говорена на ангро. Върху партиите най-лесно се изсипваше помия по време на този 30-годишен преход: "Те, партиите, той, парламентът“, сякаш политическите партии не са сбор от милиони хора. Смея отговорно да твърдя, че за тези 30 години в СДС, в БСП, в големите партии минаха буквално милиони хора, които бяха членове, активно участваха. Т.е. ти не можеш да кажеш, че всички тези хора са боклуци и да ги сложиш под един знаменател: и в ГЕРБ има свестни хора, и в ДПС също има диалогични. Така че това сатанизиране на партиите, което се превърна в национален спорт за тези 30 години, е огромен проблем. То отдели България от европейския модел, където в партиите членуват едни хора, които са по-активни, които са някакъв хайде не елит, но които са по-ангажирани, интересуват се от политика, в живота си искат да се отдават на каузи. Т.е. ти, най-активната част от населението, от хората, които искат да се занимават с политика, да ги определиш като най-големите, как да го нарека, най-големите, нещо негативно или че са едва ли не социален проблем, това е тотална обърната оптика. Същото беше и за парламента. Ей, нонстоп за този парламент в нашата държава се повтаряше: "Те, депутатите“ – чакайте, вътре има 240 депутати, всеки е индивид, има и честни хора, има хора с идеи, още повече 90-те години имаше, знаете, такива интелектуалци в нашия парламент, тежки имена. Не може ти постоянно да твърдиш за всички, че са под общ знаменател и да очакваш системата да е стабилна. Не, това е път към диктатурата, това е абсолютно азиатски модел за мен, който ни отдалечава от Европа. А бъдещото на България, стабилното и като на всяка европейска държава, е през стабилизиране на партийна система, през стабилна парламентарна демокрация. Защото нашата история е показала, че едноличните режими не са нещо добро. Все пак сме на периферията на Европа и е по-хубаво да гледаме към нейния център, отколкото на юг, към Близкия Изток.
Откъде тръгна маргинализирането на партиите, защо то се засили през последните години? И от другата страна на този въпрос стои другият: защо партиите не му противостояха?
Едната причина е, както казах, разбиването на партийната система отвън, чрез сатанизирането й, в превръщането на партиите като универсалното зло в национален спорт. От друга страна е ролята на президента, който гонеше втори мандат, и който влезе в тежък политически инженеринг, използва проблемите вътре в съответните партии, започна да си изгражда хоризонтални структури във всички, наруши Конституцията, започна да прави политически проекти, което е абсолютно условие за отстраняването му от поста. Той си го и призна. Започна да работи с Бойко Борисов в момента, в който вдигна юмрука, за да отслабва БСП, чиято вътрешна опозиция управляваше, за да може той да е алтернативата, когато ГЕРБ спечелят изборите. Знам, че е трудно за разбиране, изисква малко мислене, но в политиката не винаги всичко е подчинено на обикновената логика. И след това виждате конструирането на няколко Народни събрания, които бяха разбивани отвътре с по-малки партии. Стигнахме миналата година до свалянето на правителството от страна на Румен Радев, на Бойко Борисов…
"Има такъв народ“?
… и на "Има такъв народ“ като инструмент на редовно избраното правителство, с огромна атака от страна на Президентството. След това по време на предизборната кампания миналата есен, това е доказано в доклад на ОССЕ – Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, президентската институция и служебният кабинет се намесиха срещу БСП, срещу "Продължаваме промяната“, срещу "Демократична България“, за да ги разбиват по време на кампанията. Два доклада има на ОССЕ по този въпрос, с масови уволнения и изчегъртване. След това "Продължаваме промяната“ бяха наречени "шарлатани“. В същия този момент се смени оптиката, и след като бяха отслабени и ударени, отново Радев и служебният кабинет след като се тръгна на избори, смени тактиката: почна да се бие по първия. И в момента съюзът с ГЕРБ до голяма степен е разклатен, защото те трябва да бъдат удряни, за да може…
Да останат на второ място?
Да останат на второ и "Продължаваме промяната“ да излезе напред. Веднага в момента, в който "Продължаваме промяната“ евентуално спечелят изборите – така се мисли тази стратегия – ще станат пак универсална мишена, ще станат шарлатани, ще почне да се сваля и редовното правителство. Т.е. това е стратегия, която се разтяга във времето, и винаги е свързана с това да се разбива, да се разделя партийната система до максималната степен на нейното отслабване и разпад, за да може да се продължи да се използва този инструмент за лична изгода, какъвто е служебният кабинет, който го няма никъде другаде в Европа. Това е целта, това е обяснението за мен на разбиването на партийната система в последните 6 месеца. Злоупотреби се с властта на служебния кабинет, и това вече лесно мога и да го докажа с примери.
