Иван Сотиров, общински съветник от "Синя София“, бивш заместник-председател на Съюза на демократичните сили и два пъти бивш народен представител от него, в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“

Провалиха се 4 поредни избора за председател на Столичния общински съвет. При първите 3 опита не се намери кандидатура, която да събере необходимите 31 гласа. След първите 2 гласувания Борис Бонев се отказа, не участва в 3-то и за последното номинации не бяха издигнати. Следващото събиране на общинските съветници е насрочено за 18 декември от 10 часа, кметът Васил Терзиев се надява на Коледно чудо. Ще се реши ли и как кризата в СОС, гост в студиото е общинският съветник от “Синя София" Иван Сотиров, който е бивш заместник-председател на Съюза на демократичните сили и два пъти бивш народен представител. Добре дошъл в Аудиокаста на “Фокус" “Това е България", г-н Сотиров.

Добър ден.

На какво се дължи политическата и управленска безизходица в София?

На това, че не се спазват основни правила в политиката. Ние от самото начало предупредихме, че ако не бъдат проведени разговори между тези политически сили, които могат да формират мнозинство, ще се получи точно така. Защото очевидно, първата политическа сила с 23-ма общински съветника не може да формира мнозинство. И това предполага, че те трябва да проведат политически разговори и да се формира политическа коалиция, нещо, което е европейска практика, нещо, което беше практика и в България. Защото виждаме, на правителствено ниво до къде водят разни сглобки, не коалиции, без ясна разписана програма и приоритети, без ясен политически ангажимент. Така че всякакви опити да се правят някакви български приноси към политиката водят до такива резултати. Очевидно няма разговори, идеята е, че всеки си издига свой кандидат за председател и се разчита нещата да се случат ей така – това не знам как да го квалифицирам. А идеята, че някой ще получи мнозинство на база на това, че между повечето от приоритетите, които предизборно заявихме всички политически партии, има доста общи неща като ангажименти, това също не звучи сериозно. Защото тази идея обезсмисля изобщо участието в политиката. Всеки излиза с някакви свои приоритети и дайте на база на тези приоритети така всички да плеснем с ръце и да се прегърнем, и да подкрепяме първата политическа сила, която очевидно няма мнозинство. Този подход е непродуктивен. И надявам се в рамките на ниво София, на председатели на политически фракции в Общинския съвет да се намери някакво решение. Защото ако продължи тази безизходица, моите опасения и на колегите са, че ще се стигне до това нещата да бъдат решени централно от горе: централната сглобка да намери формула за местна сглобка.

Възможно ли е парламентарната сглобка да се репродуцира в общинска?

Ами ако се стигне до безизходица и не намерят сила, тук е ролята и на самият кмет, който би трябвало да поеме функцията си на лидер. Защото кметът, който е избран от определена политическа сила, той би трябвало да бъде и лидерстващата фигура. Но това, което се вижда, е, че на него дори и като кмет някой друг взима кадровите решения.

Кой е този някой друг?

Основната доминираща фигура в коалицията е “Спаси София". Те са най-активни в разговорите и в изявленията от името на тяхната група в Общинския съвет.

И те подбират екипа на кмета?

Сега, точно там кое от ръководствата как подбира екипа на кмета, не знам, но си личи, че кметът не е човекът, който взима решенията, дори при формирането на собствения екип и на политиката на общината като администрация. А от него се очаква той да има тежката дума как да се постъпи, за да се формира мнозинство. В началото те го ангажираха в разговорите, след това той отсъства от тези разговори за търсене на политическо решение. А това е до голяма степен и негов ангажимент, защото този блокаж на Общинския съвет ще провали и кмета. И той го осъзнава това. При не функциониращ Общински съвет не могат да се взимат никакви сериозни решения. Не става въпрос само за план-сметката, за чистотата, за бюджета изобщо. Не може да се конституират нито общинските комисии към Общинския съвет. Има куп решения, докладни, идеи, аз виждам, че не само ние от “Синя София", а и другите колеги от други групи внасят предложения, докладни, всичко това стои на изчаквателен режим, докато се конституира Общинския съвет. Това е пълен блокаж на дейността на Столичната  община.

Има ли смислено решение, за да не се стигне до повторението на сглобката?

