Иван Сотиров, народен представител от 37-тото и 40-тото Народно събрание, бивш кмет на столичния район "Средец“, сега е председател на Гражданско сдружение "Достойнство, отговорност, морал“, в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“ 

В Епизод 70 обсъждаме рисковете за държавата през евентуално дестабилизиране на банковата система. Защо? Дойдоха стряскащи прогнози и предупреждение от Централната банка. Има предпоставки за акумулиране на риск в баланса на банковата система, пише в нейното традиционно издание "Банките в България“. В него се прогнозира, че процесът по повишаване на лихвените проценти в страната ще се ускори през следващите месеци. От БНБ предупреждават, че има предпоставки за акумулиране изобщо на риска в банковата балансова система. От години такъв тип предупреждения не сме чували. Ако трябва да сме честни, не сме ги чували от 1997 г., когато стана сривът на банките у нас. И неизбежно се задава въпросът: чука ли на вратата ни сценарият от 1997 г.? Гост в студиото е Иван Сотиров – бивш народен представител, сега председател на Гражданско сдружение "Достойнство, отговорност, морал“. Добре дошли в аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“, г-н Сотиров.   

Здравейте.   

Каня ви, защото вие сте съвременник на онези събития, знаете как възникнаха, знаете също и начина, по който те бяха решени. Но нека преди да стигнем до тях, да погледнем към контекста, в който те развива вариантът на тяхното повторение – вътрешнополитическата ситуация, по-точно вътрешнополитическата нестабилност.  

Има два фактора. Единият е, разбира се, глобалната картина, общата криза. Виждаме, че и в рамките на Европейския съюз има инфлация, че част от инфлацията е привнесена, но и тази нестабилност дава много сериозен прираст. Трудно е да се спекулира, кое с какъв дял участва, но очевидно е, че в България и нивата на инфлацията са по-високи от средноевропейските.  

Два пъти.  

Два пъти. И това очевидно е и поради некомпетентност, поради кризата и поради високата корупционна среда, поради неразумното раздаване на калпак на средства, което по никакъв начин не реши проблемите на хората, но за сметка на това натовари разходната част на бюджета и генерира дефицит. Така че има много предпоставки. Да не говорим, че като цяло българските банки, независимо че – така мисля – системата е много по-защитена от това, което беше през 1997 г., но нашите банки не работят като европейските банки. Не че в  Европа не забелязахме проблеми, дори и в Швейцария видяхме, че една от големите системни банки по същество фалира и намериха политкоректна форма да я погълне друга банка, държавата да поеме дълговете, но това е много сериозен, глобален проблем. Изобщо, беше ясно, че това наливане, печатане на пари ще доведе до това. Това е форма на социализъм и в национален, и в глобален план, и като се съберат две социалистически системи на преразпределение, а там, където има преразпределение, винаги има и корупция, се получават и такива негативни резултати. Сега ние няма предпоставките да се случи това, което беше през  1997 г. Дори и да има криза, тя в никакъв случай няма да е от този мащаб. Но разбира се, това не трябва да ни успокоява и превантивният сигнал от страна на Централната банка предупреждава. И дай Боже да има някакво правителство, защото без правителство, със служебни варианти, при тази перманентна криза ще влизаме във все по-сериозна спирала на задълбочаване на кризата. Но сега все пак България има валутен борд, което е голяма котва, за да не се случи, това което се случи 1996-1997 г. А и все пак това, че сме в чакалнята на еврозоната, е вид гаранция. Значи, ние сега сме в най-добрата ситуация от гледна точка на контрола, защото има двоен контрол – валутният борд от една страна, от друга страна – че сме в чакалнята. Дори за мен това е по-оптималният вариант дори от това да сме в еврозоната, защото валутният борд дава защити, които в еврозоната няма да ги имаме.  

Казвате да се направи правителство, но какви са изгледите за подобно нещо? Засега наблюдавам, че коментаторите по-скоро гадаят, отколкото да имат реална основа за конкретен анализ.  

