Йордан Йорданов, кметът на Добрич, чийто град е център на житницата на България, в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“

Заради решението да не бъде продължена забраната за внос на селскостопански стоки от Украйна, но и заради начина, по който всичко това бе направено в парламента без дебат със сектора и в рамките на 2 дни, земеделските производители от цялата страна се включиха в Националния протест на зърнопроизводителите. Освен тях протестират овцевъди, говедовъди, производители на плодове и зеленчуци, пчелари. Бързо, необмислено и силово взето решение предизвика блокада на България от над 70 000 регистрирани земеделски стопани. Твърдата позиция на правителството и обидните квалификации, придружени от внушения за огромни печалби, Майбаси и “Мерцедес"-и допълнително нажежи сектора, създаващ всъщност голяма част от брутния вътрешен продукт на страната. Кое е решението в конфликт при непреклонните позиции и на двете страни? Протестът и разнопосочните реакции по него са повод да потърсим кметът на Добрич Йордан Йорданов, чиито град е център на житницата на България. Здравейте и добре дошъл в Аудиокаста на “Фокус" “Това е България" г-н Йорданов.

Здравейте, и много ви благодаря за поканата.

Известно е, че преди да станете градоначалник, сте бил управител на фирма-зърнопроизводител. Макар и косвено, чувствате ли се терорист?

Това беше може би думата, която обедини абсолютно всички до момента не обединили се, ако мога така да го кажа най-бързо. Защото няма как да наречеш своя помен през вековете, да наречеш хората, които са се трудили върху тази земя, хората, които са си давали живота. Даже се връщам и назад, ние скоро ще празнуваме на 25 септември Празника на Добрич, връщането на Южна Добруджа към България. Хора, които са преговаряли с изключително дипломатически методи, за да върнат тази ценност земята към пределите на България. И тази дума, в крайна сметка тя обедини, пак казвам, всички, които се грижат за земите на България. Обида е към най-малкия, може би и до най-големия. Но искам да отворя една скоба и да кажа, тъй като във вашето интро прозвучаха въпросните Майбаси, които се правят като акцент в национални медии. Нека да се замислим в кои сфери няма точно такива Майбаси или големи производители, или големи инвеститори, или хора, които просто са големи - дали в туризма, дали във фармацията няма такива? Навсякъде има такива, това не е проблемът. Проблема е начинът, по който се комуникира с отраслите. И този, бих нарекъл, евтин и кризисен пиар след гласуването на Декларацията да отпадне забраната, се появиха локални пожари на зърнопроизводителите, на животновъдите и т.н. Обаче, след изказването на думата “терористи" това се превърна в една стихия, бедствена стихия за правителството. Аз не мога да кажа към момента, как това нещо може да приключи, защото в моята кратка политическа история и дълги години като жител на град Добрич в България, такъв тип изказване спрямо отраслите не бяха чувал, признавам си. Все е имало напрежение, но такива крайности никога не съм виждал.

Какво е вашето отношение към протеста сега?

Аз смятам, че всеки има законното право да протестира и да изразява своята позиция. Това е демократично право, то е записано и по Конституция, записано е във всички закони. Така че когато е подадено по нормалния надлежен ред, когато са уведомени всички институции, всеки има право да протестира, никой не може да забрани на другия да протестира. Така че това е съвсем нормален процес да се изрази дадена позиция, дали е недоволство или позиция, няма значение. Няма нищо лошо в протеста. Между другото като казваме протест, не забравяйте, че преди точно 3 години същите тези хора, които управляват в момента от “Продължаваме промяната", те бяха на протеста долу пред Министерски съвет и пред парламента. Помните ли?

Е, разбира се.

Същите тези хора бяха там на площада. И три години по-късно те изпитват на гърба си същото онова нещо, срещу което се бореха уж. За съжаление, за някои хора това изглежда, че те предадоха промяната, но да видим.

Как отеква протестът в Добрич?

В цялата област всички точки, където са обявени такива протестни действия, са блокирани. Доколкото аз съм запознат, е много трудно придвижването, даже на места е невъзможно, границата с Кардам е блокирана, абсолютно всички зърнопроизводители, между другото не са само зърнопроизводителите. Оказа се, че има изключително много хора, които са косвено засегнати или са от странични сфери, които отиват и подкрепят зърнопроизводителите. Самите те не са зърнопроизводители, но се чувстват отговорни да подкрепят в този момент протестите. Така че никой не знае, как ще се развият нещата, единствената информация, която и аз мога да споделя с вас към този момент, е, че има изказване, че тези протести ще се обявят за безсрочни.

Още през април вие изпратихте писмо до председателя на Европейската народна партия Манфред Вебер, в което го призовахте европейските институции да защитят интереса на българските зърнопроизводители срещу безмитния внос на селскостопанска продукция от Украйна. Очевидно е, че реакцията е противоположна. Защо?

