Ивайло Калфин, бивш външен министър, бивш вицепремиер и социален министър, изпълнителен директор на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус" "Това е България".     

Президентът Румен Радев не наложи вето за предоставяне на военна помощ за Украйна, защото според него, то е абсолютно безпредметно. Държавният глава смята също, че сезирането на Конституционния съд е безнадеждна кауза и няма да има някакъв смисъл. Президентът коментира, че войнолюбците в Народното събрание са взели решение с огромно мнозинство и така са задължили служебното правителство да сключи договор със страната за такава помощ. Припомням, че 7 месеца след като парламентът реши военната помощ за Украйна да е само за ремонти, Народното събрание промени позицията си и гласува подкрепата за атакуваната от Русия държава да бъде за доставка на оръжие, но и на резервни части. Позицията подкрепиха ГЕРБ, "Продължаваме промяната“, ДПС, "Демократична България“ и "Български възход“, "Против“ бяха БСП и "Възраждане“. Лидерът на БСП дори обвини днес президента Радев в двоен стандарт, и че въвлича България във война. Войнолюбци ли са партиите, подкрепили военната помощ за нападнатата от агресор държава? Наш гост е Ивайло Калфин – бивш външен министър, вицепремиер и социален министър, изпълнителен директор на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд. Може ли в такъв ключов момент, дори и с аргумента, че е необходим мир, България да заеме позиция на неутралитет, за каквато настояват от БСП, г-н Калфин?

България по принцип не е част от войната, така че ние не можем да кажем, че сме взели страна. Да, подкрепяме Украйна, защото нападението на Русия е в нарушение на международното право, което е очевидно, което обаче не прави България страна във военни действия. Така че ние не сме неутрална страна доколкото България членува в НАТО, но НАТО също не е въвлечено в този конфликт. Така че не трябва да се гледа на България като страна, участваща във военен конфликт, слава Богу.

Възможно ли бе президентът да наложи вето на решението на Народното събрание?

Вижте, сигурен съм, че всичко е възможно, но някак си не е логично. Първо, някак си трябва да преодолеем лицемерието в българската политика. Ако не се лъжа миналата година когато лидерката на БСП беше министър на икономиката и отговаряше пряко за тези неща, България е изнасяла оръжия, ако не се лъжа, за някъде 2 милиарда – 2.3 милиарда, което е рекорден износ на оръжие. Всички знаят, че това оръжие отиваше до Украйна. Дали е изнасяно за Полша, или за Чехия, или за Румъния, или не знам за къде, включително и на самата министърка, която е подписвала разрешението, много добре знаеше, къде отива оръжието. Така че решението да изнасяме пряко за Украйна преодолява това лицемерие, защото така или иначе това се случва и се случваше от началото на военните действия. Така че аз не виждам нещо, което принципно да се е променило в позицията на България, ние изнасяхме оръжие за Украйна, и продължаваме да изнасяме оръжие за Украйна. Правихме го чрез посредници преди решението на Народното събрание, сега го правим директно, но по същество това остава същото. Вето от страна на президента на това решение първо е спорно, дали може да се наложи, защото то трябва да има някакви правни аргументи, за да може да бъде по-целесъобразно, и второ, ние бихме се върнали в предишния режим, където пак изнасяме оръжие за Украйна, само че с посредници. В смисъл, не знам,  какво променя това нещо, освен няколко души, които вярват безпрекословно на г-жа Нинова за това, което им говори.

А съществува ли опасност, г-н Калфин, за страната ни заради предоставяната военна помощ?

Не, отново казвам, България не е част от конфликта, и това, че помагаме на Украйна, в случая помагаме на държава, която се защитава в съответствие с международното право. Но като цяло ако говорим за износа на оръжие, българската оръжейна индустрия работи и изнася и дава хляб на доста хора. Нали досега някой не си мисли, че тя произвежда само за Българската армия? Износът на оръжия от България винаги е бил голям, където има голям конфликт в света, там се увеличава и съответно и българският износ. Така че доколкото може да се каже България е била част от войната в Сирия или в Ирак, или в Афганистан, дотолкова може да се каже, че участва във войната в Украйна. Но отговорът е отрицателен – не, ние не сме част от войната.