Защото нашите политици са непредвидими, или поне от гледна точка на нормалната политическа логика техните действия са неадекватни. В интерес и на първата, и на втората политическа сила, защото от тях зависи в най-голяма степен дали ще се случи нещо, да не кажа основно от тях зависи и единствено от тях – и в техен интерес, и в интерес на държавата, и в интерес на всички е да се формира правителство. Аз не мога да разбера противното, дори да има някоя от тези политически сили сметка да се отиде на предсрочни избори. В политиката не може да не платиш цена. Аз виждам, че "Продължаваме промяната“ и "Демократична България“ искат, ако могат да измислят някакъв вариант, при който да не платят никаква цена, защото очевидно сред техните избиратели има много сериозно раздвоение. Но реално погледнато, дори и социологиите, тези анализи, които излезнаха и по време на изборите, показват, че по-голяма част от техните твърди избиратели – става въпрос за "Продължаваме промяната“ и "Демократична България“, защото те непрекъснато говорят, как те са поели някакъв ангажимент пред техните избиратели в никакъв случай, под никаква форма да не се коалират с ГЕРБ. Напротив, близо 2/3 от тези, които са гласували за тях, смятат, че трябва да се направи някакъв компромис, за да се излезе от тази криза. Тук не бива да се подценява интелигентността на българския избирател. Няма нито анализатор, нито здравомислещ човек, който да смята, че при предсрочни избори – ние го гледаме това нещо вече на трети пореден избор – няма никаква перспектива на следващи предсрочни избори да се случи нещо по-различно. Дори конфигурацията на всеки следващ избор става все по-сложна. Аз лично още в 47-то Народно събрание, когато настъпи правителствената криза, с оглед на това, че има и война, в която България, колкото и да говорят разни такива измислени миротворци, България е част от този конфликт, защото ние сме обявени от Кремъл за вражеска държава. И хибридната война на Русия – слава Богу, още не гореща войната, но войната, която се води срещу България, включително заявките от страна на Кремъл, че искат да възстановят старата геополитическа сфера на влияние, сферата на Съветския съюз – тя беше заявена недвусмислено. Руската имперска политика и съветската, тя винаги е била достатъчно директна и цинична и те дори не си направиха труда да проявяват някаква политкоректност. Те директно завиха, какви са техните претенции и те са претенции към това България, ако не да бъде радикално изведена от евроатлантическото семейство, в което ние членуваме, то поне ние да играем някаква роля в него на дестабилизиращ фактор, на троянски кон или на някаква тяхна споделена сфера на влияние. Но така или иначе, в тази ситуация на вътрешна тежка криза, финансова, социална, морална криза, защото ние сме в състояние на много тежка деморализация, виждаме и срив на парламентаризма, на парламентарната система, на политическите партии като носител на парламентаризма и демокрацията. Не само ниската избирателна активност, но дори и тези хора, които отиват да гласуват, е видно – всеки от нас общува, – че тези хора гласуват с отвращение или гласуват за някой просто за да не бъде избран другия. Положителната мотивация за гласуване почти отсъства или тя е в много малък процент. Ние виждаме, че при  всички лидери на политически партии в България, одобрението спрямо неодобрението към тях и 1:2,  1:3 в полза на неодобрението. Ние имаме тотално дискредитиране на целия политически елит. И затова те трябва да са доста по-смирени, говоренето от страна на лидерите на "Демократична България“, че те са едва ли не някакъв еталон, те имат едно поведение на някаква такава религиозна секта, говорят с един болшевишки патос на хора, на които принадлежи историческата истина, че те са тези, които могат да дават моралните оценки. Ами не е така. Те също се нуждаят от препиране. Те щели да препират. Изборният им резултат при тази потребност на хората от морално, почтено, смислено политическо представителство е смешен. Фактът, че те получиха втори резултат, и то в рамките на една година, че загубиха 250 000 гласа, показва, че те също вече са част от това статукво, което не се одобрява. Видя се, че те възпроизвеждат корупционните практики, срещу които се бяха обявили. Вижда се и тяхната некомпетентност и политическа несъстоятелност и те получиха адекватния резултат на изборите. И ще продължават да вървят надолу, ако не направят промяна на тази политическа линия, която очевидно не получава подкрепа.  

Какво реално се случва в тези консултации? Говори се за пакет от 17 групи закони, които са 30 на брой, свързани основно с Плана за възстановяване и устойчивост и членството в еврозоната и "Шенген“. Но ако няма правителство, респективно и парламентарно мнозинство, кой ще изпълнява тази законодателна програма?  

