Иван Петърнишки, автор на книгите "Техника за емоционална свобода" и "Емоционална психотерапия", в интервю за предаването "Здравето на фокус" на радио "Фокус".  

Пораждат ли емоциите физическа болка? И ако да, какво започва да ни боли? Ако изпитваме страх и депресия, ако мрачните мисли са част от живота ни, ако сме в очакване най-лошото, ако физическите болки се отключват една след друга, освен шепите  лекарства какво друго можем да направим?  И не на последно място, можем ли сами да си помогнем? Да стигнем до корена на проблемите, а не да замазваме последствията.  

Г-н Петърнишки, как Вие се срещнахте с метода за емоционална свобода. Разкажете ни за пътя до написването на две книги по тази тема? 

1996 г. заминах за Австралия, тъй като тук в рамките на един месец в България ми се случиха доста неприятни неща. Уволниха ме от работа, обраха ми апартамента, откраднаха ми колата, един "доброжелател" ме завлече с всичките ми спестявания. Това беше Жанвиденовото време и нещата не бяха розови в България. Реших, че ако сега не замина, никога няма да замина.  

Заминах за Австралия, понеже бях чул, че търсят ръководител полети, аз тогава работех именно това. Заминах с туристическа виза, без документи. Първите две години бяха най-черните години в живота ми. Изпитвах букет от негативни емоции. Хората, на които разчитах за някаква помощ, не ми я дадоха. Трябваше да се справям абсолютно сам - в нова държава, без образование, защото не ми признаха и образованието.  

Към края на първите две години бях на ръба на психически срив.  

Чувствах се ужасно. Вървях по улиците и буквално крещях от гняв, безсилие, тъга, носталгия. Ритах огради, сгради, исках да чупя и да руша, имах саморазрушителни тенденции.  

Тогава дойде осъзнаването, че трябва да направя нещо за психическото си здраве. В България се бях занимавал с метода за контрол на ума и имах доста добри резултати. 

Потърсих курс в Австралия. Намерих и се записах на курс за невролингвистично програмиране. На този курс всъщност разбрах за техниката за емоционална свобода. Понеже видях, че тя работи, дава незабавни резултати, за разлика примерно от метода за контрол на ума, който трябва да прилагаш 30 дни, за да видиш резултат, тук резултатите бяха незабавни. Това много ме привлече. Така започнах да изучавам този метод и да го използвам. 

Какво представляват тези техники? Изискват ли някаква предварителна подготовка? 

Техниките не изискват никаква предварителна подготовка, могат да бъдат правени от 5-6 годишно дете, прости са като изпълнение, но имат своите тънкости и особености.  

Моята първа книга "Техника за емоционална свобода", която за първи път беше издадена 2009 година, претърпя няколко издания, защото от обратната връзка, която получавах от хората, които я четяха и прилагаха техниката по първото и второто ѝ издание, аз научавах какви трудности срещат. Постарал съм се в последното издание, всичко да е максимално последователно, просто и ясно, така че всички тези затруднения да бъдат избегнати и хората да могат да видят резултат веднага. 

Нека дадем конкретен пример. Ако ни боли гърлото, гласът ни е паднал, има ли техника, която можем да приложим за този конкретен случай? 

Да, техниката за емоционална свобода може да бъде приложена в този случай  по два начина - най-простият начин е да я приложим върху симптома, тоест върху болката в гърлото, защото това е симптом на проблема. Още по-добрият начин е да я приложим и върху емоциите, които предшестват появата на заболяването. Защото в много случаи има психоемоционални конфликти, които предшестват всяко заболяване.  

За острите заболявания е по-трудно да намерим психоемоционалните конфликти, тъй като те протичат доста бързо. Техниките, които са в моите книги, основно са за хронични заболявания.  Хроничните заболявания са тези, при които симптомите упорстват повече от 6 месеца. По принцип в рамките на 3 до 6 месеца тялото лекува общо взето всичко, то се самоизлекува. Ако симптомите не са излекувани от 3 до 6 месеца, имаме хронично заболяване, за което техниките са изключително ефективни.  За хроничните заболявания съвременната традиционна медицина няма решение, освен гълтане на лекарства до края на живота. 

Дайте ни пример за типично хронично заболяване, което може да се повлияе от тези техники? 

Едно от най-често срещаните в последно време е хашимото или проблеми с щитовидната жлеза. Принципно повечето емоции минават през щитовидната жлеза и хашимотото може да бъде повлияно и излекувано с техника за емоционална свобода или някоя от другите три техники, които са във втората ми книга. 

С няколко думи обяснете какво правим - нещо с ума, с ръцете? 