Ами аз казах, какво е смисленото решение, това е нашата позиция, че трябва да се проведе политически разговор между първата, втората, евентуално третата политическа сила, които могат да формират мнозинство и да се поеме ясен ангажимент. Ако продължават да бъдат заложници на предизборните заклинания, няма да се стигне до никъде. В крайна сметка всеки трябва да внимава, какво говори преди изборите. Защото ние на няколко пъти се сблъскахме с това, партии, които предизборно се вричаха пред своите избиратели, че никога, на никаква цена няма да направят коалиция с еди кой си, че ще го изчегъртат и т.н., сега виждаме, че точно с тези партии са в коалиция. Тук има нещо друго. В интерес на водещата политическа сила “Продължаваме промяната"-“Демократична България"-“Спаси София" е те да поемат инициативата, защото те имат качествено преимущество. Те имат кмет, те имат 23-ма съветника, те са най-голямата фракция. И те трябва да предложат своето виждане за формиране на такава коалиция. Ако те продължават да се мотаят, пак ще се появи Борисов като духа от машината, който ще разреши в 12 без 5 кризисната ситуация. Това го виждаме и на национално ниво, и после те се оплакват, защо така не им се получават нещата. Ами защото винаги допускат, дори и когато са водещи като резултат, някой друг да им иззема политическата инициатива. Ние виждаме сега и на национално ниво, че Пеевски се изявява като фронтмен на коалицията.

Не гони ли Общинският съвет, подобно на парламента, загубата на гражданска легитимност? Хората са омерзени от цирковете в Народното събрание. Не върви ли и Общинският съвет в тази посока?

Ами, надявам се, че няма да тръгне в тази посока и че в Общинския съвет ще се намери воля и то пак при тези политически фракции, тези партии в Общинския съвет, които имат мнозинството да решат този въпрос. Защото ние каквито и идеи и предложения да правим, ние не сме фактора с нашите трима общински съветника, които да могат да изкарат Общинският съвет от тази криза. Това е ангажимент и дело на първата и втората политическа сила, евентуално и на третата. Но аз виждам, че те дсосега не са провели политически разговор. “Продължаваме промяната"-“Спаси София" и т.н. бягат от коалиция с който и да е. Няма как да управляваш просто ей така с 23-ма съветника, да имаш мнозинство, да ти гласуват на доверие председател на Общинския съвет. Още повече, че те и на национално и на местно ниво показаха, че имат склонност да не се съобразяват с никого и да налагат еднолично своите виждания. А те в много отношения са ляво-радиклани и са доста опасни за града.

Какво реално се случва в Столична община? Тук наблюдаваме много ексцентрични, меко казано, решения: ту  Новогодишната украса с някакви нововъведения от еднорози, розови пепеляшки, ту пред храма “Александър Невски" щръкнаха златни арки с червено килимче, появи се пешеходна зона около “Света София" със спиране на движението. Какво става?

Всичко това е доста обезпокоително, първо, защото то е симптоматично. Непрекъснато се говори в държавата, че няма пари за култура, виждаме, че пари за кич, защото това, което е направено, е кич и за него пари има. Тъй като това е платено, предполагам от общината. Не е седнал някой да прави тези инсталации, без това да е минало по линия на някакъв проект. Сега, дали е заварено положение, дали е минало през предишен Общински съвет, дали сега някой е лансирал някаква приближена група артисти да правят това – няма значение. Но това е един много лош подход, освен това тази елха с петолъчката и с някакви такива езически вещици в навечерието на най-светлите празници на Рождество Христово – какво казва? И нещо повече, в  пространството между два храма меко казано е въпрос на лош вкус.

Да не кажем, че е безобразие.

Да. Това е още този соцманталитет и мислене, който не можахме за 34 години да заличим. Вместо да има Витлеемската звезда или някаква друга на коледната елха…

Има  петолъчка.

Да. И както кръстовете на църквите са насочени да гледат на Изток, така тя е насочена да гледа на Север. Има някаква символика, да.

Много-много показателна символика.

Днес като минах покрай нея, това ми направи впечатление, че тя гледа на Север.

В разговора ни от 17 юли, преди изборите,  изказахте тезата, че олигархични кръгове стоят зад проекта "Васил Терзиев“.  Ако е така, те толкова ли са некадърни, че не могат да му помогнат за председател и изобщо за първите действия в Общинския съвет, които неговите не са много обнадеждаващи, ако денят се познава от сутринта.