Ама вижте, това е очевидно. Без да се състави правителство, нищо не може да се случи. И не само да се състави правителство, ами да даде сериозен хоризонт за мнозинство с ясно разписани политически приоритети и ясен ангажимент на партиите, които участват в него, за да може да бъде извършена каквато и да е смислена законодателна реформа. Изобщо идеята, че могат да се събират депутатите и така за няколко седмици, за един месец да правят…  

Да приемат 30 закона? 

Това е абсурдно!  

Вие сте бил два пъти народен представител – това може ли да се случи?  

Не. Вижте, то се случва, но виждаме, какви са резултатите. Това е пълна деградация на парламентаризма в България и реално това руши и правовия ред в държавата. Ще кажа защо. Ние имаме системен проблем – че България е с еднокамарен парламент и всяко мнозинство, което идва през тези години на преход, а това с годините са засили, започва да преправя законите в чисто политически, конюнктурен интерес на управляващата партия и на нейните обръчи от фирми. Защото партийно-корпоративният корупционен модел, той не е патент на една партия. Да, вярно, ГЕРБ носят голяма част отговорността, дотолкова, доколкото управляваха най-продължително от всички други политически мнозинства. Но така иначе, нито те измислиха тоя олигархично-корпоративен модел, нито са последните, които го прилагаха. Видяхме, че и тези, които дойдоха, не направиха никакви решителни крачки да променят този модел. И това хората го видяха и го усетиха, не е необходимо да чакаме някой още 10 години, за да разберем, че става въпрос за същото. В този смисъл какво се получава? Вече има практика, която е потресаваща, аз дори се сблъсках с нея в 40-тото Народно събрание, в което бях, и виждаме, че сега тази негативна тенденция за засилва. Законите се сменят така, на коляно. В рамките дори на една пленарна сесия един закон се сменя и след това същото мнозинство, което е променило закона, прави промяна на промяната. Ами, както говори за ремонт на ремонта, това го има и в законодателството. И когато управляващото мнозинство може да сменя правилата, защото законите са правилата, по които ние живеем и работим, – когато то може да сменя правилата във всеки момент по усмотрение, съобразно това дали му изнася или не, ние все едно нямаме закони. Това е все едно ние с вас сме седнали да играем на някаква игра и аз, понеже съм в позиция да определям правилата, във всеки момент, в който на мен примерно не ми дойде добра карта, аз сменям правилата и казвам: това са силните карти, това са козовете, те са в мен. Значи ние все едно нямаме закони. Тази смяна на законите по този начин ги  обезсмисля, ние все едно нямаме правила. Правилата са това, което аз реша. Аз имам мнозинството и аз сменям правилата. Ние затова при това положение не може да говорим и за каквато и да е справедливост. Тези блъфове, на които станаха заложници т.нар. "партии на промяната“, че ще осъдят някой, те са безпочвени, защото първо, всяко мнозинство досега е правило законите по начин, по който да може законосъобразно да се облагодетелства, да краде. Всяко мнозинство си прави законите, с които си създава възможност да обслужва определени олигархични кръгове. И трябва да си пълен глупак, когато имаш тази възможност, да го правиш в нарушение на закона, след като ти си правиш законите. Освен това, ако не се промени – и това аз очаквам и всички хора според мен очакват в България да чуят – ясна визия от хора, които имат конкретните идеи, с които да се промени този корупционен модел, на управление, защото без да промениш начина, по който се управлява парламента и държавата, няма как да се очаква, че тези хора ще променят съдебната власт. Ако ти не махнеш корупционните практики в управлението, никой не може да очаква, че ти ще промениш съдебната власт по начин, по който да ти потърсят отговорност за корупцията. Ето ви пример: осем министри управляват Швейцария. В България има 20 министерства. В цялата държава е изградена мрежа от хранилки за партийна номенклатура, която генерира огромна корупция. Министерства, агенции, бордове...  

320 фирми се оказват държавни, само държавни, освен 400 общински.  

