Ивайло Стоименов, треньор по футбол и преподавател по физкултура в столично училище, в интервю за предаването "Спортът на фокус" по Национална радиоверига "Фокус



Добър ден, Ивайло. 

Здравей, Бойко.

Радвам се, че си тук, за да обсъдим наболелите теми, свързани с българския футбол - проблеми, насоки, развитие. Най-напред, за да запознаем слушателите с теб, разкажи ни за своята кариера ?

Юноша съм на “Левски". 11 години съм бил там и след това, като всеки млад футболист, започваш да си търсиш място под слънцето.

Не успя да попаднеш в първия състав на сините, говорим за периода края на XX век и началото на XXI.

Да, точно тогава Левски беше фантастичен отбор с изключителен бюджет и повечето им футболисти бяха национали. Трудно беше за юноша да пробие там. До втория отбор стигнах. Играхме 1 година във "В" група и след това всички млади футболисти започнахме да си търсим отбори по един или друг начин.

Ти успя ли да намериш отбор в България или директно се насочи към чужбина?

В България трябва да си минеш по каналния ред. Започнах във "В" група с Балкан (Ботевград), след това отидох в Беласица  (Петрич), те бяха тогава в "Б" група. Харесаха ме, останах, с тях влязохме в елита. В "А" група като се влезе задължително има промени, защото трябват си нови футболисти.

Ето, сега давам пример със ФК "Септември" 9 човека аут, 9 нови.

Септември имат хубава школа, там разчитат на млади футболисти, така че това е пътя.

След Беласица?

Отидох в Конелиано (Герман) в "Б" група, след това във Видима (Раковски) в "А" група около половин година. Там имах проблеми с контузии. След това пак в Конелиано за малко.

Тоест, в Конелиано си се засякал със сегашия шеф в ЦСКА Стоян Орманджиев-младши?

О, да, много близки приятели сме.

Невероятен халф. Изключително креативен и разнообразен в средата на терена. Специални поздрави за Орманджиев.

Страхотно момче, страхотен, много готин!

Как се стигна до отиването ти в Полша, в полската Екстра Класа? 

Тогава не бях само аз, Светльо Бърканичков и Илиян Мицански също участваха там.Заминахме заедно с Мицански. Той отиде в Амика (Вронки). Беше голмайстор на дивизията и  после вие знаете каква  му е кариерата. Страхотно момче, страхотен футболист. Аз отидох на проби, прати ме един мениджър, Светльо Нончев се казва, на проби.

Бившият футболист?

Да, играл е в Нефтохимик и Хебър (Пазарджик). Представих се добре, харесаха ме, подписах договор и така заиграх в Полша.

В кой отбор?

В Гурник (Забже), Екстра Класа.

Един сезон, след това имаше ли оферти от други отбори?

Разбира се, имаше оферти, аз изтеглих късата клечка, избрах Видзев (Лодз). Там треньор беше сегашният треньор на националния отбор на Полша Михал Пробиеж.

Сегашният селекционер на Полша, през 2005-2006 г.  ти е бил треньор на теб във Видзев (Лодз)?

Точно така, беше ми треньор.

Той ли поиска да дойдеш в отбора?

И той, и може би най-голямата легенда на полския футбол след Левандовски, Збигнев Бониек. Той ми се обади два пъти, Михал Пробиеж един път. И в крайна сметка, като те потърси такава легенда, ти няма как да не се съгласиш с неговите условия. Подписах договор. И само след един месец същият този Пробиеж каза, че не ме иска повече и желае ме освободи. След това заминах в Каламата в Гърция, втора дивизия. Там поиграх малко, но гърците не са едни от най-добрите плащачи. Там винаги се плаща утре, утре е пак утре. В крайна сметка ти отиваш да играеш за пари, не отиваш за чест и слава. За чест и слава може да играеш в Левски, в родния клуб. А в чужбина отиваш за пари. Като не ти дават пари, ставаш и тръгваш. Обадиха ми се от Гурник, пак се върнах, поиграх малко, имах оферти от Китай след това. Не се получиха нещата. След това трябваше да започна в България, в Литекс (Ловеч), пак не се получиха нещата. И в този момент установих, че така като се съберат няколко такива периода, реших, че трябва вече да мисля нещо друго. И започнах да уча в Национална спортна академия (НСА).

