Иво Инджев, писател и публицист,  в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“

Поне до нощта на четвъртък миналата седмица продължи размяната на удари между Израел и Иран и въпреки, че няма пострадали от последните и нанесени щети, тя ни кара да се запитаме: все още ли е възможна опасната ескалация на започналия през октомври в ивицата Газа конфликт в Близкия изток. Само преди дни конгресът на САЩ гласува дългоочаквания закон, с който на Украйна ще се предоставят 61 млрд. долара помощ, голяма част от която ще отиде на фронта, за да подкрепи страната във войната й с руската агресия. Двете бойни полета са двете страни на една и съща битка, те как рамкират международните отношения в годината на турболентни избори? Гост в студиото е писателят и публицист Иво Инджев. Добре дошъл в Аудиокаста “Това е България", г-н Инджев.

Благодаря за поканата.

По какво си приличат и по какво се различават военните конфликти в Украйна и в Близкия изток?

Ами по това, че единият е истински, а другият е по-скоро шоу. Това, което направи Путин с агресията в Украйна, е най-страшната война на нашето време, абсолютно безпрецедентно. При това в центъра на Европа, както знаем, географският център на Европа се намира в Украйна, дори само така ако го погледнете. Докато размяната на удари, както казахте в анонса, между Иран и Израел може при известно чувство за хумор да се определи и като размяна на любезности, защото иранците изпратиха една невиждана досега наистина вълна в историята на безпилотното участие на летателни апарати във войните.

Сиреч дронове?

Нито в Либия, където горе-долу беше и за първи път светът обърна внимание на това оръжие, нито по-късно във войната между Азербайджан и Армения, нито дори в Украйна не е имало такава вълна от близо 200 бойни дрона изстреляни. Само че те пътуват като пътнически влак с около 200 км в час и абсолютно предсказуемо ще бъдат унищожени от израелската противовъздушна отбрана. Отгоре на всичко тя получи доста сериозна подкрепа и от Съединените щати, които бяха приближили свой самолетоносач със съответните средства за противодействие. Помогнаха Великобритания, Франция, дори и Йордания. Самата принцеса на Йордания Салма е извършила бойни полети. Имаше и нейна снимка след бойния полет, в който тя твърди, че е свалила лично няколко ирански дрона, което е много интересно, защото тя фактически си е палестинка по кръв, по майка. Но те йорданците поначало са си палестинци там,  понятието Палестина е географско първо и след това вече се пришива на  отделен народ. Така че иранците услужливо изпратиха една армада въздушна, която беше предопределена да последва съдбата на испанската Велика Армада, "която е била потопена и отишла в Ада, тъй както на всяка армада се пада“, както пишеше Валери Петров. С тази разлика, че онази испанска армада е била ужасно изненадана от тази своя страшна съдба. Те са очаквали, че Англия ще се предаде лесно. Докато тук това беше очаквано. Израелската ешалонирана противовъздушна отбрана може би няма равна в света. Като имаме предвид, че е на малка територия и е много гъста, тя е срещу всякакъв вид въздушна атака и това си пролича. Това е от иранска страна. След това израелците, пак в духа на това чувство за хумор, любезно отвърнаха с почти нищо не значещ въздушен удар при положение, че  разполагат с много по-големи бойни възможности срещу Иран. Технологичната разлика между въоръжените сили на Израел и на Иран е огромна в полза на Израел. Хората някак си разсъждават с някакви количествени категории. Иран е 88 милиона по население държава, тоест близо 10 пъти по-голяма  от Израел, обаче има по-малък брутен вътрешен продукт отколкото Израел. А на глава от населението пък е съвсем зле, 10 пъти по-богата е Израел. Това съответно има връзка и с технологичния напредък, Израел е една от най-технологично развитите държави в света. Те разполагат със средства да причинят много сериозни щети в Иран, но не го направиха. Защото това просто не се връзва с геополитическите приоритети на големите интереси. Нито на Съединените щати, нито на ангажираната в Украйна империя на Путин, нито на Китай, който ужким много подкрепя Русия. Казвам ужким, защото и за това има все повече доказателства, че и Китай е доста раздразнен от дружбата си с тази държава, която вреди на неговите отношения, особено в търговско отношение със Запада. И Запада използва все повече, особено Съединените щати, тези инструменти за натиск върху Китай и руснаците се превръщат като търговски партньори все по-токсични за китайците. Това си личи по рестрикциите, които китайските банки започват да налагат на руски търговски партньори. Да кажа още, че само 3% от търговията, от износа на Китай е предназначен за Русия. Докато за Съединените щати Китай абсолютно зависи от тях. Това е държава, чиято икономика е ориентирано към износа и така постигна благоденствието си -  относителното благоденствие на държавата, не толкова на народа си. Към 30-40% зависи Китай от Съединените щати в търговията. Познайте, кого ще избере Китай, когато трябва да се седне на масата и да се избира едното от двете.