Освен държавни, има и държавни участия, има и разни фондове. Отделно, да не говорим за това, че има неправителствени организации, които всъщност са на държавната хранилка и на международно финансиране. Те не изпълняват прокламираните от тях задачи – да защитават някакъв обществени интерес на някакви групи, рискови или други, а те фактически са се превърнали в такива продължения на определени политически партии, чрез които партиите и държавата прокарват политическите си цели и използват тези групи за заложници, чиито интереси уж защитават. Това е старата комунистическа система, в която създаваха казионни организации, които уж изразяват интересите на определени групи, синдикални, общностни, а по същество те прокарваха политиката на държавата сред тези групи. И това всичко се финансира държавата, това също е форма на корупция. Това непрекъснато раздаване на държавни пари, не само под формата на обществени поръчки и по една непрозрачна система. Ами погледнете къде са големите битки, последните – Банката за развитие. Ама това няма да  реши проблема дали Пеевски ще ползва Банката за развитие да захранва своите фирми и ДПС, или ще се използва Банката за развитие като някаква касичка на кръга "Капитал“ или на някакви други "прогресивни“ кръгове. По принцип въпросът е: защо партии, които претендират, че са уж десни и т.н. се забъркват в подобни практики? Не е работа на държавата да се занимава с частно банкиране. Държавата непрекъснато навлиза и ние наблюдаваме, че особено в последните две десетилетия, след първия период, след 10 ноември, когато имаше една вълна на демонтиране на тази свръхкомунистическа държава – създаде се частна собственост, частен бизнес, с всичките мутренски форми и т.н., но все пак, дори по силата на реституцията се върна част от собствеността. Държавата се оттегли, създаде се местно самоуправление. Имаше тласък в първите години и след това забелязваме, че във вторите две десетилетия от тези три десетилетия на преход държавата започна, независимо дали идват леви, десни управления, тройни, четворни, петорни коалиции, все повече да засилва ролята си и обраства администрацията. Всеки идва и казва, че ще защити средния и дребния бизнес, като намали регулациите, създаде по-голяма свобода, че ще редуцира администрацията, ще се създадат някакви електронни управления и т.н., и ние виждаме, че нищо от това не се случва. Напротив, всеки, който дойде, увеличава администрацията, използва хранилките на предишните управления, за да сложи своите хора. А за мен първият симптом, че една коалиция или една политическа сила, която идва да управлява, тръгва решително да води борба, която ще реши проблема с дефицита и проблема с корупцията, е точно да премахне тези хранилки и държавата да остане да се занимава само с тези регулации и тези дейности, които няма как да бъдат приватизирани. Има и добри модели, въпреки че виждаме и в глобален план – това е битка, откакто съществува общество, битката на тези, които управляват, да централизират властта и битката на хората, на народите като цяло да постигнат повече лични свободи за себе си, за отделния човек. Това е битката между личната свобода и всесилната държава. Тя е битка, откакто съществува човешко общество, и това е битката между социализма и това, което наричат капитализма. Но тази битка между личната, индивидуалната свобода и централната власт, желанието на група хора да доминират над всички и да ги контролират, тя е вечна битка.  

Това, което наблюдаваме обаче в момента, какво е? Какво представляват тези преговори, видно на този етап, неводещи до нищо съществено?  