Достатъчно добра ли е подготовката на НСА по отношение бъдещите треньори, които искат да се занимават с това? Хора, които са прекратили футболната си дейност или хора, които никога не са играли голям футбол имат повече успехи и желание? Как мислиш?

Аз мисля,че не е достатъчно. Може би като суха материя научаваш много неща, нови неща за мен. Чисто за детско-юношеския футбол в кой период какво се развива. Тези неща са важни, много от треньорите, които завършват само курсовете за лиценз, без НСА, не са наясно. И по този начин донякъде, хайде да не кажа, че пречат, но не допринасят за развитието на младия футболист.

Важно ли е, докато един млад човек е студент по футбол в НСА, паралелно да работи в някоя малка школа, с малки деца, за да си върви бавно и постепенно по пътя от най-долното стъпало нагоре?

Да, според мен, да. Така си мисля, че е нормално  да започнеш да влизаш в професията. Защото много футболисти, сега ги виждате и вие, свършват с футбола и веднага захапват треньорския пост. Много малко от тези футболисти успяват. Трябва да си минат по каналния ред, трябва да усетят ритъма, трябва да се запознаят отблизо със спецификите. Защото, окей, тези футболисти сега приключват с активния футбол, но след 3-4 години младите деца,които израстват, не ги познават. А е хубаво да минеш през юношеските формации, за да могат да те опознаят децата, защото тези деца един ден ще играят голям футбол.

Веднага давам пример с настоящия наставник на Аржентина Лионел Скалони за когото излезе информация, че сегашният треньор на Испания Де ла Фуенте му е бил лектор в академия в Майорка, където той е живеел. И преди 10-ина година Лионел Скалони е помолил един малък местен детски футболен клуб да води заниманията на децата, за почне от най-ниското стъпало и да върви  нагоре. Това е много важно, тоест, големи треньори като него осъзнават това.

Ако не го осъзнаеш, значи много трудно ще ти се получават нещата. Просто едно е да си футболист, да слушаш треньора, да изпълняваш и да имаш качествата за футболист, а съвсем друго е да бъдеш треньор. Също така е трудно да бъдеш треньор в школа като нашата. Децата не са селектирани, при нас идват всякакви деца. Ние преглеждаме, преценяваме, тренираме ги, опитваме се да вдигнем нивото. С някои деца успяваме, за някои е по-тежко, те нямат качествата, но е важно да ги усещаш. Много е сложно, защото те сега в момента малките живеят в един много задоволен свят. Тези деца нямат тази искра, тази тръпка в очите по отношение на футбола.Ние, в началото на 90-те, и поколенията преди нас, играехме футбол заради самия футбол. Сега, едно дете на 13-14 години,  ме пита “Колко пари, тренер, си взимал в Полша?

Това ли е най-важното?

Ами явно така се възпитават, което не е правилно. Децата трябва да имат това желание за игра, няма значение дали е футбол, баскетбол, волейбол, тенис, ти трябва да си на корта, на терена, трябва да си  там заради тръпката, заради хъса. Ето го един Новак Джокович на 30 и няколко години, с каква жар играе всеки мач.

Само че тук идваме до големия проблем на нашето съвремие, а именно дигиталните устройства. Тези деца се взират прекалено много в екраните и това е пандемия, това няма как да се промени, виждаме го и по нашите деца. Опитваш се минимизираш каквото можеш, но не успяваш. И когато те са задоволени отвсякъде в дигитален вариант, много трудно можеш да очакваш от едно такова дете да има ищаха, да има хъса, настървението да излезе и да играе на двора с топката или пък в школата. Кой е виновен за това?

Кой е виновен, и аз питам? Според мен родителите. Понеже аз се опитвам моите деца да ги държа далеч от устройствата. Моят син е 6 клас, сега завърши, едва в началото на тази година му купих смартфон. За мен това е най-голямата ми грешка, защото, успехът му в училище тръгна надолу, и започна да проявява абсолютен непукизъм. 

Обаче, по този начин, ако ти не му купиш смартфон, ти го държиш изолиран, ти го правиш аутсайдер в неговата среда, в неговия клас. Нямаш верен ход.

Имаш верен ход, ще му намериш нещо интересно да прави, ще му ангажираш вниманието. Тук е работата на родителя.

А когато родителят е ангажиран от сутрин до вечер с неговата работа?

