Ивайло Калфин, бивш министър на външните работи, в интервю за предаването "Това е България“ на Радио "Фокус“ 

"Това е България“ продължава с поглед към добрата стара Англия. В крайна сметка ситуацията там е на път да се успокои, а правителствената криза – да се реши. Риши Сунак е новият премиер на Великобритания, след като другият кандидат Пени Мордаунт се оттегли от надпреварата. Тя не успя да получи достатъчно гласове и обяви, че подкрепя своя конкурент. Със спечелването на лидерството на торите Сунак става автоматично министър-председател. Още днес сутринта на първите си страници повечето британски издания писаха, че именно Риши Сунак е най-вероятният наследник на оттеглилата се преди дни Лиз Тръс. Бившият премиер Борис Джонсън, чието име също беше спрягано, се отказа от надпреварата за лидерския пост в Консервативната партия. Това ли е краят на правителствената криза във Великобритания? Темата ще коментираме в следващите минути с бившия външен министър Ивайло Калфин. Означава ли този избор, че поне има временно затишие по отношение на кризата, която в последните месеци се разрази във Великобритания? Тя особено се задълбочи особено със смъртта на кралицата. Всички заговориха за нова епоха, която се свързваше с Елизабет ІІ, но сякаш това се пренесе и в парламента, и виждаме докъде в крайна сметка се стигна – едва 45 дни управление на Лиз Тръс.   

Аз не мисля, че трябва да правим връзка със смъртта на кралицата и правителствената криза. Това, което се случва в  правителството, е по съвсем различни причини. Първо премиерството на Борис Джонсън създаде изключително много проблеми и напрежение в самата Консервативна партия. Самите депутати го призоваха да си подаде оставката и направиха невъзможно неговото оставане. След това изборът на г-жа Тръс беше очевидно много неуспешен опит да се промени министър-председателя. Тя започна с един изключително необмислен обявен проект за мерки с неубедителни министри, особено министъра на финансите, и постави рекорд на най-кратко пребивавалия министър-председател във Великобритания – 44 дни на поста си. Така че логично се стигна до избора на Риши Сунак, който беше и един от нейните конкуренти, докато тя се бореше за премиерския пост. Целта е той да стабилизира не само държавата, но и Консервативната партия, защото след две години има редовни избори. 

Какво знаем за личността на Риши Сунак и неговото пребиваване в британската политика? И какви са очакванията за неговото управление? 

Риши Сунак прави впечатление на умерен и разумен човек. Той беше две години министър на финансите в правителството на Борис Джонсън, след което поиска оставката на Борис Джонсън и си подаде собствената оставка. Преди това е бил главен секретар в Министерството на финансите, преди това се е занимавал в частния бизнес с финансови операции, работил е в голяма финансова компания. Съпругата му стана известна с един скандал във Великобритания, който сигурно няма да бъде забравен скоро. Оказа се, че докато той е финансов министър, тя е запазила – тя е дъщеря на един от най-богатите индийски бизнесмени, и докато той е бил финансов министър, тя е имала регистрация в Индия и не си е плащала данъците във Великобритания, което беше също на път да му предизвика оставката като финансов министър. В крайна сметка тогава скандалът утихна, но сигурно ще го припомнят и в бъдеще. 

Да, аз виждам дори, че го припомнят вече в сайтовете – свръхбогата индийска бизнес дама, съпруга на следващия британски премиер.  

Да, баща й е собственик на една от най-големите индийски ІТ компании и доколкото ми е известно, тя има някакви дялове. И от значителните си приходи, лични, беше решила, че няма нужда да плаща данъци за държавата, в която мъжът й е финансов министър. Така че това не са неща, които се забравят. 

Да, и тази линия на ексцентричност, започната именно от Борис Джонсън, дали ще продължи и оттук нататък? Вече виждаме, таблоидите излизат точно с такива информации, такава, каквато и вие припомнихте преди малко – скандални.  

По-скоро Сунак е доста обран, разумен. Финансовите му идеи мисля, че ще бъдат възприети добре. Това, което Лиз Тръс успя да направи – да разбие финансовите пазари и да спадне изключително много курсът на британския паунд, и да се увеличат съответно рискът и лихвите на държавния дълг, при Риши Сунак най-вероятно ще се нормализират и стабилизират. Всички твърдят, че е добър финансист, умерено говори. Доколко ще бъде добър партиен лидер и ще заведе партията си успешно на избори е друг въпрос. Разбира се, опозицията в момента и лейбъристите настояват за незабавни избори. Те твърдят, че този премиер не е минал през избора на избирателите, а той е резултат на вътрешнопартийни процедури, и настояват за предсрочни избори. Така че нека да видим. 