Липса на капацитет. Първо, няма никаква логика – и двете политически партии заявяват едни основни и в геополитически, и вътрешнополитически план общи приоритети. Те нямат сериозни принципни различи, освен персоналните оценки, които са си давали в последните няколко години. Но те нямат никакви сериозни принципни различия. При това положение няма никаква логика те да не формират коалиция. Още повече че те се самоопределят, независимо че аз не смятам нито едните, нито другите за десни, но те се самоопределят като десни или дясноцентристки политически партии и така са ситуирани и в европейските семейства. И няма никаква логика тези партии да не седнат да направят коалиция, след като нямат принципни различия. Единственото, което остава, е да седнат и да разговарят. Очевидно, че персонално лидерите трябва да са оттеглят, защото хората не биха приели действително в едно правителство заедно рамо до рамо да работят хора, които до вчера са се обвинявали, че са корумпирани, че са некомпетентни и т.н., но спокойно могат да се намерят няколко души – има такива хора, всеки от нас ги познава в годините – хора, които са демонстрирали независимост, компетентност, които не са функция на една от двете политически сили, които да бъдат общоприети, взаимноприемливи фигури като министри, които да изпълняват тази програма. А в крайна сметка министър може да се сменя, министър-председател може да се смени. Въпрос на приоритетите. Ако някой от тях не ги спазва, защото ние виждаме, че дори една партия излъчва един човек и в един момент той губи нейното доверие и тя го сменя. Ако ти имаш ясните приоритети и ясната воля да ги следваш, и ако тези приоритети не са как да поделим държавната "баница“, как да разпределим "порциите“, как да си разделим министерствата… Защото има риск и между тези две политически партии да се получи тази договорка, не да редуцираме тази свръх държава, която генерира корупция, а как да си разпределим "порциите“ – тръгне ли се по такава схема, те утре пак ще се изпокарат за това. Защото аз бях свидетел как и в СДС вътрешните войни тръгнаха по тази линия. Винаги се изкарва  някаква за пред публиката много красиви идея, зад  която някой принципно е застанал, но в огромна част от случаите става въпрос за пари и кой е заел определена позиция да осребрява и не е дал на другия такава възможност. Децентрализацията на държавата ще свали тези напрежения и тези войни, защото когато държавата е ситуирана по начин, по който ти идваш да решаваш проблемите на хората, а не да се облагодетелстваш, тогава няма необходимост от тази война на живот и смърт. Защото при една ограбена, съсипана държава, каквато по същество сме ние, от политическия елит вече няма кой знае какво да вземат. Иначе България има потенциала да бъде една от добрите европейски икономики, ние имаме много дадености. Докато основното занимание на голяма част от хората е станало или да бъдат във властта, или в партиите и да бъдат на хранилката, защото няма друг начин за оцеляване. А ние имаме ниски данъци, обаче хората бягат да правят бизнес в държави, където данъците са прогресивни и са много по-големи от тези в България. Защо? Защото вярно – там имаш по-големи данъци, но имаш предвидимост, имаш сигурност за бизнеса и не си зависим от това. Да, и там има корупция на високите нива, и там има обществени поръчки, които се дават, но като цяло администрацията им и институциите работят по начин, по който гарантира сигурност на всеки човек, че ако работи честно и почтено и има качества, той ще печели. Тук ти, ако не си в обръчите на национално и местно ниво на управляващите партии, ти няма да получиш обществените поръчки. Ами голяма част от бизнеса в много сектори – има един-два сектора, които да речем са по-независими, но голяма част от бизнеса в България не може да оцелее, ако не е близък до една или друга партия, за да получи обществената поръчка. Голяма част от средния бизнес се явява, тъй като олигархичният модел е, че няколко големи фирми взимат централно, особено в строителство, държавните поръчки, и другите се класират като подизпълнители, дава им се, колкото да на умрат от глад. Те затова маса квалифицирани специалисти, всичко избяга навън и в строителство, и т.н., защото ги държат на мизерни възнаграждения, защото някои хора трябва да взимат тлъстия пай. И това е, това е корупционният модел. И аз искам да чуя идеи, как това да се реши, да седнат, да се разберат примерно ГЕРБ, "Продължаваме промяната“, другите и да кажат "Прекратяваме този модел“.  

Вместо това, те говорят за законодателни програми с някакви абстрактни закони, които едва ли ще бъдат изпълнени.  

Всички тези приоритети, които са банални, голяма част от тези приоритети ги приемат и ДПС, и БСП, може би с изключение на "Възраждане“ – и "Шенген“, и т.н., това са общи мантри, включително и реформата на съдебната власт. Всички партии много обичат да говорят за реформа в съдебната власт, защото пращат избирателите за зелен хайвер. Първо, аз не виждам годни предложения, които реално да променят съдебната власт. Говорете с всеки сериозен юрист – всички говорят с лека ирония за предложенията, които се правят от един или друг, за промяна в съдебната власт. Но дори и да има добри предложения за  реформа, една съдебна власт, която е в много тежка криза, тази реформа няма да стане за месец, два-три. Това е дългосрочен процес. Да не говорим за конституционни мнозинства и т.н. Защо партиите обичат да говорят за реформа в съдебната власт? Защото по този начин те отклоняват вниманието от основния факт, че корупцията се генерира от изпълнителната власт, от политическата власт, от парламента и правителството. Съдебната власт участва в корупцията дотолкова, доколкото прокуратурата не повдига годни обвинения и съдът не постановява присъди. Но в крайна сметка законите, по които съдът се произнася, ги прави парламентът, включително и в къдраво отношение парламентът се бърка в съдебната власт. Така че първо трябва да се реши проблема с корупцията в парламента и правителството, за да очакваме, че те ще имат волята да променят съдебната власт. Иначе те няма как да реформират съдебната власт, за да ги осъди. Защото когато ти имаш намерения да крадеш, една реформирана съдебна власт би трябвало да ти бъде проблем – в добрия смисъл на думата реформирана.  

