Иван Сотиров, бивш народен представител, сега – председател на Гражданско сдружение "Достойнство, отговорност, морал“, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус“ "Това е България“

Пред президентството граждани протестират срещу държавния глава Румен Радев заради проруската му позиция в Брюксел. Там той поиска нашето правителство да не допуска нова военна помощ от България за Украйна и заяви, че страната ни ще наложи вето, ако има енергийни санкции срещу Русия, особено в ядрената енергетика. Защо думите на президента предизвикват тревога? Питаме един от участниците в протеста – Иван Сотиров, бивш народен представител, сега – председател на Гражданско сдружение "Достойнство, отговорност, морал“. Как обяснявате поведението на президента Радев? То израз на последователна политика ли е или на политическа неопитност на международни форуми?

Ролята на Радев от самото начало, още от първия му мандат, дори бих казал още в предизборната кампания за първия мандат той недвусмислено повтаряше всички опорни точки на Кремъл и това е неговото системно поведение, за което от нашето сдружение многократно сме излизали с остри позиции. Но за съжаление, те останаха без последици. Нещо повече. Партии, които са афиширани като проевропейски, проатлантически, подкрепиха президента Радев за втори мандат, въпреки всички негови последователни действия в посока защита интересите на Кремъл. Ние помним, че той при посещението си още през първия мандат в Европа основната му тема беше за сваляне на санкциите срещу Русия, още когато беше окупиран Крим от Русия. Всички негови изявления – вместо той да отстоява българския национален интерес, той непрекъснато лобираше за Русия. И тази негова роля граничи с емоционално предателство, защото това, което днес извършва Русия, то е пряка заплаха и за българския национален интерес. Още повече, че ние като държава, не само поради нашата историческа памет, която би трябвало да имаме, това, което са донесли руските агресии на Балканите, но и фактът, че една много по-голяма държава така безпардонно и брутално е нападната от Русия, би трябвало да предизвика солидарност на всички по-малки държави, особено тези, които са от този регион, защото това, което се случва в Украйна, утре може да се случи с всеки, ако не бъде реагирано по най-категоричния начин. Така че за нас интересът да се реагира категорично срещу това, което извършва Кремъл, е много по-голям, отколкото на западните сили, на САЩ, на Великобритания, на Франция и т.н., защото ние сме непосредствено най-заплашени от рецидиви в тази посока. Изобщо, прецедентът, който се създава, е изключително опасен, и то точно за държави като нас.

Това не го ли съзнава президентът Радев? Той не вижда ли, че думите му вървят в дисонанс с тези на неговите колеги на Европейския съвет?

Той е продукт на прокремълските лобита и олигарси в България. Той разчита на такава електорална подкрепа и него това го интересува. Него не го интересува българския национален интерес. Той стъпва на тази платформа, която го е създала, и ние виждаме, че и в неговия екип, и в инициативния комитет, който го издигна за втори мандат, гъмжеше от руски резиденти, от прононсирани агенти на "Държавна сигурност“. Така че това си е неговото последователно поведение. И тук огромната отговорност е и на  политическите партии, защото виждаме, че в парламента се демонстрира един евроатлантически консенсус при гласувания, особено в последните месеци, който е категорично мнозинство, и същевременно тези партии не съумяват да преодолеят парламентарната криза, да формират правителство, да превъзмогнат техните партийни сблъсъци и с това съдействат за установяването в България на едноличен президентски режим. Защото това, което се говори, гледам, от изявени социолози, политолози, анализатори, да се говори, че в България се налага някаква президентска, квазипрезидентска република, е абсурдно. Това дори няма нищо общо с президентската република, независимо че ние по Конституция сме парламентарна република. Това е едноличен режим, който действа – виждаме едно безпардонно поведение. При отсъствието на парламент президентът може да прави, каквото си иска. Защото все пак по тези въпроси, по които той говори, има категорично и недвусмислено решение на българския парламент с едно стабилно мнозинство и той трябва да се съобразява с факта, че ние сме парламентарна република, независимо от извънредната ситуация, при която той работи. Защото има една слабост в Конституцията – ние това сме го коментирали многократно. Аз от една година поставям въпроса, че първата работа на един парламент – това трябваше да го направи и сегашният парламент, но там има други приоритети – е да бъде защитена парламентарната демокрация и парламентарния характер на републиката и да бъде премахнато това недоразумение от Конституцията – служебното  правителство. Защото когато Великото народно събрание създаде тази Конституция, може да е имало най-добри намерения – да не се повторят рецидивите от комунизма, да се създаде някакъв буфер, какъвто е служебното правителство, но ние виждаме, че днес при тази ситуация, която се създава, има хипотезата, при която президентът може да управлява години наред без парламент, еднолично да назначава министри. При една напълно компрометирана съдебна власт той фактически контролира еднолично и трите власти в България. И това е изключително опасно.

Защо думите на президента предизвикват такава тревога?

