Интервю за предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" с Видин Сукарев, историк за Часовниковата кула на Сахат тепе.

От кога са най-ранните сведения за наличието на часовникова кула на тепето?

За наличието на часовникова кула има сведения от ХIХ век. Иначе има сведения, че в подножието на хълма се намира т.нар. клепсидра, т.е. воден часовник. Но не може да се каже дали това има някаква пряка връзка с кулата, по-скоро не. Така или иначе, кулата е от османско време. Самата дума "кула“ пак е дошла от взаимодействието и във връзка с влиянието от турски, от арабски. Така че кулата е от времето, когато Пловдив започва да се разраства. Тъй като през Средновековието – говорим за християнското Средновековие, не само в рамките на българската държава, а и изобщо под византийско управление и под различни други владетели, градът е бил малък. Той се е намирал върху Трихълмието. Понеже той е в гранична зона, постоянно е имало войни между България и Византия, България и Латинската империя. Малко повече се разширява във времето на византийското владичество. Изобщо, Пловдив се разраства във време на империи, в случая и на Османската. Та, от тогава има сведения за наличие на такава часовникова кула, която първоначално е била дървена, и от началото на XIX век вече е изградена каменната структура, която реално е съвременната, като има, разбира се, реставрации, има подмени на часовниковия механизъм. Но официалното име на хълма знаем, че от 1905 г. e Данов хълм. След това, за времето от 1947 до 1990 г. е хълм "Васил Коларов" и сега отново се върна официалното Данов хълм. Но старите пловдивчани си го знаят като Сахат Тепе.

Всъщност то, тепето "Сахат" е получило името си заради тази кула, нали така?

Точно така. Реално знаем, че този хълм има два върха. На другия, по-високия, където от 1956 г. я има тази сграда с антените, там някога е имало оръдия, наблюдателни постове и се е наричало Топлар Тепе – Тепето с оръдията.

И паралелно там си е стоял и този воден часовник, за който споменахме и който датира от много-много преди това?

О, не, не. Водният часовник не е стоял. Водният часовник е намерен в началото на ХХ век при разкопки. Той е от времето на Античността, от времето на Римската империя. Не съм специалист по този период. Казвам това, което съм чел. Специално за него пише един автор, без който не може да мине никой, който се интересува от миналото на Пловдив – това е д-р Васил Пеев, с неговата книга за Пловдив в неговото минало и настояще, издадена през Втората световна война. Той не е професионален историк, но е достатъчно ерудиран, начетен, занимава се и с археологията. Той дава доста информация за тогавашните археологически разкрития. Аз съм срещал в различни сайтове информация, че са намирани и някакви други слънчеви часовници, но не съм сигурен дали това е достоверна информация. Аз лично наистина не съм попадал на такава достоверна информация – говорим в археологически, изобщо в исторически план.

А знаем ли каква е историята на изработването на самия часовник, на самата кула? Имаме ли такива сведения? 

Има строителен надпис и съответно там са изписани обстоятелства.

Дали знам други детайли, по-любопитни?

За съжаление аз в момента не мога да дам такива.

Доколкото знам този часовник е сменян, във Виена е бил изработван и т.н.

Самите начини на измерване на времето в Османската империя и в Европа са различни. След Освобождението, някъде през 80-те години, механизмът е сменен, вече с измерване на времето, защото османските часове са други. А знаем европейската система, изобщо нашата система, която се е наложила, каква е.

Всъщност кулата е един от символите на града. Все още мисля, че има какво да се направи там по отношение на облагородяване, по отношение на рекламиране на това пространство. Също така някога, от 30-те години до 70-те години, там е бил и един много известен и любим на тогавашните поколения ресторант, но за съжаление този ресторант е унищожен заради грандомански амбиции, за да се направи един огромен хранителен комплект, който са го били замислили да се казва "Хеброс“. Аз съм чел проектодокументи и намерения – примерно, там е трябвало да има паркинг за 1000 коли и някакви такива други безумни идеи. Лошото е, че поне в някаква степен са тръгнали да го осъществят. Взривили са площадката, по време на тези взривове са летели камъни и са стигали дори до главната улица – това е в началото на 70-те години.

При социализма.

След това са си дали сметка, че не е правилно, не е редно, че не е ефективно и така са го изоставили, за съжаление.

Може би за радост, че пък не е било унищожено изцяло всичко там - хълма и всичко.

Ами, щели са да направят една много голяма площадка и там да се направи това заведение. За кулата – така или иначе кулата е щяла да си остане. Но при всички положения щеше да има щети и най-вече щеше да е за нищо. То през социалистическия период доста такива грандомански проекти, къде реализирани, къде нереализирани, са нанесли вреда на градската среда. Хълмът наистина е бил, поне от времето на часовниковата кула, а и преди това, важен елемент от градското, от крайградското пространство. Сега ние сме свикнали да го гледаме в залесен вид, с алеи, със стълбища, но това е едно относително ново състояние, смело можем да кажем от миналия век, от първите десетилетия на ХХ век. Преди това хълмовете са били голи, незалесени.

Да, вие сте го казвали в други наши интервюта, да.

Да, поколения, поколения наред немалко общински администрации и кметове са обръщали внимание на този въпрос. Също така този хълм, като оставим настрани, разбира се, Марково тепе, което е изчезнало, но той е един от най-пострадалите, само че не при добив на каменен материал за павета и за други цели, а заради строителството. Всъщност цели квартали са изникнали. Това започва още от османско време, разбира се, но тогава по по-друг начин се е строяло. И вече след Освобождението постепенно все повече и повече започва хълмът да се застроява. В един момент, във времето на архитектурните планове след Втората световна война е забранено строителството, но след началото на демократичните промени отново има ново строителство. Всъщност идеята е била да няма високи сгради, да не се нарушават контурите с такива изкуствени човешки структури, но за съжаление това не е останало, и сега вече контурите на хълмовете, включително и на Сахат – може би Сахат е един от най-сериозно променените.

Но поне стои, за разлика от Марково тепе. Има все още хълм.

Е, разбира се, да. Но всъщност голяма част, защото този хълм, той е първият или след Трихълмието, може би той, а и към Бунарджика също, когато се е разраствал градът, вече в първите години на османското владичество, е имало изграждане на квартали, на градски зони, но все пак този хълм е по-близо до ядрото, до историческия център на града и всъщност оформя, вече между Трихълмието и него се оформя и съвременният ансамбъл на главната улица, с разрастването – и централният площад. Въобще аз имам много сериозен елемент на пристрастие към Сахат тепе, защото вече повече от 15 години работното ми място е там. Много обичам да се разхождам там, от дете даже. Този хълм е и любима дестинация на пловдивските ученици.

Така е, да. Той е и съвсем близо до главната, така че е обяснимо.

 Да, вероятно поради тази причина.

Друго интересно са институции – знаем, има най-различни на и около хълма, както Отдел "Нова и най-нова история“ на Историческия музей, където работя, Певчевското дружество, Радиотелевизионният център. И изобщо в близост до този хълм се намират домовете на немалко известни и в миналото живели и понастоящем пловдивчани. Така че Сахат тепе е едно забележително място.

Наистина, знаково място.