Президентът излезе в КОВИД карантина почти до деня на вота, така цялата тежест за успеха или неуспеха на изборите не пада ли върху служебния кабинет?
Не, този път персонално в негово лице трябва да се търси отговорникът, защото вече е ясно, че той е едноличният собственик на тези служебни кабинети. В начало не се разбираше, ползваха се като гръмоотводи различни служебни премиери, но мисля, че този път народът, част от него до голяма степен прогледна, и вижда, че той е човекът, който е отговорен и който би трябвало да е отговорен за създалата се ситуация. Относно КОВИД излизането в карантина, четох официалното съобщение от Азербайджан, извинявайте, първата проба положителна, после две отрицателни – нещо не се връзва в цялата ситуация.
Това ме кара да ви задам този въпрос. Карантината стига до самите избори, почти до деня на вота.
Нещо не е наред в цялата ситуация.
И се питам защо? Логично е да се зададе този въпрос.
Този човек от месеци не комуникира, въпреки че страната е изпаднала в тежки кризи: с цените, с границата, виждате какво се случва около Народния театър, културните дейци в понеделник направиха сдружение и организират голям протест след няколко дни в София. Т.е. който и сектор да хванете: икономика, социална политика, виждате, че има серия от проблеми. Да не говорим за корупционните скандали, особено в Министерство на земеделието, където вече излизат от контрол по медиите, в Министерство на регионалното развитие, в икономиката. Не знам къде няма вече огромни злоупотреби по отношение на продажба на недвижими имоти, на завишени наеми, на договори за години напред. И въпреки това 3 месеца никой не излиза да даде обяснение. А единственият път, когато се появява президентът, е на контролирани мероприятия в разни зали, където го отцепват охраните, и на 3 март, където зад кордона въпреки това гражданите успяха шумно да го освиркат. Той вече не ходи на Шипка, не ходи на непланирани срещи по улиците. Така че първият въпрос е: защо той спря да комуникира с обществото? Не дължи ли някакви отговори на случващото се? Никой не му пречи. Не може вече да използва рефрена: "Те партиите са виновни, аз нищо не мога да направя“, той управлява повече от редовния кабинет на четворната коалиция, последния.
Добре, г-н Методиев, обаче, какво смята да постигне с тази си тактика президентът? Каква му е стратегията?
Стратегията е повече власт.
Е, мандатът в един момент ще свърши.
Очевидно се трупат ресурси в момента, огромни икономически през служебния кабинет, създава си собствена олигархия, администрация. Не забравяйте, че преди няколко седмици махнаха тавана на възнагражденията в държавните дружества, което е абсолютно скандално. 14 000 лева вече няма горна граница, така че по 15-20 хил. лева стават заплатите. Имайте предвид, че във всички държавни дружества смениха абсолютно всички миналата година, сложиха си свои хора, и увеличиха бройките. Давам ви пример за едно дружество, като "Ел Би Булгарикум", където избухна огромен корупционен скандал, което е стратегическо за българската държава, все пак това е дружеството, което пази една от нашите емблеми Lactobacillus bulgaricus, където с Япония имаме 50-годишно сътрудничество – там увеличиха борда от 3 на 5 души и почна един финансов разгул, само в това дружество. Другите дружества, където имаше по 3 директори, сложиха 5, 7, 9. Днес излизат статии също. Навсякъде държавната администрация беше увеличена до безобразие. Т.е. президентът създава собствена номенклатура в момента. Според мен, финансовият ресурс, корупционният, който се генерира през тези скандали, които излизат, и дългосрочни договори, служи за формиране на инструменти, с които да се намеси в местните избори. Т.е. търси се начин да се овладее държавата по модела на ГЕРБ, но много по-зле и много по-скоротечно, с местна власт, със собствена администрация, за да се гарантира бъдеще след мандата. Освен това от мандата остават 4 години, а ние нямаме толкова време да чакаме някой да си прави политически инженеринг с поредни партии, или да разбива партийната система. Ако продължим в същия дух, държавата ни ще стигне до колапс.
И добре, все пак какво смята да прави според вас президентът: голяма партия или да гони президентската република, за което все по-малко вече има шансове?
Свърши. И за двете неща няма условия. Той имаше условия и за двете неща, и ги изпусна. Т.е. той трябва да държи със силови средства и със злоупотреби властта, нищо друго. Той използва НАП като бухалка в момента. На стотици хора, които сме опоненти на режима му, са изпратени проверки, на политически кабинети, на журналисти, на областни председатели, на хора, които ги е страх – мен не ме е страх, казвам го – използват държавата като бухалка, злоупотребява с държавната власт, което е изключително лошо. Няма условия вече да направи политическа партия, защото пикът му отдавна премина, и този служебен кабинет, последният, компрометира идеята окончателно и за президентска република. Вижда се и по неговото прокси – партията на Слави "Има такъв народ“, която съвсем отиде в политическото небитие с идеята за президентска република. Така че това е единствената добра новина от ситуацията – приключи дъвката "президентска република“, приключи и идеята, че той може да направи политическа партия, и тя да е успешна. Може да направи нещо тип АБВ, защото той там се е сближил с предишния президент Първанов и в момента са неразрушим тандем.
