Съпредседателят на ВМРО Искрен Веселинов в интервю за предаването "Темите от седмицата на фокус" по Радио "Фокус".  

 Спекула с цените на храните, мерките на правителството и финансовото състояние на държавата – все теми с продължение в ефира ни. Всъщност, тези теми ще бъдат актуални още доста дълго време. Тях ни нищим в следващите минути със съпредседателя на ВМРО Искрен Веселинов, който днес е наш гост и в качеството си на експерт. Добър ден.  

 Здравейте.   

 Още в миналото издание на нашето предаване засегнахме темата за спекулата на цените на храните. Попитахме и хората на Женския пазар в София как им се струват цените. Отговорът бе категоричен: много високи. В тази връзка държавата се зае да бори спекулата. Какъв е вашият коментар за спекулата с цените, за самите цени и за мерките на служебното правителство?   

 За съжаление, властта винаги се заема да бори спекулата тогава, когато нещата станат непоносими. Всъщност, спекулата или непропорционално големите надценки е нещо, което краде от нашия джоб всеки ден. Системите за спекула са отдавна отработени, работят повече от десетилетия, от които се обогатяват най-вече големите търговци. И това е видно от години. Просто комбинацията от хиперинфлация, която се получи в момента със спекулата, прави нещата непоносими, тъй като инфлацията вече беше изпусната като дух от бутилката поради, държа да отбележа, неадекватното поведение на българското правителство през последните година-година и малко, т.е. вече две правителства, ако трябва да сме точни, сега остана да борим спекулата. Истината обаче е, че спекулата е налична, както казах, поне от десетилетие и мерки през годините са предлагани. Сега виждаме една компилация от мерки, които са събрали различни предложения през различните години, като за мен най-голяма стойност има нещо, което ние внасяхме преди някъде около 5 или 6 години в тогавашния 44-ти парламент за максимално допустими надценки. Всъщност, оказа се, че по веригата стоките от първа необходимост, които основно трябва да гледаме, защото в края на краищата аз се доверявам на пазара тогава, когато става дума за някакво потребление, свързано с лукс, с някакви стоки, които не са толкова необходими за хора, но стоките поне от малката потребителска кошница трябва да бъдат по някакъв начин защитени от тази спекула, защото инфлацията, която официално ни убеждават, че е 16%, при тези стоки е 40-50%. Т.е. най-бедните плащат най-много данък "спекула", и това нещо трябва да бъде решено веднъж-завинаги. За съжаление, не е в правомощията на служебния кабинет да направи нищо друго, освен да прави публични някои факти, които ние сме правили също през годините, които неправителствени организации, потребителски организации са го правили през годините. Основната слабост в предложенията, свързани с пределните надценки, които виждам в момента на настоящото правителство, е, че пак липсва решимост. Всъщност липсва законодателство, то няма и законодатели, но за мен трябва да има законодателни предложения, които да са рестриктивни. Не препоръчителни, не да правим списъци, в които да публикуваме надценки и един вид веригите се самоизобличават, че са спекуланти. Трябва да има ясен регламент – нещо, което ние сме разписвали, включително когато това правителство е поредното, което се зае да бори спекулата, заяви своите намерения. Написахме писмо до всички отговорни министри, 4 на брой, някои от тях ни отговориха учтиво, че ще насочат предложението ни към тази нарочна междуведомствена комисия или група, или както го озаглавиха. В края на краищата излезе нещо за мен недоносено. Трябва да има яснота – имаме ли извънредна ситуация, която изисква защита от държавата? Имаме. В тази извънредна ситуация българската държава трябва да има ясен механизъм, който да казва кое е спекула и кое не е, кое е допустима надценка и кое не. И в нашето предложение, което отлежава от години в деловодството на Народното събрание, пише следното: в такава ситуация трябва да има възможност икономическото министерство по предложение на социално да въвежда пределни надценки. Т.е. от първата стъпка – от производителя или вносителя – до последната, която е било търговска верига, било кварталния магазин, продуктът не трябва да се оскъпява повече от определен процент. Този процент за различните търговски обекти е различен предвид присъщите разходи на различните търговски обекти. Но в една подзаконова наредба той може да бъде определен за различните категории обекти, може дори този процент надценка да бъде определен какъв ще бъде във всяка конкретна ситуация. И по този начин всъщност да се защити потребителят от прекомерното поскъпване, предизвикано от спекулата. Иначе това от инфлацията очевидно не можем да го предотвратим. Та, това е забележката към сегашния пакет мерки – липсва, всъщност имаме добрите пожелания, имаме разбирането на дефекта на пазара, но държавата не иска да изработи ефективен инструмент да се справя с тези дефекти.   