Прави впечатление, че за първи път Иран се намесва сам във войната. Обикновено ползва проксита: “Хизбула", “Хамаз", хути и т.н.?

И направи голяма грешка. Защото големият успех на Иран в регионалната му политика са точно прокситата. Най-напред със създаване на “Хизбула" през 1982 г., на което аз почти бях свидетел. Година по-късно аз се появих там на терен и видях как те превзеха сунитския Западен Бейрут, шиитските милиции създадени от Иран и Сирия, финансирани предимно и по ирански модел. “Хизбола" се оказаха много сериозен фактор в противопоставянето на Израел. Толкова сериозен, колкото може би никоя друга арабска армия, с изключение на Египетската и в една от войните на Сирийската армия срещу Израел във войната от 2006 г. – това се видя, и те са много горди с това. Защото оказаха въоръжен отпор на израелците на терен. Израелската армия е безусловно най-голямата и най-силната в региона. Най-голямата по мощ. Така че това беше един много голям успех, който те повториха след това при хутите в Йемен,  в тяхната гражданска война, която с нова сила се  разпали през 2015 г., когато хутите превзеха северната столица Сана и го направиха изключително с помощта на иранците. Видя се и сега, че те са дори вече и регионален фактор, доколкото се намесиха във възпрепятстването на водния трафик в Червено море и успяха да повлияят с удари срещу танкери, кораби от различен тип. Така щото да засегнат около 15% от световната морска търговия. Звучеше много страховито, Египет също много пострада, защото това означаваше, че неговият Суецки канал беше лишен от възможности за приходи и т.н. Тъй че прокситата, с които Иран действа традиционни в района, са най-големият успех на иранската политика. И сега изведнъж те решиха лично най-накрая да осъществят заплахата си да унищожат Израел, която е официална доктрина на Иран.

Защо?

Защото нямаха друг изход. Ако не го бяха направили, щяха да загубят лице пред собственото си население, което те индоктринират и тренират и дресират в духа на омразата срещу Израел. Каквото и негативно да се случи, винаги го приписват там на Израел. Израел е всъщност истинският голям Сатана, не толкова Съединените щати, защото те със Съединените щати някак си преговарят, дори бяха близко до споразумение за смекчаване на санкциите за износ на петрол, което е жизнено важно за иранската икономика. Тя е в плачевно състояние именно поради санкциите, Иран е пример за това, как санкциите могат да повлияят на една богата, потенциално богата държава.  Те се върнаха в развитието с 10-15 години назад, ако не и повече, в резултат на тези ограничения, които им бяха наложени от Съединените щати и западните съюзници. И затова за тях беше жизнено важно да постигнат някакво облекчение на този режим. И бяха на ръба да го постигнат, когато изведнъж "Хамас" извърши безумно клане на 7 октомври. Иранците се опитаха дори да се дистанцират тогава по два начина. Единият, като казаха, че е станало без тяхно знание, в което малцина вярват, защото Иран е все пак една от най-влиятелните сили спрямо “Хамас", макар че едните са шиити, другите са сунити. Те се разделиха по време на гражданската война в Сирия, като “Хамас" взе страната на бунтовниците срещу Асад, докато Техеран подкрепи правителството на Башар Асад. Но въпреки всичко има много остро влияние между “Хамас" - Иран и е трудно за вярване, че са били напълно изненадани от тази атака. Но така или иначе те го декларираха, това първо. И второ, побързаха да заявят, че нямат намерение да се включват директно в тази война. Тоест, те изпратиха сигнал до Израел, че не искат да се разгаря този конфликт. Въпреки всички приказки, особено тук у нас има големи познавачи, които веднага казаха как, охо започва Третата световна война, въобще много обичат у нас да плашат по някакъв руски маниер.