Ами ти си подреждаш приоритетите - дете, семейство, работа, кариера, всеки си преценява. Това в момента с телефоните е наркомания. Този дигитален свят е наркомания, ти не можеш да се откажеш. Същото е с тези балони с райски газ. 6-ти, 7-ми, 8-ми клас дишат балони децата. Това нормално ли е?

Това е една много голяма тема, която говори за проказата в нашето общество.

Тук е работата на семейството. То се е дръпнало от обучението и възпитанието на детето си, това е мое лично мнение.

Вече имам чувството, за да играе едно дете футбол, трябва да отиде в школа. Забелязваш ли, че между блоковете, в училище, веченикой не играе? Къде избягаха децата?

Ами те не са избягали, те са си вкъщи, пред компютрите. На тях не им е показано, те повтарят родителите си, те виждат от родителите си, те са им пример. Аз също мога да кажа, че понякога вечерно време съм скапан и нямам време да изляза с тях, да поиграя с моите деца.

Да поритате?

Да, да. В нас е грешката. Ние сме по-лоши родители от нашите родители. Нашите родители бяха по-добри родители, доста по-спокойни. Да, и светът сега е доста по-отворен.

Динамичен?

Динамичен, отворен, целият свят е в телефона, всякакви хора има. Едно време мен са ме пускали да си играя до тъмно, и то в ранна детска възраст. Сега, как да си пусна детето, непрекъснато обикалят някакви странни хора.

Добре и тук, каква е ролята на треньора в школата? Може ли той да замести родителите, това ли му е работата или пък той може да опита със съвети? Например, ти като кажеш на някой родител нещо, че не е редно, което той прави с детето си, например с неправилното хранене, с вредните храни, как реагират родителите?

Има и изключения. Повечето реагират “Да, знам, ама то кога, то няма време". И пак си подреждаме приоритетите. Значи ти си родител, детето ти след 13-14-15 годишна възраст спира да ти обръща внимание. То започва да си живее живота на тийнейджъра. Но дотогава ти трябва да му покажеш правилната посока, ти си неговия еталон. Треньорът също помага по някакъв начин, обяснява кое е правилно, кое не. Те понякога се вслушват повече в треньора, отколкото в родителя, особено в тази тийнейджърска възраст, особено, ако им влезеш под кожата.

Аз съм виждал как родителя казва на треньора да предаде някаква идея, за да се вслуша детето в нея.

Има го това, да ме молят : “Мен не ме слуша, вас ви гледат в очите, може ли?" Може, разбира се, че може. Ние помагаме с каквото можем.

Тоест, родители и треньори трябва да бъдат едно цяло. Обаче и сред треньорите има такива, които хвърлят една топка на децата и им казват: “Играйте", това как да го избегнем или всичко опира до човека?

То си е до човекът. Има и нещо друго, преди няколко месеца гледах едно интервю на Хари Реднап, който каза конкретно за Англия, а то може да се прехвърли и тук в България: “Много от настоящите треньори на деца, не са играли футбол. Те са играли в някаква юношеска формация. Решават, че в играта "Мениджър" на компютъра им се получават нещата, изгледат 6-7 мача от Шампионска лига и си викат: “Аз го знам това". И започват с една тежка терминология пред деца 5-6-7-8-9 годишни. И този Хари Реднап, един според мен успял треньор в годините, каза, че проблемът в Англия конкретно е, че 80% от треньорите в юношеските формати не са играли футбол, не са се сблъсквали с истината на терена. Не че аз съм играл някакъв страхотен футбол, но съм се сблъсквал с реалните проблеми във футбола, в доста съблекални съм се събличал.

Тоест, ние като родители си оставяме децата в ръцете на теоретици, а не на практици?

Много от треньорите аз не ги познавам.  Играл съм доста години, мои колеги са играли. Като започнем да говорим за някое момче по-млад треньор, питаме се играл ли е някъде и не знаем отговора, не можем да му проследим кариерата.

Има ли главозамайване при децата след една определена възраст, когато футболът остава на второ място и повече се говори за фейсбук, дискотеки, гаджета?

Да, да, да, тук е сериозният проблем и тук се къса нишката, защото нашите деца не са по-малко талантливи от европейските, това е мое мнение. Аз миналото лято обиколих в Полша доста отбори, детско-юношески школи. Говорих си с бивши колеги. Ами, те имат държава зад гърба си, която помага. Ние нямаме държава, ние имаме схема вместо държава. Ние нямаме бази, държавата по всякакъв начин пречи на тези школи и това се вижда на Европейското първенство. Когато държавата застане зад футбола, зад спорта, той върви напред.

