Иван Сотиров, политик, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус“ "Това е България“.

Денят на независимостта е повод да преосмислим наложеното от самите нас през годините парцелиране на всекидневието и да се запитаме: какво ни пречи да бъдем единни? Наш гост е Иван Сотиров – бивш зам.-председател на СДС и народен представител от парламентарната група на СДС в 37-ото Народно събрание и от парламентарната група на ОДС в 40-ото Народно събрание, сега е председател на Гражданско сдружение "Достойнство, отговорност, морал“. Добър вечер и честит празник!  

Добър вечер и честит празник!

Нека да започнем с това, г-н Сотиров, имаме Ден на независимостта, но независими ли се чувстваме днес?

Това е проблемът, че независимостта е състояние и положение, за което трябва да се бори човек всекидневно, тя не е даденост. Тя е като свободата, като достойнството. Това са неща, които ние трябва да ги отстояваме. И това, което е важно да се отбележи, че България преди 114 години е била практически независима, а актът на нашата зависимост е бил формален, и затова нашите деди са успели да постигнат и този безспорен дипломатически успех. По един брилянтен начин са изиграли картите си нашите дипломати, нашите политици, за да може България да постигне и своята формална независимост, да бъдем признати международно и да положим България да бъде призната за независима държава. Докато днес ние имаме обратното състояние – ние имаме формално независимост като държава, признати сме като суверенна държава, но ни управлява елит, който фактически е зависим от чужди влияния, и най-вече това, което се вижда, за съжаление, от предизборната кампания, от Кремъл. Виждаме, че предизборната кампания се изроди като някакво своеобразно съревнование за купата на "Газпром“. Парламентарни, извънпарламентарни партии се надпреварват да развиват абсолютната лъжа как без  доставка от "Газпром“ няма да можем да изкараме зимата, как ще настъпи апокалипсис и т.н., неща, които очевидно не отговарят на действителността. Но според мен, и целенасочено се крие този план, той е публичен, но не се коментира дори от голяма част от експертите, които се изявяват в тази област. Става въпрос за план, който е качен на сайта на Министерство на енергетиката още през 2020 година, той е актуален и до днес, въпреки че тази година се заяви, че ще се прави актуализация, но тя неслучайно не се сваля на масата, за да може всякакви шарлатани да плашат хората. И от този план за действие при форсмажор е видно, че България може да посрещне зимата, дори при сегашната ситуацията, и без една молекула, както сега е модерно да се казва, руски газ. Ние имаме зимно потребление по-малко от 2 милиарда, при сегашните разчети при парното потребление се очаква, че нужните на България през този зимен период ще бъдат за 1.8 млрд. куб. м. От плана от 2020 година е видно, че топлофикациите, всички стратегически производства без да ограничават обема на производството си могат за 50% от потреблението да минат на алтернативни източници, което е към 900 млн. куб. м, и другите 900 млн. куб. м ние вече ги имаме, тъй  като 500 млн. куб. м ще дойдат от Азербайджан и около 400 млн. куб. м ще има в Чирен към края на запълването. Така че България може дори и без внос на танкери, без внос на терминал да посрещне зимата, а алтернативното гориво дори е по-евтино в пъти, на което могат да минат топлофикациите и стратегическите производства. То е предимно мазут. Вярно, екологично ще имаме проблеми, защото мазутът дава много голямо замърсяване. Но в крайна сметка България преди няколко десетилетия работеше само на мазут. И той сега, ако се погледнат борсовите цени, е двойно по-евтин от газа. Така че ще падне и цената на горивото. Това го давам само като пример да се види, как се води масирана кампания да се лъже българският гражданин, да се сугестира той как без Русия, без Кремъл ние не можем. И виждаме, че и президент, и правителството служебното, и голяма част от партиите продължават да чакат газ от Русия, след като виждаме, че Путин и неговият режим, които са ни обявили за вражеска държава, вече започват и с ядрени оръжия, а тази война е непосредствено да нашата граница, която се случва. Това е, меко казано, безотговорно поведение. Граничи с националното предателство поведението на хората, които днес управляват държавата. Виждаме, каква е реакцията и на Румъния, и на прибалтийските държави, които са  много по-малки от България, в непосредствена близост са до Руската федерация, но виждаме колко по-достойна и национално отговорна позиция имат техните лидери. Ние имаме най-снижаващата се по Живковски политическа номенклатура, която дори не може да бъде наречена елит. И това е срамно да го констатираме, но трябва да се казват истините, дори в ден, когато ние трябва да празнуваме и да отбелязваме датата, когато е обявена независимостта на България. И може би точно и в такъв ден е наш дълг да се споменават тези неща, защото както споменах и в началото, битката за независимост, и независимостта не е даденост, това е нещо, за което трябва да се борим всекидневно.

Г-н Сотиров, как деградира понятието за независимост през различни исторически периоди до днес, за да стигне от жажда на целия народ до формално съществуване, формален признак, за който някак вече имаме усещането, че дори без гордост го празнуваме в единствения ден, определен за целта?

