Какво не знаем за акведуктите на Пловдив - интервю за предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" с историка Стефан Шивачев.

Разкажете ни каква роля са играли наистина аквадуктите, какво е било значението им като цяло за хората по римско време?

Когато говорим за пищната история и преди това за праисторията, трябва да направим една точна граница, че що се отнася до праисторията, що се отнася до неолита, това е време, в което древните хора са търсели близостта на водата. Не случайно една огромна част от техните селища са били седорики, затова защото те са се снабдявали с вода, разбира се за тази епоха не можем да говорим за някакви замърсявания. Така или иначе в XIX век реките и в България, и в Европа са били изключително чисти и са служили за водоснабдяване.

Най-напред понятието аквадукти, и понятието за снабдяване с вода от такова инженерно съоръжение се появява при етурските, това е един древен народ, който е живял на територията на днешна Италия. Това е областта Тоскана между областта на Флоренция, на Перуджа. Етруските са първите строители, те строят гробници, те строят такива аквадукти, такива съоръжения за доставяне на вода. Целта на аквадукта е в крайна сметка снабдяването с достатъчно количество вода, най-вече планинска вода, чиста вода, която служи както за хигиенни нужди, така и питейна вода.

И в крайна сметка в древния Рим намираме първите аквадукти, които докарват вода от планината. Знаете, че през целия Апенински полуостров до тока на Ботуша, както казват, преминават тези планини Апенините. И ако човек се поразходи в съвременна Италия навсякъде ще открие останки в римските градове, които се снабдявали с подобна вода, с чиста планинска вода. Освен всичко друго, тази вода е служила и за захранване на фонтани и други водни съоръжения, които в крайна сметка са красели римските градове. Самият Рим мисля, че има пет аквадукта, които са докарвали вода в различните периоди. Рим е един огромен от периода на античността град, за който е необходима много вода най-вече знаете за прословутите Римски терми или баните, които са в древния Рим. Навсякъде на територията на Римската империя можем да открием  подобни аквадукти. Те са засвидетелствани както на цялата територия на Италия, много интересно и много често задават въпроса - добре, тази вода на кого в крайна сметка е служила? Много е интересно да погледнем примерно в древния Помпей. Това е този римски град, който е затрупан от Везувий през 78 г. след Христа, и където всичко е съхранено. Значи в Помпей, който е бил един от представителните градове на Римската империя, нещо като летен курорт или по-скоро град с вили на много заможни хора, в много малко от къщите на най-богатите жители на Помпей, водата е вкарана вътре в самите жилища, те са съхранени оловни тръби по които тази вода е влизала. За останалото население водата е била от обществени чешми.

Да, това, което е интересно, примерно в Помпей водата, която идва по стария водопровод и сега тече по тези чешми, може да се ползва включително и за питейни нужди от туристите. Такива аквадукти са засвидетелствани на цялата територия на Римската империя, като се започне от земите на галите в днешна Франция и Испания и се стигне до Мала Азия, Сирия и тези източни провинции на империята.

А за Пловдив, за Филипопол как са стояли нещата?

За наша радост и това, което е интересно е, че в Пловдив е разкрит най-големият аквадукт, който е бил за българските земи. Не че античните хора по време на Римската епоха не са могли да черпят вода от Марица, която тогава е била изключително пълноводна, плавателна. Но в крайна сметка Римската империя се характеризира с едно изключително строителство, както е съвременният термин инфраструктурно строителство. Знаете римските пътища и досега са съхранени големи участъци в тях, примерно в Родопите между Голям и Малък Персенк, този римски път север-юг, който е стигал до Беломорието, той е съхранен на цели участъци. По същия начин има съхранени участъци и в района на Троян в Стара планина. На територията на Северна Гърция е съхранен този диагонален път от Адриатическото крайбрежие до Мраморно море Виа Егнация, както и сега се нарича. По същото трасе върви и съвременната магистрала. Там в продължение на стотици метри, на километри е запазен древният път. По същия начин аквадуктите са били едно изключително инженерно съоръжение. Представете си водата, с която аквадукта се захранва от района над днешното село Марково, и оттам по това инженерно съоръжение по гравитачен път, без помпи, без всякакви допълнителни съоръжения.

Просто наклона са използвали, може би.

