Ивайло Калфин, бивш външен министър, бивш вицепремиер и социален министър, изпълнителен директор на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд, в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“  

 

Интервюто е дадено на 18.12, в 13 часа

Защо властта трудно синхронизира мисловните си процеси по външнополитическите въпроси с вътрешнополитическите? Наш гост е Ивайло Калфин – бивш външен министър, бивш вицепремиер и социален министър, изпълнителен директор на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд. Добре дошъл в аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“, г-н Калфин.

Здравейте. Благодаря за поканата.

Защо демонтажът на Паметника на съветската армия обърка дневния ред на държавата?

Защото това е символно действие, което можеше да се очаква, че няма да мине безнаказано. Не можах да разбера точно причината точно в този момент, точно сега, точно по този начин да се поставя този въпрос, и това беше избор на управляващите.

Според позицията на Руското министерство на външните работи, изразена от неговия говорител Мария Захарова, България ще трябва изцяло да плати последствията от това решение. Други външнополитически реакции засега не сме чули. Вие бяхте министър на външните работи: обръща ли някой днес внимание на тези вътрешнополитически и българо-руски драми?

Не, това е изцяло вътрешен проблем и донякъде, казвам само донякъде, проблем на двустранните отношения между България и Русия, които са в такава точка, че каквото и да се случи почти в момента, трудно може да ги направи още по-лоши. Така че външният свят мисля, че не се интересува от това нещо. Но действително значението е символно  вътре за нашата страна, според мен нито добре обмислено, нито моментът е избран, нито е добре обяснено, просто някои хора взимат реванш. То прилича повече на реваншизъм, а не на някаква обмислена политическа дейност. Отново казвам, очевидното управляващите имат интерес от това отвличане на общественото внимание от тази тема.

А как бихте разтълкували думите на говорителя на Руското външно министерство, че България ще трябва изцяло да плати последствията от това решение?

Вижте, това е нормално. Надали някой може да очаква, че Русия няма да реагира на премахването на паметника. Сега как точно в България ще заплати това решение не е ясно, тя ще го заплати с допълнително влошаване на отношенията с Русия. Можем така да го обобщим.

Скандалът за демонтажа на монумента прерасна в медиен с отказа на ръководството на БНР да бъде излъчено вече записано интервю с посланик Елеонора Митрофанова. Трябваше ли БНР да излъчи това интервю, след като веднъж са дали разрешение за записа му и посланикът е бил гост на медията?

Ами не мога да разсъждавам върху вътрешните процедури в Националното радио. Действително даването на трибуна на руската посланичка, която разбира се има свободната трибуна на социалните медии, на посолството и т.н., но в националната, в обществената медия е спорно. И тука според мен далеко не се свързва въпросът със свободата на словото и различните гледни точки, тук по-скоро говорим за пропаганда, и действително не е било уместно действително даже да се мисли за такова нещо.

Знаете, че Паметникът на съветската армия не от сега разделя българите. Мястото ли му е в центъра на София, къде всъщност би могъл да бъде разположен?

Вижте, аз съм от тези, които са отраснали в София с тази част от градския пейзаж и за мене тя ще липсва, включително и символно с всичките критики, които чета и последно време, колко била културната стойност, колко било скулптурното качество и т.н. За мен това нещо ще липсва, още повече, ще ви напомня, че преди време с едни доста смешни опити пак тогава управляващи взривиха мавзолея. Не че някой искаше да има мавзолей в центъра на София, но виждаме, че след него е прашна поляна. Не виждам нито идея, какво точно да се случи там, нито нещо, което да е обсъдено, нито нищо, което софиянци да казват: "О, най-после, ще имаме нещо много хубаво тук, точно на това място в Княжевската градина“. Така че по-скоро си мисля, че тези, които бутат паметника, не мислят за бъдещето, а мислят как да го разглобят.

Защо властта трудно синхронизира мисловните си процеси по външнополитическите въпроси с вътрешнополитическите?

Ами защото властта е много странно образование в момента, което не подлежи на обичайната коалиционна логика, която виждаме в повечето европейски страни, в които има коалиции, има коалиционни споразумения, знае се и отвътре, от избирателите, и от външните партньори, какво може да се очаква, тази държава е предвидима, и докато трае коалицията, тя си изпълнява ангажиментите. В България няма такова нещо. Самите коалиционни партньори от време на време силно я разклащат, после я закрепят. Това, разбира се, може да продължи много дълго време, но внушава чувство за несигурност и вътре, и извън страната. И очевидно, че това управление ще бъде свързано с подобни характеристики – то така започна и не виждам, как точно ще се промени в движение.

