Калоян Методиев, политолог, директор на института "РЕГО“, в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“

Интервюто е дадено на 02.05, в 13 часа.

В Епизод 76 говорим за това, какви политически капани се залагат? Гост в студиото е политологът Калоян Методиев – директор на института "Рего“. Добре дошли в аудиокаста на "Фокус“, г-н Методиев.

Здравейте.

Когато уточнявахме темата за този разговор, не подозирахме колко формулировката й попада в центъра на събитията, защото освен капани, вече се залагат и бомби. Какво означава това за нашата действителност? За какво говори?

Говори за хаос, в който се намира държавата. Независимо кой и защо е организирал това покушение, това е лош сигнал за България, за състоянието на държавата, за перспективите пред "Шенген“ и пред еврозоната. Единственият начин да се излезе от тази ситуация с минимални поражения е максимално бързо разследване, да има арестувани, разпитани, иначе ще го говорим три-четири дни по медиите, ще заглъхне и ще остане като черно петно върху държавата. Значи в момента по случая не се нуждаем от нищо повече от истината.

Обаче оптимист ли сте, че ще стигнем до тази истина? Обикновено по такива ситуации до нея не се стига у нас.

За 33 години опит по отношение на поръчкови убийства, атентати, по които сме шампиони в Европейския съюз, мисля, че няма доведени докрай разследвания. Така че няма как да съм оптимист и да имам претенции да говоря публично. По-скоро съм песимист.

Връщат ли се мутренските времена, времената от 90-те години, на показни разстрели, убийства? Известно е, че от разстрела на Луканов досега ние нямахме покушение на такова ниво.

Да, това е апотеоз в последните месеци. Спомняте случая "Семерджиев“, който нашумя, с огромен чадър над една мутра, който уби две момичета безнаказано. Всеки ден сме свидетели на такова поведение. Криминалният контингент надигна глава, побоища, престъпност, свързаност с полицията – това е цялостният хаос в държавата, безредието, което произлиза от политическата криза. Политиката, това е управлението на една държава, това е редът, който се слага. След като политиката е в криза, нормално е всички останали системи да блокират една след друга. И това са резултатите. Слабата държава ражда силна улица.

Направи впечатление, че часове след инцидента нямаше реакции от президента Радев, от лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, от самата ГЕРБ, от "Продължаваме промяната“ и "Демократична България“, освен коментара на ген. Атанасов, който нарече инцидента "многоцелево активно мероприятие, което на първо място има за цел да героизира жертвата“. Единствен се обади лидерът на "Възраждане“ Костадинов. Ден по-късно всички се надпреварваха да говорят. За какво говори това мълчание? Каква е реакцията на държавата?

Изключително внимателни са в момента всички. Очевидно се притесняват да коментират. Има много неясноти около опита за атентат срещу главния прокурор. Дори такива медийни герои, както казахте, като Бойко Борисов, който използва всеки такъв случай, за да се появи пред медиите да говори – все пак това е неговата вода, той тръгна като главен секретар по отношение на престъпността и на реакциите спрямо нея, – дори той не си позволи да коментира. Така че явно има нещо, което притеснява политическите играчи – или цялостната ситуация, или интерпретациите, или неяснотите около това накъде може да тръгне подобен инцидент, разследване, какви са политическите импликации. Пак го слагам в цялостния хаос в държавата. Институциите не работят, от там идва общата несигурност и сред гражданите, и сред политическите субекти, и сред икономическите, сред всички.

Президентът Радев реагира буквално 24 часа по-късно. Той също при такива ситуации гледа да даде своя коментар.

Даже и се появява на наводнения, на отвличане на деца, той е на секундата на мястото на инцидента. И той се прибра и не изневери на себе си – първият му коментар беше по-скоро витиеват, общи формулировки. Отказа да коментира и мандата, и атентата, и в крайна сметка на третото изречение пак дойде до "Гласувайте ми бюджета“. Т.е. там поне линията е последователна, ясна – какво се случва с държавата, няма значение, дайте ми парите аз да си управлявам с тях. Това мога да коментирам по неговия коментар.

А изненадващо ли е, че първата официална позиция дойде от "Възраждане“? Костадинов продължава да печели на гърба на партиите и на тяхната несигурност и нестабилност. Не е ли така?