В техниката за емоционална свобода, която е в първата ми книга, потупваме с връхчетата на пръстите акупунктурни точки. За акупунктура повечето хора се чували, те са от китайската медицина, там където се поставят игли. Това са точки от енергийните пътища в тялото, наречени меридиани, по които според китайската медицина тече енергията. Науката все още не е доказала това, но според китайската медицина, която е на над 2000 години те съществуват. Акупунктурата регулира и балансира движението на енергията. Ние всъщност правим нещо подобно, с потупване на начални и крайни точки на тези меридиани, като същевременно произнасяме фрази, които са от невролингвистичното програмиране. Основната фраза е една: Въпреки че, аз сега изпитвам дадена емоция, дадено физическо усещане, даден симптом, аз напълно и безрезервно приемам себе си.  

Т.е. фразата, например е:  

"Въпреки, че аз сега изпитвам гняв, имам високо кръвно налягане, вие ми се свят, аз напълно и безрезервно приемам себе си". 

В началото тази фраза се казва 3 пъти.  

След това има една напомняща фраза, която е съкратена версия -"Аз изпитвам……", която се повтаря на различните точки. Избягва се "Аз напълно и безрезервно приемам себе си", само симптома и емоцията се повтаря на останалите 8-9 точки. 

Колко дълго трябва да прилагаме метода, за да постигнем резултат? 

Резултати могат да се видят в рамките на минути. Правим тази процедура три пъти, обикаляйки три пъти по десет точки и веднага можем да видим облекчаване на симптомите, понякога напълно изчезване, но не винаги. В повечето случаи настъпва облекчаване. 

Начинът на мислене и на възприемане на света обикновено е дълбоко вкоренен - в чисто емоционален план.  

Може ли и трябва ли да го променяме при прилагането на тези техники? 

Обикновено хората, които стигат до техниката за емоционална свобода, са минали през традиционна медицина, която не им е помогнала. Търсят решения и стигат до тази техника. В повечето случаи те са с хронични заболявания, търсят решение на проблем, който е хроничен. И започвайки да работят с тази техника върху дадени симптоми или дадена диагноза, неминуемо се стига до това, че трябва да се промени начинът на мислене, ценностната система, мирогледът и начинът на живот. Не само за да се излекува дадено заболяване, но и принципно човекът да заживее по-добър живот. 

Казват, че една от най-разрушителните емоции у човека, тази която води и до множество заболявания, е гневът - независимо към какво и от какво е провокиран. Така ли е? 

Абсолютно. Повечето диагнозите, които завършват на -ит - цистит, ринит, фарингит, артрит и т.н., са свързани с емоцията гняв. Но и гневът, и изобщо всички емоции могат да бъдат сведени до страх, основната емоция е страх. Гневът е породен от страх. Така че, в крайна сметка се стремим да премахнем страха. 

Това ли е най-често разпространената душевна травма у хората - страх? 

Това е най-честата емоция, душевна травма е малко по-общо понятие. Страхът е свързан с инстинкта за оцеляване, ние постоянно търсим начини да оцелеем. Страхът е този, който ни кара  да избягваме неща, които си мислим, че биха били опасни за нас. Така че, да, страхът е в основата и антидотът на страха по принцип е приемането и любовта. 

Това означава ли, че ако човек е добър, мисли положително, това е своеобразна имунизация срещу болести? 

Това с положителното мислене е малко щекотлива тема, защото положителното мислене е изопачено в повечето книги, излезли на тази тема. Принципно, ако човек мисли позитивно, ако успява да намери позитива, защото той съществува във всяко едно нещо дори в драмата, дори в травмата, дори в някакви инциденти и неприятни събития, да това до голяма степен ще го имунизира срещу хронични заболявания, но не срещу остри и бързо протичащи проблеми. 

Ефикасни ли са техниките за емоционална свобода срещу сериозни заболявания, каквито са онкологичните?  

Да, разбира се, ефикасни са. Има едно течение в алтернативната медицина, което се казва “Германска нова медицина". Хората могат да намерят информация в интернет, според което, това е доказано от лекаря, който създава тази медицина, че над 95% от раковите заболявания са причинени от психоемоционален конфликт, психоемоционална травма. 

Тоест? 

За съжаление, традиционната медицина все още не е разпознала този факт.  

Всички нетрадиционни течения в медицината предлагат бързо решение на сериозни проблеми, а не доживотно гълтане на лекарства, поради което те са нерентабилни. За фармацевтичната индустрия е много по-добре да плащаш цял живот за лекарства. Тези открития, и то не едно, са потискани сериозно от голямата фармация. Те не виждат бял свят и доста хора не чуват за тях, особено пък лекари, защото лекарите също са хора, никой не знае всичко. Лекарите знаят толкова, колкото са учили, освен ако сами не търсят алтернативна информация. Това е рядко явление, но все по-често срещано в днешни дни. 

Много от лекарите казват, че възникването на едно или друго заболяване в съвременния свят се дължи на стреса, на консервантите в храните, на мръсния въздух. Можем ли да обясним заболяванията с тези фактори? 