 Т.е. се оказва, че боравим само с една суха статистика без да се предприемат някакви действия?   

 Ами, общо взето порицаваме виновния, и това се прави в момента.   

Вие сам казахте, че всъщност това е трудна задача за служебното правителство да бори спекулата, но ако се окаже така, че няма да имаме редовно правителство?   

 Във всеки случай ще имаме избран парламент. Този парламент, дори да заседава 3-4 седмици, във всеки случай има своите задължения към обществото. И ние, от ВМРО, се надяваме като първа точка да бъде не поредната бутафорна свада било за Изборен кодекс, било по някои външнополитически въпрос, било за паметници, било за оръжие, било за нещо друго, ами да се захванат с някакъв реален проблем. Всъщност, глобалните проблеми превзеха политическото ни битие и направиха политиците мързеливи. Те се крият зад международното положение, както беше модерно през социализма да се казва, те се крият зад международното положение и се легитимират чрез него, вместо да се легитимират чрез работата, която реално трябва да свършат за избирателите си, и проблемите, които трябва да решат като управленци на България, не на някакъв международен форум.   

В следващите минути ми се ще да се занимаем отново със статистика. Тази седмицата Финансовото министерство излезе с притеснителен доклад за финансовото състояние на България. Според вас има ли опасност от фалит на държавата?   

 Не, на този етап опасност от фалит на държавата няма. Но аз още в началото на нашия разговор споменах, че има два основни проблема за поскъпването – единият е инфлацията. Инфлация, между впрочем, предизвикана частично от неадекватните действия на българската държава, частично предизвикана от едни международни процеси, които ние не контролираме. Тези процеси са свързани не само с войната, с която днес всички си мият ръцете като една универсална марка сапун, или с КОВИД епидемията, те са предизвикани от неистово печатане на пари на Запад, където, както се казва, ляволибералната утопия овладя всички на практика управленски постове, и се забравя здравословния консерватизъм в областта на финансите. Всъщност, напечатано е едно огромно количество пари, които заливат и се раздават на практика било на бизнес, било на потребители, било пострадали от КОВИД, било от войната, било такива, които пък изобщо нямат никакви щати, а напротив, реализират печалби, какъвто е примерът с енергийните помощи на "Лукойл" в България. Т.е. раздават се едни огромни лесни пари, които помпат инфлацията. Имаме проблем. Той е не само на България, не само на Европа, той е световен проблем и ни ограбва всички нас. Ние винаги сме били за един по-строг подход към финансите, не подход, ощетяващ хората с ниски доходи и съответно правилните политики за демография в други области. Но това, което се случва през последната една година, това състезание по популизъм, то е пир по време на чума, някой го плаща накрая. Това, което чух аз вчера от Министерството на финансите е, че предстои да бъде платена сметката.   

Пирът по време на чума май ни е ясно кой ще го плати.   