А оптимист ли сте, че ще се направи правителство? На този етап преговорите зациклят. Борисов настоява за премиер и министри, от "Продължаваме промяната“ казват "Ами ние нямаме такива“. Или предлагат неприемливи политически фигури. И топката се тупка, сякаш за да се прехвърли отговорността кой всъщност ще бъде виновен за това, че се отива на шестите избори – така ли е?  

Не, доколкото ги разбрах, те са готови да предложат, но дори и този вариант на публично предлагане не е продуктивен. Единственият работещ вариант за мен не е да седнат да правят някакви конспиративни разговори, но публично единият сваля едни министри и другият има два варианта: или да ги хареса, което не  виждам как ще се случи, ако някой ти сваля на масата някакъв пакет от хора; или да ги отхвърли. И това говорене ще развали всичко. По-добре е да седнат двете политически сили и след като са се разбрали за приоритетите, да седнат, всеки да изкара една листа или да разгледат определен кръг хора, които са с авторитет като професионалисти, като обществена позиция и т.н., и да се разберат кои от тези хора са най-приемливи. И тогава да кажат: да, ние се разбрахме, тези хора ги приемаме и едните, и другите, не си играем с чий мандат, кой е първи и втори. Вече това са с мандата може да се разиграе чисто формално, формална процедура. Въпросът е по същество: дали могат да седнат, както вчера се държаха – що-годе разумно, да седнат и със същия тон да предложат хора, да се разберат, без излишни квалификации. Иначе сега единият хвърля едни имена в пространството, един вади едно правителство на малцинството, друг – друго правителство на малцинството. Така нещата няма да се случат и нещата по-скоро изглеждат като опит да се прехвърли кой ще понесе отговорността за това, че се отива на поредни предсрочни. Защото истината е, че нито гласоподавателите на всички партии – и на първата, и на втората политическа сила, не искат да се отиде на предсрочно избори. Всички, цялото общество, всички говорят, че това ще е безумие, че няма да даде по-добро решение. Затова и тези лидери, които говорят, че техните избиратели щели да ги накажат – да, сигурно ще има една малка група от хора, която драматично ще преживява това, че примерно Борисов не е арестуван, не е разстрелян пред строя. Сигурно ще има и такива хора, но ти в политиката не можеш на 100% да угодиш. Винаги се плаща някаква цена, не може да не платиш определена политическата цена. Но за мен "Продължаваме промяната“ и "Демократична България“ ще платят много по-висока цена, ако вкарат нещата в едни следващи избори. А горе-долу така, както се ситуират нещата, те вече се поставиха в ролята на най-несговорчивите. Борисов, естествено, той това го умее, той играе за широката публика, той флиртува, включително и с привържениците на "Продължаваме промяната“ и "Демократична България“, които искат нещо да се случи. Той казва: "Аз съм готов да изпълня всички искания на вашите партии, геополитическите приоритети“. Защото нека да си дадем сметка за следното, за което не се иска особен акъл да го видиш: от тия 1,3 милиона избиратели, които гласуваха и за ГЕРБ-СДС, и за "Продължаваме промяната“ – "Демократична България“, това са хора в огромната си част с твърда евроатлантическа ориентация, хора, които искат България да не се управлява от едноличния режим на Радев. Защото тук идва нещо, което е много важно – отиването на предсрочни избори, упорството, инатлъкът на "Продължаваме промяната“ и "Демократична България“ обрича страната на два варианта. Първият вариант е към предсрочни избори, при който водеща роля има едноличният режим на Радев – това не е президентски режим, защото много често се говори за президентски режим, което е абсурдно… Президентската форма е легитимна форма на управление, която я има в САЩ и във Франция например, при която имаш силен двукамарен парламент, непрекъснато действащ. Тук при нас имаме един президент, който използва една вратичка в Конституцията. Да, той формално спазва Конституцията, но той назначава правителства, няма парламент, на фона на една разнебитена съдебна власт – той контролира всички