Даже в телевизиите като субтитри за интервюта пишеха: “Започва ли Третата световна война", “Почна ли Третата световна война?"

Аз винаги съм казвал, че у нас е пълно с коментатори, които ужасно обичат да плашат зрителите, така изглеждат някак си по-значими. А освен това прогнозата им като не се сбъдне, след това всички викат, слава Богу не стана, той предупреди все пак.

Да си имаме едно наум.

И онези си взеха едно наум и не го направиха. Така, че Иран действително не се включи, “Хизбула" от Южен Ливан, който разполага с много сериозна военна сила символично изстреля някоя и друга ракета, но пострада пък от точните удари на ответната израелска реакция, при която загинаха командири на “Хизбула". И сега, изведнъж Израел ги провокира, това е истината. На 1 април изстреля ракети и унищожи в Консулския отдел на Иранското посолство в Дамаск осем военни командири на Иран. А това са били хората, доколкото изтече информация, които са координирали регионалната политика на Иран, ще рече, които дърпат конците и на “Хизбула" и на хутите и на други милиции, защото има и по-малки. Израел по този начин им показа, че не им вярва, че нямат отношение към “Хамас" и ги постави обаче пред свършен факт. Какво да направят сега аятоласите, ако не искат да загубят физиономия пред собствения си народ, който те помпат непрекъснато с омраза срещу Израел. Те просто трябваше да отговорят. И сега се връщам към първоначалния въпрос за глобалните измерения на тази криза. Ние просто виждаме илюстрация на това, как светът е глобално обвързан, както в малко други случаи. Защото веригата от събития е следната: започнахме, разбира се, от 7 октомври м.г. , преминахме през израелския удар в Дамаск, след това иранския отговор и накрая израелския отговор. Само че в резултат на всичко това се получи американски отговор с освобождаването на помощта за Израел и за Украйна в  американската камара на представителите, която беше блокирана от републиканците, видимо под влиянието на крупната фигура в партията Тръмп, техният кандидат за президент, вече утвърден. И сега, изведнъж след иранската авантюра, бих казал, защото това си беше авантюра, те нямаха никакъв шанс с подобен тип удар да нанесат вреда на Израел. Там чисто символично дори, в крайна сметка има едно ранено момиче, в израелският юг, в пустинята Негев някъде около военен обект.

Едно бедуинче.

Което се оказа арабче, да, бедуинче, чисто символично, ако говорим за това. Защото символиката има значение в Близкия изток много. Та в крайна сметка се оказа, че иранците влязоха в този капан и може би украинците трябва да им благодарят. Говоря леко иронично, но тук иронията е уместна.

Заради тях отпушиха помощта.

Ами Тръмп се обърна. Тръмп, който очевидно симпатизира на Путин и това само слепите не го виждат и не го знаят или това само болните от тръмпизъм не искат да го признаят. Тръмп никога, никога през политическата си кариера, а за преди това дори не знаем, не е казал крива дума за Путин. Докато Байдън го нарича Путлер, го нарича убиец, военно-престъпник и т.н. Има много голяма разлика в отношението, от което е видно, кой как се отнася. И изведнъж миналата седмица Тръмп направи съобщение, че той е много загрижен за свободата на украинците и че те на всяка цена трябва да бъдат подкрепени. Нещо, което изобщо не съответства на предишната му позиция. И от този момент нататък стана ясно, че запушалката, републиканската запушалка на отпускането на помощта най-вероятно ще бъде извадена, така и стана. Буквално дни след това, 2-3 дни след изявлението на Тръмп, републиканците се присъединиха към демократите. Излезе, че Байдън извоюва много голяма победа, защото гласуването беше с няколко пъти в полза на неговата теза, че трябва да се отпусне на всяка цена помощта. Ето така, по тази верига от зависимости си пролича, колко е свързан глобалният свят и как от едно събитие може да тръгне и друго, и второ, и трето. Но добрата новина е, че нищо подобно на Трета световна война не се случи отново. Моята прогноза е, че няма и да се случи, не и по този повод. Също така съм писал неведнъж, отново публикувах един текст, беше и вчера, в който обяснявам защо Русия няма да нанася ядрени удари по западни столици: защото в тези западни столици си държат милиардите не само олигарсите, а и приближените на режима. Всъщност олигарсите са точно това, приближени на режима. Там живеят любовниците им, жените им, децата им, учат и работят. Публикувал съм дълъг списък със снимки, да се види визуално за какво става дума. Това е едно от нещата, което отличава днешната смалена империя от Съветската империя. В съветската империя шепа началници разполагаха с благата на огромната държава и си правеха, каквото си искат, но вътре, вътре в нея.

