Иван Хиновски, председател на Българския енергиен и минен форум, в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“

Изненадващо и скоростно бе прекратен 35-годишния концесионен договор на държавата с "Лукойл“ за ползване на концесия на нефтеното пристанище "Росенец“. След внесените преди седмица, в сряда, законови поправки и приети на първо четене в Икономическата комисия, в петък бяха гласувани на първо четене в пленарна зала, а веднага след това, още същия ден и на второ четене. Еуфорията бе толкова силна, че депутати коментираха в телевизионни интервюта как след концесията за нефтения терминал "Росенец“ вече се мисли за отстраняване на "Лукойл“ от българския пазар. А в електронните медии се появиха заглавия, като "Досвидание, "Лукойл“, "Руснаците си тръгват“. Наложи се премиерът Николай Денков да охлажда страстите с коментар, че управляващите не мислят за отстраняване на "Лукойл“ от българския пазар. Ден по-късно и министърът финансите Асен Василев съобщи в парламента, че отнемането на концесията на Пристанище "Росенец“ от "Лукойл“ трябва да бъде добре обмислено и да се случи след изготвянето на доклад как това да стане, кой да прави правния анализ на концесионния договор и на направените инвестиции на пристанището. Така връщането на "Росенец“ на държавата се отлага във времето. Въпросът е: защо се бързаше в парламента, след като не са създадени механизми и изпълнители за целта? Наш гост на Иван Хиновски – председател на Българския енергиен и минен форум. Вие сте един от експертите, които твърдят, че прекратяването на концесията на Пристанище "Росенец“ е закъсняло. Но прибързаното решение за предсрочното прекратяване дали не стресна правителството заради евентуално ответна реакция на руснаците, изразяваща се в съдебни искове и претенции за компенсации?

Безспорно решението за прекратяване на концесията е политическо решение. Трябва да правим разлика между политическо решение и процедура по прекратяване на концесия, която крие редица рискове и различни начини за реализиране. Много е важно това да бъде направено въз основа на обективен и правен анализ,  чрез който да се минимизират последствията за страната. Защото представете си един апокалиптичен сценарий, в който прекратяваме концесията и "Нефтохим“ представа да работи, да произвежда горива за всички, и икономическите последствия за България, за бюджета, и за региона ще бъдат огромни. Това не бива да се допуска.

Каква ще е по-нататъшната съдба на отношенията между държавата и "Лукойл“? Вече стана ясно, че правителството има намерение да смени представителя си в  "Лукойл Нефтохим“ – бившия главен изпълнителен директор на НЕК Красимир Първанов, защото от него няма доклади с информация за управлението на дружеството.

Какви ще бъдат последствията? Е ясно, че ще бъдат влошени, защото това е един много знаков акт на българското правителство, който разбира се, че е политически, и в Русия разбират, че този акт е политически, подчинен на общата европейска политика за ограничаване на всички икономически дейности на Русия в Европейския съюз, от които тя печели и чрез които се финансира войната. Безспорно това беше един много сериозен източник на финансите за финансиране на войната. Но представителят на България в "Лукойл“, не знам до колко сте запознати, но неговите правомощия са изключително минимални – той е наблюдател на дейностите на дружеството без да може да оказва каквото и да е оперативно влияние върху действията, върху договори, политики и т.н.

След предсрочното прекратяване на концесията и искането също за предсрочна отмяна на дерогацията, дали наистина "Лукойл“ няма да поиска да напусне България и какви сценарии могат да се очертаят?

Това не бива да се допуска, защото ще бъде икономически стрес за нашата икономика. Аз лично как бих постъпил – аз бих потърсил контакт с търговското ръководство на дружеството на "Лукойл“ и специално с неговото дружество, опериращо сделките "Литаско“, и бих търсил някакъв компромисен подход. Да, отнемаме концесията, но даваме право на "Лукойл“ да оперира. Т.е. водим преговори при какви условия "Лукойл“ ще остане да оперира. Логично е, аз съм го казвал и много пъти в моите интервюта, няма логика в това "Лукойл“ да се изтегли от "Нефтохим“, защото това за тях се едни приходи на средства, приходи, от които те не могат да се лишат на днешния етап. Вие знаете, че руската икономика страда от ембаргото и от редици ограничения, а това все пък е сериозен приход от преработката на петрол в Европейския съюз. Те няма да си изтеглят. Въпросът е: на каква цена за нас ще бъде това влошаване на икономическите и политически отношения с Русия.

Влошаването на тези отношения няма ли да рефлектира върху цените на бензина?