Г-н Калфин, през миналата седмица много нашумя решението на служебното правителство на Нидерландия и на премиера Марк Рюте да дадат зелена светлина на България за "Шенген“. Обаче как това ще се случи и как ще мине през нидерландския парламент, и затова въпросът ми е към вас е: всъщност ние получихме ли сваляне на ветото от Нидерландия, или е частично решение, или е част от изминалия път?

Не, това е част то пътя. Безспорно едно абсолютно необходимо действие е  правителството да поиска от парламента да си промени позицията. За съжаление, същото това правителство, ако не се лъжа на същия премиер Марк Рюте преди време на практика заключи решението в парламента. Не е задължително и една държава да ангажира парламента си с това решение, но Нидерландия реши да го направи. Така че това, че нидерландският премиер в последните дни на управлението си, защото той се оттегля и от политическия живот в Нидерландия вече, реши да взема една позиция, която много отдавна трябваше да вземе,  е добър знак, но въпросът е, че това нещо трябва да мине през един нидерландски парламент, който се занимава с доста други приоритети в момента – основният е да сглоби някакво управление след последните избори, в които националистите спечелиха доста голям резултат. Така че дали ще мине гласуването през нидерландския парламент е нещо, което тепърва трябва да видим. Стискам палци да се случи.

Ако парламентът продължи с окупационния режим на опозицията на трибуната, какво ще се случи с надеждите ни за членство в "Шенген“, с бюджета с година, с промените в Конституцията?

Ами вижте, аз много пъти, спомняте си в последните 30 години в историята, управляващите или множествата в парламента са се оплаквали, че им пречи малцинството, и винаги отговорът на малцинството е бил, включително и ГЕРБ го даваше по едно време, че в крайна сметка управлението е отговорност на мнозинството, което трябва да намери решение, начин тази институция да работи. Така че тук не търся някаква вина в опозицията, не че одобрявам всичките й мерки и действията, с които те си защитават различни тези, но тук отговорността е на мнозинството, на тази, които управляват. Това са: ПП, ДБ, ГЕРБ и ДПС.

Ако разумът надделее, отпаднат таксите за пренос на руски газ, Унгария няма да стигне до налагането на ветото, но Австрия продължи да поддържа настояването си за членство само по въздуха, това какво би означавало за нас?

Първо, според мен в България би трябвало да има доста остра реакция и за унгарското поведение, защото те напоследък са се превърнали в нарицателно за рекетьор в Европейския съюз, включително и по този случай. Не може да рекетираш с правото си на вето. България би могла да спре доста от помощите за Унгария примерно по същия тоя начин и за допълнителните средства. И това не е начин да се прави европейска политика. Така че според мен първо е абсолютно неприемливо и то би трябвало да бъде заклеймено и официално от българското правителство поведението на унгарското правителство в момента, то не е само към България, то е към всичките останали в Европейския съюз, просто едно нетърпимо поведение. А що се отнася до австрийското предложение, там ще видим,  какво ще се случи. Нека да бъдем наясно – австрийското предложение е не България да влезе "Шенген“, а предложението е България да остане извън "Шенген“, но да се облекчи режимът да въздушните граници, което означава, че всяко следващо действие пак ще изисква прословутото единодушие на шенгенските държави. Така че всяко следващо действие да се вдигне, примерно България да бъде освободена по сухопътните или водните граници, пак ще иска същото мнозинство от абсолютно всички членове. За мен това нещо действително не е най-добро решение, не е приемлив вариант. По-скоро би трябвало да стане другото: ако някакви забележки има Австрия, между другото тя самата така е влязла в Шенгенското пространство, би трябвало България да се допусне до членство, да се ограничи на първо време преходът на сухопътните граници, ако Австрия има много забележки по това нещо, но България да е член на "Шенген“. В момента на нас ни се предлага да стоим извън "Шенген“, и това е много важно в решението, не коментирам останалите австрийски условия, които също част от тях са неприемливи.

А защо от Европейската комисия твърдят, че това е положителна стъпка?

