Правителството и енергийната компания Shell подписаха договор за проучване и търсене на нефт и природен газ в българската акватория на Черно море. Предстоящите проучвания ще бъдат в "Блок 1-26 Хан Тервел“ с площ около 4000 квадратни метра, който е южно от "Блок Хан Аспарух“, където проучвателни дейности извършва OMV Petrom – най-голямата нефтена компания на Румъния. Първите резултати от проучването ще отнемат време, но очакванията са високи. Ако залежите се окажат достатъчни, България ще може не само да гарантира собствените доставки, но и да заеме по-силна позиция на регионалната енергийна карта, смятат от правителството. Очакванията са големи, но ще бъдат ли оправдани? На този и други въпроси отговори председателят на Българския енергиен и минен форум Иван Хиновски в"България, Европа и светът на фокус“ на Радио "Фокус“.  .

Относно това какви са преимуществата за новата зона Хиновски казва: "Това е по принцип нова зона за проучване. Тя е многообещаваща, защото се намира на север от турската зона, в която Shell откриха преди 4 години големи количества газови хидрати – това е форма на природен газ, която не е конвенционална, и Турция възлага изключително големи надежди на този ресурс. Да се надяваме, че и в нашата изключителна икономическа зона ще има същите такива количества. Но във всички случаи това е една положителна стъпка, надежда за българската енергийна независимост".

На въпрос какво ще бъде българското участие при откритие на находище, той отговаря: "Между проучванията, между регистрирането на геоложко откритие, ако се намери, и реалния добър е един период от 5 до 10 години, така че не бива да смятаме, че в момента става чудо. Защото след като се регистрира геоложкото откритие, следва процедура по неговата оценка, картирания, локализации, проектиране на съоръженията за евакуация на газа към сушата и към други носители, след което следва, тогава идва оценката на концесионния договор, защото тогава се преценяват реално какви са количествата, и т.н. Т.е. един дълъг, много дълъг процес на подготовка на реалния добив".

Според Хиновски никой не може да отговори защо сухоземният добив на природен газ се пренебрегва.

"Министър Станков развързва много завързани възли в нашата енергийна система. Но защо зоните, които имат доказани залежи на природен газ, не се разработват – на това никой не може да ни отговори. Питали сме на много нива и енергийни политици, и депутати, те самите не могат да кажат защо. Изглежда всеки ги подценява. Изглежда тези залежи, които са доказани – повтарям, доказани от западни проучватели, стоят в очакване", казва още той.

Председателят споделя, че става въпрос за големият резервоар, който се намира в т.нар. Етрополска шиста, като се започне от Луковит, Кнежа, Враца, Сухаче, в който са доказани и има заявена концесия за окончателно проучване и добив от три години, като казва, че тя не се подписва, не й се дава ход, защото има нещо, което ние не  се знае.

"Или някакви екологични страхове, или чужди интереси, или нещо, което не излизва на повърхността", довави още той.

Освен в Северна България, има газ и в района на Добруджа, казва още Хиновски.

И  допълни: "Там, поради силното влияние на зърнодобивниците и на еколозите, това остава на второ място. Смята се като най-рисков проект за разработване. Очакват се протести, тежки екологични процедури, така че желаещите за проучване и добив на газ от Добруджа като че ли се спихнаха напоследък. Но в Северозападна България, която е районът на голямата бедност в България, защо не се проучва и не се започва добив, не ми е ясно, нямам обяснение".

На въпроса какво смята за новината, че двата реактора за АЕЦ "Белене“ няма да бъдат продавани на Украйна, той отговаря положително:

"Не знам доколко сте следили мои интервюта – в последните няколко месеца аз усилено повтарям, че ние трябва да прекратим този договор и трябва да направим преоценка на това при какви обстоятелства бихме могли да използваме това оборудване в България. Защото нещата се променят геополитически, някои невъзможни неща станаха възможни, някои крайно ясни и възможни станаха невъзможни. Т.е. има опция, при която ние можем да си направим в "Белене“, да използваме тези двата реактора, за да довършим проекта "Белене“. Много въпросителни има, много сложности предстоят. Не е ясно кой ще бъде архитект-инженерът, дали Русия ще се наеме да помага на "вражеска държава“, каквато сме ние, и т.н".

По отношение на състоянието на реакторите, той казва: "Това е оборудване, което се консервира при строго определени обстоятелства, при условия, които се спазват стриктно. Това са международни стандарти. Напълно годно е. Дори след 5, 10, 15 години това оборудване може да се използва, защото то не е електроника. Това са машинни елементи, които нямат срок на годност, разбирате ли?"