Световноизвестният диригент Йордан Камджалов и Софи Маринова се събират в уникалния спектакъл "Мистерия и свобода". Маестро Камджалов беше специален гост в предаването "Шоуто на Надя Брайт" по Радио "Фокус", представяме на вашето внимание "Йордан Камджалов – мисия "Изследване на човешкия потенциал."

Добре дошъл в студиото на Радио "Фокус" и в "Шоуто на Надя Брайт", маестро Камджалов! Като един изявен фен на този проект - концертът Ви със Софи Маринова, това е моята първа тема и тази, която най-много ме вълнува в момента. Как върви подготовката? Ще бъдат седем концерта. Скоро е първият, много скоро в Зала 1 на НДК.

Благодаря за поканата Ви. Подготовката минава страхотно, поетапно. Правим едно пирамидално изграждане на съставите. Пет състава са общо на сцената. Някои от изпълнителите пристигат другата седмица от Швейцария. Концертите в София свършиха за борени часове, бяха обявени извънредни концерти за всички градове. За София на 28 май, във Варна на 4 юни, в Пловдив за 22 юни, и в Бургас сме разбира се на 24 юни. Много се радваме на това огромно доверие към този нов тандем, ако може така да се каже. Ще бъдат изпълнявани класика, романси, фолклор, съчетани по един безподобен начин. Това ще бъде световна премиера като концепция в пълния смисъл на думата. И така, екип от едното трицифрено число хора ще скочи в изграждането на "Мистерия и свобода" – нещо, което ние подготвим от миналата година. И благородно завиждам на всички, които ще седнат в залата да преживеят този творчески полет.

И аз от сега си завиждам, защото ще бъда в Античния театър в Пловдив на трети ред. Като огромен ценител на гласа на Софи Маринова, знам че нейната стилистика е по-скоро далечна от тази, в която вие творите. Какво ще се изпълнява?

Да, има пикантни подробности за това как стана изобщо нашето взаимодействие. Тя ми се обади преди повече от година по телефона, аз бях в Берлин, след като тя е слушала едно мое интервю, и тя каза, че оттогава ми изучава. Беше на мои концерти, не само в Зала "България", слушаше най-дълбоки, сложни, класически композиции. И трябва да кажа, че тя идваше като едно дете, просто да учи и да се потапя в нещо, което с ума си не разбира, но сърцето й го разбира. И за нас, в изкуството, това е най-важното нещо.  И постепенно разбираш, че моите състави, изпълнители, певци, ансамбли, оркестри явно или тайно са просто нейни фенове. В момента, в който им загатнах, че има опасност от едно такова радикално взаимодействие, те изпаднаха в екстаз, и всъщност ме задвижиха още по-бързо към това нещо. Изградихме една една нонстоп концепция, ако може така да се каже. Тези стилове, за които попитахте – всичките произведения, композитори от цяла Европа, ще приливат чрез едни много въздействащи, аз ги наричам звукови, музикални, тунелни преходи. Няма да има никакво прекъсване в целия концерт – едно спиране на дъха за около час и половина. Разбира се, може да се пляска върху нещо, но музиката, импулсът, ритъмът никога няма да бъдат прекъсвани – като една симфония на живота, която няма начало и няма край.

А как става така, че такъв голям екип, казахте трицифрено число хора, прави нещо толкова ново, различно? Какво е нужно, за да може всички тези хора да се сработят?