Ами сигурно е положителна стъпка, защото е повече от нищо, но не е членство в "Шенген“.

Т.е.  ние какво ще получим, ако членуваме в "Шенген“  по въздуха, след като за нас е съществено сухопътното членство? Малко като измиване на ръцете изглежда това.

Членуването в "Шенген“ е или сме членове, или не сме членове. В случая на нас ни се предлага ние да продължим да не сме членове. Така че за членове на "Шенген“  не се говори в австрийското приложение, а на  практика това ще означава тези, които пътуват със самолет, да минават през тези коридори по летищата, които са за вътрешни полети в Европейския съюз, и да не минават през паспортен контрол. Паспортният контрол след това е така или иначе на влизане в самолета, така че ще остане изискването да си носим в джоба личните карти. Така че това ще бъде практическото облекчение – добра стъпка е, но не е членство в "Шенген“.

Заради членството ни в Еврозоната и дискусията около бюджета се съсредоточава само около макроикономическите показатели, най-вече колко ще бъде дефицита и как той ще се задържи на 3%, за инфлация изобщо не се говори, а вън от задължителните социални харчове става ли ясно как ще бъдат изразходения останалите пари? Все пак те са рекорден брой – 84 милиарда лева са заложени за разходи.

Нормално е всяка година да е рекорден размерът на разходите и на приходите, защото икономиката расте в държавата, а през последните години тя расте и доста засилена от инфлацията. Така че тези числа, които гледаме – 84 милиарда, те са до голяма степен напомпани от инфлацията през последните години, но това не е неочаквано развитие, то не задължително е свързано с повишаване на покупателна способност на тази бюджет. Но така или иначе вие сте права, че до голяма степен бюджетът се обвързва с някакви изисквания за Еврозоната, които са свързани с макроикономически показатели. Инфлацията е този, по който България не отговаря в никакъв случай в момента на членство, разбира се, ние обясняваме, че това е общ процес, въпреки че в България беше доста по-висока и за доста по-дълго време инфлацията беше поддържана, напоследък намалява, но недостатъчно. Но за мен липсва основната дискусия свързана с членството в Еврозоната, това е всъщност не политически, а икономически процес, който за да бъде успешен за държавата нашата производителност на труда и нашето равнище на доходи трябва да са сравними със средноевропейските. Аз не чувам по тази дискусия да си говори нещо, освен в много тесни професионални кръгове.

Защото не са сравними.

Ами защото не са сравними, да. Защото ние сме много далеко и всъщност това трябва да бъде основната ни цел за членство в Еврозоната, и аз мисля, че България действително трябва да работи за това нещо, но не само с макроикономическите показатели, а с приближаване на икономика и доходите до този профил, който имате европейските страни. Там трябва да е основното усилие, но за съжаление не го виждаме.

Г-н Калфин, дали може по някакъв начин да се излъжат, нали, това е грубо казано, Маастрихтските критерии, защото ако инфлацията продължава да ни бъде висока, дали с нея ще ни приемат в Еврозоната?

Факт е, че там също има до голяма степен политическо решение. Аз като споменах икономически критерии, икономически процес, казвам, че в крайна сметка дълбокият български интерес е икономически, не политически за членство в Еврозоната, но решение е политическо. Аз си спомням когато Литва трябваше да влезе в Еврозоната, беше забавена с известно време за разлика от другите балтийски страни, не защото й беше по-висока инфлацията, ами защото предполагаха в Еврозоната, че следващата година инфлацията ще надвиши с по-малко от една десета от процента максимума. Така че виждате, че това са критерии, които подлежат на някакво допълнително тълкуване и в двете посоки: и към по-леко, и към по-затегнато тълкуване. Така че не бих казал, че инфлацията може да ни спре, формално това е критерий, по който България не отговаря в момента. Но отново казвам, че важна е и другата дискусия – какво означава за нас Еврозоната и какво означава за българската икономика, за българския бизнес, за българските граждани и т.н.

А стабилни ли са публичните финанси у нас?

Публичните финанси са стабилни, да. Аз не виждам притеснение в тях. Те са стабилни на едно равнище, което не е най-високото, но е стабилно. До голяма степен те се стабилизират от наличието на валутен борд и следващите от него по- обрани, строги политики. Неслучайно България е втора след Естония в Европейския съюз по нисък дълг. Това означава, че публичните финанси имат възможност при някаква криза включително да потърсят допълнителна подкрепа. И в този смисъл те са стабилни.