Той е един отявлен популист, бих го нарекъл, който говори едно, прави друго. В общи линии това се вижда и по гласуванията за F-16; по документите за износ на оръжие, които вадеше и изведнъж спря да вади, след като участва в свалянето на правителството; за ваксините, с които се оказа, че са ваксинирани половината от "Възраждане“; за сметките в евро, които имат, пък искат да ни спират за еврозоната; заплатите в петък, които те поискаха да бъда вдигнати на депутатите в Народното събрание и поискаха безплатни карти, пък го приписаха на абсолютно всички партии и на депутати, на тях им е простено. Само едно нещо мога да кажа за избирателите на "Възраждане“ – или са извратени и гласуват за това, срещу което се обявяват, или са измамени и са наивници. Няма друго обяснение на случващото се при подредбата на фактите.

Какъв ще бъде политическият ефект от бомбата срещу Гешев?

Никой не може да каже. Именно затова всички са изключително предпазливи. Не е ясно в момента,  накъде ще тръгне ситуацията. Споменахте преди малко за убийството на Луканов. Струва ми се, че живеем в навечерието на промени, не само заради политическата криза, заради лавината от избори, заради нестабилността, заради разпада и появата на политически партии, но цялостното настроение в държавата е, че нещо трябва да се промени и да се случи. Въпросът е: каква ще е тази промяна и как ще се случи, дали ще е хаотично, контролирано и организирано от сенчести групи или от сенчести интереси, или ще го направим по демократичния начин, който би трябвало да е европейският път.

А кои са кръговете, които стоят зад сенчестата промяна, и другите, които стоят зад демократичната?

Не мога да се ангажирам с конкретика, но всички тия, които не искат в България да има ред, правила, да функционира нормално една парламентарна република, една нормална партийна система, каквито имаме в Европа, а да живеем в състояние на постоянно напрежение, хаос, несигурност, който тормози и населението, и обществото. Тук е време разделно и то не толкова по идеен, политически принцип, а по чисто културен, бих го нарекъл, по отношение на това как искаме да живеем – подредено, добре, спокойно или по законите на джунглата.

Атентатът срещу Гешев слага ли край на войната срещу него?

Не, в никакъв случай. Виждаме, че още повече ще се изостри риторика след атентата. Непримирими са позициите. Подлагат на съмнение самия атентат. Така че не мисля, че с това се слага точка. Това е просто поредната спирка по тоя път.

А според служебното правителство, което също с 24 часа закъснение се задейства по темата, приемането на нестандартния механизъм за разследване на главния прокурор е едно от условията за приемането ни в "Шенген“ наесен, като си спомним, че и координаторът по санкциите "Магнитски“ посланик Джим О`Брайън настояваше за приемането на въпросния механизъм. Проектозаконът на служебния министър Крум Зарков обаче на няколко пъти предизвика остри реакции на самия Гешев. Но този проектозакон заедно с пакет с още няколко е в основната законодателна програма, договорена между ГЕРБ и "Продължаваме промяната“ – "Демократична България“ като точка първа. Как ще се развият събитията?

Нямам доверие на нищо, което излиза от служебния кабинет. Това е изкривяване на управлението в страната, на демократичните механизми, на начина на взимане на решения. Единствено редовно правителство или парламент, който има мнозинство, може да реши този проблем и това да е следствие на някакви интереси, които изразяват партиите по отношение на гражданите. Така че съм на мнение, че трябва да се подкрепи това, което ще реши парламентът, защото току-що сме минали през поредните избори. Ако се събере определено мнозинство за определени политики, то трябва да вземе тези решения. Но под натиск на служебния кабинет и на президента – приемете тези закони, за да дойде Планът на възстановяване и устойчивост, който пак е пари, аз твърдо съм против такъв подход, защото това още повече дестабилизира държавата. Дайте парите в президентство и в служебното правителство, ние знаем какво да правим с тях, оттам нататък ще продължим разбиването на партиите, привличането на едни, сатанизирането на други, за да може да продължи този перманентен хаос, в който живеем, и тоя диктат на улицата, вероятно си мислят те. Виждате, че служебното правителство е абсолютно некомпетентно да се справи с кризата в страната. В шок съм, в потрес съм. На  пресконференцията на вътрешния министър след срещата на служебното правителство със службите за сигурност основната поанта в изказването на вътрешния министър по отношение на атентата срещу главния прокурор беше: "Необходимо е да се закупят нови бронирани автомобили за охраняваните лица“. Изслушайте го, това е потресаващо – три пъти едно и също нещо по този въпрос, който е фундаментален за България и който… страна от Европейския съюз да се сблъска с такъв проблем, определено ще има отзвук и тежки последствия, независимо, пак казвам, кой и защо е виновни и го организирал. Идваме до въпроса – служебният кабинет пак единствено го интересуват пари, единствено обществени поръчки, дайте ни автомобилите, които вече са в процедура да закупуваме, а нищо останало няма значение. Т.е. когато мислите за служебния кабинет и за неговите цели, независимо…

Мислете за пари?