Ами България е обект от векове на тази, както сега е модерно да се нарича "хибридна кампания“, на това промиване на мозъците от московската резидентура, която още от времето на Руската империя, след това много по-брутално по време на Съветския съюз непрекъснато е работила да се вербуват лица от българския политически, културен, изобщо от обществения елит, които непрекъснато да вменяват чувство на вечна благодарност, преклонение пред руските освободители. И това, разбира се, се засили и стана брутално след окупирането на България от съветската армия. Ние виждаме, че всички теми на комунистическия режим, който ни беше наложен от съветската армия, още се почитат в България. 30 години след падането на комунистическия режим и след обявяването на комунистическата пария за престъпна ние виждаме, че продължават булеварди и паркове в столицата да носят имената на официално обявени за съветски агенти. Виждаме, че Паметникът на съветската армия, въпреки непрекъснатия дебат, който се води по въпроса, стърчи най-високо над всички национални символи, а това е окупационна армия, която докара в България и наложи един престъпен режим, който водеше системна политика 45 години за ликвидиране на целия български национален елит. А когато ти унищожиш националния елит на една нация, ти фактически убиваш националното чувство, защото това са хората, които трябва да бъдат водители, които трябва да възпитават поколенията. Ние виждаме, че и в учебниците ни по история, навсякъде, и в системните медии и предавания продължават да се повтарят мантрите от този период, лъжите, които са наслагвани. И това всичко цели изкореняване на българското национално чувство, на националното съзнание, за да може да се поддържа този контрол. И лошото е, че вече този манталитет, който е наложен сред водещите политически, обществени фигури, той рефлектира не само по отношение на Москва и на Кремъл, а това сервилно и безгръбначно поведение ние можем да видим в отношението с нашите западни партньори, защото независимо, че ние сме в солидарна общност и там отношенията са поставени на съвсем друго ниво, все пак и в рамките на Европейския съюз, и на НАТО трябва да отстояваш дори в интерес на общността определени политики, да отстояваш своите национални виждания по позитивен начин. Ние това не го виждаме. Ние виждаме по линия на Европейския съюз абсолютно безгръбначно поведение с единствената цел само да бъдат отпускани европейски средства и да се разпределят по познатите у нас корупционни схеми. Така че този манталитет, който е наложен, утре дори да се срути, както се вижда, че нещата отиват натам – Руската федерация с тази пагубна политика, която се води от Путин, дори това да доведе до разхлабване на тази зависимост, пораженията, които са нанесени в политически ни и обществен елит, и тази сервилност, в която той е дресиран, ще бъде голям проблем за България в отношението с всички други наши партньори, съседни, съюзни и т.н. Това е големият проблем, че комунистите успяха да изчегъртат, да смачкат, са асимилират до голяма степен националното ни достойнство, това беше 45 години системно провеждана политика. И за съжаление през тези 30 години ние да успяхме да направим нещо, за да се обърне радикално тази посока. Продължават да се преповтарят тези лъжи и измами, които бяха налагани и чрез системен терор и репресии бяха елиминирани голяма част, почти беше смазан и ликвидиран българския национален и политически елит. Той много трудно се възстановява.

Г-н Сотиров, каква картина рисува сегашната предизборна кампания за България?

Аз ви казах, меко казано не е розова тази картина, която се рисува. Ние виждаме, че партиите бягат от сериозните, стратегически теми, концентрирали са се, и те не го прикриват, то може да се види в програмите им, в изявленията им, към социалистически обещания за това, как ще увеличават пенсиите, как ще осигуряват безплатни детски градини и т.н., все едно те ги вадят тези пари от джоба си. В крайна сметка те подкупват избирателите с такива сладки обещания с парите, които събират от всички български данъкоплатци. Аз не виждам сериозни идеи за това как да бъде създадена възможност с една по-голяма либерализация  и създаване на по-добри условия без тази брутална държавна намеса, която пречи на частния бизнес, да се създадат условия, за да може бизнесът в България да има всички предпоставки, възможности, дори поради това, че ние сме част от най-големия и най-богатия пазар, само чрез даване шанс на бизнеса ние имаме огромния шанс България да тръгне към бързо икономическо развитие, и оттам действително да има по естествен път по-големи финансови ресурси, за да могат да бъдат те раздавани не само в социалната област, а и за инфраструктурата. Но това, както виждаме, не се случва. В България всеки, който дойде, гледа това, което има като даденост, да го раздаде, за да подкупи подкрепа за следващите избори или докато е на власт да раздава на определени групи, на които разчита, включително и това, което е типично на олигархичния модел – да обслужва големите олигархични структури, като им създава специални условия чрез властта, за да може след това те да му финансират кампанията. Публична тайна е, че големите олигархични структури вече си имат и собствени медии и влияние в големите системни медии, което затваря един порочен кръг. И затова ние не виждаме от страна на политиците визионерство, стратегическо мислене, защото те живеят ден за ден, как да си купят подкрепата на избирателите и да се харесат и угодят на олигархичните структури, които стоят зад гърба им. А при това положение ти не можеш да правиш дългосрочна политика, да вкарваш включително непопулярни мерки, но които в дългосрочен план могат да доведат до добри резултати. Защото всички сериозни политици, големи политически фигури са действали точно по този начин. Докато тези, които сега са попаднали по този начин в политиката, те гледат да живеят мандат за мандат, ден за ден, колкото изкарат, по този начин. Това е и световен проблем, той е не само в България, но тук ни се отразява много зле, защото все пак западните общества имат и много по-голям ресурс, по-голямо натрупване, традиционно по-добра администрация. Докато тук нещата са в много по-тежко положение. И този начин на поведение води до негативни последици.

Много ви благодаря за това, че приехте да бъдете наш гост, и в този ден на независимостта, да изречете горчивите и неприятни истини, които обикновено избягват, но които трябва да бъдат чути.

Трябва да бъдат. За да бъдем независими, трябва да си кажем истината.

Цоня Събчева