Политологът Калоян Методиев в интервю за сутрешния блок "Добро утро, България" на Радио "Фокус"

Г-н Методиев, какъв е вашият прочит на политическата ситуация днес? Какво показа предсрочният парламентарен вот, който се осъществи на база на изключително ниска избирателна активност?

Ще го карам по ключови думи: Ескалираща политическа криза, обществена апатия, завръщането на купения вот и неизвестна зима. Това са нещата според мен, които обрисуват моментната ситуация.

Какво помогна на Борисов да бъде на първо място, на Кирил Петков да заеме второто, ДПС да покаже какво е мобилизация на избори, "Възраждане“ да се нареди четвърта, а БСП да отиде чак на пето място?

Ако трябва да ги караме поред за това, което ме питате, на Борисов му помогна това, че има местна власт и тая местна власт очевидно е била мобилизирана до краен предел, за да може той да се върне на челна позиция. На Петков му помогна да заеме второто място или не му помогна кампанията, ударите, които се сипеха върху него персонално, върху партията по отношение на изборите, същевременно запазване на някакво прилично място. ДПС очевидно се радва на любовта на избирателите. Гледам, че правят мандати в Монтана, във Враца, във Видин – сериозни резултати, т.е. те стигат до сърцата на избирателите с политически послания. "Възраждане“ – разрушителната сила на българите, на част от българите си търси изразител. Там трябва да плюем, да правим, че сме срещу ваксините, а да се ваксинираме, да сме срещу еврозоната и срещу Европа, а същевременно да си държим сметките там. Помага им едно лицемерие и някакъв психологически феномен. За мен не може в Европейския съюз, в Япония, в Австралия, в САЩ хора, които живеят там и се ползват от системата, да наказват българите с подобно явление. БСП прави изцяло рационална кампания, с послания за социална политика, за младите, пенсии, доходи, с конкретни програми. Очевидно на политическата нива тия семена не поникват в момента. Не знам какво искат българските избиратели точно вече – казвам ви го като политолог, от 20 години и повече се занимавам с това, не ги знам какво искат.

Г-н Методиев, как ви се струва самото поведение на политиците след изборите, избрани от народа, политиците да съставят парламент, гласувано им е доверие, но как ви се струва тяхното поведение?

Модерно е да се плюят политиците от избирателите, а в последните две години това стана вече масово. Мисля, че трябва да обърнем малко оптиката и да се концентрираме и върху народа, защото политиците са излъчени, те са представителна извадка от същия тоя народ. На повечето от политиците в момента ми се струва принципно поведението – обещали сме нещо преди изборите и го спазваме. Единствените, които казаха, че нямат червени линии и които са готови на всяка цена да участват в някакво управление, са ДПС и "Български възход“ на Стефан Янев, който успя да прескочи бариерата. Т.е. ситуацията, в която се намираме, отговорността е колкото на политиците, толкова и на народа, така че ако може да не хвърляме само от болната на здравата глава обвиненията.

Да, така е, но според вас ще положат ли усилия наистина, за да имаме едно работещо 48-о Народно събрание? Ще положат ли усилия политиците или ще сме свидетели на поредната драма в политиката?

Пак се връщам на предишното. Политиците са притиснати от избирателите си. При тия ниски избирателни нива, ниска активност, при тая пасивност на голяма част от населението – даже не знаем и колко е населението всъщност, защото виждате, че караме по някакви фалшиви избирателни списъци, където и бебетата имат право на глас. Та, доколкото си спомням от теорията на театъра, от комедията и от трагедията има изход, от драмата няма. Ние се намираме в политическа драма в момента и каквито и усилия да полагат политиците, те са притиснати от своите електорални единици. Зад всяка от тези партии стоят хора, които са на непримирими позиции. Ние живеем в общество, което е разцепено отгоре до долу. Т.е. ако трябва да го обясним по-просто, всеки политик, който тръгне в момента да прави компромис и да предаде своите избиратели, го прави с ясната идея, че е политически самоубиец. И не в името на нещо, а в името на това да бъде оплют, обруган и да бъде унищожен. Така че виждате каква е ситуацията, която забъркаха. Не казвам, че само едните са виновни или другите, но това е народът и политическата класа съвкупно.

Ще си позволя да ви цитирам: "Шампион по политическо управление е президентът с еднолично назначените от самия него служебни кабинети, без контрол от парламент. Това е евтина политическа техника. Тя е символ на бягате от отговорност, най-просто казано е правене на българите на балами“. Ще продължи ли тази практика според вас и колко полезна е тя за държавата?

Ами ще продължи. Тя не е спирала. Аз предупредих, че той е човекът, който вкара държавата в криза. Това е единственият президент в Европа, който разби собствената си партийна система и който тръгна срещу народа в името на хаоса и на едноличната власт. Така че за държавата не е полезно, но за президентския кръг очевидно кризата е търсена, клатенето на държавата е цел. Те свалиха, той като централен нападател в тоя мач свали и това правителство, което беше създадено толкова трудно лятото. Сега да говори отново "Те, партиите, да поемат отговорност“, сякаш той е на някаква друга планета и те, партиите, народът, политиката са отдалечени от него. Размаза тия партии от критики, от политическо инженерство. В тоя парламент си вкара нова патеричка. А сега – "Правете правителство“. Така че ако това не е правене на един цял народ на балами, няма какво друго да е.

