Иво Христов, евродепутат, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус" "Това е България".  

Докато в Европейския парламент водещи учени, артисти и политици дискутираха потенциала и рисковете във Форума "Обществени перспективи пред изкуствения интелект“, в България водещи политици, анализатори и артисти в медиите се хванаха за гушите по гласуването с хартиена бюлетина и мястото на работили за статуквото в обществения живот. На пръв поглед думичките от двете части на изречението изглеждат почти сходни, но принципната разлика в съдържанието им е като от вица за компютрите и компотите. И в двете части на Европа се обсъждат проблеми от морално-етично естество, но в Брюксел те са обърнати към  бъдещето, а у нас изглеждат провинциално замръзнали в миналото. В търсене изхода от заплахите, породени от едното и от другото се обърнах за анализ към евродепутата и единствен български участник в конференцията Иво Христов, който бе и началник на кабинета на президента Румен Радев в първия му мандат. Г-н Христов, плаши ли напредъкът на изкуствения интелект в Европа и стряска ли недостигът на човешки интелект в България? Защо имаме усещането, че четем единият процес наопаки на другия?

Боя се, че тревожна е общата еволюция на човешкия род към все по-голяма зависимост към техниката и все по-безкритична вяра от информацията от мрежите и интернет. На въпроса какъв е най-кошмарният сценарий на бъдещето, един нобелов лауреат беше отговорил преди време, че това е свят, в който единствен критерий за истината ще бъде онова, което ни поднася "Гугъл“. И тече разслоение във всички общества на хора, които са технически грамотни и се справят с все по- дигитализираната ни среда, и такива, които поради възраст или по различно образование са маргинализирани. Държа да уточня, че дигитално грамотен не означава по-умен, а маргинализиран не е синоним на невеж. Често хората с хуманитарно мислене или със съзерцателна природа имат резерви към този дигитализиран свят. Та, това е новото деление, което забелязвам. То е във всички общества и хоризонтално.

А какви са свръхочакванията и страховете пред изкуствения интелект?

Свръхочакванията са, че изкуственият интелект ще прави онова, което човешкият не успява, тоест, че ще надрастне възможностите на природния интелект. Но тъкмо в това са и рисковете. Чух неотдавна един съветник на Илон Мъск да пророкува, че изкуственият интелект ще бъде най-висшето и последно творение на човешката цивилизация, защото ще умее да прави всичко по-добре от нас, и постепенно творението ще измести твореца - отначало в отделни дейности, а в дългосрочен план и като биологичен вид. Затова следва да обмисляме етически всяка иновация, което нямаме практиката да правим. За това стана дума и на дебата в Брюксел.

В какво се състои невъзможността на политическите ни парламентарни елити у нас да формират свръхочакваното правителство в рамките на 48-ото Събрание?

Аз вече заявих мнението си, че конституционната реформа ми се струва неизбежна, и тя трябва да е в духа на президентската република. Сегашната Конституция очевидно е изчерпана. Тя прояви много отрицателни черти на обществото ни: партизанщина или склонност към корупция, неуважението към закона, които родиха и днешната политическа безизходица. Тя не може да бъде решена с механизмите на сегашната Конституция. Разбира се, тези механизми могат да акушират още няколко краткотрайни разочароващи правителства, както са правили и в миналото, но не и да дадат стратегическа перспектива за изход от тази ситуация.

Г-н Христов, в изказването пред Конференцията за изкуствения интелект казвате, че университетите и научната журналистика трябва да изведат дебата от нивото на суеверията, фантастиката и големите очаквания, да го конкретизират, да избистрят понятията и основните дилеми. Във все по-изпразващата се от съдържание българска политическа действителност все още има ли място за дебат, след като 50 дни вече медии, партии, гадателки се въртят в омагьосания кръг: кой с кого и срещу кого ще направи правителство? Съпоставям двата процеса.

Ами връзката между политическата класа и българите очевидно е скъсана. Личи от малкия процент гласуващи. Дебат няма, защото хората не вярват на търговците на политическата сергия. Думите им са като пари без покритие – малцина им вярват, малцина гласуват. Затова и никой не купува стоката им, затова и няма дебат. Образно казано никой не се пазари с тях, защото няма вяра в търговците на обещанията. И медиите също не стимулират дебата в духа на това, което казахте. Едни и същи гости в българските медии коментират и КОВИД, и политическата криза, и авиацията, и природните бедствия, и какво ли не.

Според вас е илюзия да мислим, че зловредните приложения на изкуствения интелект в някои системи за тотален контрол ще подминат Европа. Тук какви зловредни илюзии тровят обществения живот на България?

Те са много. Стана дума и по-рано, че ние сме в плен на много суеверия и заблуди. Трудно е да се инвентаризират, но най-очевидната е, че ако не гласуваш, наказваш политиците. Всъщност, тъкмо отдръпването от урните позволи на политическия произвол и шарлатанията да надвикат и да задушат здравия разум. Друга заблуда е, че президентската република означава безконтролна власт и личен режим, и затова трябва да съхраним парламентарната. А мигар не помним, че парламентарната република роди личния режим на Борисов? Повечето заблуди са лабораторно насаждани от заинтересовани кръгове и покълват с помощта на сервилни медии. Има много такива, трудно ми е да ги систематизирам.