Една обща идея, един общ лидер. Имаме оркестър на сцената, голям смесен хор, импровизационен вокален ансамбъл на Музикална лаборатория за човека, инструменталният импровизационен състав и The Eastern Quartet, който пристига от Швейцария. Софи Маринова на върха на това изпълнителско тяло го наричам, аз. Освен това екип от озвучители, екип от осветители, режисьори на цялата визуалност. Освен това за цялата организация с "България“ също няма да казвам, но да около 150 човека се занимават ежедневно с това нещо от месеци, за да може то да се появи. И дните наистина наближават, след по-малко 2 седмици сме на сцена. Ние сме развълнувани и притеснени. Искам да ви кажа, че най-притесненият и да, най-трепетният от всички наистина е може би Софи. Софи е толкова отговорен човек, такава душичка. И тя постоянно ми се обажда, казва: "Маестро, много се страхувам, ама ще го успея ли?" – защото тя ще пее на езици, непознати за нея. Подготвя се. Толкова отговорен музикант. На всички, които хейтят Софи и така нататък, или който да било друг, искам да кажа, че те просто нямат идея колко дълбок, колко добър човек е тя, и какъв изумителен професионалист. Аз в цялата си практика с класически музиканти безброй в целия свят никога не бях попадал на човек, който месеци наред да пита кога ще репетираме, как ще репетираме, как да го правим, ще го успеем ли. Пълна отговорност, при Софи Маринова няма отбиване на номера. При нея няма "ще го скалъпим, ще си взема хонорара". Абсолютна музикална преданост.

Какъв е фестивалът, който водите в двореца Врана?

За трета поредна година провеждаме фестивала "Стремеж" в Царския дворец "Врана". Той е посветен на музикалното бъдеще на България. Както известно, ние за 14та поредна година имаме нашия национален конкурс за млади таланти. Изумителни деца се раждат в България. Тези, които подпомагаме, са вече национални и международни лауреати, и част от тях ще бъдат представени в Двореца в средата на юни, 14-15-16 юни. Закриването на фестивала тази година съвпада с рождения ден на цар Симеон. Така че всички, които искат, могат да се свържат с нас. Фестивалът е абсолютно бутиков, може би има последни 10 места останали. Така че заповядайте да видите част на музикалното бъдеще на България. И, понеже вие преди спомняхте Софи Маринова...

Да. Доста я споменахме.

Всичко е абсолютно свързано. Аз й предложих ние с нея да направим един фонд за подпомагане на талантливи деца в неравностойно положение. Защото по българските квартали, села, градове, гета, живеят изключителни дечица. И Софи още веднъж ми се издигна в очите, която каза: "Маестро, да не делим таланта.“ – така каза тя. - Дали са българи, роми, турци, арменци, няма никакво значение, украинци, където има талант, той трябва да му бъде обърнато внимание". И това е още един израз за нейната човечност. Наскоро бяха писали, че аз съм ром, защото много съм защитавал Софи Маринова.

Какъв сте, извинете?

Ром. И аз просто много се смея и казвам, че просто съжалявам, че не съм надарен с тяхната ултра музикалност. Така че исках да го кажа, защото е свързано с една обща мисия за таланта и мисля, аз съм го казвал много пъти, че ако България създаде Министерство на таланта, може би тази прекрасна ограбена, бедна, красива страна ще бъде спасена, защото човешкият ресурс е най-важното нещо – ние го виждаме в културата, вие го виждате и в журналистиката, и в спорта – без човеци нито радио може да има, нито оркестър, нито футбол, нито болници. Така че нашата борба е за самият човек и затова създадохме Академия за Човека.

За да се открият младите таланти в неравностойно положение, а и не само в неравностойно, защото има много деца, които са в нормални, средностатистически семейства, но и те нямат много възможности да си развиват талантите, какво всъщност трябва да направим ние като общество, да ви подпомогнем някак си, хората, които можете да видите таланта и да го развивате?

Значи едни супер таланти, голяма част от тях вече ги подпомагаме, който иска наистина може да се обърне към нас, благодаря ви, че зададохте този въпрос, към нашата фондация – ако някой иска да подкрепи едно дете или просто да му подари един майсторски клас в Франция или в Германия, нека просто да го направи. Ние знаем кого да подкрепим, знаем какво да направим, да се свържи с нас, защото ние си харчим парите за глупости, докато някъде буквално има едно, аз го наричам изсъхване на таланта, той трябва да бъде поливан редовно на съответната възраст, после е късно. Не може да станеш балерина на 20, 30, 40, 50, 60 години, нито може да станеш футболист на тази възраст професионален, нито може да станеш цигулар на тази възраст. Така че има неща, които трябва да се направят навреме. И да, призовавам всеки, който иска да съдейства, нека се обърне към нас съвсем смело. А иначе Академия за човека е една концепция за развитие на цялостната интелигентност на човека. Тя стартира прекрасно. Много се радвам, че заедно с вас можехме да говорим обширно на тази тема.