А по-социален ли е този бюджет за догодина?

Ние имаме навика да кръщаваме годишните бюджети с някакви страшни наименования: бюджет на растежа, бюджет на социалната политика и т.н. Не, не мисля, че има промени в социалната част на бюджета за следващата година. Разбира се, числата са различни, те не могат да бъдат такива като миналата година, но ако погледнем примерно и увеличаването на пенсиите, тези 11%, които се чакат, това е швейцарското правило, което съществува в Кодекса за социално осигуряване, и се увеличават с 11%  не заради някаква политика на правителството, а заради високата инфлация, която се натрупа. И в доста сектори това увеличаване на социалните плащания не покрива инфлацията през последните три години, така че за някои групи дори и покупателната способност въпреки увеличенията ще остане по-ниска.

Предоставя ли бюджета за догодина условия за по-добри социални и трудови политики?

Ами аз не виждам някакво особено отношение, в социалните политики не виждам някаква промяна – нещо, което да се каже, че е променено. Това, което може да се променя, разбира се, е свързано с технологията на предоставяне на социални услуги, достъпът до социални услуги и т.н., но не виждам нещо принципно ново и принципно различно. В политиката на пазара на труда също не виждам някакви специални допълнителни средства или бюджетът не ни говори, той по-скоро е неутрален към това. В момента има, както в цяла Европа, недостиг в някои сфери. Този недостиг има различни инструменти и национални, и европейски, с които държавата може да помогне на бизнеса, и от друга страна има, което за България е много притеснително, групи от населението, които изпадат в маргинализация и трайно се отклоняват и от пазара на труда, и от социалните системи. И това нещо ако не се адресира достатъчно добре, общо взето крие много опасности за обществото. Но това не са нови неща, това са неща, които ги виждаме и предишните години, така че по-скоро бих казал: няма някаква значима промяна в социалната и на пазара на труда политики.

А подготвена ли е за влизане в Еврозоната българската икономика?

Ами ако следваме това, за което преди малко говорихме,  все още не. Нито доходите, нито производителността на труда – това са т.нар. "критерии за конвергенция“, реална конвергенция, не номинална, все още сме далеко. И отново казвам, ние наваксаме, но не виждам насочена политика много по-бързо да се наваксва със средните европейски равнища. Виждаме Румъния без да се стреми да влезе в Еврозоната, за последните 15 години ни изпревари далеко и по отношение на доходи, и по отношение на икономически потенциал, и по отношение на производителност на труда. Ето това би било смислена политика, и то отново казвам, без да бъде водена от желанието да влязат в Еврозоната. Те са водени от собствения си национален интерес и общо взето го правят успешно.

Каква бе отиващата си година за България? Как изглеждаше през нея страната ни в Европейския съюз,  например?

Вижте, държавата отвън изглеждаше така, както и отвътре изглеждаше: след две години люшкане между неспособност на политическата класа и на политическите сили да направят някакво трайно управление най-после се закрепи някакво управление, което дава надежда, че няма през 6 месеца да ходим на избори, което е много лошо за една държава, но в също време дава изключително противоречиви сигнали и не излъчва особена стабилност. Така че има някакво движение по отношение на политическата среда в  страната в положителна посока, в смисъл по-добре е да има управление отколкото да няма и да ходим на безсмислени избори един след друг, въпросът е: дали това е най-доброто, което може да произведе държавата? Аз мисля, че не е.

Каква беше 2023-та година за Европейския съюз?

За Европейския съюз беше трудна година 2023-та и пълна с отново предизвикателства, като не всичките от тях можеха да бъдат предвидени. Ако 22-ра година беше годината, в която всички се стремяха да насочат икономика, социални системи за преодоляване на последствията от пандемията, които бяха много тежки, започна войната на Русия в Украйна, тази година започна втора война, която е в Близкия изток, много близко до Европа, и която между другото има потенциал да внесе много силно напрежение в европейските общества, и не само в европейските. В същото време Европейският съюз се опита да продължи усилията си и сравнително успешно успя да избегне тези предвиждания за икономическа рецесия, които властваха. Запази се, и това е може би най-доброто постижение в годините след пандемията, запази се на високо равнище заетостта, което е една котва за издърпване на икономиката след това по-нагоре. Така че с очаквани и неочаквани предизвикателства според мен Европейският съюз продължи да върви напред и да оказва значима помощ на страните членки. Да не забравяме, че в момента в България не се говори много, но ЕС е в средата на изпълнението на този План за възстановяване и растеж, по което страните членки получават огромни суми, за да пренастроят икономиката си, да я направят много по-устойчива и много по-конкурента. Между другото това е също една тема, която у нас не може да я чуете. България ще вземе средства, очевидно, че за пореден път целта е да похарчим едни европейски пари, а не какво точно ще се случи с тях.