Но си седяха вътре, не я напускаха.

Вътре в нея си дерибействаха, там ги снабдяваха с всичко важно и луксозно. Не че не са пътували, но не са пазарували, както тези в днешно време имоти.

И не са живели в лукса на Европа.

Не са живели, не си изнесоха там капиталите, не си сложиха яйцата в западните кошници, както направи путлеристката Русия. Така че според някои оценки, опозиционни, те като са опозиционни обикновено се смята, че са преувеличени. Но аз съм срещнал между 1,5, да не кажа 2 трилиона изнесени долари от Русия за годините на управлението на диктатора, от началото на този век. Изнесени за покупка на недвижимости и вложения в акции, в банки, огромен капитал, който е изнесен от продажба на природни ресурси на Русия. Тоест, това е едно огромно пладнешко ограбване на руски ресурси,  които са изнесени на Запад. Е, как си представяте сега, че и този руски елит, който там управлява, ще вземе с лека ръка да го похарчи, това просто няма да се случи.

Казахте още през декември, че Русия е заинтересована от войната в Израел, но каква би била реакцията й сега, когато 61 млрд. долара се запътват към Украйна? А Иран в сравнение с Израел се представя като технологично и военно джудже?

Руската реакция, разбира се, е крайно негативна. До този момент не сме чули, вече 3-4 дни самият цар да се е  произнесъл, но неговите велможи говорят и то  говорят невъздържано. Като започнем от Захарова, която не се стърпя да признае, че в Русия се радват на иранската атака, затова защото виждат в нея някакво справедливо възмездие към държавата Израел. Забележете, заради това, че Израел досега нито веднъж не е осъдил украински удар на руска територия. Е, как тогава вие смятате, тя буквално се обръща поименно към Симона Халперин, посланикът на Израел в Москва на малко име: “Симона, как очакваш ние да подкрепим, след като вие не сте осъдили нито веднъж, тоест да подкрепим Израел в тази ситуация?" Което само показва една злоба, която е много характерно за нея като личност, но тя все пак не говори случайни неща. Още по-краен разбира се, както винаги напоследък, поне от година и половина-две, кандидат за титлата на най-крайния, най-яростният противник на Запада...

Медведев?

Дмитрий Медведев, който на времето беше набеден за голям либерал. Има много забавни клипове, как се кълчи, прави се че танцува нещо като рок, нещо като туист, слуша съответната музика, въобще беше набеден, че е голям любител на Запада. А в момента той е № 1 в злобното си поведение спрямо същият този Запад. И той буквално пожела, и то така го обрисува с конкретни краски, в Съединените щати сега да избухне гражданска война във връзка с това, че са отпуснали помощта за Украйна, така им се пада. А защо да избухне гражданска война, защото той предполага, че понеже те са разделени на два лагера протръмп и антитръмп, републиканци и демократи сега ще се избият помежду си.

Да де, ама Тръмп даде друга позивна вече.

Не само това, не само това, Лойд Остин министърът на отбраната на Съединените щати буквално на следващия ден след гласуването на Камарата на представителите заяви, че тази отпусната помощ фактически е от голяма полза за американската икономика, те не го крият. Казват, че ...

В 20 щата ще има полза.

В 30 щата.

В 30 щата, да, това ми направи впечатление, работната ръка там ще бъде ангажирана.

