Иво Инджев, писател и публицист, в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“  

Паметникът на Съветската армия или както е известен като МОЧА - Монумент на окупационната Червена армия, се демонтира вече седми ден при казус кое решение да се изпълни: на Столичния  общински съвет или на Инспектората за опазване на културното наследство към Министерството на културата. Според първото, монументът следва да се демонтира, заради пропагандната си заплашителност. Според второто – не,  защото попада в списъка с недвижимо историческо културно наследство. Освен решението на съда, се чака и отговорът на Министерството на културата и областната управа, ще продължи ли демонтажът и при какви условия. Остава отворен и въпросът, ако демонтажът е извършен незаконно, какво ще се случи с отрязаните фигури. Защо въпреки различни решения и постъпки МОЧА се демонтира трудно. Гост в студиото е писателят и публицист Иво Инджев.

Добре дошъл в аудиокаста на “Фокус" “Това е България", г-н Инджев.

Добър ден, един добър ден, разбира се. Още един добър ден откакто на 12 декември започна най-накрая демонтирането на МОЧА, паметникът, който аз нарекох по този начин Монумент на окупационната Червена армия преди 12 години. Та на 12.12.2023 г. започна да се случва. Сега имам няколко реплики. Първо, въобще не е вярно, че това е движимо културно наследство. Ние като инициатива за демонтиране на този монумент, не правителствена организация, отдавна сме попитали Министерство на културата и аз се чудя, защо никой не се досети за това. И имахме персонален отговор от заместник-министър Тодор Чобанов, че това не е културна ценност, не влиза в тази дефиниция. Така че този въпрос сам по себе си е изкуствено измислен, не съществува. Второ, не съм съгласен, че се демонтира трудно, много лесно се демонтира. По-трудно са се демонтирали паметниците по времето на комунистическия режим, когато са ги млатили с чукове. И са опитвали по всякакъв начин да финтират обществеността. Например, ние така и не видяхме, как демонтираха Паметника на Леонид Брежнев, генералният секретар на Политбюро на ЦК на Комунистическата партия на Съветския съюз, който беше открит лично от Тодор Живков и Станко Тодоров, двамата първи мъже в комунистическа България с почетна стража пред него. Но след няколко години, когато Брежнев изпадна посмъртно в немилост и започнаха да се сменят неговите  наследници, паметникът беше демонтиран. Как точно са го демонтирали, дали е било с флекс или с чук, вие смятате ли, че това има някакво значение? Тези приказки, дето се бил рязал парче по парче, както се изрази президента. Много се извинявам, как да се демонтира? Целият ли трябваше да бъде вдигнат.

Говорят, че би могъл да бъде вдигнат целият с кран.

Ами трябваше да попитат съветските специалисти, защото когато строяха Асуанския язовир в Египет, там съветските специалисти се хвалеха, как са вдигнали много от древноегипетските скулптори с големи кранове, имат голям опит, спомням си в черно-бялото кино, това ни се рекламираше в кинопрегледите като голямо постижение на съветската инженерна мисъл. Трябваше да питат, как се прави това нещо с една близо 8-метрова конструкция, която със сигурност тежи страшно много тонове. Когато този монумент е бил въздигнат, той също е бил качван парче по парче. Това трябва също така да се каже. Всички тези разпарчетосани аргументи имат и друг контрааргумент. Аз днес, даже написах, предложих на депутатите от мнозинството, които биват тормозени от малцинството в качеството на някакъв милиционерски кордон в  парламента, който пречи на работата в парламента. Предложих им да зададат следния въпрос по аналогия: нас десетилетия ни неглижираха и маргинализираха с приказките “Сега ли му е времето?" “Това ли е най-важното?". Ами те искат сега да се възстанови, да се реанимира покойният вече монумент. Това няма как да стане. Така че нека да ги попитат: "Това ли е сега най-важното?". И да кажат, да допълнят: “Ами не трябва ли да се погрижим за хората, за болниците, за детските градини, за социалната справедливост и другите, вместо тук да се блокира работата на парламента“. Само че не им идва на ум и затова подсказвам.

Защо обаче този демонтаж бе наречен варварство? Като се започне от изявлението на говорителката на  външното руско  министерство, та се стигне до един куп наши коментатори.

