Иво Иванов - журналист и писател, в интервю за предаването "Спортът на фокус" по Национална радиоверига "Фокус"    

Водещ 1: Вие сте с предаването “Спортът на фокус", което се излъчва всяка събота от 16 до 19 часа, а наш гост в студиото днес е журналистът и писател Иво Иванов. Какво знаем за него? От 30 години той живее и работи в  Канзас, Съединените щати, автор на 3 книги - “Отвъд играта", “Кривата на щастието" и “Хроника на болката". Те са съвкупност от отделни разкази и в тях той говори за обикновените хора, попаднали в необикновени ситуации и по-рядко за известни личности. Автор е на десетки статии в пресата, освен това Иво Иванов е и треньор на детски отбори по баскетбол и по футбол. Добре дошли, г-н Иванов.

Добре заварил, в екстравагантния небостъргач на Радио “Фокус", страхотно място, страхотен звук, невероятен професионализъм, изолация навсякъде, поп-филтри и т.н. Въобще всичко изглежда перфектно тук.

Водещ 2: Обаче имаме и един минус. Нямаме червена лампа в студиото. За къде сме без червената лампа?

Да, трябва червена лампа.

Водещ 2: Да слушат нашите шефове. Иво, клишето гласи с теб да кажем “познаваме се отдавна, може ли да минем на ти".

Разбира се.

Водещ 2: Не толкова отдавна, но покрай Крум Савов и Камен Алипиев - Кедъра, да са живи и здрави, поздравяваме ги специално. Интродукцията беше от нашия колега и шеф на спорта Венци Драгоманов, аз  съм Бойко Серафимов. Да започнем от там, как намираш България 12 месеца след последното ти прибиране у дома. Знаем, че ти всяко лято даряваш родината-майка с около месец присъствие и всички те разкъсват на всякакви места, медии, събития и т.н.

Да, да, и аз виждам нещата малко на повърхността. Вие живеете тук, аз идвам един път в годината и за мен е малко или повече ваканция. Затова се плъзгам по повърхността и за мен е голямо удоволствие да бъда тук. Знаеш, аз много обичам България, за мен винаги е било много-много-много важно да се прибирам, да заредя батериите, да си видя приятелите, родителите ми са тук, спомените, детството, улиците на които съм израснал и т.н. За мен е много важно да изтръгна този един месец отпуск от алчните нокти на моя работодател в Съединените щати. Това не се случва много често, между другото в Щатите много рядко дават такава отпуска. Да си дойда тук, как я намирам България? За мен винаги е малко по-добре, всяка следваща година ми се струва малко по-добре променена. Знаете ли има една градинка, розова градина зад стадион “Васил Левски", минавали ли сте оттам, с рози?

Водещ 2: Розовата градина, край която има една чешмичка сега, нали.

Има фонтанче.

Водещ 2: Точно така, да.

Божествено място, страшно красиво, страшно добре поддържано, тревата е рязана с нокторезачка, според мен. Всяка роза ухае, това преди 20 години това място нямаше да съществува.  Не защото нямаше инвестиции за него, а защото нямаше манталитет. Щяхме да го вандализираме, щяхме да оскубем розите, щяхме да хвърлим бутилки там. Според мен, малко по малко, малко по малко, има някаква европеизация в България, но тя по всяка вероятност не се забелязва в ежедневния цикъл от обикновените хора, с всички проблеми на ежедневието.  Но чужденците  и хората, които идват по-рядко я забелязват.

Водещ 2: Градинката зад стадион “Васил Левски", спирането на пешеходна пътека, даването на предимство на пътя. Това ли са знаците, по които ти разчиташ, че вървим към промяна на манталитета?

Да, да, обноските на хората, наистина спирането на пешеходна пътека, това много добре си го забелязал,  има една друга култура на поведение, която отсъстваше преди 20-30 години и това е много окуражаващо. Знам, знам, че има един милион проблеми, че все още сме на опашката в европейската общност, но постепенно, с една крачка назад и две напред, вървим нагоре.

Водещ 2: Идвайки си у дома, в  България, сблъскваш ли се пак с милото, с родното, със спомена от детството, ако щеш с един червен домат, защото в една твоя статия казваш “доматите в Америка са с вкус на пърхот", цитирам.