 Винаги го плащат едни и същи хора, и това са данъкоплатците. Но ако има, изключвам хипотезата за намеса в изборните резултати и някакъв елемент на пропаганда, но ако има нещо здравословно в информацията, която изтече всъщност онзи ден вече, а вчера я отричаха и т.н., това е, че трябва да разберем: не можем да живеем на кредит вечно, не може политиците да се състезават по това какви добрини ще направят на какви техни групи избиратели, трябва да има някакъв здравословен консерватизъм в планирането на държавните финанси, защото всичко, което раздаваме, някой го плаща. Раздаваме социални помощи – плаща ги било бизнесът, било работещите, а когато ги раздадем авансово, т.е. когато имаме едни още 3-4% допълнително над разрешените 3% дълг, то тия проценти в следващите няколко години трябва да ги съберем пак от същите тези хора. И с оглед, за съжаление, на намаляващия брой на популацията ни, не особената активност на бизнеса, означава, че говорим или за промяна на данъчна система, или за някакъв външен приходоизточник, който да компенсира тези загуби. Така че нещата не са толкова критични в момента, но много скоро могат да станат, ако държавата не намери своето отговорно управление.   

Определено не ни е розово положението, без съмнение, но пък ние сме се засили към Еврозоната. Финансовият министър Росица Велкова призна, че съществува риск за промяна на съществуващия курс на лева към еврото. Според вас как случващото се в момента ще се отрази на приемането ни в Еврозоната?   

 Не виждам как държава с толкова висока инфлация и с толкова очертаващ се висок бюджет дефицит може да влезе в Еврозоната. Т.е. цялата бутафорна дискусия по тази тема отпада. Но дайте тези, които са "За" Еврозоната да обяснят последиците от влизането, а тези, които са "Против" Еврозоната да обяснят, примерно, при сегашното безотговорно поведение на харчене, дали утре въпросът с девалвацията няма да бъде съвсем актуален? Не говоря за утре, дори не и за догодина, но при натрупване на определени обстоятелства след 3-4 години като нищо можем да си говорим за друг курс на лева към еврото, и тогава тези, които са еврооптимисти и искаха въвеждането на еврото, ще развеят знамето на победата и ще кажат: "Казахме ли ви?". Всъщност, и едните, и другите с безотговорното си поведение предопределят за съжаление негативен сценарий за развитие.   

Според вас ще се отложи ли приемането ни в Еврозоната?   

То вече се отложи.   

То вече веднъж се отложи, но втори път ще се отложи ли?   

 Ами вижте, едни безумия чета в плана, който предлага Финансовото министерство, като например този Данък за свръхпечалба. Ние също сме предлагали да се облагат свръхпечалбите, но свръхпечалбите на енергийните дружества, които без да имат някакви допълнителни инвестиции или да имат друг повод, освен безконтролния ръст на цените в енергетиката, натрупаха големи печалби. Държавните дружества им изпомпиха печалбата и я върнаха на бизнеса и на потребителите, защото държавата е техен собственик, частните обаче си останаха на печалба. И това са така сериозни империи, да го кажем енергийни, повечето с политическо представителство в последния парламент, изобщо сериозни хора, които явно успяват лесно да се скрият в навалицата, както се казва. В случая навалицата е, да кажем, че ще обложим на всички свръхпечалбите – какво означава понятието "свръхпечалба"? То не е дефинирано в българското законодателство. Подходът, който Финансовото министерство предлага, затова да имаме едни три осреднявани години, и всичко, което е над 20% като печалба над тези 3 години е неадекватен, защото една фирма може да продаде някакъв актив в една от годините, примерно в последната година, може да й се качат някакви акции, които има като собственост на борсата и т.н., т.е. да са събития извън обичайната дейност на фирмата, както примерно ако се занимава със спекула. За определения случай ще се явява отново национализация. То това, за съжаление, ще са масовите случаи. Ако трябва да се говори за трупане на свръхпечалби, дайте да видим в кои сектори ги има тези свръхпечалби, къде те са необосновани, къде са функция на спекула, а не просто да удряме предприемчивостта на българина, да го кажем по този начин. Т.е. това е една мярка, която аз категорично не харесвам и не приемам, защото изключително мирише на комунизъм. Вече другите неща са относително ясни, те са трудни за преглъщане, но политическата класа трябва да седне отговорно на масата и да каже: "Това можем, това не можем". Или се лишаваме от някакви плащания, или спираме да се правим на добри, да наддаваме кой ще даде повече пенсии, социални помощи и по-високи заплати, или ясно е, че отиваме натам – към високи данъци, към такъв тип инцидента конфискация на имущество, което е против здравата логика за развитие на една икономика, защото икономическата активност се крепи на сигурността. Нямаме ли дългосрочни сигурни хоризонти, всеки ще предпочете или да скрие по някакъв начин капитала си, или да го изнесе, а ако говорим за увеличаване данъците на физическите лица, могат да се изнесат самите физически лица и да си печелят някъде, където е данъчен рай, като Кипър да речем или други хубави дестинации, където дори в сезони като сегашния е и по-топло.   