Защото това е, крадецът вика дръжте крадеца, варваринът нарича варвари онези, които рушаха системно монументи. Знаете ли, колко църкви в Съветския съюз или в Русия, все още, са били разрушени от болшевиките. И аз не си спомням по памет, но са стотици. Също така има и в България. Аз публикувах списък на разрушени паметници, включително паметникът на Ботев,  по времето на комунизма в центъра на Враца.

И освен това и паметникът на Ботев на Околчица с кръста, сменен с петолъчка.

За какво говорим, какво ли още не. Сума ти манастири бяха превърнати подигравателно в механи от “Балкантурист" на времето, какво ли още не. Те самите си сваляха собствените паметници. Колко паметника на Сталин са демонтирани, на Тодор Живков, на Ленин, всичко това те го правеха в огромни мащаби. И сега са се захванали с един, който точно този бил варварство. Много се извинявам, обаче това заслужава един истински информиран отпор. Нека  онези от политиците, които подкрепят това правилно действие с демонтажа на МОЧА, малко да се вслушат в хората, които са следили тази тема толкова много години. И да видят с какви аргументи може да им се противостои, за да не ги оставят да говорят монологично по тази тема. Нищо варварско няма в това да се освободиш от лъжата за окупацията, която претендира да е била освобождение.

Освен варварство, защитниците на монумента аргументират тезата, че демонтажът му е фашизъм, те аргументират и със свастиките, с които са били надраскани антифашистките паметници в страната. Според тях фактът, че се унищожава историята, е  характерен за Третия райх похват?

Знаете ли, кой слага свастиките? Това са провокаторите, това са тези, които искат точно по този начин да интерпретират нещата. Защо не се борят със свастиките, които очевидно се цапат по стени на други сгради и на други места. Това не им пречи някак си. Но на този монумент - не, той е сакрален, той е свещен за тях. Това е последният им рубеж, да използвам тази руска дума, въведена в България във военната терминология.

Бихте ли казали аргументи на тези, които защитават паметника, за да могат те действително да дадат адекватен отпор?

Аргументът е ясен, това е най-големият паметник на лъжата в България. Аз многократно съм го заявявал, писал съм го в книгите си. Отстоявам тази позиция от много години. Защото да се каже, че това е паметник на Съветската армия, само по себе си фактологически не е вярно.

Да, той е на Червената армия.