Те на този етап и не идва тези европейски пари, защото ние все още се мотаем и шикалкавим около самия план.

Ами те не идват, защото България беше последна, хайде, предпоследна преди Нидерландия да си представи плана. След това реши, че трябва да го променя, след това отново се смени властта, след това много пъти се променяха нещата, сега имаме уж някакъв утвърден план, но да не забравяме, че вече е средата на периода, това не е безкрайна програма. Така че за мен са изключително кратки сроковете, в които трябва да се направят проектите, да се платят, да се завършат, да се покаже резултатът им, за да може да получим съответното финансиране, а този срок всеки ден се намалява.

Следващата година е на евроизборите и съответно и на промяна в институциите, имам предвид кадрова промяна. Какви са очакванията ви, като погледнете към вътрешнополитическите избори в някои от държавите?

В някои от държавите виждаме тенденция за увеличаване на националистическия вот, която вероятно ще видим и на европейските избори. Тя обаче не е свързана с някаква конкретна идеология националистическата, тя в различните страни е свързана с доста специфични национални особености. Но най-вероятно ще има някакво такова движение на европейските избори. Много е важна активността. Европейските избори не са особено популярни, активността не е висока. За мое огромно съжаление България в последните избори беше една от страните с най-ниска активност. Не може да искаш да си част от Европейския съюз и да не участваш в демократичния процес. Колкото по-ниско е общото участие, толкова повече крайни формации влизат. Ще дам за пример тази формация на Майкъл Фараж, британският политик, която не беше допускана никога в националния парламент на Великобритания, но на практика той чрез европейското си представителство произведе този референдум, с който Великобритания излезе от Европейския съюз . Така че не трябва да се подценява гласа на хората и тези, които изпращаме в европейските институции.

И на финала бих искала да ви попитам, г-н Калфин, очаква ли ни през есента догодина промяна на концепцията на Европейския съюз: Европа на три, четири, пет скорости, Европа на няколко кръга и т.н., с нова конструкция на Европейския парламент, нова на Еврокомисията, какъвто е френско-германският вариант?

Има такива тенденции. Те няма да се случат нито следващата година, нито веднага.  Големият въпрос е: дали тези промени ще предполагат промени в договора за функциониране на Европейския съюз, т.нар. Лисабонски договор, което е на практика Конституцията на Европейския съюз, което е една трудна и бавна процедура, или ще бъдат намерени други форми. Но преди всички случаи, особено с предстоящото разширяване – сега, видяхте, че Европейският съюз даде статут и на Грузия, покани за преговори Украйна и Молдова. Има вече една значителна група страни заедно с балканските, които са на път един ден да станат страни членки. Вие виждате в момента, как една Унгария на практика злоупотребява и взривява целия процес на вземане на решение в Европейския съюз, очевидно е, че това не е нещо, което ще бъде приемливо за страните. Така че сигурно ще се променят доста неща, сигурно ще се намали възможността за блокиране на решения и за решения с консенсус. Има вероятност, това е в част от тези предложения, тези страни, които искат да вървят по-тясно в интеграцията, да получат тази възможност и да не може някой да ги спира отвън, което означават пък тези различни кръгове на Европа. Така че това са процеси, които се развиват, няма да се случат следващата година, но е много важно България да има много ясна позиция и активно участие, не да гледаме отстрани какво се случва. Ние сме част от този Европейски съюз и всички решения се взимат с нас. Българският интерес е да бъдем в сърцето на европейската интеграция, не да седим отстрани и да взимаме от нея каквото ни е удобно. Но това е също тема, която е хубаво да мина през вътрешен дебат.

Много ви благодаря за това, че приехте да бъдете наш гост и за времето, което ни отделихте.