Ивайло Калфин, бивш външен министър, в интервю за сутрешния блок "Добро утро, България" на Радио "Фокус"

Г-н Калфин, Великобритания скърби за своята кралица. Как това, което се случи, ще се отрази на вътрешнополитическите събития, според вас?

Аз не мисля, че ще има някакво незабавно отражение върху вътрешнополитическите събития. Безспорно кралицата ще липсва на всички, защото тя беше един от символите на стабилност в един несигурен променящ се свят. Тя успя да си изгради авторитета на един държавник, който е съпричастен, активен, отговорен и който е предвидим, който носи стабилността на цялата държава, а далеч извън пределите на Великобритания, тя 70 години е държавен глава вече. Така че този символ на стабилността ще изчезне. Това няма да доведе до незабавни вътрешнополитически промени.

А до каква степен кралицата или кралят влияят на политическия живот?

Във Великобритания до голяма степен кралица Елизабет II си беше изградила по-скоро личен авторитет колкото институционален. В смисъл с личното си поведение поддържаше авторитета на институцията. Преди години там беше много активна дискусията "за“ и "против“ монархията. Тя успя да се справи с нея, включително с критични моменти, свързани с различни семейни сътресения и нещо подобно, което поставяше под въпрос смисъла на тази институция. Тя успя, и то успя с един много разумен подход – вдигна завесата, показа, че кралското семейство е такова, каквото са всички други граждани, че те се придържат към много строги морални принципи, което й запази уважението в тази институция. Аз действително си мисля, че тя е примерът за държавник, който с личния си пример изгради институцията, а не обратното.

Г-н Калфин, очаквате ли всъщност да се променят взаимоотношенията с Европейския съюз?

Не, защото не беше допустимо за Великобритания кралицата да се намества в политическите процеси. Това стана ясно и по време на целия мъчителен процес за референдума за Брекзит, излизането на Великобритания от Европейския съюз, въпреки че тя не един път, без ясно да го казва, е поставяла въпроса, че Великобритания се е развивала много добре в рамките на Европейския съюз. Това беше максимумът, който можеше да си позволи кралица Елизабет II.

Да ви разбирам ли, че това по никакъв начин няма да повлияе в световен мащаб?

Не, няма да има пряко влияние. Тя не беше фактор, който определя политическите процеси, но беше човек, който действително успяваше да работи с авторитета си. Ето, едно от последните и големи публични прояви беше в края на миналата година на Конференцията по климата в Глазгоу, когато направи много силно обръщение към света, свързано с необходимостта да се вземат мерки за спиране на промените в климата. Това можеше да направи тя – с примера си, с авторитета си да призовава, а не толкова да влияе пряко с някакви правомощия.

Посланикът на България в Лондон г-н Марин Райков заяви, че кралица Елизабет II не без основание се е превърнала в основата на британската култура. Според вас, престолонаследникът ще се справи ли с това, ще удържи ли британската култура на нивото, което е било досега?

Все пак говорим за Великобритания, която въпреки безпрецедентно дългото царуване на нейно величество Елизабет II, Великобритания има много по-стара история. Така че надали само върху нея се крепи цялата националната идентичност и култура на Великобритания. Така че аз очаквам тя да се запази. Нейният наследник вече крал Чарлз III най-вероятно ще запази нейното поведение, но по-скоро аз очаквам по-младото поколение да се появи и тогава да видим по какъв начин може една действително модерна институция монархическа да продължи да работи.