Мислете за пари. Независимо в каква камбанария го слагате – дали от правосъдна реформа, дали от бюджет, дали в сектор "Сигурност“, само това ги интересува и да разбият докрай политическата и партийната система.

Г-н Методиев, вие призовахте за парламентарно мнозинство, но такова очертава ли се, при положение че "Продължаваме промяната“ – "Демократична България“ представи вече своето правителство, а отговорът на Борисов е недвусмислен – "Този кабинет е неприемлив за ГЕРБ“?

Бойко Борисов е дълбок познавач на човешките слабости и знае как да ги използва. По време на преговорите той подаде близалка на "Продължаваме промяната“ и на "Демократична България“ и те абсолютно безкритично, безволево близнаха от нея. Без мандат, без да имаш мнозинство, ти да обявиш състав на правителство е върхът на политическата дилетантщина. Смял съм се с глас, когато гледах как обявяват проектокабинет, пак казвам, против всякаква политическа логика, против всякаква човешка логика, против всякакъв житейски опит, ако щете, без да имаш мандат, без да имаш мнозинство, и да го оправдаваш като укрепване на парламентарната демокрация. Ами те нанесоха така поредния удар на парламентарната демокрация. Двама души от пресконференцията на "Продължаваме промяната“ – "Демократична България“ го казаха – "Искаме да укрепим чрез този проектокабинет парламентарната демокрация“.

Как?

С 60 депутати.

Точно.

Като направихте парламентарната процедура за смях. Ти си втора политическа сила, не си си изчакал реда, нямаш необходимото мнозинство и вече протягаш ръката за власт. Бойко Борисов прецени тяхната алчност, нетърпение, апетит за власт и я използва. Просто така не се прави в политиката. Сложиха не каруцата пред коня, ами коня го пратиха някъде в гората, сами се качиха на каруцата и седнаха по средата да чакат някой да ги дърпа, да ги бута. И резонно, 15 минути след като им свърши пресконференцията, Борисов каза, че няма да подкрепи. Базови неща политически трябва да се учат наново тук. Тук не е Скандинавието. Ще си изкараш имената чак когато и единствено имаш договорка за правителство, когато си договорил и програмата и най-важното – мнозинството, защото така функционира парламентарната демокрация и в най-старите парламенти, като английския, и във всеки останал по света. Ние имаме 240 депутати. Като имаш 121 – действай. Всичко останало вече е желание за власт. Заслепяването за власт ги унищожи.

Казаното от вас обаче предизвиква няколко въпроса. Първият – по какъв критерий бяха изолирани останалите парламентарни групи в парламента? Не се водеше диалог нито с ДПС, нито с БСП, нито с "Има такъв народ“, та дори с "Възраждане“, независимо от обречения му краен резултат.

Борисов предприе този подход с идеята да унищожи "Продължаваме промяната“. Мисля, че до голяма степен това му намерение успя. Направи ги за смях. Преговорите бяха една пародия. Не знам те как си мислят, че с втория мандат ще бъдат подкрепени без нищо, без никакви условия от ГЕРБ, които току-що са спечелили изборите. Колкото и да приемаме, че ГЕРБ са подчинени на Бойко Борисов, това не е партия от…

Сталински тип?

Крепости селяни, ако щете, на които като им кажеш "Подкрепяте без нищо“ – това щеше да е обезсмисляне на партията, сриването на Борисов и въобще… Даже нямам думи как да го определя, в смисъл, това беше разказ за наивници – че някой ще подкрепи без нищо, хеле пък в политиката, хеле пък в нашата ситуация, която е тежко изострена, критична. На Борисов не може да му се отрече, изигра си добре картите и се приближи с още една стъпка до момента, в който ще се разправи с политическите си опоненти от "Продължаваме промяната“. Въпреки че има и някои парадоксални моменти.

Например?