Да, така че смешно е пожеланието на Медведев, точно обратното: Америка ще има и икономическа полза от това, да не говорим, че те  си обновяват по този начин запасите. Те вадят от складове оръжията, с което съответно правят военни поръчки за...

За ново и по-актуално, обновено оборудване.

Да, да, въобще военната индустрия на Запад малко по малко набира скорост, има държави, в които тя вече се е удвоила, особено за някои европейски страни. България сигурно е сред водещите, след като вече втора година фабриките за определена военна продукция работят на трисменен денонощен режим, каквото никога не е било. Никога не е било, дори и в най-милитаристичните комунистически времена не е имало такива темпове на производство.

Има пазар.

Ами има пазар, точно това искам да кажа, че сега, някои бъркат това с едва ли не интерес на Запада да се поддържа войната в Украйна. Интересът на Запада не е в това, разбира се, той е в това с ръцете на Украйна, казано на ръба на цинизма, да се спре руската агресивност. Защото се видя, че тя не е под контрол. Освен това тя няма логично обяснение. Не случайно много хора се подведоха по твърденията и обещанията на Кремъл, че няма да напада Украйна, защото просто в това нямаше никаква логика. И аз се подведох като коментатор. Писал съм, че не вярвам това да се случи, защото не виждам сценарий, при който от това нещо Русия може да спечели каквото и да било.

Аз точно обратното, аз вярвах, бях абсолютно убедена, след като на 14 декември те излязоха с комюникето за новата им външнополитическа доктрина. И бях сигурна, че ще стане нещо.

Моята грешка беше, че аз разсъждавах с категориите на логиката. Няма логика в това, защото дори и да нападнеш, дори и да завладееш част от нея, такава голяма все пак държава, най-голямата по територия в Европа с 44 милионен народ, не може да бъде подчинена, удържана и завладяна. Но както виждаме, ирационалното надделя у тях. И то включително и поради погрешна прогноза. Те очакваха там да бъдат посрещнати както всички знаем....

Да, за три дни, блицкриг.

Да, да. Вместо това те постигнаха обратното. Постигнаха обратното, както в момента Иран постигна обратното с Израел.

Какви са сценариите за развитието на двата конфликта - най-благоприятният и най-лошият?

Ами сега, сценарият в Украйна се връща към предишните прогнози, че на руснаците им се пише зле, защото те се надяваха, че и Западът ще се откаже. Това беше и пропагандната им теза, основната, как ето и те за доказателство даваха как Съединените щати бавят вече толкова месеци и са се уморили от подкрепата за Украйна. Вместо това и европейската и американската, както виждаме, помощ идва.

И “Пейтриът"-и събират европейците, с призива на Столтенберг.

Да, тепърва предстоят да дойдат “F-16" да се включат във войната. Защото предимството на окупаторите в небето е много-много голямо. Ако там се изравнят силите, нещата много ще се променят, тъй като тези няколко успеха, които постигнаха през последните няколко месеца войските на агресорите, в немалка степен се дължаха на въздушната подкрепа, срещу която бяха намалели боеприпасите за противодействие. В момента, според украинските данни, поради липса на достатъчно снаряди, разликата в изстрелването на снаряди е 1:10 в полза на окупаторите. Тоест, те се върнаха към отправната точка, от началото на войната.  По едно време се бяха изравнили, но изразходвали са възможностите си на артилерията в това отношение и си пестят боеприпасите, което окуражи руските части да напредват. Вместо обратното, както се очакваше през миналата година. Сега нещата вероятно се обръщат отново, предстои да видим. Но във всеки случай има неща, които вече са сторени, които са свършени, това са факти,  на които ние можем да се позовем и да говорим за украински успех, особено в Черно море. Те успяха да прогонят една трета от руския флот, без самите да имат флот.  И отгоре на всичко голяма част от този успех се дължи на украински собствени военни разработки, като водните или надводните, или леко подводните, не знам как да го нарека средства, за които четох много интересен материал, че толкова са впечатлили Запада, че има вече американско производство по украински лиценз на подобен тип средства. Значи, те успяха да накарат да избяга от основното пристанище в Крим Севастопол Черноморския флот на Русия. Вчера, между другото удариха още един голям руски кораб, той е на ръба на куриоза. Защото това е кораб, който е пуснат на вода, забележете, през 1915 г., той е кораб от времето на Първата световна война. Той е специализиран в помощ или спасяване на подводници. Трудно подвижен и т.н.