В разговор по-рано се съгласихме и двамата, че финансовото положение в страната не е розово, но пък и в света не е съвсем розово. Така че ви предлагам да насочим погледите си отвъд граница, и то даже отвъд океана. В петък в САЩ се случи нещо, което силно напомни на началото на световната финансова криза през 2008 година – фалира една от най-големите банки от страната, а по-късно банкрутира още една. Ще имат ли според вас отражение на тези събития у нас?   

Ще има отражение у нас. Силно се надявам да не са катастрофални и да не са поредната световна, глобална криза, от която всички да пострадаме. И аз пак ще повторя, съжалявам ако е досадно на слушателите ни, защото всичко това е функция на едно надуване, балони на очаквания – и икономически, и идеологически. Лесните пари се превърнаха в лесни проекти. Тези лесни проекти основно се насочиха в сфери, които са модерни – зелени енергии и прочие, където обаче възвращаемостта е бавна и ниска, да не говорим доколко са екологични на практика зелените мерки. Но в един момент се излязоха огромни пари в такъв тип проекти, сега когато лихвите се вдигат, започват да гърмят банките, защото възвращаемостта от тези проекти е ниска. Те нямат бърза ликвидност, за да се освободят пари, същевременно един огромен процент от ресурса на банките е зает в модерния бизнес, както се казва, и това води до подобни фалити. Т.е. деидеологизираното на икономиката е един много сериозен проблем за Запада, защото теоретичният спор кога ще дойде краят на капитализма, може да не се реши теоретично, но практично да се реши с тази зелена утопия, която завладя не само политическите умове, но и икономическите.   

Ами нищо друго може би не ни остава, освен да се надяваме да стигне до нас това, което се случва в САЩ.   

Ами всичко е в нашите ръце, както се казва. И за съжаление политиката на Европейския съюз е още по-самоубийствена отколкото на САЩ. Фактът, че има по-малко пари за раздаване го прави по-устойчив, отколкото САЩ.   

Понеже сте ни на гости в момент, когато за пореден път отношенията по оста София-Скопие се обтягат, няма как да не засегна и тази тема.   

Ние от ВМРО винаги сме готови да се засяга тази тема. Даже мислим, че мястото й в национален ефир е по-скромно отколкото се полага за един, за нас, жизненоважен въпрос за българската нация.   

Нека да припомним на нашите слушатели: в Северна Македония оспорват името на Иван Михайлов на фона на ново посегателство над Културно-информационния център на България в центъра на Скопие. Накъде вървят отношенията между София и Скопие и има ли изобщо светлина в тунела?   