Вижте, това и на национално ниво го гледаме. Ще видим, как ще се развият нещата и в Столична община, че различни олигархични кръгове доведоха и до този разпад на политическото, и до тази парламентарна криза. Защото очевидно те са паритетни и не могат да се договорят. И докато не се договорят, не може да се получи някакво стабилно парламентарно, а в конкретният случай мнозинство в Столичния общински съвет. Защото ние виждаме много коалиции, които се случват, за които няма политическа логика, а когато няма политическа логика има друга логика. И тази друга логика е корпоративната логика на определени олигархични кръгове, които формират т.нар. политически проекти, които да се изразители на техни интереси. Ние виждаме, че и в управлението на държавата сблъсъците не са за някакви ценностни, принципни въпроси, геополитически. Нали, те се явиха и направиха тази сглобка, в името на евроатлантизма. Но начинът, по който се държат, компрометира евроатлантческата кауза. Защото ако тя продължи да бъде асоциирана с тези непрекъснати скандали и то основно там, където се разпределят големи финансови ресурси, евроатлантизъм ще стане мръсна дума.  Всички сблъсъци са там, където са големите порции, които се разпределят от държавата. И очевидно ПП-ДБ на национално ниво ще трябва да бъдат накарани по трудния начин да разберат, че няма как да не делят порциите от управлението с ДПС и ГЕРБ. Това се получава, когато нямаш разписана ясна програма, с приоритети, с механизми за решението, както се прави и на Запад. И на Запад има доста трудни коалиции между десни и леви политически партии, партии, които са били екзистенциални политически противници. Но когато им се наложи и седнат да правят коалиция, нещата се разписват в детайли. А тук очевидно липсва и капацитет да се направи такава програма. Защото аз съм убеден и от това, което гледам, че самите партии, които влизат в управлението, първо, не са подготвени детайлно за развитие на нещата, които са поемали като ангажименти, а сега хвърлят общи лозунги. Другото, което е, една ясно разписана програма с ангажименти, с механизми и т.н. им отнема възможността да правят това, което  те най-много обичат да правят - задкулисни игри, лобизми, разпределяне на порциите.

Напазаруване на депутати?

Ние виждаме какво става включително и с  така прокламираната конституционна промяна, нещо, за което аз предупреждавам много отдавна. Тя по същество и то в частта съдебна реформа, с която беше най-силно промотирана тази велика конституционна промяна, фактически цели да се легализира това, срещу което всички досега ревяха, а това е партийната намеса при кадруването в прокуратурата и зависимостта на прокуратурата чисто партийно политически. Сега, с тази доминация на парламентарната квота в прокурорската колегия, а и ролята според промяната на Прокурорската  колегия се засилва много, фактически главният прокурор става функция на Прокурорската колегия, тъй като голяма част от неговите досегашни правомощия се прехвърлят към тях. След като тя ще бъде функция на парламента, аз мога отсега да се обзаложа, че тя ще бъде разпределена  по познатия принцип: примерно 2-3 на ПП-ДБ, 2-3 на ГЕРБ, 1-2 на ДПС евентуално, може да се даде и някой на БСП от куртоазия. И това предполага, че фактически прокуратурата изобщо няма да може да повдига обвинение срещу никоя от партиите. Сега поне, управляващата конфигурация или тези, които имат влияние в прокуратурата, можеха да натискат прокуратурата да се повдигат обвинения срещу опозиционни или други политически партии. Сега всички ще имат запазена квота. И ако това е целта, на всички партии да се гарантира, че прокуратурата ще бъде беззъба и няма да може да повдига обвинения за престъпления от общ характер, тя е постигната. А това фактически беше главната функция на главния прокурор и на прокуратурата: да може да повдига обвинения от общ характер – това са престъпленията от публичните фигури. Аз си спомням едно време, когато Кьовеши беше тук, поканена точно от прогресивните сили и техни организации, как беше реагирала, когато й се каза, че се търси парламентарна или друга форма на контрол върху прокуратурата. И тя директно им каза, че ако е допуснала на нея да й се бъркат партиите в дейността й, тя никога не би постигнала никакъв успех. Това, което се случи, с което тя беше популярна като главен прокурор. Така че тук се върви точно в обратната посока. Видя се, че включително от Венецианската комисия не дадоха добри отзиви за това, което се прави, но тук нещата се замазаха. Виждаме, че всички конституционалисти, всички авторитети, всички сериозни организации, дори такива, които бяха радетели на промяната, са меко казано критични и иронични към това, което се готви като конституционна промяна. То в много отношения, включително и по отношение на въпроса за служебното правителство, куца. Аз имам претенцията, че съм първият човек, който постави публично още преди година въпроса, че трябва този институт на служебния кабинет да бъде премахнат. Защото чрез него се заобикаля първият и основен принцип на Конституцията, че ние сме парламентарна република. Защото видяхме, че при криза, в един продължителен период от време президентът, който не е представител на нито една от трите власти, защото той не е нито законодателна, нито съдебна, нито изпълнителна власт, в един момент той концентрира контрол върху двете власти. При липса на парламент той назначава правителство, той добива огромна еднолична власт и тук се стига до едноличен режим. И това беше повод да се обсъди сериозно въпросът при такава криза действащото правителство хубаво или лошо да си приключи мандата, както се получава и при редовни избори. Защото дори тези превключвания за по 3-4 месеца утежняват: да назначаваш нови министри разстройва цялото държавно управление и държавната администрация. Тези екстравагантни форми, виждаме, че те са критикувани отвсякъде. Те сигурно ще се опитат сега на коляно да ги коригират, но и това не е сериозно. Ние нямаме сериозен обществен дебат, нямаме сериозен експертен дебат. Просто има някакво заявление, примерно от Пеевски, че до еди коя си дата трябва да се приемат тези промени, а те очевидно са неграмотни. И тези велики конституционалисти и автори на промените трябва просто да си скъсат дипломите като юристи. Защото това са елементарни, недопустими грешки. Нещо повече, тук рискуваме, ако Конституционният съд отхвърли някои от новите промени, защото той може да приеме, че дадени новоприети разпоредби са противоконституционни, но това не връща старите разпоредби на Конституцията и може да се получи правен вакуум. Може определени институции, в определен момент да излязат от строя и да не могат да действат.