Партиите защо не противодействат?
Защото с всяка от тях се играе в момента и им се дават ресурсите на служебния кабинет в зависимост от една или друга ситуация. Един път подкрепяме ГЕРБ тайно, друг подкрепяме "Продължаваме промяната“, трети път си правим "Има такъв народ“. Единствената му константа там е боят по Нинова и управлението и финансирането на вътрешната опозиция, включително тези мутри, които ходиха да разбиват вратата, с идеята да вземе БСП. Това е единствената константа, защото това е човекът, който не може да подчини, нито може да излъже. Оттам нататък всички други са му ситуационни партньори. И другото, което пронизва, като казахте, се сетих, действията му, е "Възраждане“ – там никога няма лоша дума нито от едната, нито от другата страна, там има един бонтон.
Взаимна търпимост?
Взаимна търпимост, намигвания, комплименти. Така че това са в общи линии трите групи, които бих определил: едните са ситуационни партньори, които се ползват, другите са нарочени за унищожение и завладяване, и третите са, с които играем партньори.
Как се връзва поведението на президента с външния натиск за съставяне на правителство? Този външен натиск, от там откъдето идва, те не са ли наясно, не разполагат ли и с този политически анализ?
Не знам с какъв анализ разполагат, но очевидно имаше толеранс, особено от страна на предишната американска посланичка, едни много добри отношения между нея и президента. И доста голяма част от проблемите в държавата, тази политическа нестабилност дойдоха именно от тия реверанси между посолството в София и президентската институция. Там се направиха изключително много грешки. Така че ми се струва, че повече здрав разум в случая прояви европейската страна, по-балансирана. И трябва да обърнем поглед към европейския вектор, защото ние сме преди всичко членове на Европейския съюз, и аз неслучайно почнах с това – какъв е европейският модел: политически партии, парламентарна демокрация, стабилни партийни системи, за да може да имаме дебат, да не се избиваме едни други, да спорим, но да намираме някакви решения. И през политическите партии вече да се генерира елит за управлението. А не като сега със служебния кабинет – хващат хора от улицата, слагат ги на водещи места за управлението, хал хабер си нямат от политика, и естествено се вижда, какви са, първо, управленските резултати, и второ, корупционният индекс, който удари тавана. Така че ако трябва пак да се върна към началото: има смисъл от стабилната партийна система, има смисъл от стабилната парламентарна система, тогава вървим напред.
А дали ще успеем да го постигнем в рамките на следващите, по-следващите, до местните и може би след тях избори, какъв времеви период ще ни е необходим? Защото ние имахме и продължаваме да имаме контакти, макар вече все по-изтъняващи с европейските политически семейства. Имаме с Европейската народна партия, с това на социалистите, на либералите. И въпреки всичко стигнахме до тази ситуация.
И там вървят определени процеси на нестабилност. Предстоят избори догодина. Отделно Европа има вътрешни проблеми. Но ми се струва, че се работи отново по сценарий да нямаме редовно правителство. Определени анализатори, свързани с Президентството предимно, излизат и почват да облъчват обществото с идеята: "Пак няма да има правителство, ще ходим на избори 2 в 1“. Т.е. предпоставят краха и на следващия парламент. Това е изключително вредна и перверзна теза, която обслужва единствено и само безвремието в момента, хаоса, на който сме свидетели и в икономиката, и в областта на сигурността, и на културата, с идеята да продължи да профитира служебният кабинет и обръчите му. Затова според мен трябва ние като общество: политолози, социолози, журналисти, да търсим стабилния фактор, да искаме да се реализира някакъв мандат, да притискаме политическите партии да направят правителство, да стабилизират държавата, защото имайте предвид, и чисто технически ако някой го е замислил, а някой мисли, тази нестабилност има определено център, който да я мисли, и начина, по който да се упражнява властта, изборите 2 в 1 ще бъдат абсолютен хаос. Само в София това означава да гласувате на места с 5-6 бюлетини, с листи за кандидати, кметски наместници, за кмет, за общински съветници, за депутати. Това би било абсурд и като броене на резултатите, и като технология, и като умора.
В мътна вода се хваща риба?
Именно, точно това е точната формулировка, която подкрепям.
Дали партиите ще намерят ресурс да мобилизират поне твърдите си ядра, за да се измъкнат от този капан?