Светлината угасна – това мога да кажа. Светлината някои оптимисти я виждаха, когато се прие Френското предложение. Ние предупреждавахме, че светлината в този тунел е светлината от идващия влак. Е, влакът дойде. Това мога да кажа. Той дойде с поредните арогантни действия на скопското правителство, на т.нар. "Република Северна Македония“, тъй като в нито един момент от съществуването си политическата върхушка на тази страна не е желаела сприятеляване и разведряване на отношенията с България. И затова неслучайно 2017 година ВМРО беше един от основните радетели за подписване на този Договор за добросъседство и приятелство, в който за съжаление наред с многото общи приказки и пожелания, има и определени индикатори, които трябваше да се следят, и които си стоят на Кота 0 оттогава. Ние имаме очевидното желание на македонската политическа класа да гради своето бъдеще на база на антибългаризъм. Това, за съжаление, нас, които от години се занимаваме с тази тема, не ни изненадва. На практика още Тито създаде политическия елит на тази държава на основата на македонизма, който е антибългаризъм. Този македонизъм е явно част от съставната, от клетъчната основа на политическата класа там. И те не могат да се откажат от него, въпреки че е абсурдно един президент, който размахва пръст на България, обяснява, че трябва да защити паметта на депортираните евреи от тази територия, която тогава е била администрирана от България, в същото време да неглижира системното нарушение на човешки права, когато се отнася за правата на българи. Да се не неглижира, а да се поощрява с тези безкрайно смешни присъди палежа на български клубове. Ето, вчера имаме разбит български вече държавен културен клуб. Просто в момента кризата, която застигна и Северна Македония, както и нас, там се преодолява с реидеологизация на българска основа. В момента македонското население трябва да открие смисъла на съществуването си, на подкрепата на настоящите политически играчи в това, че те го бранят от лошите българи – лошите българи, които искат да му откраднат историята, които искат са фашисти по природа, защото преди 70-80 години техните дядовци са били фашисти и са екстрадирали евреите от територията на Македония и Тракия, и ред други такива неща. Имаме основен ангажимент в това, което поеха македонците към нас – да се спре говора на омразата. Ние виждаме този говор от президента до последния запалянко на футболен мач – в устите на всички тези хора виждаме говор на омразата. Българите, за щастие, се охрабриха – нека да използвам този диалектен израз, и не искат да се крият зад някакви общи приказки, не искат да крият своята идентичност, което са правили десетилетия наред. Заявиха се със създаването на тези културни клубове. И най-скандално е, че първият удар е срещу клуба "Иван Михайлов", при условие, че Иван Михайлов е един човек, роден там, в Щип, целият му живот е посветен на македонската кауза, като на един добър български патриот, държа да отбележа. Той междудругото говори за Македония като Швейцария на Балканите, т.е. като държава – отделна от България, но отделна, за да запази българския си характер. И това е нещо, което дразни мекадонистите. Няма връзка между Иван Михайлов и фашизма. Нещо повече, авторитарното управление, което идва в 30-те години, забранява ВМРО, той се е принудел да бяга от България, криел се е в различни държави. В края на краищата е поканен в края на войната от Хитлер да прави независима македонска държава – нещо, което е неговата мечта и кауза на живота му. Той отказва на Хитлер, защото е ясно, че ще бъде отново повод за репресии, за избиване на българите, и всичко останало. Той се надява в рамките на една бъдеща мирна конференция Македонският въпрос да бъде решен справедливо. За съжаление, неговите надежди се оказаха напразни. Македонският въпрос бе решен несправедливо, както винаги, за сметка на България и на идентичността на българите там. Но това по никакъв начин нас не трябва да ни отчайва. Ние като българско общество трябва да сме мобилизирани, да следим тази тема и да изискваме от нашите международни партньори да няма двоен аршин при спазването на човешките права. Българите са толкова човеци, колкото и евреите, които жалиха преди няколко дни, толкова човеци, колкото всеки един друг човек в тази Република Македония. Не може циганите да имат гарантирани конституционни права, а за българите това вече да е под въпрос, защото по принцип това е мръсна дума там.   

 И накъде са се запътили тогава македонците?   

 Аз смятам, че те са се запътили стремглаво към една бездна, от която няма да могат да излязат лесно. Запътили са се здраво към албанизиране и разпадане на тази държава в едно съвсем средносрочно бъдеще.   

Веселка ИВАНОВА