Дали той ще бъде така твърд по отношение на Русия, както беше и Борис Джонсън? Той беше известен с твърдия си тон към руския президент Владимир Путин и с лоялната си подкрепа към Володимир Зеленски.  

Предполагам, че това ще остане така, защото Великобритания е държава, която все пак има добре установена политика, тя не зависи само от един или от друг. Аз очаквам в голяма степен правителственият екип да се запази. И не виждам как. Риши Сунак до този момент не се е проявявал в международни теми, като изключим кратката му кампания за оглавяване на Консервативната партия, но не очаквам при всички случаи да взима резки завои във външната политика. 

Ако трябва да се върнем малко назад във времето, след Брекзит, след излизането на Великобритания от Европейския съюз – грешка ли беше това за британците и можем ли да кажем сега, от дистанцията на времето, ако бяха останали в Европейския съюз, дали по-леко щяха да преминават през кризите, в които се намираме в момента, в следствие на войната в Украйна? 

Дали беше добре или не, зависи кого питате, сигурно ще получите различни отговори.  

Вероятно да. 

Безспорно е, че излизането от Европейския съюз доведе до доста сътресения и във вътрешната политика на Великобритания. Оказа се, че кампанията, ентусиазираната, за излизане от Европейския съюз не е подплатена с ясен план как точно това нещо се случва. И продължава да има отворени въпроси, които според мен съдържат потенциал за значително напрежение, и това е протоколът за Северна Ирландия и за границата на Острова, на Ирландия. Така че напускането на Европейския съюз създаде значителни проблеми в британската политика. Дали дългосрочно те ще бъдат решени, най-вероятно ще бъдат решени. Между другото, вчера четох един добър коментар, че ако пък беше останала в Европейския съюз Великобритания, тогава Европа сигурно щеше да е с блокирани действия по отношение на справяне с КОВИД кризата и сега с войната в Украйна, защото Великобритания най-вероятно нямаше да се съгласи Европейският съюз да изтегли заем, както изтегли при КОВИД кризата, за да подпомогне запазването на работните места. Така че можем да предполагаме какво би се случило и кой би имал интерес от това нещо. Решения по-лесно се взимат в Европа без Великобритания. Разбира се, не е добре, че беше загубен един от важните членове.  

Оценката ви е, че по-лесно се взимат решенията в Европейския съюз, след като Великобритания напусна Европейския съюз, така ли? 

О, Великобритания беше винаги един от проблемните членове при взимане на решение, особено тогава, когато става въпрос за финансово ангажиране. И между другото, Великобритания беше единствената държава, която всъщност ползваше Европейския съюз както й е удобно. Там тя имаше по изключително много теми т.нар. опции да не участва в европейските политики. Това беше и в "Шенген“, това беше и в еврото, това беше и в доста други политики. Така че на практика Великобритания получаваше това, което й харесва от Европейския съюз, а не всичко, което също не е особено приемливо.  

Използвам случая, че сте гост в ефира на Радио "Фокус“ да ви попитам и за "лошото дете“ на Европейския съюз, а именно унгарския президент Виктор Орбан, който отново излезе с остри критики към Евросъюза и заплаши дори, че той ще се разпадне като Съветския съюз. Сега тези заплахи като игра на думи ли просто да ги приемаме, или е възможно и самият Орбан да преосмисли своите действия и членството на Унгария в Европейския съюз? 

Вижте, аз преди време четох една много интересна статия за едни двама еврейски консултанти, които са помагали на Орбан да спечели изборите първия път, които казват, че важното в тяхната стратегия е да се определи враг и да се насочи цялата енергия този враг да уплаши хората, за да излязат те да гласуват и да изберат Орбан всъщност, който е добрият герой в случая. Врагът тогава беше Сорос. Сега очевидно, че той се насочва към Европейския съюз, което е много несъстоятелно, защото никой не пречи на Орбан да каже открито, че иска Унгария да излезе от Европейския съюз. Нека го постави на референдум, да го заяви, в смисъл, той има тази свобода като министър-председател. Забелязвате, че той не го прави. Включително и когато се стигна до там да се задейства механизма за спиране на част от парите за Унгария заради нарушаване на принципите на правото, той в последния момент промени закони, за да си отвори пътя за европейските пари. Така че това е изцяло вътрешна реторика, изцяло е насочена към това да плаши хората с Европейския съюз. Не е особено почтена, защото отново казвам, тя не се поддържа от действията. В нито един момент не е казал, че иска Унгария да излезе от Европейския съюз.  

