Ивета Чернева, анализатор по международни въпроси, работила в Американския конгрес, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус“ "Това е България“.

Започна предизборната кампания за междинните избори в САЩ. Вотът след два месеца, на 8 ноември, е ключов. Очаква се изборите да бъдат тест и за първата половина от управлението на президента Джо Байдън. Представителството в Конгреса на САЩ се състои от 220 демократи и 210 републиканци. В Сената тази бройка е 50 републиканци, 48 демократи, двама независими. Очертава се оспорвана битка, защото на междинните избори в много щати се ще избира и губернатор. Какво ще се случи в Америка, ако републиканците спечелят убедително двете камари? Наш гост е Ивета Чернева – анализатор по международни въпроси, работила и в Американския конгрес. Какво ще се случи след 8 ноември?

Прогнозата ми е, че републиканците ще образуват червена лавина и ще си върнат контрола обратно и на Долната камара на Конгреса, и на Сената, което е Горната камара на Конгреса. Казвам лавина, защото има едно неписано правило в политологията и в американските избори – че Конгресът и Сенатът се печели на междинните от опозиционната партия. В случая Джо Байдън и демократите имат и президентството и правило, "закон“ е, че всъщност републиканците ще заемат другата част от Сената и Конгреса. С какво мнозинство – все още не е ясно. Ще видим. Но според мен ще има червена вълна, определено.

А какво ще се случи, когато републиканците категорично спечелят двете камари?

По принцип разликите между републиканците и демократите, специално когато става въпрос за нашия регион и България, са това, че Източна Европа по принцип е регион на републиканците. Има един фокус, който се случва винаги, когато републиканци или демократи взимат контрол върху комитетите. Разликата между демократите и републиканците също така е разлика между санкции и доста твърди мерки за републиканците и повече превес на дипломация и разговори, което се случва, когато демократите по принцип са на власт. Вече сме видели как това всъщност изиграва своята роля, още когато стана въпрос за Северна Македония и за ветото ни за Северна Македония. Републиканска конгресменка, която се казва Клаудия Тени, заплаши, че може да има санкции срещу България, ако спираме по-бързото присъединяване на Северна Македония. А от другата страна демократът всъщност, който беше председател на същата подкомисия за Европа, част от цялата Комисия за външни отношения на Конгреса, всъщност видяхме как председателят, който е демократ – Бил Кийтинг, всъщност смекчи тона и прати писмо за компромис и за разговори до Българското посолство. Т.е. ние това вече сме го видели как изиграва роля. Мога да кажа на нашите слушатели, че се очаква повече натиск, когато републиканците дойдат на власт, повече натиск точно по темата за Северна Македония, защото там републиканците се притесняват, че вакуумът може да покани Китай, ако Европейският съюз не действа по-бързо с Македония.

А дали при по-убедително представяне на републиканците президентът Байдън ще може в останалата част от мандата си да прокарва своите политики?

Ами, Байдън вече прокара много от нещата, за които дойде.  Той успя да наложи своята доктрина "Как отново да построим Америка по по-добър начин“. Той вече имаше доста неща, които прокара, така че мисля, че демократите очакват, че ще загубят мнозинството. Така ми се струва.

А какво показва оспорваната битка между демократи и републиканци? Вие сте живели в Америка – какъв е климатът, какво е отношението, какви са вътрешните линии на интриги, на напрежение?

Да, аз съм работила в Американския конгрес точно през 2006 г., когато демократите след много десетилетия успяха да си върнат Конгреса, т.е. аз бях там в едно историческо събитие. В момента моят поглед е, че демократите са изгубили представа за по-важните неща, неща, които ангажират и които пречат на основния живот на хората, и са в някакви съвсем, съвсем други идеологии, където не са прогресивни идеологиите, просто става въпрос за джендър дебата, за абортите. Смятам, че републиканците имат много повече идея и представа, какво вълнува обикновения американец, да кажем като високите цени на горивата, инфлация, престъпност. И демократите са позагубили, мисля, усещането, кои са истинските теми за американците. И според мен също в този контекст г-н Доналд Тръмп според мен ще се върне отново като президент след две години.