Като фактът, че партия ГЕРБ логистично участваше при създаването на "Продължаваме промяната“. И ако разширим още повече спекулацията – тук няма да влизам в конкретика сега, може да се окаже, че Бойко Борисов е финансирал сам ареста си.

Това действително звучи като много екстравагантна идея.

Като метафора го използвам. Но те ще си проверят нещата, ще се върнат назад, защото колкото и да си умел политически, да не забравяме една стара българска поговорка – хитрата сврака с двата крака. Така че е хубаво всеки да се извади уроците от последната година-две, от кризата и да наблегне на мъдростта, а не на собствената си природа.

Какви уроци да се извадят, ако почнем подред за партиите – ГЕРБ, ДПС, БСП?

Да седнат малко повече на някаква принципна основа по отношение на държавата и на собственото си съществуване. Не да ровят един друг в чуждите партии, да използват държавата за собствени цели, да мислят за собственото си оцеляване и да използват партиите си за нещо друго. Всеки трябва да направи изводите сам за себе си, всеки случай е индивидуален. И да не си мислят, че на някой ще му се размине. Никой не е избягал от историческия процес и от тия хитрини, номера, които сме свикнали да гледаме тук, балкански. Ако не са наясно, че държавата е в криза, че се гърми, че се стреля, че нещата ще ескалират, сигурен съм, че вчерашното покушение срещу главният прокурор е увертюра. Това беше сигнална лампа, че нещата в държавата излизат от контрол в следствие на политическата криза. Така че или ще се успокоят, или ще ескалират. Успокояването минава през разговор, през слагане на принципна основа, на национални приоритети и на връщане на властта там, където й е мястото – от гражданите в парламента, към правителството. И това е европейската практика. Друго няма измислено, няма и да измислим.

В тази ситуация ГЕРБ не подкрепя правителството на "Продължаваме промяната“. Как продължава?

Вариантите са нови преговори.

Нови преговори, но вече с всички партии?

Или с всички партии, или могат да искат… Бойко Борисов е способен да иска втори кръг преговори с "Продължаваме промяната“ – дайте ми друг състав. Ако иска, гаврата може да продължи дълго. Така че склонен съм да вярвам, че и те могат да се съгласят. Дайте други имена, кои да сменим и т.н., т.е. докато се срине окончателно публичният им образ. Топката е в полето на Бойко Борисов. Официалните преговори ще почнат в момента, в който той получи първия мандат. Тогава вече ще стане ясно горе-долу,  какво иска – дали иска да ходим на нови избори, защото ми се струва, че той това иска в по-голяма степен, или ще търси широк консенсус с всички останали политически партии. Не изключвам тук "Продължаваме промяната“ и "Демократична България“ наново, но вече по някакъв начин бих ги разделил, защото по време на тия преговори се видя, че има разлика в тая изкуствено създадена коалиция между "Продължаваме промяната“ и "Демократична България“. Каквото и да си говорим "Демократична България“ – тук визирам и ДСБ вътре, и на Христо Иванов формацията, и "Зелените“ – са по-опитни, държаха се по-прагматично, за разлика от "Продължаваме промяната“, които предложиха един, пак казвам, лаишки подход по отношение на политиката. Т.е. "Продължаваме промяната“ и "Демократична България“, кой е следващият – ДПС, БСП, ИТН, широк консенсус тип "началото на прехода“, когато след като в ония турбулентни времена се намери някакъв консенсус, за да тръгне държавата в някаква друга посока, пак ще може да намерим. Държавата е същата. Вярно, малко е паднал капацитетът, интелектуалният, на част от политическия елит, но сили трябва да се намерят, за да се структурира по някакъв начин политическият процес обратно в каналните рамки.

А как оценявате този състав на проектокабинет, предложен от "Продължаваме промяна“? Казвам "Продължаваме промяната“, защото вътре "Демократична България“ няма никакво участие. Как оценявате този състав? Някои от фигурите са известни като приближени на Иван Костов.

Ами, повечето са ми непознати като публични имена, да не кажа че 2/3 оттук-оттам съм ги чувал, но виждам, че и президентът има…

Квота?

Квота в този проектокабинет.

Това какво означава?

Ами означава, че "Продължаваме промяната“ не са си взели поука. Пак казвам, политическа лаищина. Изядоха солта на изборите и изтичаха веднага обратно в президентството да водят преговори, да си мислят, че ще им се размине. Няма да се размине, не става така в политиката. Трябва повече да се слушат по-опитните хора, които са от повече време в тоя занаят, а не да се хвърляш с главата напред и да станеш за резил, както се видя след тия преговори.