В този момент, в който водим разговора, депутатите разглеждат на първо четене именно тези не събрали 3/4 от гласовете промени в Конституцията. Какъв ще е приносът им в политическия ни живот? Всъщност, те какво ще променят, ако създадат и правен вакуум, за който вече намеквате?

Това, което се предлага, ако не претърпи сериозна корекция, ще влоши картината. Отделен е въпросът, че има едни принципи, когато едно нещо мине по принцип на първо, на второ четене, защото Конституцията предполага по-тежък режим и не е коректно то да бъде радикално променяно между тези четения. Защото ти по същество променяш замисъла на това, което е прието на първо и второ четене. Това също е системен проблем. Но въпросът е, че в този вид, дори с леки козметични корекции, ако бъдат приети тези промени, те ще влошат нещата. И това ще създаде много сериозни проблеми, защото аз от много време предупреждавам, че при това ниво на парламентаризма - защото всеки следващ парламент е на много по-ниско ниво -  ако на тези хора, които попадат в последните парламенти, им се даде правото да пипат Конституцията, те ще нанесат повече вреди, отколкото ползи. Ние виждаме, че те със законодателния процес, с обикновените закони не могат да се справят. И че създават законодателен хаос, и че се допуска един закон по няколко пъти да се променя в рамките на една пленарна сесия. Тази непрекъсната смяна на законите създава ситуация, при която все едно няма закони. Това е друг конституционен проблем, но той трябва да се реши с Велико народно събрание  поради това, че България няма двукамерен парламент, няма законодателна стабилност. И при еднокамерен парламент, всеки който дойде и има мнозинство, започва да променя законите...

Както му харесва.

Да – в интерес на политическите партии, които управляват и на техните корпоративни обкръжения, в техен интерес. И това непрекъснато променяне, революционно на законодателството в България е много вредно. То създава ситуация, при която все едно няма закони. Погледнете Американската конституция, колко гениално е измислена, там на всеки две години се сменя по една трета от състава на съответната камара. И това гарантира точно този консерватизъм и тази приемственост: че не може революционно, под някакви такива емоционални вълни от улицата, или политически да се променя законодателството. Защото законодателството  трябва да дава основно  стабилност и предвидимост.

Не напразно се получава, че Конституцията се променя преди Коледните празници. Дори в перспектива някакъв хаос от тези промени да бъде предизвикан, няма да има обществена реакция?