Академия за Човека през новия сезон, през есента, ще прерасне в нова концепция, която ще се занимава с менталната интелигентност симетрично с емоционалната интелигентност и симетрично с физическата интелигентност. Без тия три неща ние сме едни малко непълноценно, може би малко болни.

"Здрав дух в здраво тяло" трябва да има, така ли?

Да. Това са неща, които ги знаем от Античността, от древността, няма нищо ново, но ние сме ги пропуснали в нашето общество, в нашата образователна система. Обаче кръгът около тия три ценности ще бъде, както каза моят велик вдъхновител и учител, и брат Теодосий Теодосиев: без морална интелигентност всички тия неща не стават. Така че ние ще каним, продължаваме да каним топ учители и ментори, които да работят по тия три същности в човека. Всеки, който иска, също може да се свърже с нас, може да кандидатства. Започват новите сесии на 28 септември. И там има много, не мога да кажа изненади, но много подаръци за човек, който иска да се развива, независимо от възрастта. Защото аз мисля, че човешкото същество е нещо толкова богато, нещо толкова мощно, нещо толкова интересно, че ние не можем да се ограничаваме в която и да е било възрастова зона на живота. Просто животът е велики и трябва да скачаме в него. И мисля, че който учи, той ще остарява по-бавно, а може и да не остарее.

А като изследовател на човешкия потенциал как избирате хората, които да споделят заедно с вас тази мисия в Академия за Човека?

Ние каним абсолютно всички, тя е отворена за абсолютно всички, няма нищо по-демократично от това нещо. Същото важи и за другите формати, които провеждаме, но Академия за човека е едно място за самия човек. Едно място за човек, който иска да продължава да се гмурка в самия себе си, един човек, който иска да продължава да открива безценното в себе си. Сега, това е организирано прекрасно, всичко могат да се свържат с нас, на супер локация сме, със супер ментори-учители, сега да не ги изброявам. Всички са с национален, международен, световен принос. Финансово това е абсолютно достъпно, разположено е така във времето, че да бъде удобно за всеки. И в общи линии, искаме да направим чрез това нещо, да асистираме изграждането на едно ново общество. Сега, колкото и да звучи  ние се занимаваме с наука, изкуство, спорт, обаче мен това, което ме интересува е здравето на обществото. Нашето общество е болно.

От какво?

Ами от много неща. И на Изток и на Запад, всеки ден умират хора по нелеп начин, било то блъснати, било то намушкани, било то застреляни. Все повече единствено и само ме интересува личното и общественото здраве. И ако Академия за Човека не може да допринесе за здравето на обществото и на хората, тя е излишна академия. Ако един концерт не може да доведе до физическо, психическо или друго здраве на човека, значи този концерт също е излишен. Всеки един проект, който не прави хората и обществото малко по-здрави, една милионна, съвсем хомеопатично, съвсем малко, ако не ги тласка напред в тяхната зрелост, в техния възторг, в тяхното вдъхновения, значи просто това е някаква самоцелност. Интересува ме здравето. Науката и изкуството без здраве са нищо, спортът  без здравето е нищо. За какво ни е общество от гениални хора, които обаче са болни. Мисля, че  в пълния смисъл, холистичният смисъл, издигането на здравето трябва да е централна цел на всяко едно управление, всяко едно ръководство, всяка една култура, всеки един спорт, всяко едно образование, всяка една политика. Вън от здравето всичко е загуба на време, защото ще се разболеем, ще умрем и ще си кажем, защо бяхме толкова глупави.

