С избор на ръководства и промени в състава на парламентарните комисии започна работата си парламентът днес. Народното събрание успя да излъчи структура на част от постоянните парламентарни комисии, но отново станахме свидетели на поредица от обвинения от т.нар. опозиционни партии в лицето на "Възраждане“, БСП и "Има такъв народ“, които напуснаха пленарната зала преди гласуването на председателските постове на комисиите, като заявиха, че няма да участват в решенията. И така, ГЕРБ-СДС оглавиха председателските места на 14 парламентарни комисии, ПП-ДБ взимат 3, а ДПС – 5. Сред посочените за председатели най-ключови бяха назначенията на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, който става председател на Комисията по външна политика и на Кирил Петков – на Комисията по въпросите на Европейския съюз. Три от комисиите обаче останаха без председатели. Това са Комисията на прякото участие на гражданите и взаимодействие с гражданското общество, Комисията по политиките на българите извън страната и Комисията по туризъм. Разговаряме в предаването "България, Европа и светът на фокус" на Радио "Фокус" с политолога доц. Иво Инджов (бел. ред. интервюто е от 13.07.2023г.)

Доц. Инджов, какъв беше според вас принципът за разпределянето на комисиите в парламента днес?  

Две неща мога да отбележа – че управляващото мнозинство – в него влизат три партии, държи вече властта в парламента, имайки предвид, че 14 от комисиите са с председатели от ГЕРБ, петима – от ДПС и трима от "Продължаваме промяната“ – "Демократична България“. Така ГЕРБ получава още по-голям властови ресурс. Досега този властови ресурс в парламента се капитализираше по линия най-вече на сформиране на плаващи мнозинства, но сега ще има и много силна дума по линия на ръководството на парламентарните комисии. От друга страна, трябва да напомня, че има споразумение между ГЕРБ и "Продължаваме промяната“ – "Демократична България“ още преди формиране на правителството, че повечето ръководни места в комисиите ще бъдат дадени на ГЕРБ, един вид да може да може да контролира министрите, които почти всички пък поне формално са от "Продължаваме промяната“ – "Демократична България“. Но това, което видяхме – изолирането на опозицията, макар че тя направи малко театър с напусканията на пленарната зала, но с назначаването на ръководители на комисии, председатели на комисии се заздравява една конструкция, която някои медии вече я наричат "новата тройна коалиция“. 

Но те самите все още не искат да си призная това. 

Но за сметка на това си поделят постове. 

Поделят си, да.

Не само в парламента, не само по линия на еврокомисар, но и на регулаторните. Видяхме, че там има "един за теб, два за мен“ и т.н. 

Т.е. налице е едно разбирателство между първите две политически сили. 

Постига се разбирателство между първите две политически сили, въпреки че има периодични скандали, ревност, раздори. Но в това разбирателство вече все по-силно се намества и ДПС, което макар че не е представено в изпълнителната власт, от него изключително много зависи т.нар. "евроатлантическо мнозинство“. Неслучайно ДПС получават пет комисии.  

Да. Да припомним, че г-н Пеевски се отдръпна, даде крачка назад, но пък отново присъства в комисиите.

Това беше тактически ход.   

Г-н Инджов, но не липсваше ли днес политическият плурализъм, така да се каже, множеството мнения, възгледите, гледните точки на всички по даден въпрос, основата на демокрацията? 

Политическият плурализъм беше оставен някъде по-встрани, защото напълно нормално е повечето места да са на тези, които са в управлението, но би трябвало да има малко повече председателски места, предвидени за партиите, които се заявяват опозиция на това управление. А ние видяхме, че за тях са предвидени само по една комисия. От друга страна, те са избрали пък тактиката да излизат от пленарната зала, което може да прилича на политически театър, но пък прави така, че вятърът духа в техните платна. В най-добра ситуация в момента е "Възраждане“ – когато е необходимо, помагат за сформиране на плаващи мнозинства, но като цяло се позиционират като опозиция на "Продължаваме промяната“ – "Демократична България“ и ГЕРБ.  

Как според вас, г-н Инджов, тези назначения ще повлияят на външнополитическата ни ориентация?  

Според мен не трябва да се прави пряка връзка между тези назначения и външнополитическата ориентация на България, която е много ясно зададена. Тя не е поставяна под съмнение. С изключение на периодите на служебните правителства, външната политика на България се прави най-вече от изпълнителната власт. Така че не виждам да има някакъв голям особен принос, да речем това, че Бойко Борисов е шеф на външната комисия, а Кирил Петков – на Комисията по европейска интеграция, както се казваше едно време. Но тези назначения са знакови в друго едно отношение – те показват, че двете външнополитически комисии на практика са поделени между коалиционните партньори. А това, че Борисов става шеф на една комисия като външната, може да предизвика много въпроси и лично според мен е един крайно неудачен ход, защото той не е човек, който е известен с владеене на чужди езици. Той не е човек, който е известен с външнополитически стратегии, макар че парадира с познанствата си с различни политици, и тепърва ще наблюдаваме странни ситуации в тази комисия с председател Бойко Борисов. Сега, разбирам, че той има интерес да бъде депутат, но да бъде председател на външната комисия, е меко казано егоистично решение.  

Но какви въпроси могат да предизвикат интерес оттук нататъ с тези назначения?  

Имах предвид най-вече поведението на Борисов на външнополитическата сцена, опитите му за неформално общуване с водещи политици от световен и европейски ранг и бих могъл да си представя какво ще се случи при официални мероприятия. Още повече, че доколкото ми е известно, той не знае чужди езици. Как може председателят на външната комисия да е човек, който не владее чужди езици и да общува с другите политици с преводач? Очаквам конфузни ситуации – това исках да кажа. 

А що се отнася до Кирил Петков и назначението му – там имате ли някакви съмнения? 

Кирил Петков, освен това, че той самият няма външнополитически опит, но пак считам за неудачна тази подялба на външната политика. 

Доц. Инджов, парламентарните комисии знаем, че играят решаваща роля в изготвянето на политики, тъй като те отговарят за подготвянето на позициите в парламента. При така стеклите се обстоятелства в политическия живот, според вас какво може да очакваме от работата на тези комисии? 

Положителна новина е, че вече имат почти всички комисии председатели, защото знаем, че почти два месеца те функционираха без ръководители и беше приета промяна в правилника, която даваше възможност на председателя на парламента да назначава временно изпълняващ длъжността председател на тези комисии. Добре е, че са структурирани. Един парламент трябва да има комисии. Какво ще свършат те, включително и с оглед на лицата, които ги оглавяват, зависи до голяма степен от това колко дълъг ще бъде животът на този парламент. Далеч по-важно според мен е дали ще имаме и занапред формиране на плаващи мнозинства за вземане на ситуационни решения, отколкото кой точно е ръководител на дадена комисия, без ни най-малко да омаловажавам значението на комисиите в парламента.  

А как ще се отрази според вас липсата на опозиционните партии в председателските места на тези комисии?  

Това не е никак добър знак.

Да, но въпреки това, няма да има и такива.  

Въпреки това, те няма да имат и такива. Това ще им даде бонус да критикуват управляващите и да кажат: "Цялата власт е в тях, те държат правителството, те държат и парламента. Ние сме в опозиция. Виждате, че когато големите се договарят и управляват, народът отива в опозиция. Доверете ни се. Те не ни дават трибуна, те ни елиминираха“ – някакъв такъв популистки дискурс ще бъде силно улеснен.