Какво е стресът? Стресът са негативни емоции. Ако го разнищим, ще видим, че стресът са негативните емоции, които изпитваме, различни по вид нежелани емоции. Химията, която е във въздуха, водата и храната - да влияе, но не чак до такава голяма степен.  

Пак да цитирам "Германска нова медицина", според създателя ѝ Герд Хамер останалите 5% от хроничните заболявания се дължат или на радиация, или на отравяне на организма с някакви вещества, или на недохранване на организма. Тоест, липса на хранителни вещества, което може да бъде породено не от липсата им в храната, която поглъщаме, а поради това, че човек не я усвоява достатъчно добре. Това от своя страна също в много случаи се дължи на психоемоции и психоемоционални конфликти. 

В народната медицина казват, че за всяка болка има билка. Има ли техника за всяка болка? 

Тук е много интересно, че въпросът води отново до една парадигма, която не е правилна. Ние сме научени от традиционната медицина за различни болести, за различни диагнози да гълтаме различни хапчета. Това е неправилно. Ние си мислим - болест, диагноза - различна билка или комбинация от билки. В техника за емоционална свобода (ТЕС) изобщо в алтернативната медицина, които са холистични - третират човека, а не болестта, за всяка болка рецептата е една и съща. Ние работим с негативните емоции, които са причината, а не симптомите, които са последствието. В този смисъл за всяка болка има една билка или едно лечение. 

Тоест, казвате ни, че страхът например може да предизвика в тялото различни заболявания? 

Да, малко обяснения на тази концепция. По принцип ние изпитваме емоции спрямо нещо, което ни се случва. Някой нещо ни казва, нещо виждаме, нещо чуваме, нещо усещаме и започваме да изпитваме емоции спрямо това нещо. Различните хора в една и съща ситуация ще изпитат различни емоции, ще имат различно отношение към случващото се. Тяхното различно отношение към случващото се, ще породи различни симптоми в тялото, различни заболявания. 

Но в крайна сметка, колкото и да сме различни, тези техники могат  да бъдат приложени от всеки и върху всеки? 

Абсолютно. 

А може ли, ако аз овладея техниката за емоционална свобода, да я приложа на мой близък? 

Да, разбира се. 

Или трябва да го обуча той сам да я направи? 

Искам да уточня, защото това е много често срещано. Хората не вярват в панацеята, малко се връщам към предишния Ви въпрос. Техниката работи за всякакви заболявания, но не работи при всички хора, защото някои хора не са готови да тръгнат по този път. Не са стигнали до осъзнаването, че там е истината. В този смисъл някои хора може да не се излекуват, а други хора със същото заболяване, със същата техника ще се излекуват.  

Ние имаме т.нар. "психологичен обрат', тоест много често има ползи от това да боледуваме за самите нас, които в огромната си част са подсъзнателни, заради които не искаме да се освободим от проблема. За това също се говори в книгите ми, особено в първата, и как да бъде премахнат този психологичен обрат, ако съществува.  

В тази връзка искам да ви кажа, че да, вие можете да я приложите върху когото искате, но ако този човек не е готов за промяна, той може да няма резултати или временно облекчение на симптомите и да няма пълно излекуване. Тогава този човек трябва да поеме отговорност за собственото си здраве и собствения си живот, да започне да прилага с ваша помощ или с помощта на някой специалист тази техника и тогава ще има резултати, стига да поеме отговорност. 

Човек се разболява, защото иска да се разболее ли? 

Не. Човек не се разболява, защото иска да се разболее. Човек се разболява, защото придава определено значение на различни неща, които се случват в живота му. Заради значението, което им придава, изпитва негативни емоции, които не са изразени. Ние сме учени от деца да не изразяваме емоции, защото така сме по-удобни за родителите си, по-лицеприятни в обществото, по-цивилизовани. 

Изглеждаме по-силни и уверени? 

Да, да, и това. И тези неизразени емоции, които остават вътре в нас, буквално ни тровят. Защото,  когато изпитваме негативни емоции, в организма се отделят определени химически вещества, които са предназначени да го накарат да избегне дадена ситуация. Ако бяхме в реалния живот и нещо ни заплашваше, щяхме да бягаме или да се бием.  

Но в социалната среда, в цивилизацията често не можем да го направим. Продължаваме да преживяваме вътрешно дадени конфликти, което води до физически заболявания.  

Идеята на работата с техниките за емоционална свобода не е да сме свободни от негативни емоции, това също е грешно разбиране. Те са полезни, те са ни нужни, за да можем да се справяме с живота и да избягваме опасни за ситуации. Но ние трябва да бъдем свободни да ги изпитваме, да ги изживяваме пълноценно, да ги изразяваме и по този начин да ги освобождаваме -  да не стоят в нас, да не ни тровят, да не ни разболяват.