Безспорно. Значи тук е изключително голям майсторлък на нашите политици и преговарящите в този процес, те трябва да познават структурата на разходите на "Лукойл“ в България, за да защитават от нарастване  цените. Например, те могат да кажат "Лукойл“ спокойно: "Да, добре ние оставаме, обаче поради това, че нямаме концесия ние трябва да плащаме еди-какви си допълнителни разходи, които оскъпява продуктите“, и те могат да "докажат“, че всъщност себестойността на преработката скача драстично, което иначе няма логика да бъде. Няма логика да бъде, точно обратното – би трябвало да спада. Ако ние намалим печалбата на "Литаско“, която е много голяма поради разликата, знаете, с цената на дерогационното ниво от 60 евро – ние сме много по-ниско от него, би трябвало цените на петролните продукти в България да спаднат с определен процент.

Но те не спадат. Би трябвало, но те не спадат.

Тук действително голямо значение има компетентността на българската страна, която не защитава своите интереси. Може би от непознаване на структурата на разходите, може би от, бих казал, политическа неувереност да не би всичко да се влоши и те да се изтеглят от България. Различни причини могат да бъдат. Но фактът е, че ние не защитаваме това,  че обективно разходите, себестойността на петролните продукти е много по-ниска от тази, която те продават на българския пазар.

Г-н Хиновски, вие сте бивш председател и на Парламентарната комисия по енергетика. Съществува ли риск рафинерията да бъде продадена на подставено на "Лукойл“ лице и какво може да се направи, за да се парира такава възможност?

Не, това не може да стане според нашето законодателство. Значи, тя е собственост на "Лукойл“, но е на територията на България. И съгласно приватизационния договор, всички разтоварителни стелки с "Нефтохим“ трябва да минават одобрението на българската страна. Така че това не може да се случи на своя глава от страна на "Лукойл“.

А дали прожекторите не се насочват към "Лукойл“ сега от заинтересовани лица, докато по паралелни канали се внасят руски горива?

Нищо чудно. Между другото този процент е много висок. Имаме информация от търговци, които казват, че внасят масирано количество руски петролни продукти на конкурентни цени, да не кажа на драстично по-ниски, включително и дизел и бензин. Да, може и да е така. Може тази каста от търговци да имат интерес "Нефтохим“ да спре, нищо чудно. Това може да го каже само човек, който е потопен в структурата на пазара на петролни горива, знае процента на вносните горива, процента на това, което излиза от "Нефтохим“,  и да каже: "Да има възможност за повече, по-голямо количество внос, на по-добри перспективи за внос отколкото преработка“.

Ползвам, че сте наш гост, за да ви попитам и по друга тема. Държавата даде рамо за добива на газ от Черно море. Тя може да влезе с до 20% в консорциума, който търси газ в блока "Хан Аспарух“, а Българският енергиен холдинг (БЕХ) може да се включи в сондажа на "Total“ и OMV. Възможно ли е България да стане по-голям износител на газ от Азербайджан?

Вижте, тези екзалтирани прогнози и изказвания от политици са ми много смешни, защото със същия ентусиазъм, същите сметки без кръчмар правихме през 2013 година, как от еди-колко си милиарда колко ще изнасяме, колко ще остава в България. Вижте, повтарям, аз съм го казвал мисля че и във вашето студио: докато не се регистрира геоложкото откритие, защото това е, бих казал, нотариалният акт на находището, никакви сметки не можем да правим, и никакви разходи не можем да направим за участие в дружество. Още повече, че напълно неправилен е изразът "България ще изнася“. Ще изнася дружеството, което ще получи лиценз за експлоатация на това находище, и инвестициите в инфраструктурата от находището до брега, връзката към газовата инфраструктура и износа. То няма да бъде чисто българско, България ще има участие. Но пак повтарям изрично: много е рано да се говори за такова участие. Първо, трябва да дойде геоложкото откритие. Аз съм се запознат,  колко оптимистични прогнози имаше 2013-2015 година, и как се оказа, че находището е сухо. Т.е. сондажът е сух, нямаше газ, а съвсем малко петрол.

За пореден път ще ви задам въпрос, който буквално ви задавам в наши интервюта на всеки 6 месеца: от холдинга, чийто председател сте, Българския енергиен и менен форум, имахте идея за добив на български газ на българска територия. Докъде стигна работата по тези ваши идеи?

До никъде. Това за мен е най-голямата загадка в енергетиката: защо сухоземният добив на природен газ, за който има доказани находища, и има едно малко находище в района на Камчия, което се самоизлива, самозапалва, има големи находища в района на Враца доказани, десетки милиарди кубически метра газ, да не кажем стотици, защото те са над 120 млрд. куб м газ, не се разработват и не се добиват, не се дава концесия за добив. Това е за мен пълна загадка.