На Червената работническо-селска армия (РККА) на руски, това е било названието. Нарича се Съветска с Указ на Сталин от 1946 г. февруари месец, две години по-късно. Това е едно, и е най-малкото. По-нататък следва лъжата за Съветската армия-Освободителка – от какво точно е освободила тази армия България? България, която не е воювала със Съветския съюз. България, която е единственият сателит между впрочем на Германия, който отказва да изпрати войски на Източния фронт. България, която през цялата война поддържа пълни дипломатически отношения със Съветския съюз. И България, която, още правителството на Багрянов, преди това на Муравиев, задържало се само една седмица, поради съветската окупация и преврата, нарежда на германските войски, които не са били окупационни, а са били съюзнически, за да бъдем освобождавани от тях, са получили заповед да напуснат България. И тук не е имало битки, с изключение на един-единствен сблъсък в Северозападна България при Кулата, където един закъснял германски ариергард е настигнат от части на Червената армия и се завързва бой. Но това е бой между тях, не е на Българската армия, която е имала изричните инструкции на демократичното  правителство с участие на левицата, на т.нар. “Отечествен фронт", включително на откровени комунисти, което е било на 3 часа от обявяване на война на Германия. Обявяване на война, освен неутралитет и излизане на съюзните отношения с Германия, което още Багрянов прави преди тях. Багрянов не е бил известен като голям антигерманец, но въпреки това го е направил, защото е разбирал, за какво става дума. За разлика от Константин Муравиев, който идва от демократичния ляво-центристки център в българската политика. И това е един български политик, на когото в Москва са длъжни, ако някой ден там  наистина се възцари някаква справедливост под формата на политическо ръководство, да вдигнат паметник. Защото ако Константин Муравиев беше наредил на българската армия, която си седи в казармите и за разлика от измъчената Червена армия има доста свежи сили да се съпротивлява срещу нахлуването на окупационните части. Със сигурност е щяло да има голямо кръвопролитие. Най-вероятно Червената армия е щяла да победи като опитна и огромна, близо 600 000 преминават през България за трите години окупация, които те налагат. Но това щеше да струва хиляди жертви на Червената армия също, не само на българите. Така че Константин Муравиев заслужава паметник в Москва. Разбира се, на тях това им се вижда чудовищно, как така ще им решава въпроса някаква си малка Българийка, някакъв си Константин Муравиев, когото те, разбира се, после също така разкарват от политическата сцена. Изобщо, всички превратаджии, които осъществяват замисъла на власт да бъда сложен просталинистки режим в България, отначало повечето биват наградени със съветски ордени, но после им ги взимат. И някои минават и през Народния съд. Единственият, на когото не взимат ордена,  е Иван Маринов, министърът на отбраната в правителството на Муравиев, който е откровен съветски агент. Той е този, благодарение на когото правителството забавя с два дни обявяването на война на Германия от страна на правителството на Муравиев. Той успява да убеди Муравиев, и не на последно място външният министър Буров, който всъщност е бил силният човек. Именно Буров кани в правителството Иван Маринов, който е бил никому неизвестен български генерал в Македония. Поради тази причина, Буров носи също така голяма косвена вина, тъй като Буров е познавал доста добре съветското присъствие и агентурата в България, той е бил много чест посетител на Съветското посолство, където е бил в близки отношения със съветския посланик. Аз не искам срещу паметта на Буров да говоря, но нима той не е знаел, какъв е Иван Маринов. А Иван Маринов отваря фактически вратите на Военното министерство на превратаджиите на 8 срещу 9 септември. Но по-важното е, че той успява да убеди правителството да не обяви война на Германия, за да може Съветския съюз да изпревари със своите действия и да нахлуе в България като окупационна армия. Да има нещо като претекст. Аргументът на Маринов е бил, че в Македония има български части, които могат да бъдат пленени от германците, ако ние им обявим война. И те са се съобразили с този негов аргумент. Резултатът обаче е този, Съветският съюз вероломно обявява война на България без реална причина. И след 5 години поддържане на дипломатически отношения по време на цялата Втора световна война с България, което е било много голямо изключение. И защо въобще като са искали да освобождават България, не са я освободили по-рано, примерно. Сигурно са имали такива сили, само че не са бързали, те са готвили на бавен огън комунистическия преврат в България.

И един въпрос, който аз не спирам да задавам срещу аргумента, че този паметник е за борбата срещу фашизма и нацизма на участниците във Втората световна война. Ако е така, защо няма в паметната структура нито една композиция, която да показва участието на България? Няма българи в този паметник, а 480 000-на българска армия от офицери и войници са се били на фронта?

Това е скандално, Да, от които десетки хиляди загинали мърцина, някои от тях нарочно. Аз съм писал в книгите си, всичко това, което до тук разказах, съм го писал в книгите си. В книгите си също така съм написал спомените на сина на един военен български пилот, който е бил свидетел на това, как български десант е бил спуснат посред бял ден на германски позиции в Скопие по съветска заповед, с цел да бъдат избити тези елитни части на български командоси тогава по същество, защото са били обучавани от германци преди това. И практически са ги избили най-безмилостно германците във въздуха. Защото кой пуска десант на въоръжен и опитен противник? И какво друго могат да очакват. Въпросният пилот разказва на сина си, как са се групирали, скачащите са искали да скачат по двама, за да може отпред да се нареди някой, който няма деца и да поеме с гърдите си оловото, за да има някакъв шанс да оцелее този зад него. Представяте ли си каква трагедия?!

Наистина жестока.