Ти започна своя треньорски път в ДФК Тигрите с президент и главен треньор Велико Златаров, сега си в Барокко. Повечето школи, не разглеждат ли децата, извинявам се за израза като “такси, ходещи такси"? Къде е началото, къде е индивидуалният подход? И защо понякога треньорите от школите заблуждават родителите, казвайки, че "детето му е новият Меси, а то не може да се нареши". В името на таксата ли се прави?

Ами сигурно, то не може без такси. Няма как да се издържа един отбор, ако няма такси. Така ни е устроена държавата.

Тя е абдикирала, по наше време всичко се плащаше от държавата.

Да, треньорите си имаха заплати, аз до ден-днешен виждам един от първите ми треньори в Левски, Веселин Личев и си говорим с него. По-различно е било тогава всичко, но и заплащането си е било сигурно. Имало е периоди, в които не се е плащало, но се е помагало много сериозно от страна на държавата. Сега какво помага държавата? Направиха една база горе на БФС в Бояна, тренират 14 отбора там на по четвъртинка игрище. Това е отбиване на номера. 

Добре, има ли хора в България, които спъват развитието на отборите, пречат и не помагат на частните школи? Защото знаем, че основния проблем е този с базата?

Ами има, има много хора, които са не наясно с материята. Конкретно при нас в Студентски град, в Бонсист, ние тренираме на терена на  УНСС, базата е тяхна, опитваме се да правим нещо. В нашата школа има 200-250 деца. От тях около 50 стават за голям футбол. Стават и не се знае как ще се развият, зависи от много неща, но определено стават тези деца. На всеки полусезон някой отбор идва и ни иска някое дете. Няма проблеми, пускаме ги. Ако тази школа я няма, останалите 200 деца ще отидат отстрани край  училището и ще започнат да правят пакости. Затова е хубаво да има частни школи, като спортно-социален инструмент във връзка с възпитанието на децата ни.

Тоест, вие сте масовият спорт, вие създавате радост у децата, че те могат да са част от отбора, част от обстановката, част от цялата енергия?

Изгражда се този колективен дух, който е много важен конкретно за живота. Ти трябва да можеш да работиш в колектив.

Още повече по този начин, с правилата, с порядките, с дисциплината, вие създавате у тези дечица чувство за отговорност. Те минават  през школата на спорта, а не през спортната школа. учат се на дисциплина, ред, организация, работна етика, отношение към съотборник, към съдия, към треньор, към родител.

Именно. Тези качества ги няма вече, няма я и казармата, която с всичките му негативи е била един голям плюс.

Беше, така беше. Да погледнем малко по-напред. Това, което се случва в Първа лига и във Втора лига, харесва ли ти? Имат ли място там младите играчи, които излизат от школите? Аз гледам, че все повече млади футболисти се налагат.

Ами защо да нямат, имат място. Само че нашите треньори, не всички, нашите треньори в България ги е страх да дават шанс на младите футболисти. Те предпочитат да вземат един, който е по-опитен, по-сигурен, да си го наложат, да си го пуснат и да си кажат, ами ето ние го взехме, опитен е. Тях ги е страх да дадат шанс на младите. Много малко са треньорите, като в Славия например, които дават път на млади футболисти, имат си школа. Венци Стефанов си направи страхотна школа, развива си я, всяка година продава футболисти, намерил им е пазар. Септември са горе-долу същата школа с малко по-малък бюджет, но всичко опира до пари. Славия се самоиздържа като отбор. Хубаво е да се налагат млади футболисти, но трябва да има търпение към тях. Няма такова нещо, пуснеш го 5 мача и отсичаш не става. Е, как ще разбереш дали от 5 мача става или не става?

Трябва търпение, а младите понякога и те твърде много бързат.

Да, ами то е двустранен процес. Трябва да се намери някъде златната среда и това е работа на треньорите.

Разкажи ни, ти освен, че си треньор, си и учител в столично училище. Каква е обстановката там? Знаеш ли колко често получавам информация, че часовете по физкултура минават проформа и някои дори не се събличат, показват фалшиви бележки. Каква е ситуацията?