Избори или все пак кабинет – какво ни очаква? Кое е най-вероятното според вас?

След последните развития си мисля, че изборите не са изключен вариант. Все повече гласове чувам и все повече усещането е, че ще се върви към нови избори. Но всичко е в ръцете на Бойко Борисов. Той ще е отговорен, ако няма правителство и ако се отиде на избори. Ако има правителство, пак той ще отговорен. Такава е ролята на първия. А и след като окарикатури и осмя "Продължаваме промяната“ по време на тия преговори, отговорността вече пар екселанс е в неговите ръце.

Спомогна ли за ситуацията от този ден, от 2 май, атентатът срещу Иван Гешев? Та главата на Иван Гешев не беше ли залог в преговорите между "Продължаваме промяната“ – "Демократична България“ и ГЕРБ?

Не мисля. Сюжетът с предизвестения край на преговорите беше заложен преди две седмици. Още когато седнаха едни срещу други в парламента и когато чухме от устата на Бойко Борисов "Дайте имена, за да видим какво да подкрепяме“, вече беше ясно, че нещата отиват извън игрището. Защото повтарям пак, в България да дадеш предварително имената, означава да ги наредиш на средновековна клада и нищо повече. Хеле пък без да имаш мандат и без мнозинство. Така че двата процеса не бих ги определил като свързани, паралелно се развиват. Но при всички случаи въпросният атентат ще има влияние и върху политическата ситуация.

Може би ще направи по-сговорчиви и ГЕРБ, и останалите парти за формиране на правителство, защото видно е, че има пробив в държавността, и то много сериозен.

Мисля, че тук ще надделее егоизмът, ще надделеят сметките за местните избори, където се хвърля основният фокус в момента и интереси, а държавността ще бъде избутана на заден план. Казвам го със съжаление, но гледам трезво на ситуацията.

Г-н Методиев, при това положение избори кога? Защото формално, ако се следва и Конституцията, трябва да са някъде юли.

Зависи, как ще се разтегнат нещата с мандатите, третата политическа сила коя ще е, която ще получи третия мандат, колко време ще го държи. Спекулирам в момента, защото едни избори в края на юли означава да не може да се съберат хора за комисиите, не говоря дори за гласоподаватели. Самата технология ще бъде изправена пред риск, т.е. едни избори през лятото гарантират хаос.

Провал?

Провал. Избори през есента – също не е ясно какво ще се случва с тоя парламент 4-5 месеца, в какво състояние ще е…

Какви закони ще приема.

Какви закони ще приема, в какво състояние ще функционира, при положение че вътре ще се разгорят жестоки войни. Ако пак сме в предизборна ситуация – знаете, един парламент в предизборна ситуация рязко променя динамиката. Всеки гледа да изпъкне. Какво ще стане около бюджета?

Ще се приеме ли – това е също голямата въпросителна.

Да, също.

Борисов отказва да приеме, да подкрепи бюджет без правителство, а ако не се намери правителство, какво става с бюджета?

Също. Внесеният от служебния кабинет бюджет, напук на логиката на държавата, на еврозоната, на всичко, каквото може да се сетите, отново минава под знаменателя "Дайте ни пари“. Всички политически партии се изказаха срещу тоя бюджет. Адмирации, че проявиха здрав разум и държавническо чувство тук по отношение на финансите на държавата и на основния закон, който трябва да бъде приет. Така че избори през лятото под знаменателя на един фрагментиран и предизборен парламент, с приемане на бюджет ще е катастрофа. Избори през есента 2 в 1 ще е още по-голяма катастрофа.

Коя злина е по-малка?

Ситуацията е непредвидима, не знам, къде ще се появи черният лебед вече.

Че то цяло ято ни облита.

Малко сме в древноримска трагедия, където чакаме да излезе духът от машината и да се случи чудо, което да разплете възела.

Deus ex machina?