Тези неща обаче масово не са известни в България. Масово се прикриват и масово се премълчават. И това е причината, поради която толкова много години оцелява МОЧА. Пак казвам с гъвкавия, казвам го с ирония, аргумент: “Това ли е сега най-важното?" Това ли е било най-важното, ами какво по-важно има от националното достойнство, от борбата с лъжата, която е в основата на търпимостта на българското общество към много други лъжи, например към корупцията. Която впрочем, корупцията в България също не идва на празно място. Хайде да си спомним какво беше при комунистическия режим, че корупцията се наричаше връзки, а нищо не се правеше без връзки. Много моля, по-старото поколение си спомня. Като се започне от кандидатстване в някакво учебно заведение, както се казваше, минаване през лекар, да си уредиш детето на работа или на еди какво си училище, всичко се правеше с връзки. Носеха се къде кутии с бонбони, къде печени кокошки, кой каквото може, защото имаше дефицит и имаше нещо като бартер, стока срещу услуга. Сега за пари, не мога да кажа, самият аз не съм го виждал с очите си. Даже се носеха безкрайно много вицове, как на кабинетите на лекарите пишело...

“Бонбони и цветя не пия."

“Бонбони и цветя не пия", да, така че беше масово известно. Това да не говорим да ти включат телефон, за жилище пък, Боже Господи, пък за кола, всичко беше с връзки. Моят възрастен баща седя цяла нощ на пост пред един магазин за електроуреди, не много далеч от тук на тогавашния “Георги Димитров" – сегашната “Мария Луиза", защото предния ден бяха докарали една печка. Една-единствена бройка печка “Мечта" и той, за да бъде първи да я купи и да помогне на младото семейство, нали тогава бях в това качество, вися там цяла нощ на пост. Ето такива едни парадокси, които трябва да бъдат припомняни от време на време. Някой ще каже: скачаш от тема в тема. Нищо подобно, темите са много свързани. МОЧА е символ на онова време, когато през 1954 г. на рождения ден на Живков на 7 септември, откриват МОЧА като идеологически знак. Между другото, има и документ от заседание, ако не греша на Централния комитет на партията от по-предишно време, в който се казва, защо трябва да бъде вдигнат. Точно по тази причина, за да се респектират българските граждани, да се знае кой стои отзад, кой стои зад нас. Зад нас стои могъщата Съветска армия и не си правете някакви илюзии. А се издига 10 години след войната, по две причини. Първата, защото действително не е имало основание да се издига и това е било ясно на всички, защото ако тръгнем по следите, по стъпките  на самата война, тя не се е водила на българска територия. Тук не са воювали червеноармейци, няма какво да покажат в своите релефи и централната фигура. И второ, защото не са били 100% сигурни, че съпротивата срещу комунизма в България няма да успее. Тя е била една от най-жилавите, Горянското движение се оказва и доказва, все повече хора пишат и говорят за това, като една от най-упоритите въоръжени съпротиви и то абсолютно саморасла в България. Това не са ви югославските части, подпомагани от англичани с въздушни десанти и т.н. или гръцки партизански движения с нещо подобно. Това е абсолютно  самовъзникнало на българска територия от хора, които са били противници на комунистическия режим, на повечето от тях нещо са им отнели по времето на насилствената колективизация, или пък т.нар. "бивши хора“ от администрация, полиция. Хора, които са били репресирани и гонени и са видели жестокостите на новия режим и са хванали оръжие и са отишли в гората. Това съществува някъде до 1952-1953 г., когато лично Вълко Червенков се залавя в качеството си на наместник на Сталин в България в Сливенския балкан да ръководи унищожаването на четата на Георги Търпанов-Търпана от 120-150 души, може би, които са се опитали да ги обградят. От един бронетранспортьор Вълко Червенков командва акцията близо 2 дни. В крайна сметка половината от четата успява да се изплъзне, самият Търпанов е  ранен на 12 места, но успява да избяга. И после го предават, залавят го, инсценират му съд и го убиват заедно с останалите заловени по изключително зверски начин със селскостопански сечива. Та Вълко Червенков се връща вбесен от тази неуспешна за него акция, защото за нея са били мобилизирани хиляди:  милиция, армия, активисти на партията и т.н. да обградят големи части от Сливенския балкан и въпреки това не са успели да се справят с тези стотина души. Връща се в София и тогава, върху съществуващия проект за издигане на подобен монумент в София, по негова заповед се нанасят радикални корекции: да не изглежда по този  хоризонтален и някак си не много видим начин, според него, а да изглежда по начина, по който ние вече го познаваме през всичките тези близо 60 години, ако не и 70. Тоест, да бъде огромен, и да се окаже в един момент най-високият подобен монумент в прослава на Червената армия в Европа, в една държава, в която Червената армия не е дала една жертва. Това е подмазвачество от такава степен, че просто не знам каква превъзходна степен да използвам за него. Това беше същността на МОЧА, той беше чисто идеологическо послание. И накрая, третата част от надписа, който гласеше, че е “От признателния български народ". Пита се във въпроса, коя част от българския народ е била признателна? Онези стотици хиляди, които са били репресирани ли? Или близките на избитите десетки хиляди ли? Това е абсолютна гавра с миналото. И тази гавра беше с десетилетия неглижирана. Очакваше се от българина да върви с преклонена главичка под руския ятаган, съветският ятаган, както аз наричам "Шпагина“ размахван от този войник. Знаете ли, те много обичат да го сравняват с Виена, и с Берлин. Много внимателно съм ги гледал, а и снимките са достъпни в Интернет, всеки може да ги погледне. Колкото и да е интересно сравнението, казвам го в кавички, в българския му вариант, нашият монумент е агресивен, той е заплашителен. Докато във Виена и в Берлин, където са се водили реални бойни действия и са загинали стотици хиляди червеноармейци, поради което това са войнишки паметници. Нищо подобно няма в България, нито е костница, нито е войнишки паметник.  Това са трите хипотези - костница, войнишки паметник и паметник на културата, които биха могли да бъдат използвани като защитна теза. И затова ние питахме, аз вече ви казах, Тодор Чобанов, заместник-министър на културата ни отговори, е ли това паметник на културата, тъй като очевидно не е костница и не е военен паметник. Всичко, което можете да видите на паметника е идеология като декларация.