Това съм го забравил, ами България е страна-градина. Тук всичко расте, знаеш имаме много неща, много ресурси, природни ресурси и хората, които идват, чужденците, които идват са шокирани. Аз съм докарал 36 американци през годините тук, мои приятели, и работя върху 37-ия сега, мисля другата година да го доведа. И всички са останали изумени и очаровани от красотата на страната, най-вече от нейните хора. Това е най-хубавото нещо, хората, най-важният ресурс на всяка една страна. Ние имаме великолепни хора, много талантливи и много комплексни, четящи, ние сме страна на читатели. Това е може би най-ценното нещо, колкото повече се променя, толкова повече остава същото. Ние имаме нова генерация вече, която расте без нашия багаж, ние сме малко или повече обременени от епохата, в която сме расли. И сега новите българи са по-космополитни,  по-отворени към света, по-необременени и в тях е моята надежда, в тях виждам бъдещето и забелязвам, че много от тях остават и успяват да се реализират тук.  И ако пътуват из Европа, те пътуват като дигитални номади и запазват своето гражданство и принадлежност и се връщат тук, това е хубаво. А що се отнася до улиците, България е много променена. Знаеш ли, аз израснах в центъра, на “Солунска" и “Витошка" беше нашия апартамент и сега си е там, но ние вече не живеем там. Но когато аз растях, аз израснах по улиците, по улиците на центъра, по покривите, по оградите, задните дворове.

Водещ 2: Вътрешните дворове, да.

Да, вътрешните дворове бяха много важни. Ние имахме страхотен вътрешен двор зад кино “Млада гвардия", където съм израснал.

Водещ 1: Лятното кино?

Не, “Млада гвардия", кино “Мир" беше наблизо.

Водещ 2: “Млада гвардия" срещу кино “Москва"?

Да, да, израснал съм по тези улици, но тях вече ги няма. София на моето детство вече не съществува. Тя е толкова променена, и това е добре, това е хубаво. Хубаво е да има прогрес и да се променят нещата. Ако нещата оставаха същите, нямаше да има прогрес.

Водещ 2: Иво, говорим си за българина, за промяната, сега обаче навлизаме в спорта, в стилистиката на нашето предаване. Първа титла в НБА в историята на “Денвър Нъгетс" за 47-годишнината от както е създаден този отбор. Как си го обясняваш, при “толкова стиснат" цитирам собственик-милиардер Стан  Кронке?

Обяснявам си го с това, че беше най-добре сглобеният отбор, с най-необходимите компоненти, и с това, че разполагаха с най-добрия играч в света, в лицето на  Никола Йокич и постоянство от началото до края на сезона те бяха най-добрият отбор в  Националната баскетболна асоциация (НБА), опазиха се от контузии. Йокич е играч, който прави всеки играч около себе си по-добър. И Майкъл Портър-джуниър, Арън Гордън, Джамал Мъри, Крисчън Браун, Брус Браун, всички тези играчи без Никола Йокич са просто играчи малко над средното ниво. С Никола Йокич те стават убийствени играчи, просто той е човек, който разтваря игрището. Най-сложното нещо в НБА в последно време е да се разтвори игрището, защото имаш толкова много огромни играчи и толкова много трафик, натоварване на пасовите линии, няма пространство.  Но Никола Йокич разполага с изумително оръжие, което се намира между двете му уши. Той има неописуем баскетболен интелект, коефициент за интелигентност. Това е човек, който няма никакъв атлетизъм, виждаш го той няма бицепс, няма трицепс.

Водещ 2: Америка се съмняваше в неговите качества, защото е тромав и трудно повратлив.

Да, да, да, наистина, и в началото имаше проблеми с дисциплината и храненето му, той поотслабна, но въпреки това не натрупа мускулна маса. Това няма значение, да, вярно е, като отскочи, сякаш става по-нисък, но в същото време няма нужда да отскача. Той използва тялото, което му е дала природата по най-хитрият възможен начин, загърбва защитника, влиза в наказателното поле.Ако обърнете внимание, на третия-четвъртия дрибъл, загърбвайки с голямото си туловище защитника, избутвайки го назад към коша, на третия-четвъртия дрибъл започва движение в постепенното нападение на Денвър. Майкъл Портър-джуниър се изнася в единия ъгъл на игрището, Арън Гордън в другия, има вече пресичащи играчи през фаул линията и той в този момент има 4-5 опции, може да подаде на пресичащия играч, може на двата стрелеца да подаде, може да се обърне да стреля с лява ръка, дясна ръка. Има цяла кавалкада от финтове, с които разполага в своя арсенал. Така че този играч някак си промени играта. Сега има други хора, които се опитват да го имитират,  други играчи, които се опитват да го имитират, веднъж на генерация се ражда такъв баскетболист.

Водещ 2: И в същото време, той има голямо балканско сърце и не спира да твърди, че Джамал Мъри е най-добрият баскетболист в света.