Айзенщайн и “Броненосецът Потьомкин".

И него го удариха вчера и към това напоследък се добавят все по-големи украински успехи в нанасяне на удари по военно-въздушните възможности на нашествениците, както на тяхната територия, така и в небето. Сега, това е първият “Туполев", за който те твърдят, че е стратегически бомбардировач, от който се изстрелват ракети по украинските градове. Летели са в двойка, още един е летял до него, когато го удря ракета, до ден-днешен се спори, как са го уцелили. Варират оценките между С-200 - стари съветски ракети, което би било много унизително, но не невъзможно, защото “Туполев" е трудно подвижен, той е голяма цел и не се движи със скоростта на изтребителите. Зад него е имало втори подобен стратегически бомбардировач, който е взел обратния завой и се е върнал да се скрие по-дълбоко в територията над огромната държава. Но това е много голям успех. Някои военни анализатори казват, че той се равнява на успеха на потапянето, на унищожаването на крайцера “Москва", който беше флагман на

Черноморския флот през април м.г. Освен това, удариха на летището в Джанкой преди няколко дни с ракети, най-вероятно американски, и извадиха от строя по различни оценки, включително на руски военни коментатори, цели четири комплекса “С-400 Триумф". Това е вярно, това се потвърждава, руснаците не могат да го скрият, по-скоро мълчат и говорят за свалени дронове или нещо от този род около това летище. Но ударът е много голям и той е голям по престижа на военно-промишления комплекс на тази държава. Защото те успяха да го продадат на държави като Китай и Турция. Особено Турция понесе политически щети заради това, влоши си отношенията със Съединените щати, наложи се да се изтегли от процеса на съвместно производство на едни от най-съвременните американски самолети “F-35", плати тази огромна цена, освен милиардите, които даде на Русия за тези комплекси. Сега се оказаха, че тези комплекси са уязвими противовъздушни и въобще не са най-добрите в света, както им ги рекламираха, а са уязвими за съществуващи от много години противовъздушни ракети, с които украинците разполагат. Това е голям военен удар по престижа на Путлер.

А има ли все пак лош сценарий?

Винаги има лоши сценарии, обаче да ви кажа честно, аз коментирам Близкия изток, за малко да кажа от малък, ама нямаше много да сбъркам. Ами все пак такава специалността ми беше, даже се шегуваха мои колеги в БТА: “Кажи нещо за сектора Газа", като ме видят или там за Интифадата или от този род, защото за това ме канеха по телевизиите в зората на моите коментаторски усилия. Така че аз откакто се помня, знам едно и обичам да го иронизирам: ако говориш за Близкия изток, кажи, че ще става по-лошо и винаги ще познаеш. Това е донякъде вярно, донякъде не е. Защото ние си спомняме, че в началото на 90-те години имаше обратен процес. Стиснаха си ръцете Ясер Арафат и Ицхак Рабин.

И получиха Нобеловата награда за мир.

Да. Ами какво да кажем за увеличения брой арабски държави, които установиха дипломатически отношения с Израел. Саудитска Арабия беше на път да го направи...

Всъщност 7 октомври попречи.

Само клането от 7 октомври на “Хамас" попречи на този процес, тъй като саудитите все пак държат на имиджа си в мюсюлманския свят. Те са пазителите на скрижалите на исляма чрез Мека и Медина, и не само за това, просто опитват да играят тази роля в конкуренция с Иран, по отношение но шиитите да речем, където иранците са без конкуренция всъщност. Но в сунитския свят Саудитска Арабия определено се бори за първото място. Иначе по влияние Египет също е много напред в това отношение, но там по-скоро по друга линия. Така че да, нещата са комплексни, най-лесно е да се каже, че това е бурето с барут, може винаги да настъпи, с извинение за думата - балканизация. Защото в Европа преди двете световни войни, когато се е имало предвид барутен погреб, са се имали предвид Балканите и не случайно. Първата световна война, както знаем, е предизвикана заради Сърбия, така да се каже. Русия застава на страната на Сърбия, когато Австроунгария й обявява война заради едно убийство на ерцхерцога и оттам се тръгва да се търкаля кървавата топка надолу. През Втората световна война Балканите също са били ябълка на раздора, Балканските войни и т.н. Тъй че терминът “балканизация" е трайно заседнал, заседнал е в нашето гърло, така да се каже.