Пропаганда?

Пропаганда та пропаганда, това е съветският начин на живот: там са леяри, колхозници, едни в кожени тужурки, които са едни сюжети от революцията, които нямат нищо общо с Втората световна война и т.н. Защото те няма какво да покажат на българска територия, освен посрещането, което са си организирали. Така че това е един идеологически, заплашителен тотем, “жалон на робството" както го нарича проф. Любомир Далчев.

Един от авторите на скулпторите.

Който емигрира в Съединените щати и от там пише писмо, което го крият тук. И най-накрая, година по-късно 1994 г. излиза във вестник “Труд" и там той призовава, проф. Далчев призовава да бъдат махнати тези “жалони на робството". Всичко това трябва да се знае от хората, ако все още трябва да се воюва за тяхното мнение. И да ме прощават, ама да искат с референдум да се маха нещо, което е наложено по тоталитарен начин! Тоест, ние да направим референдум с обратна сила и със задна дата - е ли било правилно да бъде излъгано чрез този монумент на лъжата и той да стърчи лъжливо и агресивно толкова години. Това е пълен абсурд. Но няма да им се получи, като главната заслуга не е моя, държа да се самоиронизирам.

Вие сте от първите, които започнаха борбата за демонтирането на МОЧА, ако не и първият?

Вижте сега, Велислава Дърева наричаше онези, които протестират пред паметника, пред монумента за неговото демонтиране, ги наричаше “инджевчета". Но не си приписвам главна или първа заслуга, въпреки моята много активна дейност в това отношение. Основната заслуга е на украинците, които оказаха неочаквана и невероятна съпротива на втората армия в  света, която нахлу там на 24 февруари миналата година. В резултат на което се промениха много баланси. Баланси в света, баланси в нагласите, включително и в България. Тъй че ако не беше се случило това, сега най-вероятно тук нямаше да се появи политическа воля. Защото, хайде да не се лъжем....

12 години този паметник не се демонтира.

Не 12, повече ... 12 години, аз го нарекох преди 12 години МОЧА.  А иначе той си съществува от 1954 г. От 1993 г. има решение, това също трябва да се припомни, легитимно решение на  Столична община, на нейното мнозинство за демонтаж на този монумент. Но тогава аз лично с очите си видях руския посланик Авдеев, по своето там GSM-че, тогава бяха редки тези телефони, да нарежда. Сега, аз точните му думи не мога да предам, но очевидно той нареждаше на някого и спряха крановете, които бяха тръгнали. Това говорим за април месец 1993 г., за изпълнение на решението на Столична община за неговото демонтиране. Бяха спрени с аргумента, че видите ли, групата на БСП в парламента, искала да се запознае с документацията. Същият номер го играят сега. Само че тогава те имаха малко друга конфигурация и бяха повечко, сега не им се получава. Така че дойде време да се обърнат нещата в полза на справедливостта в България и по този показател.