Трябва ли да се обърнем към нашите съюзници за предоставяне на заместващо оръжие срещу военната помощ за Украйна?

Не, защото ние изнасяме българско оръжие, което не се използва активно от въоръжените сили. Основно това, което изнася България, е продукция на военно-промишления ни комплекс, което няма нужда да се замества, в смисъл, това не е на въоръжение от Българската армия. Тази схема с износа и замяната на въоръжение мисля, че не проработи в нито една страна, която общо взето казваше, че ще я направи, защото това са общо взето бавни процеси – ставаше въпрос примерно за противоракетните системи. Замяната на една противоракетна система с друга не става нито за няколко седмици, нито става за няколко месеца. Така че това не може да бъде опция ние да свалим от активно въоръжение определени средства, да ги изнесем и да останем да чакаме някой да ги компенсира.

Вие сте бивш външен министър и вицепремиер, каква е вашата прогноза за развитието на военния конфликт в Украйна? Има ли вече място за дипломацията в него?

Място за дипломация винаги има и е очевидно, че има и контакти между Русия и Украйна. Те засега са свързани основно с размяна на пленници или това е видимата страна от тези контакти. Но винаги, това е ролята на дипломацията, тя да поддържа отворена врата, колкото и горещи да бъдат отношенията между две държави. За съжаление се мина тази точка в руската агресия, в която няма връщане назад. В смисъл,  в момента и двете страни трудно биха дали заден ход, докато едната не победи, а много трудно ще бъде която и да е от страните да победи, така че влязоха в най-лошия сценарий, който е продължителна война. И аз лично съм песимист, че скоро би могло да се стигне до взаимно приемливо решение. Това, което може да стане, но то не става с преговорен, е да има поредният замразен конфликт. В смисъл, има доста такива около Русия, в които не се знае кога какво ще ке случи – в Нагорни Карабах имаше наскоро пак напрежение, така че не се знае, кога започва пак напрежението. Международното право казва едно, фактическата обстановка казва друго,  и има един тлеещ конфликт, който от време навреме се разпалва. Така че това е по-вероятно към момента да се случи, отколкото да се намери решение и да се сключи договор между двете държави.

Русия иска да сложи край на войната, и колкото по-бързо се стигне до преговори, толкова по-добре. Това е заявил президентът Владимир Путин след заседание на Държавния съвет. Изявата му обаче идва на фона на посещението на украинския президент Володимир Зеленски в САЩ. Наистина ли Русия иска мир, каква е цената и готови ли са двете държави да я платят?

Ако се иска мир, мирът може да бъде постигнат буквално за часове. Това означава Русия да се изтегли обратно и да освободи окупираните територии на Украйна. Само че не мисля, че това влиза в предложенията и в плановете на руския президент. Той ги кръщава Новорусия тези наскоро приобщени към Русия територии, и твърди, че той ще ги защитава, управлява и включително не спират с езика на претенции към цялата територия на Украйна и поставянето под въпрос въобще съществуването на украинската държава. Така че при това поведение трудно може да се говори за някакъв мир.

Къде стои България в отношението на евроатлантическата общност към този военен конфликт? Ние с 8 месеца закъснение решихме все пак да дадем военна помощ на Украйна. Това не се ли гледа с недобро око в евроатлантическите структури?

Аз мисля, че и досега никой нямаше съмнения, че България изнасяше оръжия за Украйна. Даже от украинска страна много пъти благодариха на България за предоставените основно муниции и боеприпаси. Така че тези, отново казвам, лицемерни постановки, които се правиха в България: ние го изнасяме за съседни страни с идеята, че това стига до Украйна, общо взето бяха само за вътрешна употреба, и то за много ограничен кръг хора, които не виждаха реалността, предпочитаха да вярват на тогавашната министърка на икономиката.