Ами защото са тревожни тия неща, които той говори. Разбира се, ние във времето виждаме, че тези предизборни и изобщо популистки изказвания, за да търси някаква подкрепа вътре в страната, за късмет, не могат да произведат някакво по-сериозно действие в международен план, защото той нито е фактор, нито има решимостта да отстоява тези неща, които тук говори, за да се харесва. Ние имахме и друг път случаи, когато той заявяваше, че ще наложи вето, че ще подпише с особено мнение, и когато отиваше на европейски и на натовски форуми, подписваше безусловно всичко, което се предлагаше от нашите партньори. Но така или иначе, това е обезпокоително, най-малкото защото това ни дискредитира, нас ни компрометира като държава член на Европейския съюз и НАТО. Ние продължаваме да се държим като руски троянски кон, както беше казал преди години Чижов – руският представител, че България е своеобразен троянски кон в НАТО. И Радев успешно ни тика в тази посока. Това е изключително унизително положение за България, а пък за него това е едно естествено състояние. Ние си спомняме сцената, при която той допусна да бъде унижаван и назидаван от Руския патриарх Гундяев в собствения му кабинет в президентството и той кимаше като мужик, безмълвно, и след това измислиха някакъв запис, където той бил отговорил, запис, който един месец не можеха да го издирят. След като това стана в президентската институция в присъствие на български медии, би трябвало да се води протокол, изведнъж се оказва, че това официално посещение не е портоколирано, за него няма никакви данни. Единствените данни бяха в руските медии, които ни направиха за посмешище, и в цял свят се тиражираше как българският държавен глава е назидаван по унизителен начин от Руския патриарх. И това е поведението на Радев. Но пак казвам, най-голямата отговорност и това, което ме възмущава – днес гледам пак изявление на лидерите на "Продължаваме промяната“ и "Демократична България“, които недвусмислено допринесоха Радев да бъде преизбран, и сега те днес се държат по един начин, ни лук яли, ни лук мирисали. "Продължаваме промяната“ подкрепиха Радев, "Демократична България“ издигнаха проформа Лозан Панов, който сам се усети, че го ползват само за мюре за техните привърженици, които не биха преглътнали подкрепа на Радев още от първи тур, но фактически с всичките си действия те допринесоха за това по-голямата част от техните избиратели – всички социологически анализи показват, че по-голямата част от избирателите на "Демократична България“ са гласували за Радев.

Поведението сега на държавния глава в Брюксел на какво е предтеча, какво може да очакваме след него? Защото то не е случайно, не допускам, че там, в Брюксел, президентът Румен Радев просто се е изпуснал, говорил си е ей така.

Не, той не е факторът, който ще промени линията. И аз лично на това се надявам. Още повече че въпросът, особено със санкциите за ядрената енергетика, е въпрос доста комплициран и сигурно, дори да се вземе някакво решение, то ще съдържа съответните нюанси. Но това, което е най-неприятно, е, че за пореден път Радев ни дискредитира. Най-малкото, не трябваше той да се изсилва по този начин преди да е проведен сериозен разговор, да са обсъдени всички опции, защото действително едно твърдо налагане на такива санкции при сегашната конюнктура не може да стане така еднозначно и директно. Сигурно ще има някакви изключения, сигурно ще има някакви други обстоятелства, но просто начинът, по който Радев постави въпроса, е безобразие. Но тези неща се случиха и по отношение на газовите доставки. Той и неговото служебно правителство по един унизителен начин чакаха от "Газпром“ да им пусне газ – "Газпром“ не им пусна газ. Между другото, руснаците се държат по най-брутален и унизителен начин точно с такъв тип политически слугинаж, който им се самопредлага. Те се държат много по-уважително, защото това е техният манталитет, към държави, които воюват с тях. Те се държат много по-уважително дори към украинците и към поляците, защото всеки уважава силния противник. А и Русия разбира само от това, това е техният манталитет на кремълския диктатор и неговото обкръжение – те разбират само от бой и от сила. Затова и най-добрата дипломация с тях е да бъдат бити на бойното поле и да бъдат поставени там, където им е мястото. Те разбират само от аргументите на силата и в крайна сметка всички тези, които плачат за мир и за дипломация, трябва да знаят исторически, че най-добрата дипломация с хора като Путин, като Хитлер и т.н., е да бъдат бити. Те само от това разбират и само тогава може да седнат и да разговарят и да се търси с тях някакво споразумяване.

Какво става на протеста да ни кажете?

С това исках да започна, че понеже съм болен от няколко дни, не можах да участвам сега на протеста, за да мога да коментирам, точно какво е станало там. Но със сигурност е това, което ставаше и на предишни протести, защото аз почти не съм пропускал протест и срещу президента, защото за мен той е много вредна личност още от първия му мандат. Но това, което е симптоматично, е, че там има много от хората, които искрено тичаха, и то интелигентни хора, хора, които ги знам от години, които така бяха прегърнали мантрата, че той е натовски генерал, опорните точки на партийните си централи, и сега гледам – със същия ентусиазъм, с който го бранеха, днес го освиркват. Трябва да се еманципираме от този политически инфантилизъм, да престанем да следваме партийни централи и техните схеми, и да се опитаме да мислим с главите си, защото за тези неща плащаме всички много висока цена.

Цоня Събчева