Забелязва ли се в Европа фрагментация в отношението й към изкуствения интелект? И възможно ли е преодоляването на фрагментираното партийно отношение спрямо управлението на държавата в България?

В Европа темата за изкуствения интелект сега набира скорост, но още е относително нова и не поляризира. А що се отнася до партизираното отношение към държавното управление в България, то също е рожба на парламентарната република, в която дори малки партии могат да държат в шах всички останали и да задават дневния ред. Това е феноменът на "златния пръст“. Помним и как се разпадна последното редовно правителство след отцепване на малка група хора от него. Това е.

Ако технологиите вече навлизат и моделират нашата психика и обществата ни, то какво моделира политическите процеси в България или те са оставени на самотек?

В първите години на Прехода, ако някой още ги помни, ние с вас сме на възраст да ги помним, но в първите години процесите бяха моделирани от руслото, зададено от кръглата маса. Задкулисието очевидно винаги беше важен актьор в тези 30 години, също както и външните фактори. В момента ми се струва, че процесите се движат по инерция, защото противоборството на външните фактори и на задкулисието да овладеят управлението създадоха безтегловна ситуация, а междувременно социалното напрежение расте, хората обедняват, цените растат, задават се енергийните сметки, и всичко това вещае трусове.

Каква е полезността от подобни дискусии на ниво европейски институции – дискусия, в която и вие сте участвали, и взимането на решения? А от другата страна – у нас, защо изглеждат безполезни консултациите при президента за съставяне на кабинет?

За да има дискусия, трябва да има първо култура на дискусията, тоест, да има взаимно уважение и изслушване, общ стремеж, споделен стремеж към истината и отчитане на всички аргументи. А това не винаги е факт в България. А що се отнася до консултациите при президента, те са част от процедурата, макар не виждам пряка полза от тях – тъй или иначе управленско мнозинство се постига с преговори между партии, а не от президента. Той просто добросъвестно изпълнява конституционната си роля. Но смешното е, че при толкова много партии в парламента самата процедура се проточва дълго във времето. Тя се повтаря и с времето дотяга на зрителите, това е нормално. Това също е част от разпада на парламентарната република.

Ако виждате обединяване на обществената енергия за преодоляване на страховете и рисковете пред изкуствения интелект, то как вашата теза за президентска република ще ни изведе от безпътицата, в която сме изпаднали? Няма я енергията.

Съгласен съм. Мисля, че всички медии и практически всички партии работят срещу тази идея, и на този етап тя не може да се получи. И както винаги ще се случи по най-трудния начин с много пропиляно време и енергия, с много безплодни избори. Защото днешният естаблишмънт, политици, корупционен бизнес, партизирана администрация се храни от сегашната система. А хората са уморени и обезверени, както виждате, тези, на които се зловиди президентска република, не предлагат никаква алтернатива, а се вкопчват в сегашната система, която очевидно не работи, и обществената апатия е съюзник на тяхното поведение, за съжаление.

Обръщам внимание върху вашето изказване от вчера в пленарната зала на Европейския парламент в Страсбург. Доброволната ни слепота по отношение на Киев буди тревога, казвате вие. В същия ден на консултации за съставяне на правителството именно предоставянето на оръжие за Украйна минира добрия тон, за да се стигне до размяна на репликите: "Кохорта путинофили под прикритие" към "Демократична България“ и "Този тип разкрачени позиции не са в интерес на България“ – към президента.  Толкова ли е трудно да се намери разумният баланс?

За да се намери разумен баланс, трябва да има общо разбиране, национален интерес. Много партии в България нямат такова разбиране, а някои открито привилегироват чужди интереси пред българските. Има партии, които няма да се примирят докато не вкарат България във войната, това е призванието им. Ние вече сме силно ангажирани в този конфликт – икономически, политически, а все повече и военно. И не съм сигурен, че при следващ ракетен инцидент, като този в Полша, нещата ще приключат без последствия. Рискът да бъдем въвлечени във война нараства, особено със своеобразното НАТО на две скорости, което наблюдаваме. Защото едно е да бъдеш някъде по атлантическото крайбрежие и да наблюдаваш войната от тази по-безопасна дистанция, друго е да бъдеш на първа линия. България географски е на първа линия. И има сили, които търсят да консолидират тази първа линия като защитен вал на втората линия.

За да завършим разговора да ви попитам: наемате ли се с прогноза как ще продължат обществените дебати в Европейския съюз, и как в България?

Мисля, че в наши дни прогнозите са обречено занимание. Преди 2 години никой не можеше да предвиди, че България ще има 5 поредни предсрочни избори, а в Европа ще се води война с авиация и с тактически ракети. Тъй че ще се въздържа от прогнози.

Цоня Събчева