Г-н Калфин, независимо от коледните и новогодишни празници градусът на политическото напрежение у нас видимо не спада. Ще бъде ли изпълнен някой от следващите проучвателни мандати или вървим към избори?

За съжаление, аз не виждам много разумно поведение в партиите. Те продължават дори и в усилията си уж да намерят съгласие да подклаждат напрежението помежду си. Примерно очевидно, че в първия мандат ГЕРБ имаше голямо желание да постигне правителство със заявена готовност за всякакви компромиси и т.н., но през цялото време не спряха много острите нападки с т.нар. "потенциални партньори“. Така че това говори, че няма достатъчно искрено желание в политическите партии да се стигне до мандат. Интересно ми е, какво ще стане,  когато се стигне до третия, аз не вярвам и с втория мандат да се състави правителство. За третия пак всички ще бъдат изправени пред избора им да отидат, да изпратят избирателите отново пред урните, за което всички от тях ще бъдат наказани, или да направят една коалиция, която след тези досегашни заявления ще бъде според мен не особено популярна и не особено искрена, само и само да има някакво правителство. Според мен и двата варианта не са добри. Това, което липсва, след като се видя резултатът от изборите, е един разумен, спокоен, конструктивен диалог между партиите, те знаят коя каква тежест има и трябваше  да потърсят общи точки – това нещо за съжаление не го видяхме.

Само 3 партии дойдоха на срещата с "Продължаваме промяната“ – това е партията, която очаква да й бъде връчен втория проучвателен мандат. Партии, които заедно с нея имат общо 109 депутати, са обсъдили програмна декларация за евентуално правителство с втория мандат, което обаче при 109 депутати разбираме, че е утопия. Въпросът е, защо е необходимо да се протака цялата процедура, това не изнервя ли допълнително хората, не влошава ли и икономическата ли конюнктура в страната, не товари ли служебното правителство?

Аз съм съгласен с вас, отговорите се съдържат във въпросите ви. В смисъл, нормално беше президентът в началото да  даде повече време на политическите сили, за да осъзнаят те резултата на изборите. Според мен вече мина време и този резултат би трябвало да е стигнал до съзнанието на всеки един от политическите лидери. Така че повече забавяне надали води до по-конструктивно поведение. Аз така и не разбирам, "Продължаваме промяната“ какво искат. В смисъл, те твърдят, че не искат да управляват с подкрепата на ГЕРБ и на ДПС, отказват да сключат коалиционно споразумение с когото и да било, и казват: "Ние ще направим правителство, вие ще го подкрепяте“. Според мен в България правителство на малцинството не е добра идея, защото това означава на всяко гласуване парламентът да прекъсне да гласува, да се търси някаква коалиция по съответния текст. Това отваря един огромен пазар в Народното събрание за абсолютно непрозрачни договорки между политическите сили, и това не е добре. Така че ако има правителство, то трябва да бъде с ясно мнозинство, с ясна програма, с ясна коалиция и политическа отговорност. Всичко останало не е сериозно. Затова аз не мисля, че "Продължаваме промяната“ предлагат нещо, което би могло да проработи в българските условия.

Годината беше доста турбулентна, наситена с най-разнообразни предизвикателства. Първата половина мина с правителство на четворната коалиция, втората половина с политическа нестабилност. Каква е поуката от събитията през нея?

Поуката е, че каквито беди сами можем да си направим, няма защо да търсим някой отвън да ни ги доставя. Виждаме абсолютна неспособност на политическите партии да се заемат с управлението на държавата, за съжаление, включително в кризисни периоди, и излизането от КОВИД, и войната в Украйна и целият ефект, който има тази война, с увеличаващата се инфлация, с риска от икономическа рецесия, нищо не е в състояние да накара политическите партии да преодолеят егото си и да направят не безпринципна коалиция, не коалиция за 3 месеца, колкото да изкараме зимата, а коалиция, която да обясни как държавата ще мине по-леко през кризата, как ще излезе от нея и ще укрепне, за да може за следващите избори отново да има съревнование между политическите партии. За съжаление, тази политическа зрялост в България видяхме, че тотално липсва у политическите лидери.

