Иван Николов, председател на Културно информационния център в Босилеград, в интервю за аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“

На 11 март в Босилеград се случи събитие, което във всяко отношение ще остане паметно – от 97 години насам сръбски държавен глава благоволи за няколко часа да посети най-бедната община на европейския континент, все още заселена с 3 000 българи. Заради посещението на президента Александър Вучич бяха задържани и отведени в полицията лидери на местните българи и членове на Културно-информационния център. Със сигурност българката общност в Западните покрайнини ще запомни този ден – емблема на отношението на сръбската държава към сънародниците ни там. Какво демонстрира с тази си визита Вучич и защо е необходимо българската държава да предприеме национален и общоевропейски план за спасяването на българите в Западните покрайнини? Наш гост е председателят на Културно информационния център в Босилеград Иван Николов, отстояващ правата и интересите на българите в Сърбия. Добре дошли в адиокаста на "Фокус“ "Това е България“, г-н Николов.

Добър ден на вас и на вашите слушатели. Както разбрахте, това беше един много неприятен случай в поредицата, която приближава повече от 30 години. И така, хората, които си мислиха, че могат да се оплачат за тежката ситуация на президента Вучич и евентуално да поискат неговото съдействие за подобряване на положението, останаха излъгани, и освен това бяха преведени и изолирани в полицията докато продължаваше това посещение. Получи се малко абсурдно, защото хората си мислеха, че могат да се оплачат от кмета Владимир Захариев, а всъщност Вучич дойде, за да му даде подкрепа. Ето това са тези неприятни неща, които станаха, въпреки драматичното положение, което няма как да се скрие и вече почва да прониква и в сръбските медии. Хората, които имаха смелостта и куража да протестират публично, си мислеха, че могат сред посрещачите да излязат с някои транспаранти или просто да му връчат протестно писмо той да обърне малко повече внимание на ситуацията в Босилеград, както знаете, бяха пресрещнати и закарани в полицията, задържани съвсем незаконно в продължение на часове докато хеликоптерът с президента не излетя извън Босилеград.

Г-н Николов, как се сбърка сръбският президент да дойде в Босилеград и на какво дължите това височайше благоволение?

Поводът беше съвсем различен, не е защото само заради Босилеград, той просто обикаляше региона. За един ден заедно с хеликоптера си той обиколи 4 общини в Пчински окръг, и поводът беше създаване на нова политическа партия или движение, т.нар. Народно движение за държавата. Аз не знам какво точно цели с него, но това е, което публикуват и сръбските медии и че целта на неговата обиколка е това: търсене на народна подкрепа за създаване на нова политическа партия.

А защо бяха арестувани и задържани нашите сънародници, членовете на Културно-информационния център в града?

Просто да не се появят и да не изкажат своята гражданска позиция, която е различна от тази, която официалната и местната власт – кметът на Босилеград са свикнали да представят пред президента Вучич.

А какво каза президентът в речта си пред вас?

Нищо специално. Вие знаете, че никой от нас не беше там в групата в посрещането. Той е държал някаква реч около 15 минути с обещание за правене на пътища, за откриване на нови работни места, за нови гранично-пропускателни пунктове към Македония и т.н., едни неща, за които обещания, които ги слушаме от години наред.

Много е интересно, какво е разказал, какво е представил кметът на Босилеград на Вучич.

Това едва ли си заслужава коментара. Това са едни такива неартикулирани общи приказки: Добре дошли, благодарим за подкрепата  – не знам точно за какво му е благодарил. Това бяха едни неща, които не си заслужават коментара.

Г-н Николов, защо досега не сработиха механизмите и инициативите за демократизацията на българското малцинство и решаването на проблемите в сръбските институции?

Демократизацията на сръбското общество приключи още на 12 март 2003 година, когато посред бял ден на входа на сръбското правителство беше застрелян единственият реформистки, проевропейски и демократичен премиер на Сърбия Зоран Джинджич. Оттогава виждаме завръщане на консервативния великосръбски национализъм като форма на управление, като държавническа идеология във всички сфери на обществения живот, и тогава беше прекратен процесът на демократизация на българското малцинство.

А защо властите в Сърбия разглеждат българите от Западните покрайнини като дезинтеграционен фактор на държавата, а не като лоялни граждани, които искат и заслужават правата си?