А защо не бе демонтиран през годините? Какво е вашето обяснение?

Защото се шикалкавеше и защото имаше откровен страх от реакцията на Москва.

Не зная дали е вярно, някъде четох, че Иван Костов бил се аргументирал как не го е демонтирал по време на неговото управление, защото се страхувал, че ще го убият.

Сега, аз съм питал Иван Костов, и той ми позволи да го цитирам, затова съм го цитирал и в книгата си, какво му се случва, след като слиза от власт. Това е 2001 г. и той казва: “Ами активираха цялата руска агентура срещу мен и семейството ми". И това е факт. Ние помним какво преследвано беше неговото семейство и него, с какви ли не обвинения. За другото не мога да твърдя, ако той го е казал, на мен този цитат не ми е известен, но за сметка на това ми е известен цитатът на Бойко Борисов, който в качеството си на кмет през 2007 г. получава, сега дали не бъркам, може и да е 2008 г., получава орден “Ломоносов" от руския посланик Потапов в София. Влезте в сайта на “Дарик",  погледнете и вижте доволната му физиономия. И казва тогава пред Потапов, аз не си спомням Потапов да го е провокирал да го каже, че докато  зависи от него, докато той е на власт, няма да позволи нещо да се случи на паметника на Съветската армия. И той, трябва да признаем, удържа това свое обещание. Докато беше на власт, не позволи. Сега, когато вече не е на власт и когато се промени геополитическата обстановка и на него му стана важно да бъде водеща евроатлантическа фигура, дори да се състезава на това поприще, се оказа, че е възможно. Защото връщам се пак към онова, което казах, всичко беше и е въпрос на политическа воля. Нямаше такава политическа воля през годините за конфронтация с Русия. А Русия директно командваше този парад. Аз си спомням посланик Исаков, Юрий Исаков каза на една своя среща, защото те правеха редовни срещи тогава се наричаха русофили, в днешно време аз ги наричам рашисти, защото такава е ескалацията на тяхната същност, във връзка с рашизма, който проявяват в  Украйна.  Между другото, терминът рашизъм в Украйна  беше утвърден от тяхното Народно събрание, от тяхната Рада като легитимен термин за собствена употреба и аз се съобразявам и с това. Та тогава Исаков беше казал нещо, на което аз съм реагирал, защото се почувствах някак си част от онези, които той визира: “Че имало тук едни маргинали, които искат да премахнат този паметник, но на тях не трябва да им се обръща внимание". Точно това и правеха, не ни обръщаха внимание.

Ами вие сте бил заплашван, как не са ви обръщали внимание?

Аз съм бил заплашван многократно, при това с убийство. При това  някои от заплашващите ме са открити, установени от полицията, това го знам по частен път. Но когато се стигне до прокуратурата, тя стандартно отсъжда, че заплашващите ме са употребили своето право на свободно слово. Искам сега да кажа, че единият от тях заплаши да изнасили петте ми деца, да ги обезглави пред мен и след това да ме заколи и мен. Оказа се, че тези хора си упражняват свободата на словото, по този начин срещу мен. През годините за нападки по улиците и т.н. да не говорим. Наскоро пак един ме заплаши, че искал да ме заколи. Откъде да знам аз, дали той не носи нож. Какво да му кажа? Как да реагирам, да се бия с него на улицата? Или да се опитвам да го обезоръжавам, аз да не съм Жан-Клод Ван Дам или любимецът на Путин Стивън Сегал, дето троши кости, включително на български каскадьори. Ще ви кажа, че и такъв случай е имало тук и този случай го покриха, защото той е абсолютно брутален тип, който е счупил ръка или крак на български каскадьор. Това го знам от български кинаджии, които си мълчат по този въпрос. Та това е любимецът на Путин Стивън Сегал. Та не владея подобен тип умения, а и да владеех, не е това начинът да се решават въпросите, нали така.

Така е да.