Несъстоятелността на партиите в България не постила ли червен килим към промяна на държавното управление? Все повече гласове се чуват за президентска република. Вие как гледате за тази идея? Бяхте кандидат за президент.

Да, и не гледам с добро око на президентска република. Според мен, демокрацията е добро нещо. Между другото тя ще е още по-добро, ако повече хора участват в изборите, защото очаквам, ако има нови избори, още по-малко хора да участват, и това ще доведе до още по-тъжен резултат от изборите. Може би, в бъдеще може да се потърси по някакъв начин увеличаване на някои или укрепване на някои президентски функции, като примерно преодоляване на правото на вето, но според мен парламентарната република е доброто решение и това трябва да остане. Това, че тези лидери, които в момента ръководят партиите, общо взето показват слабост, не значи, че самата система е слаба.

Е, как ще продължим? Ние се въртим в омагьосана спирала: избори, безплоден парламент, избори, безплоден парламент и чат-пат правителство от по няколко месеца. Колко ще издържи икономиката на страната?

Ами според мен ще се преодолее. Преживели сме какви ли не сътресения в България, надали това може да ни уплаши. Въпросът е, че знаете ли, че цената, която плащаме, тепърва ще се види. Защото ние ще преживеем и през тази криза и през тази политическа некомпетентност, но след това ще се чудим защо всичките останали са много по-напред. България просто губи време, и това време е в дълг към следващите поколения, в смисъл, на които ще продължим да оставяме България, която е на последните места в Европейския съюз, вместо да има действително достатъчно политическа воля сега. Така че сигурно ще преживеем и тези кризи. Промяната ще стане, според мен, тогава, когато действително има убедително политическо представителство и хората излязат и гласуват, и когато не оставят да ги заблуждават непрекъснато, както е сега. Видяхте, че изведнъж се състави една широка коалиция примерно, за да върне хартиените бюлетини, оказа се, че това е най-важното за някои политически сили. Според мен те доста се лъжат в това, което очакват да се случи на следващите избори след това, но виждаме абсурда в поставянето на приоритети. Така че според мен тези хора би трябвало да си заминат от политиката, и това ще стане с активно участие в изборите, а не с наблюдение отстрани.

Какво е отношението в европейските структури в България? Как гледат нашите партньори на нас? Какво се говори? Ето вие сте изпълнителен директор на европейска агенция. Каква реакция се предизвиква като кажете, че сте българин?

Вижте, България вече е утвърден член на Европейския съюз. Аз нямам проблеми с това, че съм българин, и мисля, че защитавам и името си и името на страната си, в която има, между другото срещам изключително много компетентни българи в цяла Европа, не само в европейските институции. Така че в крайна сметка всеки е посланик на държавата си. А иначе политическа нестабилност сигурно има във всяка държава. Ние помним в Белгия, в Нидерландия, в Белгия с години не се създаваше правителство, но държавата продължава да работи. В смисъл, има механизми, има структура, която продължава да движи напред държавата. При нас ние спираме и чакаме нещо да се случи. Това си е вътрешен проблем, не е европейски проблем. Никой няма за това да ни се сърди и да ни се кара. Използването на липсата на редовно правителство беше абсолютно неприемливо тогава, когато не ни приеха в "Шенген“, но това си е вътрешен проблем, български. И това, че отвън не се интересуват дали има или няма редовно правителство, според мен не трябва да ни успокоява. Ние, българите, би трябвало да имаме по-високи изисквания към политиците.

Неприемането ни в "Шенген“ или още непотръгването на Плана за възстановяване и устойчивост са външнополитическите шамари за нас през годината?

