Д-р Иван Чомаков, кмет на град Пловдив за периода от 1999 до 2007 година, в интервю за сутрешния блок "Добро утро, България" на Радио "Фокус"

Ще разгледаме казуса с Пловдивския панаир – една емблема не само на град Пловдив, на Града под тепетата, но и на България, която бива унищожавана. Когато каруцата се обърне, пътища много – тази поговорка важи в пълна степен за ситуацията около Международния панаир Пловдив в последните месеци. Предизборно се появиха множество спасители, които на фона на всички запознати с реалната ситуация около панаира, звучат неубедително, популистки и на моменти дори комично. Явно политиците разчитат на кратката памет на пловдивчани, за да ги "яхнат“ и да си направят нужния им политически PR, кой с цел предсрочни парламентарни избор, кой с цел предстоящи тази година местни избори. Как да спасиш нещо, което отдавна е загубено? Темата ще коментираме  в сутрешни ни блок с д-р Иван Чомаков. Той беше кмет на град Пловдив за периода от 1999 до 2007 г.

Д-р Чомаков, във вашия мандат беше създадено смесеното дружество "Пълдин Туринвест“ между общината и Георги Гергов. Как се стигна до това положение? Защо емблемата на град Пловдив се унищожава? 

Тогава беше модерно и европейците ни натискаха да правим т.нар. публично-частни партньорства, т.е. участие на частния капитал в общински или частни структури. Може би идеята като начало беше добра. Беше създадено едно дружество – "Пълдин Туринвест“, в което влизаха частни капитали на г-н Гергов и собственост на Община Пловдив. Това бяха имоти, които бяха в сравнително тежко състояние и към които нямаше почти никакъв интерес. И с решение на Общинския съвет – това беше по предложение на общинските съветници мога да кажа почти от всички групи, които тогава присъстваха в Общинския съвет, беше създадено това дружество с цел възстановяване и поддържане на тези имоти. По-късно обаче с това дружество се участваше, пак с решение на Общинския съвет, в преструктуриране капитала на Пловдивския международен панаир. 

Да не забравяме, че става дума за огромен апетитен терен.

Моля? 

Казвате, че тогава са били в доста лошо състояние тези имоти, но да не забравяме, че става дума става дума за огромен апетитен терен. 

Нямаше никакъв интерес след поредица от предложения за тяхното закупуване или отдаване на концесия и т.н. И тогава и общината нямаше тези средства, разполагаше с много малък бюджет, за да бъдат възстановени, а те се рушаха или да кажем бяха разрушени в доста напреднало състояние. 

И по какъв начин смесеното дружество помогна това да се промени? 

Ще ви кажа, че 2005-2007 г. имаше някакви наченки – в около три или четири имота беше започнала работа по тях, тяхното реновиране и обновяване. Но след това това нещо спря и се стигна до това състояние, в което и сега е панаирът.  Разрухата на Пловдивския панаир не започва с това.  

А с кое? 

Тя започва още от началото на тези 30 години, в които започнаха промените, със западането на българската икономика, на българската индустрия, защото те са неразривно свързани, панаирът с тях, загубата на пазари на България в Европейския съюз и извън него. Може би вие и аз си спомняме много добре какво представляваше Пловдивският панаир преди 10 ноември, като започнем от Американската палата и стигнем Руската палата, и четири палати, свързани само с българската икономика и българското селско стопанство. Като си спомним, че почти във всички посолства в България имаше търговски представители, които работеха цяла година за подготовката на Пловдивския панаир и търговските взаимоотношения между различните фирми и българската икономика. След това Пловдивският панаир се превърна в едно убежище на партийни интереси. Независимо коя партия идваше на власт, там бяха освобождавани и назначавани хора от съответната партия, която беше на власт. И така постепенно, постепенно се превърна в един битпазар. Това е истината. Надеждата е била тази – да живне панаирът, но просто в България нямаше специалисти, които да управляват такава собственост с такива мащаби и познания. Това е истината. Даже по едно време имаше и двама директори – и това не помогна. Но след създаването на тази връзка между Пловдивския панаир и "Пълдин Туринвест“ истината е тази, че се направиха доста инвестиции в самия панаир, в неговата инфраструктура, в подновяването на палатите и т.н., но не и в мениджмънта, което е едно от най-сложните неща. Просто нямаше хора с опит да го управляват.  

Ето, вие знаете тогава какви са били проблемите. Само месец след като вие напускате поста си като кмет, получавате предложение да застанете начело на Пловдивския панаир, обаче отказвате.  

О не, не съм получавал. Да, може да… Ами как няма да не откажа, като всеки човек тежи на мястото си със знанията си и с образованието, което има. Аз пак ви казвам – това е една много сложна… Аз съм давал съвет примерно да се направи един международен конкурс за управление на панаира. 