Но нямам представа, дали този няма нож в себе си, като ми предлага да ме заколи, това беше по-отдавна, случи се при метростанцията при “Хемус". Аз преди буквално седмица, пък един друг подобен екземпляр искаше да ме скопява. И щял да го направи безплатно, по сред бял ден на спирката на трамваите пред техникума “Христо Ботев". Хората отстрани гледат, слушат,такива едни безучастни. Аз не очаквам защита от хората, но казвам ви,  какви неща се случват, колко са полудели. А вчера срещнах един преподавател от Нов български университет, който ми каза, че в тяхното кафене някакъв рашист ударил с юмрук друг, защото го мразел от Фейсбук и знаел от там, че той е “за" демонтирането на МОЧА. Представяте ли си, за какъв начин на мислене става дума? Иначе, нас ни обвиняват, че ние сме били агресивните, а всъщност, те са полудели, защото им беше отнет последният рубеж, зад който те стояха и се надаваха, че тук и Москва ще скочи да ги защити. И ще станат страшни неща, както вече казах, мен лично са ме заплашвали, че ще се стреляме, ще се стреляме за този монумент. Идвали са провокатори, които в очите ми, по време на наше демонстрация, един от тях ми изтръгна даже лозунга и стъпка го на земята и го счупи, защото той беше от такъв тип, плексиглас ли се казва, как. Полицията добродушно го изведе, без никакви белезници, каквито имаше да слага на наши съмишленици, ако ги залови, че нещо пишат по великия монумент. Добродушно го изведе, аз после специално минах да погледна, седяха си до патрулката с него и си говореха най-приятелски. Всъщност, те го изведоха, за да не би някой да го набие от нашите привърженици, защото все пак той беше сам. През годините го виждам същият този младеж, облечен в съветска униформа, със съветско знаме, сниман пред монумента, така в челото на шествия. Даже не знам,  как се казва, но според мен, ако някой е искал да узнае, как се казва, можеше да узнае. Има няколко други такива силно изявени, но те не заслужават чак толкова голямо внимание, че сега да се концентрирам върху техните личности.

Друг скандал около монумента беше спряното от ръководството на БНР интервю на Петър Волгин с руския посланик Елеонора Митрофанова. Вие сам бяхте обект на цензура и в резултат уволнен от бТВ. Кой в казуса с интервюто на Митрофанова не си е свършил работата?

Първо, онези, които са знаели за това.

То е знаело цялото ръководство, можете да бъдете сигурен. Аз съм била директор в БНР и знам, какво значи покана за интервю към посланик. Това е минало през всички етажи.

Много се извинявам, но те най-напред са го позволили и после се чудят как да излязат от положението. Не можеш в една Англия, която се бомбардира от хитлеристката авиация, да поканиш в BBC говорител на хитлеристката дипломация, за да обясни той колко правилни са тези бомбардировки. Що за абсурд е това? Ние се намираме в състояние на хибридна война, която ние е наложена с една държава - Русия, тя ни определя като вражеска държава. Но въпреки това, те настояват, че имат право на равноправно участие в българския политически живот, включително като дават интервю не къде да е, ами в медията, която е най-всепроникваща до всяка точка, до всяко кътче на България.

Да, "Хоризонт“ има най-голямо покритие от страната - 87%.

Разбира се, що за наглост е това? Много се извинявам, но нищо подобно те не биха позволили, примерно на украински говорители да се появят в московския ефир, това е едно. И второ, откъде накъде ще си правят пропагандата? Вие можете ли да си представите, аз не знам тя какво е казала, разбира се, в това интервю, но ориентир е, какво говори нейното началство Захарова, говорителката на външно министерство.

Да, тя не може да бъде по-различна.

Ами Захарова заплаши директно България. Тя заплаши България с последици. Ще си носите, сега по памет цитирам, и няма как нещо различно да каже тук техния посланик. След като на онази в Москва не можем да попречим, поне тук може. В края на краищата България е суверенна държава и не може да си позволи да я  разиграват. Освен това, те какво очакват от една държава, която е участник в западните санкции срещу Русия? Значи България може да вдига ръчичка по всички форуми в НАТО и Европейския съюз, Съвета на Европа и т.н. за санкциите срещу Русия, но тук не може да наложи санкция на посланика, който трябва да може да си разиграва пропагандния кон.