А защо находищата на газ в България не се разработват? Защо се получава така: газ газим, скъп го купуваме?

Има резон в една такава консервативна политика, защото добивът на природен газ изисква много сериозни инвестиции, които в общи линии са среднорискови. Когато един "десижън мейкър“, един управленец трябва да вземе решение да започваме да добиваме сухоземен газ, той трябва да има много точни икономически разчети, че това е по-евтиният и по-сигурен начин за добив отколкото тръбния газ, вносът на газ по тръби. Тук понеже липсва експертиза в България, очевидно хората, които взимат решения, не са убедени, че едно такова решение ще бъде и икономически изгодно, въпреки че редица петролни и газови експерти настояват и твърдят, че това е най-икономичния и нискорисков начин за добив на природен газ, при който България ще бъде 100% независима, няма да бъде в консорциум с други добивни  дружества. Не се изискват огромни ресурси за добива, както например в морето – един сондаж морски за газ е над 100 милиона долара.

Сега имаме парламент, има и редовно правителство. Ще им отправите ли предложения за конкурс за концесии?

Да, ние пишем много често, в наши пресконференции правим и изказвания на наши експерти, ние казваме на управляващите: обърнете се към сухоземния добив. Оставете Добруджа, Добруджа е зона много чувствителна, ние не говорим за добив на газ в Добруджанския регион, въпреки че там има редица спекулативни твърдения и инсинуации, че ще се замърси водата, въпреки че това не отговаря на истината. Днешните методи на добив са абсолютно екосъобразни, те са под много строг  екологичен контрол. Но оставете Добруджа, въпреки че в Добруджа има ресурс, ние  говорим за Северозападна България, най-бедната част в България, която има огромни ресурси, и които могат да дава много сериозни приходи за този регион.

Кой в България има интерес да сме зависими от вносна газ? Може би фирмите посредници?

Да, това е логично. Търговците, които внасят газ, било то тръбен и втечен, имат интерес да се внася газ, това е логично, и в това няма нищо престъпно. Въпросът е, че държавата трябва да търси и своя интерес, който е интерес и на обществото. Нека търговците да внасят една част, но нека да започнем и нашия добив, защото това са местни работни места, разбирате ли, и енергийна независимост.

Ами Румъния, съседна Турция, те отдавна имат такива добиви.

Да, в Румъния, в тази област има много сериозна политика, да не говорим за Турция. Турция си изгради голяма икономическа  структура, имаше трайна политика от много дълго време, проучва, добива, и и сега ще започне и да експортира. Турция има амбиция да стане експортьор на газ в региона, тя вече има и даже амбициите, и вече е големият газов хъб, с подкрепа разбира се на САЩ и на другите големи икономически страни, мощни икономики, Турция успя и успява на пътя да стане най-големият газов хъб в региона.

В Българския енергиен и минен форум бяхте започнали работа по изработването на Енергийна стратегия на България. Докъде стигна там?

Имаме готов проект, който сме го оповестявали на пресконференции, който сме готови да го предоставим и на правителството. Разбира се, в него трябва да бъдат направени актуализации, тъй като докато се тутка България, редица неща се промениха в конюнктурно отношение, в технологично – вече има редица нови технологии, на хоризонта се задават нови. България има изключително пасивна политика, погрешна по отношение на възобновяемите енергийни източници, които скоро ще ни удавят, ще съсипят енергийната система, не за друго, а с това, че ние не можем да ги използваме. Непрекъснато  растящият обем ВЕИ-та затруднява управлението на системата, и то вече критично затруднява управлението на енергийната система. Но това странно защо управляващите не го виждат или не знаят какво да направят. Въпреки че ние предлагаме – редица мерки има за нормализиране на състоянието в енергийната система на България. Ние, знаете ли, в момента в каква опасна ситуация сме? България не може да си управлява сама, понеже няма т.нар. "въртящ резерв“. Въртящият резерв е услуга в енергийната система, която ни се предоставя от съседни страни вече, ние сме зависими в управлението на сигурността на енергийната система от други страни. България сама не може да се справя.

А решението  какво е?

Решението е да се направи програма за нормално развитие, балансирано развитие на възобновяемите енергийни източници, да се започне незабавно работата по новата атомна централата, тъй като тя е една от базите, и да се запазят достатъчно мощности в "Марица Изток“, които да изпълняват тази функция на въртящ резерв. Това е технологична услуга в системата, която дава сигурност при отклонение на честоти при големите баланси,  този въртящ резерв поема тези осцилации на товари и на чистота.

Много ви благодаря.

 

Цоня Събчева