На кого сте давали съвет – на г-н Гергов? 

И на г-н Гергов, и по принцип, в разговори, тъй като иначе първият опит да бъде приватизиран панаирът, беше направен по времето на НДСВ. Тогава той беше изваден от забранителния списък. И тук трябва да спомена неслучайно името на той тогава вече не беше председател на парламента – г-н Гиньо Ганев, Бог да го прости, който дойде и предупреди мен и пловдивската общественост. Тогава успяхме и спасихме панаира, иначе той беше подготвен за приватизация. Има една разлика между приватизация и преструктуриране на капитала, което е това, за което говорим сега. Но в тези разговори тогава и на пресконференции моята идея беше да се направи такъв конкурс за външен мениджмънт с хора, които познават особеностите на управление на такива структури. Включително даже посетихме и град Лайпциг. Пловдив е побратимен с Лайпциг точно на принципа на панаирните градове. Посетихме техния нов панаир.  

Но резултат не е имало. 

Заедно с кмета. В Пловдив дойде кметът заедно с директора на Лайпцигския панаир, но за съжаление моят мандат тогава изтече и тези връзки като че ли не бяха продължени в смисъла на това, което говоря до този момент.  

Тогава мога да кажа, че беше една от най-силните години на Пловдивския панаир.

Коя година? 

2006 година. Тогава печалбата, защото все пак това е най-важното – печалбата, беше около 6 милиона лева, само от есенния международен панаир. Но как да ви кажа, с промените в управлението на държавата, политически и икономически, ние не бяхме подготвени да управляваме такива структури в условия на пазарна икономика, на частно стопанство и частна собственост.  

Вие тогава не бяхте подготвени. А сега има ли подготвени, виждате ли такива? 

Мисля, че не, не. Вижте, това се изгражда с години. Аз ви казвам, във всички посолства в България имаше търговски представители, те присъстваха на Международния панаир като посредници между чужди фирми – дали са западни, дали са от бившия социалистически лагер, няма никакво значение. Подписваха се договори, от които част от комисионните от тези договори оставаха в държавата и съответно и в бюджета на панаира. След това такова нещо вече нямаше, те бяха закрити търговските представителства. Връзките със световната икономика бяха прекъснати и затова така стана и лесна "плячка“ за било чисти или нечисти интереси.  

Има ли според вас обаче някаква вратичка, някаква надежда всички тези схеми, които се водят, да бъдат прекратени и Пловдивският панаир отново да се превърне в емблема? 

Винаги има, винаги има вратички. След като се намират вратички за решаване на едни проблеми или за създаване на проблеми, винаги могат да се намерят и вратички примерно за подобряване на това партньорство. Защото сам по себе си панаирът като държавна собственост – имайте предвид, че панаирът е бил изключително държавна собственост, е бил, е бил. Единственото нещо, което ми е абсолютно неясно, е как така акциите на Пловдивския панаир, които останаха, първоначално съотношението на собственост беше 50 на 50 между "Пълдин Туринвест“ и държавата, като в държавния капитал имаше и частна собственост. Това бяха терени в панаира, които бяха върнати на частни собственици, които са ги притежавали преди те да бъдат отчуждени, т.е. преди 10 ноември. И вместо държавата да закупи тези, макар и малки, 4-5%, тя водеше дела срещу тях да доказва собствеността си. Естествено те спечелиха делата, Гергов се оказа по-прозорлив, изкупи тези 4-5% и от равностоен капитал между държавата и "Пълдин Туринвест“, излиза, че "Пълдин Туринвест“ е стана с 54%, т.е. с по-голям капитал. Тук и държавата има голяма вина за това състояние на панаира като собственост. Но на мен ми е най-неясно как така тези 40 и няколко процента, които отидоха, защо отидоха във Варна, ами не в Пловдив да речем. 

Много неясноти, много схеми, очевидно доста апетитен терен.  

Аз мисля, че на Варна не й е необходимо да има панаир, тя си е достатъчно богата и красива община. Но защо там отидоха тези проценти и се наруши... Все пак балансът щеше да бъде друг, ако тези 40% бяха предоставени на Община Пловдив.  

Д-р Чомаков, напреднахме много във времето и ще трябва да прекратим нашия разговор.  

Разговорът е доста дълъг. 

Може да бъде много дълъг, да, така е. 

Но ако има желание и от двете страни – тук е въпрос на желание, на разбиране и на това колко се чувстваш пловдивчанин, за да запазиш нещо, което – вие започнахте във вашия анонс – е емблема на град Пловдив.  

И на България бих добавила. 

Естествено, да, това е национална гордост.  

Така е. 

Е било, било е за съжаление. Дано да съм бил полезен в разговора.