При Плана за възстановяване и растеж също ние не сме примерно в критичната ситуация на Унгария, където за нефункционираща съдебна система и заради нефункционираща демокрация са замразени милиарди средства. Същото се отнася и за Полша. България просто беше предпоследната, преди Нидерландия, която си даде плана. Четири правителства работиха по този план: служебни, редовни и какви ли не. Ние изключително бавно се подготвяме, част от проектите, които са дадени, макар че няма да могат да се изпълнят, защото има нов срок за договаряне, и той е в края на следващата година, страх ме е, че голяма част от тези проекти не могат да се договарят. Така че ние формално нямаме проблем с Плана за възстановяване, но бавната, мудната работа на българските институции, и тук имам предвид политически институции – парламент, правителство, така ще ни лиши от много средства. Не по наказания от някого, а поради собствените ни грешки.

А неприемането ни "Шенген“?

Неприемането ни в "Шенген“, тук не бих хвърлил вината върху българските институции. България от 13 години е готова за членство в "Шенген“. Европейската комисия много пъти, включително през последните месеци, каза, че България е готова. Тези две страни, които ни спряха, Нидерландия и Австрия, нямат нито един смислен аргумент, с който да спират България. България е външна граница, това е много трудно. На една такава държава по-скоро трябва да се помага в много по-голяма степен отколкото да се обвинява с абсолютно измислени аргументи. Във всяка една държава има проблеми и с тази вечна мантра за върховенството на правото и работата на правосъдната система би трябвало да се конкретизира, какво точно очакват от нас, защото във всяка държава има такива проблеми. Тъй че за "Шенген“ мисля, че проблемът не е в България, проблемът е в нашите партньори. Но тук вече България би трябвало да използва инструментите си в Европейския съюз, защото според мен не ги използваме достатъчно, за да покажем, че не е приемливо и недопустимо подобно отношение към държавата ни.

Служебният министър на правосъдието Крум Зарков съобщи тези дни информация, че е договорено до октомври страната ни да стане член, да влезе в Шенгенското пространство. Реалистично ли е това, базира ли се на някакви конкретни доводи?

Това го спомена и президентът, това го спомена и нидерландският премиер, който каза, че може би догодина до октомври месец ще сме готови. Не бих слагал дата, защото няма конкретни искания. В смисъл, ако има нещо, което ни е ясно какво трябва да се случи, за да влезем в "Шенген“, окей, тогава можем да си направим сметка, колко време ни трябва да изпълним това нещо. Но в случая аз не виждам, какво точно България би могла още да направи. Това, което нидерландският премиер иска – нов доклад по Механизма за контрол, т.нар. за сътрудничество и подкрепа, този механизъм отдавна не работи, и там Комисията дава становище за това, колко е готова държавата. България получи много пъти становището на Комисията, аз не знам,  Нидерландия  какво точно иска да види. Така че при неясни критерии, при неясни изисквания да поставяме дата, според мен, не е сериозно, това е просто отлагане. Нидерландия каза: "Ще видим догодина“. Това не е дата, не е определение, не е обещание и не е ангажимент.

Вие каква година очаквате, каква ще бъде според вас 2023-та?

В тази ситуация много трудно се дават прогнози. Помислете си, какво беше началото на 2022 година – чакахме да свърши КОВИД, да започне възстановяване, нормалният живот на икономиката. Видяхме, че дойде с февруари месец войната на Русия в Украйна и проблемите се увеличиха изключително много. Така че в следващата година сигурно ще продължи тази нестабилна среда. Европейските икономики вървят на ръба на рецесията, надявам се това да не се случи, надявам се и България да мине по-леко през този период. Така че по-скоро трябва да сме готови за нестабилност около нас на външната среда, което повече поставя изискванията за разумно, добро и стабилно управление на държавата, а не тези политически битки, които се водят в парламента, и които нямат абсолютно никакво значение за държавата.

Цоня Събчева