Прави ми впечатление, маестро Камджалов, че вие говорите за обществото, за талантите, за хората, за развитието и работите в тази посока, не само говорите за това и никога не споменавате държавата. Аз се опитвам да се сетя дали съм чувала друг човек, който да не споменава държавата - "държавата това трябва да направи, това не е направила". Този начин на мислене какъв е?

Нас държавата не ни интересува. Ние сме се отказали отдавна от държавата. Много от нашите гениални проекти, които не съществуват никъде в Европа, държавата ги е обявила за ненужни, но ние въпреки това ги правим. Те са супер успешни, залите са пълни, така че ние имаме безброй доказателства за неадекватността на държавата. Така че ние нямаме време и ресурс да се занимаваме с неадекватните хора и организации. Но аз искам толкова много да благодаря на всички стотици доброволци, които през годините са съдействали и са причинната това нещо да е оцеляло. Да, нямам нужда от излишна скромност, но можем да кажем, че нашата организация е единствената, поне на мен известна на планетата, която е създала и хор, и оркестър, и един фестивал, и друг фестивал, и ежегоден национален конкурс за таланти, и просветни концертни цикли интердисциплинарни творци, и Академия за Човека и Оркестроакадемия и т.н., и т.н. Това  е чутовно и то наистина се случва без Министерство на културата, без Министерство на образованието, без община, без корпорации, без нито една банка, без нито един генерален спонсор. Не знам как се случва, ние сме луди, моят екип е абсолютно феноменален. В България и в Европа живеят феноменални хора, които все още могат да различават зрялата ябълка от изгнилата ябълка и изгнилата ябълка от зелената ябълка, толкова е просто.

А това дали могат да го направят и хората, които не се чувстват толкова издигнати в професията си и просто разсъждават за себе си като едни обикновени хора от които нищо не зависи? Дали пък наистина нищо не зависи от тях?

Аз мисля, че от всички нас зависят много неща. Ние имаме хора в екипа, които ходят да събират боклуци, други са професори, други са академици, други ходят в циганската махала, други се занимават с бизнес, други са виртуози, други са програмисти, други са журналисти. В нашия хор, в смесения хор, това е най-големият хор в България на Музикална лаборатория за Човека участват хора от 28 професии. Така че мобилизацията на потенциал на хора от различни области е нещо естествено. Аз не знам дали съм разказвал, че този модел всъщност аз го взех от Англия, от Лондон, от Лондонския филхармоничен хор. И ние няма нужда да откриваме топлата вода, ние трябва просто да сме отворени. Когато говорим за концепцията “Ум, сърце, тяло", вие самата цитирахте древни мъдрости, хубавото е, че ние не измисляме нищо ново, ние актуализираме  едни добре забравени стари неща, което всъщност ги поставя в условията на устойчивост. И това, сменят се правителства, започват войни, свършват войни, а нашите проекти не изчезват, даже създаваме всяка година нови. Мисля че това може да се случи  обаче точно в едно парадоксално високо творческо пространство, каквото е България. Аз не мисля, че нещата, които ние правим, за които в момента ние си говорим с вас, че бихме си ги разказали, ако сме в Париж, в Берлин или в Лондон. Така че България е особена територия на абсолютния затвор и на абсолютната свобода, ние сме на мястото на абсурда и на феномена едновременно.

Маестро Камджалов, вие не знаете, защото не съм ви предупредила, но днес в предаването има една основна тема и тя е формулирана по два начина - "Защо българинът не иска да бъде щастлив?" и формулировката, която на мен повече ми харесва е "Как българинът може да бъде по-щастлив?". Досега Вие според мен, говорите как ние можем да станем по-щастливи, да бъдем по-добре. Това ли е начинът - да сме здрави по всички показатели?