Много е интересен, след като спечелиха титлата, аз коментирах последният мач тук с Кедъра- Камен Алипиев, бяхме в студиото и коментирахме мача. И забелязах, че след мача, когато връчваха купата MVP, наградата MVP е най-желаната индивидуална награда от всеки един играч, той не смееше да погледне нагоре, гледаше надолу, беше прегърнал дъщеричката си  и гледаше надолу. Този човек не искаше да бъде център на вниманието. И аз си казах, Боже, все още има такива хора на този свят, все още има такива хора. Той искаше да победи отборът, може би не искаше да победи точно отбора, искаше да спечели самата игра, самият баскетбол, той направи играта по-добра.

Водещ 2: И тук, може би е време да вкараме евентуалната българска следа в НБА, дай Боже.

Водещ 1: Да, тъй като вече “Сакраменто  Кингс"  могат да започнат преговори за Александър Везенков от “Олимпиакос", мисля, че това стана след като приключи драфта на НБА. Мениджърът Монте МакНеър ли се казваше, той според мен, много е одобрил Везенков, но на какво се дължи това желание? Знам, че още преди две години искаха да го вземат и по-миналата и миналата година, но лично нашето мнение тук, в България, от тези, които също разбират доста от този спорт е, че той още не беше узрял за тази силова игра в Щатите. Сега, вече на ниво ли е за това?

Да, Венци, и аз съм съгласен, че той имаше нужда от малко време, за да узрее и да намери себе си, и да играе с необходимото самочувствие. Защото той, когато беше в  Барселона попадна в много тежка ситуация, в която треньорът не оцени качествата му и той седеше на скамейката. А беше много важно за него да играе, да бъде в игра на игрището и да развие тези качества, които ние всички знаехме, че той притежава. В момента в “Сакраменто" е малко сложна ситуацията, те разполагат с играч на име Харисън Барнс, който подписа договор за 86 милиона долара и играе същата позиция като Везенков. На мен не ми харесва този играч, никога не ми е харесвал и много специалисти са съгласни с моето мнение. Везенков за мен е по-добър играч от Харисън Барнс. Освен това, “Сакраменто" платиха много пари и на един друг новобранец, Кийгън Мъри, който е на същата позиция като Везенков. Според мен, те трябва да се освободят от единия от тези два договора, за да може Везенков да дойде.

Водещ 1: Везенков най-вероятно ще замине под наем в друг отбор, според мен.

Това би било идеално, да ти кажа честно, защото той трябва да е на игрището, той не може да си позволи на тази възраст да седи на пейката. Трябва да му се гарантират едно 20-25 минути минути на мач, и трябва да му се плати. На този човек, трябва да му се плати. Знам, знам, че не е играл нито една секунда в  НБА, но най-добрият играч в  Европа заслужава поне 30 милиона долара договор. И за мен би било под неговото достойнство да не му се платят тези пари,  и да не го вдигнат от пейката и да го сложат на игрището.

Водещ 2:  Коментирахме титлата на “Денвър Нъгетс", сега може би трябва да кажем и да направим обзор на НХЛ в Съединените щати и Канада и титлата на “Лас Вегас Голдън Найтс“ -  клуб на 6 години, който става шампион. Къде са казината и рулетките, къде е хокеят, кое е общото?

Ами парите, парите са общото. Много пари има във Вегас, това е единственият спорт засега с титла за Вегас, но те започнаха да привличат професионални отбори. Това беше забранено, дълги години Лас Вегас нямаха право да имат професионални отбори, заради залагането. Защото се смяташе, че ако има професионални отбори ще започне спекулация.

Водещ 2: Конфликт на интереси.

Конфликт на интереси, точно така, но ето, че вече имат отбор по американски футбол “Лас Вегас Рейдърс", а сега вече имат “Голдън Найтс", които са шампиони, и ще имат и бейзболен отбор много скоро, така, че Лас Вегас се превърна в гнездо на професионалния спорт много-много бързо. Тази титла беше хем изненадваща, хем не толкова, защото “Голдън Найтс" още от самото начало на своето съществуване се превърнаха в сила, в доминираща сила в хокея и са винаги в плейофите и винаги са сред лидерите и претендентите за титлата. Лас Вегас парадоксално бяха на финал с Флорида, два отбора, в които лед има само в чашата с уиски. Но ето, че се създадоха традиции в хокея много бързо. Аз наблюдавам с интерес първенството, тази година “Бостън Бруинс" беше невероятен и затова има плейофи и са толкова интересни, защото най-добрият отбор не винаги побеждава. Трябва да влезеш в най-добрата форма, в най-необходимият момент, и те доминираха, счупиха рекорда за всички времена за победи в НХЛ и въпреки това, не успяха да достигнат дори до полуфинал.