Двойният стандарт - навън сме смели, а може би в някакво отношение, но тук...

Нещо такова, така, че аз протестирам срещу това да се говори в случая като цензура, защото не може да бъде приравнен случая Волгин, по принцип, който е открит глашатай. Такива като него не виреят, знаете ли, в Германия, в други държави уволняват подобен тип пропагандисти с открити аргументи, не с нещо така фалшиво, защото му е изтекъл, да кажем, трудовия договор, нещо от този род. Директно ги отпращат навън в момента, в който те открито защитават аргументите на рашистката инвазия в Украйна. Ние тук обаче се правим на интересни. Нали трябвало да имало баланс и другата гледна точка. Направо ми омръзна да обяснявам нещо, което е толкова очевидно. Не може да има равнопоставени гледни точки между убийци и жертви. Какво по-ясно има от това, че Русия нападна Украйна, да не би да е обратното, да не би да се води на руска територия, да не би да разрушават руски градове систематично? Цели градове им сринаха. Бомбардират им целенасочено гражданската инфраструктура, за да поставят на колене населението с надежда то така да се отчая, че по някакъв начин да се стигне до преврат, да се махне този омразен там техен Зеленски. Целенасочена нацистка политика на тормоз над населението в Украйна, милион от което вече са прогонени от родината си. И те искат тук нашенци, искат да има равнопоставеност между едните и другите. Няма как да има равнопоставеност.  Макар че и аз гледам, че това нещо продължава и отново се наложи. Имаше някаква първоначална реакция на българските медии, когато нахлуха в Украйна там с огромната си армия, която ужким само тренираше по границата, нали така, това беше предварителния анонс, докато лъжеха, че няма да нападнат. Руската дипломация говореше, използваше такива изрази: “Ние да не сме луди, че да нахлуваме в Украйна? Не по никакъв начин". И накрая нахлуха. И шокът беше толкова голям, че аз лично съм разговарял с продуценти в някои български големи медии, които казват: “Край, от тук нататък  стига вече с тази друга гледна точка. Това е непоносимо". Лека-полека всичко се върна на местата си. Отново другата гледна точка си марширува като стой та гледай. И Владимир Владимирович, както уважително го наричат тук рашистите, получава думата, чрез своите говорители в България най-редовно.

Кои са за вас политическите събития на отиващата си 2023 година?

Аз вече написах доста на сериозно, може да прозвучи като шега за някой. Аз не очаквам, разбира се, да бъда подкрепен масово, че думата на годината трябва да бъде МОЧА - монументът на окупационната Червена армия. Защото в тази дума, в това, че беше преодоляно това препятствие, ментално препятствие в България, се концентрира факта, че и България най-накрая затвори един цикъл в своето историческо развитие. Не е просто само декларатвното и по документи присъединяване към Запада, но и откъсване от Съветския посткомунизъм тук в България, това е забележително събитие.

Преодоляване на страха?

12.12 ще се запомни както онзи 09.11 в Съединените щати. Различни са по същество събитията, но беше шок за американците. За нас тук за някои е голям шок, но за едни е положителен, за други е отрицателен. Това противопоставяне няма така лесно да се избегне в България. Единствената надежда, която вече пробива път, е украинците да удържат фронта срещу Руската инвазия и в крайна сметка това още повече да намали влиянието на Кремъл у нас. То вече е спаднало по статистически параметри, но ние виждаме, че неговите представители в политиката продължават да се държат агресивно. Все едно, че той е целият в бяло.

Между другото на 12.12 е убит Търпана с част от сподвижниците си. Това не зная дали е ирония на историята, но жертвите явно искат възмездие?

Аз съм говорил с някои оцелели. Между другото, “Шенген", който падна буквално ден след това или по същото време, също не е за пренебрегване да се помисли, дали пък случайно това не е свързано. Той “Шенген" не е паднал, извинявам се, холандската забрана, нидерландската бариера беше вдигната по същото време. Аз лично смятам, че има някаква връзка.

Много ви благодаря за това, че приехте да бъдете наш гост и за времето, което ни отделихте.

Гост в студиото бе писателят и публицист Иво Инджев.