власти. А президентът по Конституция, той не е нито една от трите власти. Значи ние имаме една компрометирана власт, която всички смятат, че трябва да са реформира, и другите две – парламентът го няма или се събере, за да се изпокарат и пак за разпуска. Това е тотален срив на парламентарната система, едноличен режим, и то режим, който недвусмислено отстоява политики, които променят геополитическите приоритети на България. Проруски режим, прокремълски режим – това е режимът на Радев. Вярно, той така дриблира и по натовско направление, като отиде в Брюксел, говори едно, тук, за пред тези, с които флиртува – избирателите на БСП, тия на "Копринка“ и на Бузлуджа говори друго, но така или иначе, той с действията си още от първия мандат прокарва линия в подкрепа на всички опорни точки на Кремъл – т.нар. миротвочество. А другият вариант, към който ПП-ДБ бутат нещата – това са техните "мокри“ сънища, тяхната детска мечта, която за мен е някаква форма на перверзия – да набутат ГЕРБ в коалиция с БСП и ДПС. Значи понеже не можем да ликвидираме тази част от статуквото, която се олицетворява от ГЕРБ, искаме да върнем статуквото в целия му блясък, с ДПС и с БСП. И те не съзнават, че правят и нещо друго. До такава степен те абсурдизират, вкарват нещата в една абсурдна ситуация с тяхното инфантилно поведение, че те ще направят зорлем, както върнаха два пъти Борисов на власт, защото ако в 47-то Народно събрание, както ги бях призовал, ако тогава бяха направили евроатлантическа коалиция с ГЕРБ, те щяха да бъдат водещите – нещо, което вече не могат да бъдат, защото два пъти поред губят избори, и върнаха Борисов. И тогава им казах, че ако тогава не го направят, ще трябва рано или късно да го направят при много по-неизгодни за тях условия. Предсказах им, че ще върнат Борисов като първа политическа сила, върнаха го и в парламента, за да преговарят вече лично с него. С тези фиксации докараха прокремълския президент Радев и му осигуриха втори мандат. Сега остава да върнат и Пеевски, и Корнелия Нинова в управлението, за да направят пълен хеттрик, политически, и да се самоубият. Освен това хората вече виждаме, че уплашени, уморени от този хаос, ще предпочетат или едноличния режим на Радев, който все пак създава някаква предвидимост, или тройна коалиция между ГЕРБ, БСП и ДПС, защото те поне се държат по-адекватно и знаят какво искат. Така че тяхната идея, че като се случи едно такова управление, те ще направят някакви революции – вече няма и кой да извадят, защото не може, един път със стомничка за вода, втори път със стомничка за вода. Виждаме, че вече и протестите, които организират, не могат да съберат толкова много хора. И могат да увековечат едно управление, за което си мислят, че просто така ще стане за няколко месеца и те ще вземат реванш. Какво смятат – че ако се случи нещо такова, това ще им даде бонус за местните избори и ще превърнат битката за София и Пловдив в някаква битка за личния реванш? Или като свои окопи, след като са загубили надеждата, че могат да вземат централната власт, да превърнат София, Пловдив и някои от другите големи градове, примерно Русе, да ги превърнат в някакви техни политически гета, с които да водят битка. Ами това ще съсипе управлението в тези градове. То и без това има куп проблеми. Това е доста комплексарско и неадекватно поведение, с което постигаш обратен ефект на тоя, който искаш. Ако имаш хората, ако имаш добрите идеи, ти може, дори и да си с по-малко присъствие… Те имат паритет. Тях ги е страх, те имат комплекс от времето на Реформаторския блок от ГЕРБ, но нито Борисов ще бъде министър-председател, нито са 4:1 – тогава такова беше съотношението. Реформаторският блок – не че сега са много по-различни нещата, но да се надяваме, че са по-добре – аз тогава, понеже ги знаех всички играчи в Реформаторския блок, предсказах какво ще се случи. Тези хора се събраха единствено и само за да влязат в парламента и след това във властта. И им предсказах, че ще се продадат по индивидуален план всичките и че ще се разпаднат. Но не е вината на ГЕРБ, на Борисов, че ги е разфасовал по индивидуален план.  

