Иван Николов, председател на КИЦ-Босилеград, отстояващ правата и интересите на българите в Сърбия, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус" "Това е България"

На визитата си в България сръбският президент Александър Вучич употреби остър тон срещу българска агенция, като заяви, че следи всичко в Босилеград и Ниш и е наясно с кого общуват журналистите. С какво Културно-информационният център в Босилеград застрашава властта в Белград? Търсим за отговор неговия председател Иван Николов, който е известен автор на над 400 статии за проблемите на българите в Сърбия, носител на четири награди за поезия и литература, обществена дейност и за принос за опазване на правата и интересите на българите в Сърбия обявен за европейски гражданин на 2016-та година.

Г-н Николов, с какво разгневихте властта в Белград, че президентът Вучич си позволи да ви набеди във влияние върху българските медии?

Не знам, вероятно с това, че говорим, непрекъснато си говорим – аз общувам не само с десетки български журналисти, евродепутати и депутати, политици, учени и т.н., с които се опитвам, на базата на фактите, с които разполагам, много от тях са взети даже от сръбските държавни институции, да разобличавам положението на българското малцинство. Явно това не му харесва и вероятно е подведен от службите, които му препредават информацията от подслушването, както стана ясно от вчерашната пресконференция.

А застрашавате ли с нещо властта в Белград, че по петите ви са пуснати сръбските служби до степен, че дори и президентът да се изпусне на пресконференция и да признае за този "маниер“ на работа?

Аз не знам, с какво един човек може да застраши държавната власт в Сърбия. Вие знаете моята гражданска позиция, моята проевропейска ориентация. Винаги съм разобличавал същността на политиката, която застрашава българското малцинство, точно обратното, не властта в Сърбия. И в този смисъл, предишния ден, когато се чухме с колегата от БГНЕС, се разбрахме преди това да се постави въпроса за това, че българите в Босилеград за последните 10 години са намалели с 24%, което е страшно, разбира се. Но както видяхте, на пресконференцията той не отговори на този въпрос. Той смята, че по-страшното е това, че аз съм общувал с български журналисти.

Не сте ли му известен? Вие сте обявен за Европейски гражданин на 2016 г. – това не го ли знаят в Белград, не са ли го обяснили на президента, за да не се злепоставя?

Те не се впечатляват от тия неща и това ясно говори, че те не се впечатляват нито от фактите, нито от това кой ги говори, нито къде ги говори. Лично мен ме впечатлява това, че в центъра на България на пресконференция той разобличава същността на държавата, която води и която държава си позволява да подслушва хората, да подслушва неправителствени организации, да подслушва хора, които не правят нищо лошо на Сърбия, освен това, че разобличават същността на отношението към  малцинството и искат нормално материално, политическо и културно развитие на българите в Сърбия. И се надявам българските политици, които дадоха доверие на Сърбия и подкрепа за членството й в Европейския съюз, да си направят съответните изводи.

А вие какви изводи правите от реакцията на сръбския президент? Тя притеснява ли ви?

За мен това не е нищо ново. Аз знам много добре, че през последните 25 години ни подслушват денонощно и че винаги са ни разглеждали като дезинтеграционен фактор на държавата, не като лоялни граждани на Република Сърбия, които просто искат правата си, правото си на живот, правото си на здрава околна среда, на работа, на език, на собствена култура, с една дума на човешки малцинствени права. И не виждам с какво и защо това трябва да застрашава същността на властта в Сърбия, че толкова гневно да отреагира пред българската общественост.

Българската държава постави много категоричен въпрос за вписването като държавотворен народ на българите, на македонците с българско самосъзнание в преамбюла на Конституцията на Македония. Трябва ли да търсим такъв път и за българите от Западните покрайнини в Сръбската конституция?

Това само по себе си няма да реши въпроса, защото по времето на бивша Югославия ние бяхме вписани в Конституцията и точно тогава претърпяхме най-големия си срив. Ако няма готовност да се спазват законите, да се спазват конституционните разпоредби и т.н., тогава имаме формална демокрация и формална Конституция, която служи дето се казва за фасада, а зад нея се провежда асимилационна политика, която в истинския смисъл на думата съсипва българското малцинство в Сърбия. Но да, права сте, трябва покрай всичко останало да бъдем включени в Конституцията на Република Сърбия и разбира се, със съответните закони да ни се гарантират правата, защото към момента в Сърбия, в Сръбската конституция пише, че тя е държава на сръбския народ и на останалите.

Вие сте "останалите“? Тук искам да ви попитам вече от друг ъгъл: на какво се дължи подновяването на изострени отношения на Белград както към българите от Западните покрайнини, така и към българите изобщо? Имам предвид и изложбата преди седмици в Правния факултет – Правния факултет в Белград, в партньорство с Министерство на културата там за българския геноцид над сърбите.

О, това не е нищо ново. Това за българския геноцид над сърбите от Българската армия през Първата световна война – тази работа се разрасна още през 2013 г. по повод 100-годишнината от Балканските войни и от тогава не е преставала. Тя се провежда с интензитет едно-две такива културни събития през годината. Първото беше, както знаете, в Сурдулица по повод честването на т.нар. Сурдулишки мъченици, и второто беше в Белград, в център, дето се казва, там, където се възпитават бъдещите управници на Сърбия. Това е страшно нещо, защото вижте, в ситуация, когато в Сърбия се говори всичко най-лошо за българите, когато това се посреща с мълчание от българска страна – този път първата реакция, прави чест на българската дипломация, че извика сръбския посланик във Външно министерство – това има само една цел: да ни изплашат, да се откажем час по-скоро от българската си национална идентичност и да ставаме все по-малко, или просто да напуснем района. Към момента в Сърбия тече един такъв процес на създаване на етнически чиста държава и колкото и да не ми харесва, това е истината. В крайна сметка ние, българите, никога не сме стигали до онази крайност да искаме онова, което те искат за своите малцинства в Косово и в Босна, примерно. Ние просто искаме статут на европейско малцинство – такива, каквито има на границите между европейските държави в унията.

За какво всъщност вие настоявате, на какво разчитате вие, българите от Западните покрайнини?

Въпреки всички различия и т.н., ние основно искаме правото си на живот, искаме правото да имаме работа и препитание, за да останем на собствената си земя. И разбира се, всичко останало, което формира нашето национално самосъзнание – право на обучение на майчиния език, право на свободно информиране, право на историческа памет. Това са елементарните неща, които искаме, и с нищо не застрашаваме нито границите, нито териториалната цялост на Сърбия. Е, това, че на моменти говорим нелицеприятни неща за сръбската държава, които са факти, които са исторически доказани факти, това не е наш проблем, това си е техен проблем.

А на какво разчитате?

Разчитаме на България най-много да ни подкрепи в нашите искания, за да можем да ги постигнем на практика. Това е нещо, което трябва да присъства във всеки разговор на високо равнище между Белград и София.

Цоня Събчева