Аз съм казвал и друг път, че моята хипер деятелност е плод на чужда недеятелност. Така че целият ад и всички компромиси, които на нас ни харесват, са причина за моята хипермобилизация. Ако около мен всичко беше прекрасно и чисто, аз нямаше да създам абсолютно нищо. Аз дойдох, видях едно блато, едни разрушени неща и реших да направя неща, в които да мога да творя и да работя по друг начин. Тоест, прекрасните неща, които ние създаваме са едно супер бистро езеро, защото сме видели едно истинско блато. Те полюсите се подхранват взаимно, ако може така да се каже. Така че защо хората искат да са по този начин? Не знам дали искат. Мисля, че нашите братя, както казва великият поет “Търпят иго страшно". Аз  навсякъде виждам как нашите братя търпят “иго страшно". И ако можем нещо да направим като опозиция на това иго, аз се включвам веднага, чрез моите културно-просветни инструменти, ако може така да се каже. А относно другото, за което попитахте, аз ви благодаря, че ме изненадахте с тази тема, много обичам изненади.

А за потенциала на човека и за неговият безкраен хоризонт, това е нещо, което ме е вдъхновявало винаги. И всъщност, мен ме натъжава да виждам как хората абдикират от собствения си потенциал, те се отказват от него. Тоест, ние може да сме някъде на някакво прекрасно място, обаче не можем да се себе транспортираме до там. Или може да сме шампиони, обаче  сме предпочели да бъдем депресирани хора, които да стоят вкъщи и да ядат пуканки. Аз мисля, че на хората от деца трябва да им се говори, че те са едни малки прекрасни богове, че тия богове обаче трябва да се обичат взаимно. Даже да обичаме враговете си.

Нека пак да споменем извънредните дати за концерта "Мистерия и Свобода" - 4 юни - Варна, 22 юни  - Пловдив, 24 юни - Бургас. Това е възможност за хората, които не успяха да купят билети за първите обявени дати.

Да, за останалите 5 мисля, че вече няма или почти няма билети. Така че да, заповядайте, но отново, че ние трябва да се научим да обичаме даже тези, които ни пречат. Това е нещо много трудно, но мисля, че един истински учител, един истински професор, когато влезе в клас и види едни деца, които малко знаят и правят глупости, той трябва съвсем смирено да им покаже каква е посоката. Не да казва -  “Вие сте боклуци, няма да ви уча на нищо". Мисля, че трябва да гледаме на хората, които имат проблеми като на деца. Аз така гледам  на нашите политици, те ги виждат като някакви супер мощни грабители, аз гледам на тях като на едни много тъжни хора, като на едни много болни хора, като на едни хора, които няма на какво да се зарадват и компенсаторно започват да влизат в тази т.нар. “властова невроза", това е термин в психологията и в психиатрията. Така че аз гледам на хората като на едни хора търсещи щастие и любов. Лошите хора нямат нищо от щастието и любовта, а добрите хора, дори да я нямат се стремят към нея.

И я създават, където я няма. Понеже, за мое нещастие върви към своя край Вашето гостуване, да направим едно обобщение, да кажем още веднъж за "Мистерия и свобода", просто Софи Маринова, маестро Камджалов, огромен екип, който ще се погрижи за този грандиозен спектакъл, казахме извънредните дати, Академия за Човека, нещо дали пропускам?

Ами аз, ако може да обобщя, това не  е реклама, това е един призив да умножим благата и плодовете не само за България, а и за Европа и за света. Който иска и смята, че може да подкрепи български таланти, нека се обърне към нас, ние ще му посочим великолепни възможности за това нещо. Всеки, който иска да развива себе си да се обърне към нас - може да участва в Академия за Човека, новият сезон започва през есента. Всеки, който иска да преживее една магия на една световна премиера в един формат, който смятаме, че досека не е съществувал, както преди малко каза прекрасната госпожица Брайт, да заповяда на нашите концерти “Мистерия и свобода", които ще бъдат в София, Бургас, Варна и Пловдив. И се надяваме това нещо да остави в сърцата на всички поне няколко мига на извънредност, които да си ги носят до края на живота. 

Благодаря Ви за този разговор, маестро Камджалов!

Може да подадете заявка за записване в Академия за Човека на: academy@kamdzhalov-foundation.org