Въпросът е на предлагането?  

И проблемът е, че те се продажни. Те и сега си нямат доверие. И сега ги води страхът, че ако направят коалиция, пак ще им се случи същото. Ама това проблем на Борисов ли е, че те не са отбор, че си нямат доверие, че нямат идеи. Ако ти имаш добрите идеи, ти си по-свеж, нямаш неговите негативи – 10 години той е трупал негативи, ако имаш добрите идеи и хората, ти може да го маргинализираш, ти можеш да го задушиш. Ние сме виждали и в практиката, че много по-малки партии, когато са силни с идеите си, с политиките си, дори да са извън парламентарни, когато предложат нещо атрактивно, смислено, спечелват и влизат в изборите, и могат да бият водеща политическа сила. Но тук се иска точно това. Ако предложат добри неща, те няма как да не успеят. Тяхното бягане обаче показва страх. Няма как да реформираш държавата, ако не влезеш в управлението. Не става въпрос за някакви безпринципни компромиси. Влез с такива реформаторски идеи, предложи тези неща, за които сега тук говорим, и нека да ти откажат и тогава вече казваш "Не, ние няма да направим компромис с нашите принципи“. Но те не казват и България включително губи. Ние видяхме политиката им и по отношение на войната в Украйна. България продължава да не оказва съдействие на Украйна с военна помощ. Взеха едно решение, обтекаемо, в предишния парламент, Радев отби номера, неговото правителство и отказват да изпращат военна помощ за Украйна. Има и нещо друго, което е дори по-съществено. Публична тайна е – и в Кремъл го знаят, и нашите партньори го знаят, и в България всеки що-годе разумен човек съзнава, че оръжието, което се произвежда в България, на 90% военнопромишленият комплекс работи на пълен капацитет. Дори увеличават нови капацитети. Дори и по времето на Радев, на служебните правителства нашите заводи увеличават капацитети за производство на оръжие и муниции и всичко отива за Украйна, но през посредници. И това е очевидно корупционна схема, за да се взимат огромни комисионни. А посредничеството в тази ситуация, в този бизнес, освен че е мародерство, от 50 до 100% увеличава цените. Кой губи от това – Украйна и българският бизнес. Това са стотици милиони евро, които можеха да влязат в българската икономика, но те отиват при посредниците. И то под привидния предлог, че са някакви миротворци, да не дразним някого си. Кой да не дразниш? Той, Путин, да не е идиот да не вижда? Той може да прави идиотщини в друго отношение, но руснаците са достатъчно информирани, за да знаят много добре какво оръжие отива на фронта. Парламентът взима решение да се представи безвъзмездна помощ, а ние оръжието го изнасяме през трети лица. Това е нонсенс. Така беше и в енергетиката,  а говорим, как ще се оправи дефицитът. Ами милиарди се крадат в енергетиката по тази схема с посредничеството с оръжие. Само да се спре краденето, да се реформират всички тези сектори и проблемът с дефицита се решава. Защото тези големи реформатори аз ги гледам и в Столична община. Там също има разни фондове, защото преди години се забрани общинските съветници да влизат в търговски дружества, защото по наше време имаше масово нахлуване на съветници от всички партии в бордовете на общински фирми, прие се, че е конфликт интереси и след много скандали това са забрани със закон. Сега обаче има разни общински фондове – Фонд за приватизация, надзорни съвети, които не се водят по Търговския закон дружества, но там по 13 съветника в надзорните органи – това е на сайта на Столична община, всеки може да влезе и да го прочете: инвестиционни фондове, приватизационни фондове и т.н. са си разделили над половината съветници от всички партии. Разбира се, има и съветници, които не участват в тази схема – дали поради това, че партиите не са ги предложили, че има други фаворити, или че те лично смятат, че това не е редно. Включително Бонев, преди Трайчо Трайков също бяха. Това е неприлично, ти да участваш, и то забележете – по 13 души. Националната електрическа компания няма такъв надзорен съвет, дето управляват ресурси за милиарди. Наблъскали са се, за да има за всекиго да вземе там по… преди взимаха по 4000 лева примерно, сега да вземе по 1000-2000 лева над заплащането за съветник. Това са дребни неща, но те са показателни за морала и за начина на мислене на тези хора. Това е моделът, който давам за пример, но той си действа на всички нива. Едно време в Гърция и в Рим са участвали хора с имуществото си, които дори когато не е можел да се изпълни бюджета, са носили отговорност с личното си имущество за изпълняване на бюджета на общината. И затова, когато настъпва криза в Римската империя, хора са бягали и не са искали да станат съветници, защото са носили отговорност с личното си имущество за неизпълнение на решенията. А тук виждаме хора, които са с големи претенции, че ще решават големите обществени дела, и гледат, ако могат да се наредят, под една или друга форма да изкарат по някоя сума.  

Цоня Събчева