Ами такава е ситуацията. Не е нещо по-различно, никакво уважение към колегите. Аз лично не мога да се оплача като учител по физкултура. Но към колегите понякога има негативно отношение. Нашите учители искат да научат децата, но някои от тези деца не искат да се научат. Просто казват: “Какво ми пука, за какво да го правя, не ме интересува!". Бучат в час, цъкат си на телефоните. Ти им забраняваш, но нямаш инструмента като учител, с който да го накажеш, да му покажеш. Пак казвам, държавата е абдикирала от образование, от спорт, и това го казвам от първо лице единствено число, аз го виждам всеки ден в моята работа.

Тоест, професията на учителя по физическо възпитание и спорт олеква, така ли да разбирам?

Не само по физкултура, влезте по математика да видите, влезте по български.

Има изключения?

Естествено, че има изключения, но това са опитни преподаватели с години, вече са натрупали стаж и могат да се справят с учениците. Тук целта не е да се справяш с ученика, тук целта е да можеш да го научиш, твоята работа е да го научиш. Възпитанието се дава вкъщи. Пак казвам, че ако има някакви правила, с които да ги държиш на ниво тези деца, ще е по-лесно за учителите и образованието ще се вдигне.

Къде е българският Ламин Ямал, кога ще се появи?

Ами дано се появи, ние си имахме такъв, Христо Стоичков, след това се появи и Димитър Бербатов . Около тях също имаше фантастични футболисти. Надявам се някой ден, в близко бъдеще да се появи такова дете. Ламин Ямал сякаш не стъпва по тревата, той е фантастичен, мисълта му е като на Зинедин Зидан на 30 години.

Как ти се стори Европейското първенство? Как го оценяваш?

Има слаби и силни отбори. Имаше много интересни мачове, но имаше и много слаби съдии, особено английските. Аз не мога да разбера на тези английски съдии защо им дават такива завързани мачове. Те във вътрешното им първенство нямат мач без скандал. Бъркат елементарни неща. Имат камери навсякъде, имат помощ отвсякъде и те продължават да бъркат. Не мога да си го обясня, дали е нарочно, дали е от защото не могат, но най-големите скандали сега са около английските рефери, това е положението за жалост.

Твоят брат е бивш съдия, Мартин Стоименов, той какво казва по темата?

Мнението му е същото като моето, особено за английските арбитри.

Наскоро Лионел Меси обяви, че Копа Америка  е последният му голям турнир с националната фланелка? Мислиш ли, че той не иска да допусне грешката на Роналдо  и да участва на следващото Световно първенство, когато ще бъде на 39 г., а иска да се откаже на върха като световен шампион, като шампион за Южна Америка?

Аз не мисля, че за Роналдо това бе грешка.

Той сякаш не спазва максимата в живота “Да знаеш кога да спреш".

Роналдо е такава личност,  с такова присъствие на терена, че аз, ако съм му треньор, на един крак ще го държа вътре, същото е и с Лионел Меси, самото им присъствие на терена е от огромно значение за другите.

Ако Португалия бяха станали  европейски шампион никой нямаше да гледа дали Роналдо е тичал, ходил или пълзял.Точно както беше с Меси и Аржентина в Катар при световната им титла.

Точно така.

Резултатите са важни.

Така е , но треньора вижда нещата от друга гледна точка. Ние сме фенове в момента, ние сме на трибуните, пред телевизора и виждаме картинката. Ние не знаем какво е в съблекалнята, какво е вътре в отбора.

Да се върнем към нашата тема, която е много по-важна, за децата, за тренировките, за живота в училище. Какво искаш тда кажеш на родителите?

Ако ще пращате децата си  в някаква школа, доверявайте се на треньорите, поразпитайте за тях, разберете подробности за наставника и що за човек е той.

А не да ги пратити в Левски и ЦСКА, а треньорът до онзи ден да е бил на скарата в кварталната кръчма или да се е събличал 3-4 пъти в училищния двор преди много години. Да, всеки започва от някъде, но не може ти да си на 22-23-24 години и да си треньор в Левски. Моите уважения, но ти кога си завършил НСА, какво си видял от живота първо като човек, после като спортист. Просто проверявайте.

Апелът ти към децата, към децата-футболисти, към децата-ученици с каквито работиш и на двете ти длъжности?

Уважавайте си преподавателите, защото те искат да ви научат. Уважавайте си треньорите, защото те се стараят да ви покажат и научат, кой повече, кой по-малко, но те се стараят. Трябва да има уважение най-малко към годините и опита.

 

 

 Бойко СЕРАФИМОВ