Това произлиза от същността на великосръбската националистическа идеология. Всички малцинства в Сърбия и всички съседни страни, ако се вгледате малко по-внимателно и анализирате това, се разглеждат като опасност за Сърбия, а пък малцинствата като фактор на дезинтеграция, а не като фактор на добросъседски отношения. Просто концепцията на държавата е такава. Това не е държава, която е изградена върху принципите на демокрацията и гражданското общество, в които гражданинът независимо от своята национална и религиозна принадлежност е равноправен гражданин на Сърбия – не, това просто произлиза от идеологията на управляващата партия.

За по-малко от 100 години българите от Западните покрайнини от над 150 000 са се стопили до 18 000. Защо е тази свирепа асимилация спрямо българското малцинство? С какво пречите на сръбската държава?

Ами едва ли може да го наречем асимилация с оглед на това, което се случи с българското малцинство. Вие споменахте цифрата 18 000, но това е бройката от 2011 година. Резултатите от преброяването от 2022 година още не са излезли, но имаме всички основания да вярваме, че бройката е намаляла още повече. Така че трудно може да се нарече само някакъв естествен асимилационен процес, това е в истинския смисъл на думата етническо прочистване.

Какво следва да предприеме България за вашето  спасение? Българската държава с какво може да ви подкрепи и помогне?

Ами ние непрекъснато сме говорили за това, какво може тя да направи. Явно на територията на чужда държава не може много да се направи. Но затова можеше много по-енергично и категорично да постави нашия проблем със спазването на човешките, малцинствените права с екзистенцията върху нашия си район, да настоява за създаването на условия за нормално културно и стопанско и икономическо развитие както в двустранните отношения с Република Сърбия, така и в Европейския парламент.

Г-н Николов, при предишното интервю с вас говорихме за възможността българите да бъдат вписани в Сръбската конституция. Вие направихте ли някакви постъпки в тази насока?

Първо, сръбската държава е дефинирана като държава на сръбския народ и другите граждани, и под тази обща формулировка "останалите граждани“ спадаме и ние, българското малцинство. Така че това е проблем на Сръбската конституция, който много трудно може да се постави по нашия въпрос, освен ей така на граждански начала, по медиите и с помощта на неправителствените организации, защото ние в момента не сме представени като малцинство в институциите на политическата система на Република Сърбия. Същият проблем имат и унгарците във Войводина, и румънците, и хърватите и т.н. Това са неща, които изискват коренна промяна на същността, т.е. сръбската държава трябва да бъде като демократична държава на всички нейни граждани без оглед на тяхната национална и културна принадлежност. Тогава вече можем да се надяваме на нещо. Но това, че десетилетия наред в комунистическа Югославия в Конституцията фигурираше и българското малцинство, по същество не допринесе нещо много за нашия просперитет и опазването на нашата културна идентичност. Процесът на нашия демографски, културен и всеобщ упадък продължава десетилетия наред.

Как в момента живеете в Босилеград? Какво се случва всред вас, как оцелявате?

Ами оцеляваме. Босилеград е на доизживяване. Това и вчера го представихме на хората от "Демократична България“ и "Продължаваме промяната“, които бяха на обиколка в региона. И те просто бяха покрусени от това, което видяха. Ние, разбира се, представихме проблемите. България е наясно, че нашият район загива, но явно няма механизъм, по който може на територията на една чужда държава без нейното съгласие да докара бизнес, който да предложи работа и поминък на населението. Неведнъж съм подчертавал, че диалогът между двете държави е между глух и ням. Докато българската държава борави с европейската риторика, сръбската държава слуша с ушите и аргументите от края на XIX и началото на ХХ век.

При посещението си при вас от българската делегация от "Продължаваме промяната“ и "Демократична България“ ангажираха ли се с нещо към вас?

Какво да се ангажират? Ангажират се с общите неща, които десетилетия наред ги слушаме: "България няма да ви остави. Ние ще правим всичко, което можем, за да се осигури поминък на място“. Но тази формула очевидно не работи.

А коя би проработила?

Ние говорихме за нещата, които България може самостоятелно да направи без да чака разрешението на Сърбия, т.е. може да предложи работа и поминък в България на тия хора, които примерно да минават границата и да се връщат обратно. Но за това пък за разлика от Цариброд, който е близко до София, има по-добри комуникации, има по-добър транспорт, Кюстендил не може да предложи такова нещо за Босилеград.

Цоня Събчева