Да. Когато свърши логиката и когато свърши възможността за ред, нещо се ражда от хаоса. Надявам се да не стигаме до тая хипотеза. Има още време политическите партии да намерят сили, начело с ГЕРБ. Пак казвам, Бойко Борисов носи отговорността в държавата в момента за това, какъв план ще предложи за излизане от кризата. Това е най-важното, защото е с първия мандат и в момента има и председател на парламента. Де факто те олицетворяват парламентарната република в най-голяма степен. Да предложат техния вариант за излизане от кризата в диалог с останалите. Ние не сме враждуващи племена, които живеят на тая територия и се стрелят с бомби, бият се в парламента, защото на това започва да ми прилича държавата. Как беше, човек за човека е вълк, а ние – българин за българина е вълк, живеем в тая хипотеза. И да може да подредят държавата. Повтарям, на никой няма да му се размине, историческият процес си има логика. Ако се опитваш да надлъжеш историята, собствена си съдба, няма да се случи. Затова трябва да се намери алгоритъма за това, кога ще ходим на избори, спокойно, с някакво правителство, което да е максимално консенсусно – ГЕРБ, "Продължаваме промяната“, БСП, ДПС, "Има такъв народ“, всички политически партии да потърсят допирателните. Тия пет, шест, седем формации имат допирателни, няма как да нямат. Нали живеем на една територия, имаме някакви общи интереси – бюджет ли ще е, "Шенген“ ли. Там е абсолютно консенсусна ситуацията около "Шенген“. Вкарването на някакъв ред в държавната администрация, защото и тя е в състояние на полуразпад след служебното кадруване и напълването с "калинки“ в последните месеци. Така че има много работа, политическа, в държавата, колкото искате. Въпросът е, че някой трябва да сложи рамката, да зададе параметрите, да каже "Аз гарантирам реда“ и да вървим към разрешаване на политическата криза следваща година.

Нали разбирате, че ако отидем на следващите предсрочни избори, "Възраждане“ вече ще бъде втора политическа сила, при което Берлин 1933 г. май ни чука на вратата.

Мисля си, че все още има механизми да се спре тази измама. И това е част от проблема на политическата система. Тия, които са инженерите зад "Възраждане“ и които си мислят, че ще управляват чрез тях като плашило, или че могат във всеки един момент да гарантират пред западните ни партньори, че нещата са под контрол, ще останат много излъгани. Накрая ще си отидат и със самото "Възраждане“, което програмират и създават, за да разбива партийната система. Трябва да си луд, за да позволиш това да се случи на самия себе си. Затова казвам, че политическият инженер, който си мисли, че ще управлява подобни субекти, в един момент става първата жертва.

Кой е той?

Който и да е той. Виждам, че има инженеринг и той е в българската действителност.

Кои са кандидатите за този инженеринг?

Той е в българската политическа система и рано или късно ще излезе. Така че има време да се поправи грешката и злината.

Какви политически капани се залагат? Ето това е темата, която всъщност искахме да сложим като акцент на този разговор. Събитията ни помогнаха повече, отколкото очаквахме.

Капан – имате предвид пред държавата или?

И пред държавата, и които залагат и партии, и президент, и всяка партия поотделно. Аз виждам, че всеки някак си се старае да бъде в нещо демиург. Не му се получава, но старанието е видно.

Хрумва ми нещо тук. Де факто държавата се е превърнала в един голям капан. България е един голям капан и в него вече – системи от много, множество малки капани. Всяко нещо е капан, всяко нещо е рисково и всеки се мъчи да оцелява поединично. Атомизира се обществото и в следствие на политическия капан, най-големия капан – това е моят занаят, политиката, аз гледам винаги през политиката, защото тя е най-важното нещо в една държава, това е двигателят, главата, редът, всичко, каквото може да сетите, управлението, посоката… Най-важното нещо в една държава е политиката. Като ти е болна политиката, всичко останало надолу е зле. И в момента сме в ситуация, в която заради слабата държава, заради кризите, заради изместването на фокуса от парламентарната държава към еднолично управление, държавата се атомизира. Ние и без това имаме проблем с индивидуализма – ние сме най-ндивидуистичното европейско общество, при нас винаги всеки се спасява поединично. Тук колективизмът, който има в западните общества, в Средиземноморието, в другите източноевропейски държави, го няма. Не знам защо е това.

Заради православието, може би?

Ами те и гърците са православни, но знаете,  колко са задружни. Ето ги и едни румънци на север от нас. При нас е някаква културна особена форма този индивидуализъм. Българинът е свикнал да оцелява сам, поединично и това в определени ситуации е плюс, защото ти дава възможност да оцелееш навсякъде и да продължиш, но в ситуации като днешната, които изискват колективно политическо усилие, общностно, е огромен проблем. Така че моят апел е към колективизъм в момента, към събиране, към общностно усилие, за да може да излезем заедно от кризата.

Цоня Събчева