Водещ 2: Аплодисменти за “Лас Вегас". Комисионерът на НХЛ Гари Бетман наскоро заяви в интервю за спортен сайт, че “играчите няма да бъдат задължавани от новия сезон да носят специалните символи в подкрепа на LGBTQ+ общността на загрявките преди мачовете, защото някои от играчите се отказвали да го правят. Как я виждаш тази новина?

Ами, не знам. Всяка екстремалност, според мен носи грешка. И честно казано, аз имам приятели и от двете страни на този проблем. Имам приятели и в тази общност, и в другата.

Водещ 2:  И от двете страни на дъгата.

И от двете страни на дъгата имам приятели, да. Аз се опитвам и на двете страни да им кажа, хора, не бъдете екстремни. Ето сега, тази общност, дъговата общност LGBTQ+, нали и на български е така.

Водещ 2: Да, точно така.

Тази общност започва да прави някои грешки, те се борят за права, което е прекрасно, но има екстремни ситуации, искат да се преподава в училище това, да се преподава в училище онова и според мен, трябва да се намери някакъв баланс, някакво равновесие.

Водещ 1: Баланс на нещата.

За NHL  трябва да кажа, че “Едмънтън" бяха много интересен отбор и те разполагат с най-добрият играч в света Конър Макдейвид. Аз бях в  Калгари преди 2 месеца, имаше плейофи бяха започнали. И бях в един бар в Калгари, естествено имаше хокей по телевизията в бара и “Едмънтън" играеха с “Лос Анджелис", мисля. И когато на “Едмънтън" им вкараха гол в един момент,  целия бар изригна в аплодисменти.Калгари и Едмънтън не се понасят. И двата града са в провинцията Албърта. Но аз бях изненадан как празнуваха гол срещу Едмънтън. И казах, “чакайте бе хора, вие обичате хокея, и Едмънтън е на две крачки, защо се радвате, че са им вкарали гол"? И те казват “не можем да ги понасяме тези Едмънтън", но аз ги питам, “добре де, Конър Макдейвид не го ли харесвате, това е велик играч". И те ме спряха, един барман ме спря и рече “Не е Конър Макдейвид, а Конър Макджийзъс". Наричат го Исус. Дори и тези, които не харесват Едмънтън се прекланят пред майсторството на този играч. Аз съм го гледал на живо, препоръчвам на всеки да го види, когато е в акция този човек се пързаля по невероятен начин. Той е огромен, много висок играч, който се движи като фигуристка, невероятен е.

Водещ 1: Аз искам само да те попитам, не мога да си спомня “Ойлърс" имат ли титла?

“Ойлърс" имат много титли с Уейн Грецки.

Водещ 1: Когато беше Уейн Грецки, точно така, това ми убягна.

Водещ 2: Засегнахме темата за НХЛ, сега само да кажа, че получавам специален SMS от моя много добър приятел Георги Луканов, който те поздравява с шампионската титла на  “Канзас сити чифс" по американски футбол.

Е-е-е. Е, да, разбира се, “Канзас сити чифс" с великия Патрик Махоумс. Ще имаме възможност да ги видим в Европа. Тази есен “Канзас сити чифс" ще играят в Берлин срещу “Маями". И за този мач има 200 000 заявки за билети.

Водещ 2: Иво, днес рожден ден има един гений, аз се прекланям пред него, неговото име е Лео Меси, става на 36. Той ви идва на гости само след малко в Маями, в “Интер", как се прие тази новина в Америка?

Със страхотен ентусиазъм и естествено, всички фенове в Маями са в еуфория. Той, както знаете, имаше възможност да играе за безумно количество пари в Саудитска Арабия. Мен ме притеснява тази тенденция на закупуване на играчи, на цели отбори от един фонд, на практика един държавен фонд.  Имаме пресен пример с друга мега звезда, която замина да играе в Саудитска Арабия, за да направи стотици милиони долари. Лео Меси избра друг път, и пак много находчив, дори във финансов аспект. Защо? Защото той може да не направи пари от заплатата си, от своя контракт, но той ще направи стотици милиони долари от реклами и от други авенюта, финансови възможности има много-много-много в Съединените щати. Според мен, това беше много мъдър ход, а аз се опитвам да разбера на какво се дължат тези колосални инвестиции, в последно време, от Близкия изток, които текат  към спортни клубове и до някъде го разбирам това. Защото, когато ти разчиташ на един изчерпаем ресурс изцяло, има много логика в това да диверсифицираш своите инвестиции в други области. И спортът е една от областите, които като че ли, винаги се качва приходът от тях, подобно на недвижимата собственост. Това го разбирам, но според мен, става дума за нещо друго, според мен, става дума не само за инвестиции, а за пране, и то пране не на пари, а на имидж.