Вчера поискаха оставката на лидера на БСП Корнелия Нинова, но тя категорично заяви, че няма намерение да подава такава оставка. Всичко това е резултат от представянето на социалистите на изборите. Правилно ли постъпи според вас г-жа Нинова?

Това са вътрешни неща, партийни. Но като гледам групичката, която й иска оставката, си мисля, че е правилно. Това е еничарският корпус на същия този Радев, който разби държавата, който е обединен единствено от някаква злоба срещу нея и срещу ръководството на собствената си партия с идеята да я сваля. Не виждам никаква друга мисъл в главите на тия пишман професори, кметове, юристи видях, че има някои по медиите, освен това сваляне. Така че въобще не трябва да му се отдава сериозно внимание.

А можем ли да кажем какви бележки трябва да си вземе БСП от цялата тази ситуация?

Аз като страничен наблюдател бих направил следното – радикално бих се отървал от тая вътрешна опозиция, която обслужва чужди интереси, саботира собствената си партия на изборите, работи срещу нея, плюе по медиите от сутрин до вечер. И ако трябва да използвам една метафора: Е, как искаш да участваш в състезание по тичане, като имаш бетонни обувки? Е, няма как да имаш по-добър резултат. Тук въпросът е или-или.

И сега да обърнем внимание и на Борисов, на ГЕРБ. Какво показва според вас мълчанието от страна на Бойко Борисов? Ваши колеги го определиха като отговорно поведение на един професионален политик.

Ами, той е объркан според мен. Осъзна какво е направил вечерта след изборите, защото пак се върна в изходна позиция – не е желан от никого, освен от ДПС и от Стефан Янев. Избърза със свалянето на кабинета, а няма план какво да прави с държавата оттук насетне. Един отговорен политик трябва да знае какво ще прави с държавата, с изборите в следващите месеци, в следващата година, най-малкото да дава хоризонт и стабилност. Според мен – и това е хубаво да стигне и до неговите уши – го използваха, подведоха го и го вкараха в още по-тежка ситуация. Стана част от чужда схема за контролиран хаос.

Чужда схема – чия схема?

Ами, може би – може би, спекулирам в момента, на някои посолства. Може би на президентството. Може би на определени кръгове вътре в партията му, които му казваха "Давай“, нетърпеливи за избори, "Давай, давай, сега трябва да ги бутнем, трябва да се върнем във властта“. И тая комбинация, отровна, разбира се, и неговите характерови особености – да иска да е първи, да се докаже, да компенсира загубата си от миналата година, плюс озлоблението от ареста, и тоя целия коктейл, който той е изпил, очевидно му замъгли преценката.

Г-н Методиев, а допускате ли, че партия ГЕРБ биха могли да покажат готовност за промяна в ръководството?



Нямам идея. Те не са партия, която показва какво се случва вътре и какви са вътрешните процеси. Т.е. те са точно обратното на БСП, приближават се до ДПС като непрозрачност. Дори да се случва нещо, то е под повърхността. Така че ако нещо се случва, най-вероятно ще избие в следващите дни и ще приключи с някоя друга жертва. Дали ще е претендентът за главата на Борисов, или ще е самият Борисов, това не мога да кажа.

Смятате ли, че ГЕРБ може да съществува без Борисов?

Не, не смятам.

И все пак, ако допуснем, че ГЕРБ поеме политическата отговорност и съставят правителство, виждате ли "Продължаваме промяната“ като опозиция – това, което те категорично заявиха, че ще бъдат?

Първо, за да си опозиция, трябва да имаш нещо съставено, на нещо трябва да си опозиция. Не виждам точно ГЕРБ как ще съставят правителство при тая конфигурация, с кого, при положение че всички им отказват, един след друг. Възможната коалиция за тях остава ГЕРБ, ДПС, "Възраждане“ и Стефан Янев. Както и да го погледнете, от който и ъгъл на партийната координата да го видите, това е благодатно време за която и да е опозиция и може да увлича общественото мнение зад себе си. Така че ако – хипотетично, успее да се състави някакво правителство около ГЕРБ и "Франкенщайн“, мисля си, че няма да е трудно да си категорична опозиция, ярка и да има за какво да си срещу него. А ПП вече се определиха като такава. Плюс ДБ и плюс БСП. Т.е. трите партии от предишното правителство, нека го наречем на "демократичния консенсус“, вече са на ясна позиция, че няма да правят коалиция с ГЕРБ.

Кои са според вас разумните ходове на политиците в ситуация на кризи и нарастваща инфлация? Очевидно повечето от тях не искат да правят компромиси и да влизат в диалог едни с други и все по-вероятен е сценарият "Нови избори“. Но докога така?

Задавате най-трудния въпрос в момента в държавата. Ами, докато се отстранят причините за заболяването. Причините за заболяването са липсата на консенсус, клатене на партийната система, служебните кабинети, които бяха активен участник в разбиването на партийната система. Имаме доклад на международната организация ОССЕ за това, че служебният кабинет е участвал, персонално и президентът в разбиването на партиите от предишното управление – визирам ПП, БСП и ДБ, в полза на предишните управляващи, на ГЕРБ. Така че бих казал, че трябва да си решим първо вътрешните проблеми с властта, след това да търсим някаква форма на консенсус, но в момента съм по-скоро скептичен при тази ситуация. И разбира се, да не забравяме това, с което почнахме нашия разговор: Народът – не знам колко удивителни трябва да му се пишат зад него вече за отговорността, за експериментите, за себе си, за активността, за цялата отговорност, която трябва да се проявява по отношение на политиката.