Какво е ехото от тези събития у нас? Вече имаме един изгорял външен министър, който си позволи да даде друга трактовка?

Не мисля, че е само заради тази трактовка, там има борба на лобита, според мен, доколкото познавам тези неща, тъй като не съм вътре по никакъв начин - нито в администрацията, нито в партийните структури и не мога да кажа. Като външен наблюдател обаче съм сигурен, че там се борят да надделеят лобита от гледна точка на контактите със западните съюзници, защото те са им важни. Както виждате, дори такива като ГЕРБ дългогодишно ги използват за предизборни цели. Манфред Вебер, председател на Европейската народна партия, тук е абониран да дойде да се прегръща с Бойко Борисов на всякакви избори.

Сега Урсула фон дер Лайен, шпицен кандидатът ще дойде.

Да, вероятно. И той съответно не пропуска да се възползва от това. Така че тази борба си съществува, тя си тлее, ама така си тлее, че чак си пуши. И като си пуши, се разгаря в един момент, ние го видяхме. Това е грозен куриоз, който е в момента, да не могат да се разберат кой да е външен министър на България.

Това ли е най-сладката длъжност в едно правителство?

Не, не, в никакъв случай.

Че и преди Мария Габриел с Николай Денков се сбиха, сега пък...

Това според мен е заради поддържането на контактите: кой да е № 1 в това отношение със западните съюзници. В края на краищата, това за България е от решаващо значение. Ако погледнем на икономическия фронт, България е направила невероятен скок в развитието си, по чисто статистически данни. Аз знам, че много хора се дразнят, като им го кажа, защото казват, аз не съм го усетил по джоба си, нали, веднага стандартния български отговор можеш да получиш. Но е факт, че е утроила брутния си вътрешен продукт, такова нещо се е случило откакто е член на Европейския съюз. Такова нещо в българската история 1300-годишна, така да го кажем, не се е случвало. Дори и по времето на Тодор Живков, който се хвалеше, че е построил за 50 години две Българии, пък после Борисов го цитираше, че не можем да боядисаме това, което той е построил. Тъй че за някакво си десетилетие и половина България постигна много голям напредък икономически и всичко това е свързано заради, не искам да кажа парите, които идват от Брюксел. Но това е въпрос на търговия, въпрос на инвестиции, въпрос на технологии, въпрос на възможностите на българите да работят. В крайна сметка най-големият инвеститор в България са българите, които работят на Запад. Парите, които те превеждат в България, са най-голямата инвестиция във валута у нас. Това не говори много добре.

Не е за хвалба, но е факт.

Не е за хвалба, но е така. Искам да кажа колко е важно. Така че да, борбата е за това: кой да държи тези контакти.

Но тя няма ли много общо с двете войни, които се развиха?

Възможно е това, за което вече стана дума, че малко му личи на въпросния Стефан Димитров, колко е близко до позицията на президента, който отново не осъди, между другото, Иранската атака. Намери начин да говори почти както в Москва, колко е лошо, как трябва да има въздържане, как е обезпокоен и т.н. Но пак не можа да идентифицира: кой е нападателя и кой е жертвата. В края на краищата това беше иранско въздушно нападение, безпрецедентно по своя мащаб, дори и за Близкия изток, където войните изобилстват през годините. От гледна точка на намерението, да го наречем така, и на употребата на средствата, безпилотните, а не бяха само те, а имаше и крилати ракети, че и тактически със среден обсег.

Много ви благодаря за това, че приехте да бъдете наш гост, за времето, което ни отделихте и за направения анализ доста обстоен и с огромна фактология. Гост в студиото бе писателят и публицист Иво Инджев.