Е, не. Тук е по-сериозно. Аз отдавна съм коментирал това, че всички неприлични неща във властта се извършват или преди лятната ваканция, или преди Коледните празници. И тогава се извършват, ако сте забелязали и чистки в правителства и т.н., защото се знае, че хората вече са на друга вълна и всяко чудо е за 3 дни. Но едно трайно увреждане на Конституцията не е нещо, което ще може да отшуми за 2-3 дни. Защото в крайна сметка ако по този начин бъдат извършени промените в Конституцията, много скоро хората ще видят, че всичко това е било фалшива мантра. И от това излиза, че въпросната конституционна промяна ще бъде може би единственият аргумент, за да се използва търсене на конституционно мнозинство, за да бъде вкарано ДПС във властта. За което тук има огромна политическа вина, защото за мен това е политическо престъпление да бъде легитимирано ДПС в този вид и с този начин на действие, да бъде вкарано през парадния вход на властта. И то от големите поборници, от партията на Христо Иванов. Виждаме, как те вече перат Пеевски като голям евроатлантик и т.н. Аз не виждам нищо евроатлантическо, специално пък в образа на Пеевски, той е контрапункт на всичко, което можем да наречем евроатлантизъм. Най-малкото, един човек, който има претенциите да бъде европейски политик, не може да вика на премиера “момченце", това е недопустимо. Значи, каквото и да е отношението, аз имам много сериозни критики към министър-председателя, но има институционално поведение, особено лидер на политическа партия не може да има такова отношение към министър-председател на Република България, защото това е антиинституционално поведение. И няма реакция. Погледнете, че от управляващата сглобка и тези партии, които си направиха политическият бизнес на гърба на Пеевски и т.н., на неговото демонизиране, както беше казал един от техните предишни лидери “да не го демонизират". Сега виждаме, че тези хора не смеят да кажат и “гък". А той непрекъснато се гаври с тях, обижда ги и т.н. Той ги плюе, те викат: “Дъжд ги вали".

Дали вместо очакваната сглобка с премиер Мария Габриел, няма да видим ново правителство с премиер или поне вицепремиер Пеевски?

Е, не мисля. До там чак няма да се стигне. Но това, че те допускат по този начин да се гаври с тях, те си заслужават тази гавра, но това е подигравка и  с техните избиратели. Аз не знам, каква цена ще платят и докога техните избиратели ще ги търпят. Вярно, че това не е за пръв път, те разчитат, че формираха при ниска изборна активност едни партийни агитки, които са готови да преглъщат всякакви техни безобразия, включително промяна на курса на 180 градуса в рамките на дни или седмици. Но мисля, че всяко търпение има своите граници и те ще платят много висока цена за това.

Докога ще живее сглобката?

Докато намират баланс за порциите. И другото, което крепи сглобката, е, че всички участници в нея виждат, че търпят доста сериозни електорални щети и тях ги е страх да отидат и на избори. Защото при един следващ парламент може да им се наложи при много по-неизгодни условия да се опитат да направят сглобка и да не им се получи: тоест да нямат не само конституционно, но да треперят дали ще имат изобщо парламентарно мнозинство. И да стимулират радикални политически проекти.

Какви?

Ами всякакви. Виждаме, че при това отчаяние на избирателите хората започват да гласуват "на пук“, да гласуват за всякакви екстравагантни политически проекти, само и само да накажат партиите от статуквото, които се гаврят с тях. Разбира се, това след това се връща със страшна сила на избирателите. Но ние го наблюдаваме този цикъл - избирателите отмъщават на партиите по начин, по който вкарват всякакви политически брокери. И след това виждаме, че това не само не подобрява, ами влошава нещата. Но трябва да се излезе от този цикъл. И това е нашата амбиция и на "Синя София“.

Как ще се излезе? Вие вървите ли към партия всъщност “Синя София"?

Не, аз лично съм противник на единните партии. Но във всички случаи има голямо очакване за сериозно, национално движение, за широко ценностно обединение, както тръгна Съюзът на демократичните сили в началото. Което да бъде контрапункт на този политически разпад, на тази деморализация. Да се даде алтернатива на хората, които действително искат връщане на нормалността в политиката, на едно смислено дясно, каквото в България, за съжаление, не успя да се роди през годините. Имаше опити, имаше десни политици и десни хора, но така или иначе  дори СДС не можа да стане сериозна дясна политическа сила и разчисти терена на разни субекти. Виждаме, че сега дори БСП експлоатират националната карта, най-антинационалната партия, партия, която над 100 години в цялата си история е изпълнявала поръчките на Кремъл за ликвидиране на българския национален елит, за превръщането на целия ни политически елит в един Кремълски слугинаж и тези хора имат наглостта сега да говорят за формирането на някакво широко национално обединение около БСП. Те да развяват националната кауза, хората, които създадоха македонска нация, които ликвидираха военния, политическия, културния  елит на страната. Те водеха, под диктовката на Москва системна политика за денационализация на България. А ти като ликвидираш елита на една нация, ти ликвидираш нацията. И тази партия за това би трябвало да бъде забранена, да бъде низвергната, а те сега имат наглостта да развяват националното знаме.  И това е точно, защото  няма структурирана сериозна дясна политическа общност в България, която да има лицето и моралното основание да отстоява тези приоритети.