А има ли обратния механизъм – Европейският съюз да наложи  рестрикции, или просто тази реторика, тя си е реторика за вътрешна консумация?  

Няма процедура – видяхме го и покрай Брекзит, по която Европейският съюз да изгони страна членка. Има процедура, по която приема, но той не може да изгони. 

Разбира се, има много неща, които са и в сегашния, действащия, Лисабонския договор, в който може включително да се стигне до отнемане на правото на глас. Но членството остава, то е желание на съответната държава.  

Да. При какви случаи се стига до отнемане на правото на глас на дадена държава? 

Процедурата е доста сложна, даже някои казват, че е невъзможна за изпълнение, но общо взето, тя се задейства тогава, когато държавата не изпълнява, както и се случва в случая с Унгария и донякъде с Полша, не спазва ценностите и принципите на Европейския съюз по отношение на върховенството на правото, свобода на медиите, независимост на съдебна система и т.н. 

И накрая ще завършим с един вътрешнополитически въпрос от нашата страна. Евроатлантическа коалиция, за която в момента се водят преговори – успешна формулировка ли ще бъде това? Вашата прогноза, г-н Калфин? 

Мисля, че в сегашната ситуация по-скоро би трябвало да се заложи на коалиция, която да търси пътя на България през тази тежка ситуация, която се създаде с руската агресия в Украйна. В смисъл, евроатлантическа коалиция не трябва да се изтъква и злоупотребява с ценностите, които безспорно в България ги има, и България принадлежи – и го е заявявала многократно, към семейството и на Европейския съюз, и на НАТО, а не към някое друго семейство. Въпросът е, че това, което вълнува хората в момента, не е развяването на това знаме, ами е решаването на проблемите през зимата. Така че аз бих потърсил коалиция, но бих я потърсил на основата на решения, които разбира се, няма да ни извадят от Европейския съюз и от НАТО, но са свързани по-скоро с ежедневието на българина и с минаването на зимата в по-краткосрочен план. 

Имаме пълен паритет по отношение на разделението евроатлантизъм и русофилия. Докога тази формула ще продължи да съпътства обществено-политическия ни живот и няма ли в крайна сметка политиците да спрат да я употребяват, тъй като виждаме, че тя вече не работи? Ето, показаха го и последните избори. Какво смятате?  

Аз не бих казал, че има и паритет. Аз не виждам в България голямо количество хора. Разбира се, има много такива, които опитват като Орбан или му се радват, да се сърдят, че Европейският съюз бил лош, а въпреки това, те обичат да ходят на море в Гърция, да пътуват свободно в Европейския съюз и да сравняват в България доходите с европейските, а не с тези, които са извън Европейския съюз. В смисъл, голямо движение назад би било ние да се върнем обратно на изходното положение, където са държави като Босна и като… да не споменавам други държави в нашия регион. Така че надали някой сериозно гледа на такава перспектива. Въпросът е да осъзнаем, че не Европейският съюз ни пречи, а ние в България трябва да си изясним политиките и приоритетите. И че войната в Украйна е реална война, която е до границите ни. Тя не е филм, който ще свърши, като му изтече времето, а действително това е опасност за България и ние не можем да седим и някак си да се ослушваме по нея, а трябва да вземем ясна страна. 

Като казахте "ослушваме“, тази балансирана политика, която ние от години водим, сега има ли бъдеще в тази ситуация? 

Балансираната политика има място тогава, когато има балансирани отношения. Тогава, когато отношенията са, каквито са в момента, аз не виждам… Не бих сравнявал България с най-острите държави, а те са съседни на Русия, защото сигурно и тях ги е страх от продължаване и нападане на техния суверенитет. България надали е пряко застрашена, но ние не можем да стоим настрана. Трябва ясно да формулираме страната, на която стоим. Противното не би било нито приемливо, нито възможно – ти да бъдеш в една общност, но някак си да бягаш от нея тогава, когато стане по-напечено. Оферта да сме в руска или някаква съветска общност аз никога не съм виждал в последните 30 години и винаги съм се чудел на тези хора, които виждат някакъв път нататък. Няма да станем съветска република.

Евелина БРАНИМИРОВА