Мисля, че твърдите ядра са мобилизирани там, където ги има. Отделно ходът на Бойко Борисов с паметника, с вкарването на история като тема в кампанията, мобилизира допълнително твърди ядра. Беше абсолютно излишна тази негова стъпка, още повече, че той имаше възможност 18 години като кмет на София, отделно като премиер, защото паметникът е държавен, отделно имаше и президент, т.е. цялата вертикала на властта беше в ръцете му, а той тогава получи награда от руския посланик за охраната на паметника. Сега 3 седмици преди изборите вкарва темата, от която безпринципно иска да печели той, и "Възраждане“ разбира се, които имат по-екстремистки възгледи за гражданска война, заплашват. А в крайна сметка единствените, които имат за последните 30 години принципна позиция по въпроса, са "Демократична България“, ДСБ, старото СДС, БСП от другата страна, които използват свои аргументи и на база на житейски истории, политически виждания, идеология, за да са "За“ и "Против“ паметника. Това е политически дебат, това е принципната позиция, която може да се отстоява. Но да използваш ти страховете на хората, да ги насъскваш едни срещу други по този герберско-възрожденски начин, ми се струва цинично в кампанията.
На финала: каква е прогнозата, какво все пак ще се случи от цялата тази каша, защото тя е каша?
Много са факторите, вътрешни и външни, президентската институция, която се намесва, умората от изборите, кризата с цени, с доходи, със земеделско производство, в културата – да не ги подценяваме, "Магнитски“ – "Магнитски“ в момента се върти между всички партии като плашило, като тема за разговор в кафенетата из цяла София, така че и той е фактор на това, накъде могат да тръгнат нещата геополитически. Виждате, че прекалено много се разшири МИР Дубай. Т.е. има много фактори, които влияят върху изхода на изборите. Струва ми се, че ще има някакви изненади и размествания. Надявам се да има и някакъв потенциал за вдигане на избирателната активност сред избирателите. Едно и също повтаряме: важно е да се гласува, но има умора, има озлобление, има радикализация.
Хората не трябва ли да видят смисъл от това да гласуват?
Ами за да видят смисъл, трябва да са общност. Проблемът е, че ние сме най-индивидуалистичното общество в Европа. Когато едно общество е заедно, когато осъзнае, че е съвкупност от единици, които могат да се съберат, се създава движение. Това е японският модел.
Пропускаме един фактор, който може би не е маловажен, това е олигархията. Българските олигарси или заможните хора те могат ли да се разберат, защото те са тези, които финансират партиите?
Не знам до каква степен, защото и това, което наричат "олигархия“, би трябвало и то да се е уморило от избори. Освен това, голяма част вече…
Почнаха да ги прибират?
Така че…
Да им поставят изисквания явно?
Мисля, че там се къса връзката между олигархия и политически партии. Още повече, че в момента служебното правителство очевидно си изгражда собствена олигархия, която няма да работи за политическа и партийна стабилност, а ще работи за продължаващо безвремие на един служебен кабинет. Т.е. ние сме в процес на промяна на ситуацията.
Процес на промяна на ситуацията или на партийната система?
За партийната система имам чувството, не знам, може би звучи прекалено авангардно да го кажа в момента, но имам чувството, че малко почна да се намества. Т.е. в момента имаме единствено 5 политически субекта, които ще влязат в следващия парламент. Има от различни, като стана въпрос за олигархия, различни олигархични проекти малки 4-5, които ги помпат, че са на 2-3%, а те са само за разкалване на терена. Имаме 5 политически субекта с ясни разлики в политиките, във физиономиите. Така че това е от умората от 5-е избора, това е също добра новина, че се окрупниха нещата. "Продължаваме промяната“ и "Демократична България“ се събраха на равна линия, ГЕРБ си продължава, БСП, ДПС и новото творение "Възраждане“.
Цоня Събчева
пон | вто | сря | чтв | пет | съб | нед |
---|---|---|---|---|---|---|
1 | 2 | 3 | ||||
4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 |
11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 |
18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 |
25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 |
Елена Кантарева за мозайките в Базиликата: Всичко съм казала, оча...
14:40 / 26.11.2024
Илхан Шахин: Създаваме мост между вкусовите предпочитания в Европ...
09:09 / 26.11.2024
Доц. д-р Лъчезар Лозанов: Част от пациентите с преддиабет имат но...
19:08 / 25.11.2024
Разширените вени – бич, за който има облекчение
22:36 / 22.11.2024
Коко от "Гунди - Легенда за любовта": Представях си, че мога да и...
20:16 / 18.11.2024
Д-р Тихомира Георева: При високо кръвно консумацията на кисело зе...
15:46 / 18.11.2024
Актуални теми