Къде, около кои партии, как ще се създаде тази дясна общност? Как ще участва в избори, защото все пак тя трябва да има и такава регистрация?

Вижте, общността като общност от хората съществува. От там нататък вече как ще се структурират организационно нещата, това е въпрос на време. Аз нямам готовата рецепта, но виждам голямото очакване, то не е само в София, а и в страната. Има голям потенциал от хората, които продължиха да гласуват по старата схема за по-малкото зло. Но има това голямо очакване. И аз се надявам, че ние ще отговорим на това очакване, но хубавите неща не стават лесно и бързо. Освен това, имайте предвид, че всички тези проекти, които се появиха, така изгряха като някакви метеори на хоризонта, те имаха сапорта на олигархията, на много сериозни финансови ресурси и т.н. Ние не можем да очакваме, че ще имаме такъв сапорт, защото ние имаме амбицията да заявим на този олигархичен модел, на това възпроизводство на старата БКП и ДС номенклатура династично, че времето им свърши. Защото това беше замисълът на целия преход, и за съжаление, комунистите успяха в това отношение. Сега виждаме, че навсякъде най-големите таланти на нацията се оказаха техните синове, внуци, утре може би и правнуци. Защото БСП  а и  БКП винаги е била династична партия. Спомням си, че там дори си прехвърляха привилегиите на активните борци на внуците. И това го виждаме сега и след  10 ноември, независимо какви американски легенди ни разправят за сбъднатите американски мечти. Но за всеки здраво мислещ човек, който е живял в България, не идва някъде отвън, е ясно, как се случиха нещата в България и целия преход. Но това е друг, много дълъг и важен разговор.

На финала искам да ви попитам: СДС навърши 34 години. Вие бяхте негов член от създаването му. Защо през годините се разпиля огромната енергия, която в началото се акумулира?

Значи, това не може с една дума да се дефинира. Но като цяло, основната отговорност е на лидерите на Съюза на демократичните сили, без да искам всички да ги слагам под един знаменател. Но това е процес на обратна лустрация, която комунистите заложиха още в самото начало. Те имаха влияние, и при създаването на СДС асистираха, като цяло замисълът беше СДС да бъде една удобна опозиция. Имаше един период, по времето на Филип Димитров, кратък така, при който СДС под напора на членовете, на много хора, които си повярваха, се измъкна от похлупака. Защото комунистите не бяха калкулирали, че ще има такова отпушване, такава вълна. Имаше един период, когато СДС се еманципира, но след това с формирането на единната партия СДС беше пак върнат в този сценарий на националните съгласия, на консенсусите, да реформираме БСП, да крачим на два крака ляв и десен. Ние така реформирахме БСП, че ликвидирахме СДС. Но проблемът е, че те от самото начало имаха план и в това успяха. Те не са кой знае какви гениални сценаристи, но те имаха две основни, елементарни задачи - едната, е да съхранят ресурса, който имат, чрез трансформацията пари - власт - власт -пари, в  което успяха да не допуснат да им се  търси политическа отговорност и отговорност за престъпленията и преди 10 и след това. Защото целият грабеж на България беше реализиран предимно от техните хора. И другото, което беше изключително важно, да не допуснат лидерство, защото те от самото начало имаха достатъчно ресурси, поне това да реализират. Не допуснаха да се формира  дали по линия на СДС, дали по линия на другите демократични партии, които възникнаха, да не излезе на предна позиция фигура, която да има визията и куража да тръгне на радикална декомунизация на България. Винаги се допускаха на най-предни позиции хора, които са с качества, но с висока доза на конформизъм и хора, които не посмяха да тръгнат радикално за промяна в България.

Много ви благодаря за този разговор, за времето, което ни отделихте, за това, че приехте да бъдете наш гост и за направения анализ.

Гостува ни Иван Сотиров, общински съветник от “Синя София", бивш заместник председател на Съюза на демократичните сили, два пъти бивш народен представител от него.