Водещ 2: И на съвест.

Да, и на съвест. Ние на времето имахме такова пране по време на студената война, което ставаше чрез спорт и се опитвахме да развием, Източна  Германия имаше страхотни плувкини, и гребкини и т.н., и лекоатлетки, които бяха с мускули по-големи от мъжките. Това се правеше единствено с цел да се създаде такъв изкуствен имидж на превъзходство. И в момента, според мен, се случва нещо подобно. И за мен Меси постъпи достойно, също така и разумно. И дори меркантилно, в което няма нищо лошо.

Водещ 2: Според мен, Меси освен това дава бъдеще на децата си в  Америка.

Да, разбира се, и предполагам съпругата му предпочита да живее в  Маями, отколкото в Саудитска Арабия, така, че няма лошо, всички са ентусиазирани, и феновете на футбола в Щатите са много ентусиазирани. И знаеш ли, футбола преживява невероятен бум в Съединените щати.

Водещ 1: Сокърът?

Сокърът, 20-30 години на тотален възход, на колосално много пари, които се вкарват във футбола. Аз знам, че, от първа ръка, защото е пред очите ми, и аз съм треньор по футбол там, и виждам за каква конкуренция вече става дума, за колко много добри млади играчи навсякъде, за обмен на кадри с Германия, с Испания, с Англия. Треньорски кадри идват, за да помагат на американските си колеги, при това става дума за обучение, за трениране на деца, на детски отбори.

Водещ 2: Иво, спирам те, за да дам шанс на нашите слушатели да чуят някои от твоите невероятни истории, които си подготвил и които искаш да споделиш в рамките на 3-4 минути.

Ами, знаеш ли какво, ти ме попита как чувствам България и дали се е променила България? Има една история в последната ми книга, която е посветена на един българин Ники Божиков, който живее в Калофер. За огромно съжаление, на Калофер се гледа, като на селище със затихващи функции. Това е люлка на просветата, гнездо на българщината, едно от най-красивите места в България, но със затихващи функции. Няма и болница в Калофер, а Ники Божиков може да движи единствено показалеца на лявата си ръка, и така е вече 15 години. Той страда от мускулна дистрофия тип Дюшен и с този показалец на лявата си ръка, той пътува по целия  всеки ден. Баща му и майка му са двама изумителни българи, които страшно обичам. И те са успели да му създадат условия, една хубава стаичка, уютна и да му свържат един компютър по начин, по който той може да мърда мишката на компютъра и да пише на хора по целия свят. Така се запозна с мен, така се запознава с хиляди хора, комуникираме си и той казва: “Аз съм щастлив човек". Той се събужда всеки ден с огромна усмивка на лицето, въпреки че не може да се движи и осъществява мечти. Той се свързва с хора, с компании, летя с вертолет. Свързва се с компании и казва, “аз искам да ми помогнете, знам, че вие имате вертолети, винаги съм мечтал да летя с вертолет". Свърза се с ЦСКА, той е страхотен цесекар, маниак на тема ЦСКА, те за тяхна чест му помагат много, пращат му най-различни сувенири, заведоха го на мач на ЦСКА в специална количка. Оказа се, че има страшно много добри хора из цяла България, които искат да помогнат на това момче да осъществява една по една, една по една мечтите си. Майка му и баща му са ангели, които, те са хора, които работят, баща му е най-дълго работилия човек в складовете на “Българска роза" - Тодор. Майка му работи във фабриката за лагери, така са си направили смените, че винаги един от тях да е с него. Няма болница, и те са се превърнали в пулмолози, в анестезиолози и т.н. Този човек за мен, и тези двама родители са България. И аз, всеки път, като си дойда, отивам до Калофер, намирам начин да отида до Калофер, не е лесно, между другото. И някак си усещам в тях тази България, която толкова много обичам и те за мен са вдъхновение.

Водещ 2: Ако трябва да резюмираме с буквално едно изречение поуката от тази история.

Да, ние имаме тенденцията да виждаме тунел в края на светлината в България. Замислете се за Ники Божиков всеки път, когато имате някакъв проблем или мислите, че имате някакъв непреодолим проблем, замислете се за този човек, който живее в Калофер, на легло, с атрофирали мускули и с едно пръстче, което може да движи, и за неговата усмивка, и за това колко е щастлив, и трябва да разберете, че всъщност нямате никакви проблеми.

Венцислав ДРАГОМАНОВ и Бойко СЕРАФИМОВ