Наклонът, но този наклон трябва да бъде части от процента, за да може така да се направи, че да може той да стигне до града и разбира се, най-точно трасето в античния Филипопол, могат да кажат колегите-археолози, които разкопават. Но в крайна сметка този аквадукт е захранвал термите, знаете двете най-големи римски бани на територията на античния Филипопол - едната е под кино “Балкан" или сега “Бинго Балкан", сградата, която е, а другата е под Професионалната гимназия, която се намира зад католическата църква, до Понеделник пазара. Това са били големи римски терми, разбира се големи са за нашия мащаб, за мащаба на Филипопол, който тогава е някъде от порядъка на 60-70 хиляди души.

В Рим баните са многократно по-големи. Но така или иначе, тази вода захранва термите, захранва водопровода. Малка част мисля, че и тук са имали възможност да имат водоснабдяване в самите жилища, говоря за най-богатите жители на  древния Филипопол, а останалите са черпели вода от тези обществени чешми.

Аз много обичам тази съпоставка - по време на Римската епоха Филипопол се е захранвал от аквадукт, който докарва вода от Родопите. Водата в Родопите е една от най-добрите, най-ценните за питейни нужди. След това разбира се, този виадукт е бил съборен по време на тези варварски нашествия, които са на готи, хуни, славяните след това. И в крайна сметка, следващият водопровод, който е направен през 1891 г. е пуснат този водопровод, така нареченият Сотирски водопровод, по старото име на с. Храбрино, което се е казвало тогава Сотир, което е докарвало пак от Родопите чиста планинска вода, разбира се пречистена по всички изисквания.

И по това време в края на XIX век в Пловдив е била осигурена някъде от порядъка на 160-170 литра на ден вода на жител от населението на града. И сега, виждате, че ако трябва да осъвременим нещата, и сега ние говорим за тази вода от Въча, която толкова години вече има идейни проекти, има какви ли не проекти и какви ли не разработки, но в крайна сметка не могат да се намерят пари, за да може да бъде водоснабден не само Пловдив, говорим за водоснабдяване на всички селища от Пазарджик до Хасково.

Защото една голяма част от тези селища за срам на срамотиите, както се казва, в третото десетилетие на XXI век едни от тях нямат вода, а други пият вода, която е с манган, радиоактивна и с какви ли не примеси. Но в крайна сметка, когато говорим за съвременен туризъм, за културно-исторически туризъм, мисля, че аквадукта е един от най-интересните обекти, който е съхранен.

За жалост, той съвпада с трасето на Коматевския път и в крайна сметка е много труден достъпът до там. Навсякъде в стари градове от Римската империя тези части от виадуктите, които са съхранени, сега представляват един много интересен обект на културно-историческия туризъм.

Наистина интересни са нещата, които ни разказахте и хората много се интересуват от това, просто защото все повече тук като че ли няма желание и воля у управниците нещата да бъдат по-добре. 

Ние историците много обичаме да казваме, че след времето на Римската империя нищо ново не е измислено.

Не говорим само за правото, не говорим само за обществените отношения, говорим за инфраструктура, говорим за строителство, говорим за тези обекти сега, това, което привлича туристите в Пловдив, това е Римският стадион за около 20 000 души, Античният театър за около 3600-3700 души, при положение, че градът тогава е бил от порядъка на 60 до 70 хиляди души.

Като се сложи и аквадукта, като се сложат и всички тези изключително добре направени улици, части от тях сега са засвидетелствани. Виждате, че примерно и сега хората се движат по един непрекъснат поток през подлеза Археологически, но това е всъщност Античната улица. Ако човек има възможност като турист да посети, може би най-характерен е древният Помпей, защото той е съхранен така, както е бил затрупан в един момент със загиналите хора. Там улиците са така направени, с обществените чешми, по които и сега тече вода и човек може да се напие с чиста планинска вода от стария водопровод. В крайна сметка и самите улици са така направени, че при големи дъждове, при наводнения няма или поне аз не съм срещал подобни случаи на това, което сега стана в Испания, в Сицилия. През XXI век много повече хора загиват от наводнения, отколкото примерно да кажем в римските селища и в римските градове, защото там всичко е направено с мерак, с мисъл и с изключителни технически постижения.