Президентът Байдън обаче планира да обяви намерението си да се кандидатира за втори мандат след междинните избори през ноември. Ако обаче демократите загубят двете камари, той ще го направи ли?

Според мен има също един друг неписан закон в политологията, според който президент или конгресмен, или сенатор, който смята да се оттегли и да не прави кампания отново да бъде избран, всъщност те не го споменават, след като има толкова много време до края на изборите. Според мен президентът Байдън казва така, просто защото така се казва. Аз мисля, че определено ще дойде някой друг. Всъщност тази идея съм я развила в книгата ми – смятам, че Камала Харис може да бъде една друга алтернатива, или по-скоро губернаторът на Флорида Рон Де Сантис, който е също силен играч и който също сега ще бъде тестван в изборите на 8 ноември.

Т.е. демократите ще трябва да избират за следващ кандидат между Камала Харис и Рон Де Сантис?

Да, точно така. Това е едно неписано правило. И всъщност според мен това ще стане и с Байдън, той няма да се кандидатира отново.

Работили сте в екипа на бившия американски президент Барак Обама. Защо сте нарекли книгата си "Америка в упадък“?

"Америка в упадък“, защото според мен администрацията на Байдън е загубила усещането,  какво вълнува обикновените хора. Има много престъпност, има много нелегални имигранти, има много бедност, хора, които са бездомни, високи цени на газ и се усеща, че Америка вече не е това, което е била. Според мен американците виждат повече идея в Доналд Тръмп, защото демократите може би са се отклонили и са се люшнали в някакви културни дискусии, някакви дискусии за сексуална ориентация. Просто са загубили наистина и усещането, какво вълнува нормалния човек. Републиканците по принцип дават акцент върху икономиката, т.е. според мен така, по този начин те просто ще бъдат по-интересни за американците. През следващите десет години по-скоро ще виждаме червено, отколкото синьо в Америка.

Възможно ли е Тръмп да вземе два поредни мандата?

Според мен Тръмп още няма да обяви, че ще се кандидатира, отново чака да минат междинните избори, но мисля, че след междинните избори той ще се появи отново. Нека не забравяме, че също така неговата къща в Mar-a-Lago беше обект на ФБР акция заради документи, които Тръмп е взел с него, след като напусна Белия дом. Така че според мен интригата продължава и сериалът "Тръмп“ върви серия след серия. И Тръмп сега, точно след като минат изборите, ще удари яко напред скоростта и ще има още повече какво да се коментира тогава.

А виждате ли паралели между завършилите избори в Италия с победата на крайната десница и "Италиански братя“ на Джорджа Мелони и нагласите за предстоящите междинни избори в САЩ?

Да, аз смятам, че всъщност г-жа Мелони – бъдещият италиански премиер, е версия на Доналд Тръмп. Тя е европейската версия на Доналд Тръмп. И двамата са антисистемни играчи, и двамата могат да мобилизират хора, които не са политически активни, но всъщност имат мнения по много въпроси – срещу миграцията, за идентичност и семейство, срещу джендър идеологиите, много други такива точки, които намирам общо и между г-жа Мелони и Доналд Тръмп.

А виждате ли в България, тъй като водим този разговор – ние сме в кампания, български вариант на Мелони и Тръмп, българска версия?

Това е много интересно, да. Аз всъщност не смятам, че у нас, в България има такъв вариант, вариант на… те го наричат "крайна десница“, но не смятам, че това всъщност е възможно у нас. Мисля, че други ще бъдат основните играчи, не смятам, че дясното, крайнодясното ще има чак такъв успех у нас.

А като погледнем сега към предстоящия вот на 2 октомври и след него, намирате ли паралели между това, което се случва и ще се случи у нас, с това, което ще се случи в САЩ и към което вървят нагласите в САЩ?

