Иван Гранитски, собственик на издателство “Захарий Стоянов", главен редактор на списание “Везни" и член-кореспондент на БАН, в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“.

1 ноември е Ден на народните будители. Искам ми се да кажа по традиция от 1909 година, но не се празнува в периода 1945-1992 година, а традицията е възстановена след прекъсването. Нужни ли са днес на България будители и около каква идея те могат да ни обединят? Наш гост е Иван Гранитски, собственик на издателство “Захарий Стоянов", главен редактор на списание “Везни" и член-кореспондент на БАН. Добре дошъл в Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“, г-н Гранитски.

Добре заварили! Радвам се и на вашите слушатели желая бодър дух и висок патриотичен порив, полет!

Какъв е Денят на народните будители: ден за равносметка, ден за пробуждане, ден за духовно оценка на времето, в което живеем или ден като всички останали, в който ще споделяме дори само със себе си националния си нихилизъм?

Е, много сложен въпрос – всичко заедно. И най-светъл възторжен ден на екстаз, на преклонение пред подвига на нашите предци възрожденци, но и такъв ден за размисъл защо ние не следваме заветите на нашите възрожденци, на будителите. И позволете в началото да кажа, да припомня на вашата интелигентна аудитория, че всъщност още в началото на по-миналия век се честват будителите в Пловдив, в Шумен. 1811-та в Шумен, 1855-1856-та в Пловдив. Оттогава тръгва тази благородна традиция. После, разбира се, се прекъсна. Винаги политическите конюнктури, люшкания и разломи пречат на фундаменталните национални интереси, тъй като политическата конюнктура е преходна, а Отечеството и неговите цели фундаментални са вечни. Но така или иначе сега в последните години Денят на българските будители се чества спонтанно, както и денят 24 май. И тези празници не са, така да се каже, осквернени от някаква политическа суматоха, в каквато ние живеем, уви. Така че това е нещо важно.

През вековете будителите са съхранили представата ни за род и Родина, помогнали са ни да преминем през трудните години на робството, вдъхновили са ни да изградим държавата си, изваждали са ни от духовната нищета и апатия. А днес за какво са ни необходими будители?

Днес преди всичко са необходими будителите точно да събуждат съвременното българско общество. Ние виждаме уви, че то е доста приспано, доста отчаяно, обезверено. Разбира се, дотам си ни докарали политиците през последните 30 години и почти няма невинни, така да се каже. Помните ли думите на Благовест Сендов: "Всички съгрешихме и вкупом излишни станахме“ – цитат от Библията. Така се е случило уви, че постепенно се забравиха точно тия примери и завети на нашите възрожденци будители. Сега искам да ви припомня, че тази година има няколко важни годишни: 110 години от Балканските войни, където 200 000 наши млади войници са дали живота си за освобождението и обединението на България, 120 години от Илинденско-Преображенското въстание. Тези хора, които са жертвали всичко, и живота си, са следовници на някогашните възрожденци будители, и към тяхната памет ние сме много длъжни. Така че трябват ни отчаяно съвременни будители, но уви, няма много. Това е бедата.

Какво означава да си будител в преситено от информация време на фона на държавен, нравствен и социален разпад?

Е това е първо, висока отговорност, второ, е трудно – иска се кураж, героизъм, гръбнак изправен. Тъй като уви, последните години донесоха не само социален разпад, за който вие споменахте, и разочарование на по-широките обществени слоеве, но и апатия, разочарование, страх и у част от творците, които би трябвало да бъдат будители. Защото първо ги противопоставиха преди 30 години политиците, разделиха ги на леви-десни, сини-червени, пембени, после ги хвърлиха в ъгъла като последна дупка на кавала, унизиха ги, направиха ги бедни и по тоя начин зависими, и много малка част продължават да имат силен характер, гръбнак. Не е лесно да живеят тия хора, някои от тях трудно живеят и чисто битово, от творците имам предвид. И разбира се, държавниците, псевдополитиците нехаят. Не знам дали изобщо те дори да са родени в селата в своите избирателни райони, като станат депутати дали отиват да видят, какво е дереджето в България. Аз пътувам много и знам, не става дума само за отвратителните пътища, а за една всеобща разруха – загиват всеки ден по няколко села български, читалища, които са строени преди 150 години и са прекрасни сгради, са в руини, не всички, но значителна част. Селските училища са закрити, в някои села няма пощи, няма детски градини, няма училище или то е затворено, буренясало и е запуснато всичко. Това според мен би трябвало да стресне нашето общество, не само т.нар. "политици“. По тая причина ни трябват нови будители, ново Възраждане, което ще стане трудно, защото пораженията са според мен много тежки и много трудно преодолими, особено в сферата на образованието. Хайде, нови училища може да се построят, да се възстановят читалища, но за пораженията в образованието ще трябват 20-25 години – едно ново поколение, за да бъдат преодолени. Това е много трудно. Давам ви тук един крещящ пример, който и във вашите предавания сте го споменавали: последните години има много зловещи статистики, че над 45% от завършващи средно образование българчета са функционално неграмотни. Те не четат книги, не могат да разберат връзката между думите. Думите са живи същества, езикът е живо същество – те се обичат или не се обичат. Трябва да ги знаеш, трябва да си служиш с тоя свещен български език. Нашите млади хора, за които говорим, почти 50% – това е просто ужасяващо, не мога да четат, сричат. Какво трябва повече да се случи, за да се стреснем като общество?

Как ще пробудим общество, в което половината се функционално неграмотни? От какво пробуждане се нуждаем?

Трябва едно разтърсване, като земетресение от девета степен по скалата на Рихтер. Дано да не е свързано с големи жертви и лишения, но ясно е, че без сътресение не може да мине. Между другото това е също една от причините за пълната апатия при изборите. Виждате, на последните избори по-малко от 40% гласуват, при това за местни избори, а като дойдат парламентарните, които очевидно ще дойдат съвсем скоро предсрочни поредни, аз мисля, че и 30% няма да гласуват. Т.е. става дума за вече потъване на нашето общество в бездната на лотофагията, на отчаянието, на зомбирането, което може би е и целта на някои външни могъщи сили и структури. Защото на тях им е нужно да има един безпросветен народ, изпълнителен, пушечно месо, не дай Боже, ако се наложи да отива на война. И въобще така мрачни размишления, но дали трябва да ги споделяме тъкмо на 1 ноември, Деня на Будителите. Може би не трябва така да свършва нашият разговор, но все пак това са фактите, уви.

Ако на този ден ние не проговорим тези проблеми, в другите дни дори няма да имаме повод да се обърнем към тях.

Е да, права сте. И аз ви поздравявам не защото съм ваш гост, а защото споделям вашата философия на вашето радио, на вашите предавания, тъй като това все пак е един силен глас, макар и малко глас в царството на немите и глухите. Но именно чрез медии, чрез постоянно говорене може да се събуди обществото. Може би това е най-силният, е най-важният и най-прекият път.

Какви духовни послания трябва да пренесем до следващите поколения, можем ли да ги формулираме?

Можем, те са формулирани преди повече от 150 години от нашите възрожденци: от Левски с неговите думи за това, че ние обръщаме историята, която е като нива, трябва да се засади, да се грижим за нея, за да избуи правилен плод. Те са и посланията от Библията: семето, което се хвърля в плодородна почва, покълва, което е на скала, го отвява вятърът или го изяждат птиците. Такива послания, посланията на Ботев, Захарий Стоянов, Бенковски, на националреволюционерите, поборниците, да обичаме Отечеството си над всичко, посланията, които са и всечовешки: добротолюбие, братолюбие, хармония, любов, съзидание, а не разрушение, просвета. Щом като нашите предци будителите възрожденци са създали още когато няма българска държава, от 1830 и някоя година до освобождението, за 40 години над 1500 читалища, храмове на духа, ето това са посланията, това са примерите, значи би могло и сега. Тогава са го правили с усилията на хората от общините без да има официална държава, и сме се въздигнали за 30 години.

Как можем да изскубнем бурените, обвили храмовете на българския дух?

Бурените са предимно в политиката с малки изключения, трябва там да се извърши изтръгването, за което вие говорите. Как това ще стане – аз не знам, тъй като не съм политик и както се пееше в една песен, и никога няма да бъда, поне не искам, защото видях доста неща и съм доста отвратен, меко казано, от политиката на този етап. Дано да се появят след време достатъчно почтени хора, които да влязат в политиката не заради личните си или корпоративни интереси, или тясно партийни партизански интереси, а заради Отечеството. Може би ще се появят такива хора, трябва да вярваме.

Именно Денят на будителите съвпада в такъв политически контекст: България между два тура на избори. Избори без избор, така ли?

Не, тук не е точно така. И вижте, някои кметове, които са добри стопани, бяха избрани на първия тур, макар с ниска активност, но с достатъчно добра легитимност. И говорим за  кметовете на Бургас, на Стара Загора, на Гоце Делчев, на Троян, на Враца, може би ще пропусна някои градове, на Перник – добри стопани, отговорни. И там въпреки хаоса  хората гласуват, въпреки партийните боричкания и безпринципности, и договорки задкулисни. Т.е. това е добър пример. И тук ще ви припомня и кметове, като Людмил Веселинов на Попово – 8 мандата, Владо Москов – 8 мандата на Гоце Делчев. Т.е. това са 20-30-40 години. И ето, такива примери имаме. Въпросът е в другите градове как да се стигне до такъв тип стопани добри и до може би още по-важно, до качествени състави на общинските съвети. Защото сега това парцелиране и раздробяване на общинските съвети ще направи много трудно управлението на някои от общините, ще се налагат безпринципни договорки за да помине някакъв проект или решение. Ето това е също голяма беда, и затова са виновни тези разюздани партийни ламтежи, тъй като не се мисли за Отечеството или в частност за общината, а за партийните интереси. И те не винаги съвпадат с националните или с интересите на местната община.

Много ви благодаря за този анализ и затова, че приехте да бъдете наш гост.

Много ви благодаря и на вас. Желая ви светъл  празник, да живее Отечеството! И кураж и светлина!

 

Цоня Събчева