Тук е разликата със системата на Америка. Тя е биполярна, с две основни партии, а при нас традиционно е европейската система с много партии и трудни коалиции. В такъв случай не намирам много общо между изборите в САЩ и тук, освен това, че наистина изборите там ще повлияят върху нашата външна политика, да кажем с разходи за отбрана – за това ще има натиск от републиканците към нас, и естествено, Македония. Но иначе като същина, като теми, като играчи не намирам някакви паралели между американските и тукашните избори.

На няколко пъти в този разговор вие обърнахте внимание за натиска за Северна Македония. Ние не сме ли затворили вече тая страница? Гласува българският парламент, гласува парламентът в Скопие, прието бе предложението на Макрон, което всъщност е на Европейския съюз. Не ги ли приключихме вече тия драми?

Според мен не, защото има много стъпки още, които са нужни, докато Северна Македония се присъедини към Европейския съюз. И натискът ще бъде това да стане по-бързо, по-бързо. За това всъщност ще натискат републиканците по техния си такъв, твърд начин. Аз така ги виждам нещата.

Има ли защо да се притесняваме от ставащото в Европа и от това, което ще стане в САЩ?

Няма за какво да се притесняваме ние. Това са някакви такива по-скоро моментни въпроси, които наистина от време на време американски политици се наемат да натиснат повече болни точки, но смятам, че като цяло ние сме партньори с Америка и въпреки че някои дискусии се водят по този начин, ние няма от какво да се притесняваме.

Искам да ви задам няколко въпроса върху вашата книга "Америка в упадък“. Защо решихте да я напишете?

Американските избори винаги са нещо като "Супер бол“. Даже видяхме, че Риана ще пее на "Супер бол“. Няма значение къде си, в коя държава, американските избори са винаги повод за голямо събитие. А специално междинните избори, те са малко по-особени. Затова реших да се фокусирам върху това. И може би следващата ми работа ще бъде точно за преди изборите след две години за президент. Още не съм решила.

Вие следите събитията в Америка. Какво ви мотивира да го правите?

Америка все още е най-голямата държава, най-голямата сила. В момента ми е много интересна също политиката между Китай и Америка. Има много интересни точки, като да кажем острови в Пасифика или Тайван. Затова Америка винаги ми е била интересна. Аз съм работила в политиката там, познавам Вашингтон, познавам Конгреса и винаги, в смисъл, то ми е като професионален интерес, но също личен интерес, винаги следя американската политика.

Смяната на демократи с републиканци ще се отрази ли на напрежението САЩ-Китай?

Китай е една от тези теми, които всъщност се споделят по двупартиен начин, и от републиканци, и от демократи. Друга такава тема е руския газ. Там няма разминаване, там позициите са доста уеднаквени и са приоритети. Така че Китай е точно от тези точки, където всъщност има консенсус.

Ето, изпреварихте въпроса ми, щях да ви попитам ще има ли промяна в отношенията САЩ-Русия. Мнозина смятат, че Тръмп е по-благосклонен към Владимир Путин, дори негов приятел.

Да, така е, но в момента смятам, че няма разлика между републиканци и демократи специално по темата "Украйна“ – там имаме припокриване. И Китай – това са двете основни теми, там няма много да видите разлика. При нас, в България, по-скоро може да забележите разлика между републиканци и демократи в подхода.

Любопитно ми е кои определяте за републиканци в България и кои за демократи?

А така, това е чудесно. Вече казах, че всъщност американската система е биполярна, с две партии, две основни партии, а тук политическият живот е толкова пъстър, с толкова много партии, които идват и си отиват, или се преформират. Дали мога да направя някакъв паралел – не, не бих се ангажирала с паралел. Мисля, че са много, много различни играчите.

Но – кои виждате като демократи, като убеждения, като изява, и кои – като републиканци? Много е любопитно, от човек, който следи друг политически свят спрямо нашия.

Да, да видим. Може би десните, крайнодесните са по-скоро като републиканци във външната политика. Може би това е единственият паралел, който мога да видя, иначе не мога да направя друг паралел и да се ангажирам.

Цоня Събчева