ЕС има труден момент, в който трябва да балансира първо подкрепата си за Украйна и после подкрепата си за страните-членки. Според мен ЕС се мъчи да стои леко неутрално в този процес, защото виждате страни като Полша, Унгария, Словакия, Румъния едностранно да вземат тези решения, те имат такова право, могат да ги вземат. Но в същото време никой не вижда да има санкции или наказани страни в този процес. Всички подкрепяме Украйна в техните си намерения и действия да си възвърнат суверенитета върху държавата. Но все пак преди изобщо да започнат военните действия, пазарите във всички страни на ЕС бяха много ясни и контролирани от съответните агенции. Тогава нямаше такъв масов внос на продукция от Украйна. Цялата продукция отиваше на Юг към Южна Африка, към трети страни, където за съжаление трябва да се борят гладуващите им граждани. Смятам, че ЕС се стреми да постигне баланса и този баланс може би е решението точно в това: всяка страна поотделно да вземе за себе си и за секторите си такова решение, дали ще забрани вноса временно или ще го разреши. Но предвид факта, че сме граничещи страни, и предвид факта, че голяма част от тази продукция е възможно да остане в нашите страни или да бъде преработвана, мисля, че към момента е важно да се чуе сектора и чак тогава да се взима такова решение. Вие споменахте, че за съжаление правителството взе решение без да проведе тези срещи, без да чуе другата страна. Просто решиха и на следващия ден то стана факт: днес обявиха, че ще вземат такова решение и на следващия ден беше гласувано в  Народното събрание, което е недопустимо за мен.

Казахте, че трудна прогноза може да се направи, но все пак, вие сте политик от години, как може да бъде решен конфликтът? Министър-председателят настоява, че в Украйна ще влязат само стоки, определени като количество от българското правителство. Земеделската общност настоява за продължаване на забраната за внос поне до края на годината, докато преработвателните фирми изкупят българската продукция. Кое е възможно?

Сега ще ви отговоря като политик за възможните сценарии, тъй като стихията се е разраснала, пожарът вече е доста голям и правителството не може да го загаси. Това, което виждам като изход в този момент, не казвам, че няма други, но към този момент, напрежението, което се е концентрирало върху министър-председателя, върху министъра на земеделието, вероятно протестиращите, така очаквам аз като страничен наблюдател, но ще искат и оставката на правителството. Това е така, защото пак казвам, след хилядите искания за срещи и не откликването от страна на правителството, протестиращите просто отказват среща към този момент. Аз съм сигурен, този бранш през годините винаги е намирал път към правителството, път към разговорите, път към диалога. Но към този момент те срещат изключителен отпор и липса на такъв диалог и когато се промени нещо в правителството, може би чак тогава ще седнат и на масата за диалог. Така че това е към момента единственото решение, разбира се, може да излезе и нещо друго, може да се съгласят, може Народното събрание да отмени тази забрана, тогава също е възможно тези протести да спрат. Но връщайки се към вноса на продукция от Украйна да кажа: вижте Украйна не е в ЕС, където има изключително строг регламент как и по какъв начин се внасят продукти извън държави от ЕС. Това до ден-днешен не се е променило. Това, че ние като солидарни с войната, която водят с Русия искаме да помагаме, няма нищо общо със следването на регламентите за най-различните продукти. Моето мнение е, че трябва да се следват тези регламенти, трябва да се спазва законът, който ЕС е разписал и той е много ясен, как и по какъв начин се внасят тези продукти. И ние не трябва да ги тълкуваме, защо да правим ново законодателство, когато вече имаме такова, ние просто трябва да го изпълняваме. Ситуацията около зърнената продукция – пшеница, царевица, слънчоглед – е различна и тя би следвало да бъде временна, за да може Украйна да си изнесе своята продукция към други пристанища, дали в Гърция, дали в Турция, дали в България, за да може да транспортира тази продукция към трети страни, както го е правила преди войната. В това няма нищо лошо, аз съм много съгласен. Така че моят апел е, нека да се следват международните правила и по този начин да се работи. Няма нужда да изопачаваме законодателството.

Обявихте преди два дни, че се кандидатирате за кмет на Добрич за следващ мандат, издигнат от местната коалиция “Движение България на гражданите" към която се присъединяват и партиите “Има такъв народ" и ВМРО. Какво ви мотивира да го направите?

Свършихме много работа, но има още много да свършим. Мотивира ме това, че за тези 8 години успяхме да направим един от най-големите проекти за Добрич. Успяхме да асфалтираме над 100 улици, да санираме много обществени сгради, жилищни сгради, да променим много неща. И най-важното, което смятам, че успяхме да направим, е да покажем новия модел на управление, въпросния диалог. В наши дни, в септември месец 2023 г. си говоря с моите съграждани, обсъждаме, дебатираме всяка една плочка на центъра, който трябва да бъде ремонтиран, всяко едно дърво. Чуваме критиките, чуваме похвалите, за нас е важно да реагираме максимално добре и адекватно, за да успеем да решим проблемите на хората. И в тази връзка смятам, че и аз и моите колеги сме показали начина и модела, по който трябва да се развиват нашите градове. Между другото не само градовете, а и страната. Тази липса на диалог, това противопоставяне между едни и други не води до нищо добро. Така че мисля, че това е най-важното: диалогът, който имаме между моите съграждани, начинът по който можем да си комуникираме и да решаваме ежедневните проблеми. А що се касае до това, какво ни очаква като община, искам да ви кажа, че следващите големи проекти вече са в ход, имаме подписан договор за центъра на Добрич с изпълнител. Имаме вече и стъпки в посока за кандидатстване в индустриалната зона, която ще отвори над 1000 работни места. Тоест, ние изградихме инфраструктурата, в момента вече добавяме тези липсващи звена - централната градска част, може би сте запознати или не, но ще ви кажа, че преди около 10 години и малко повече беше направена централната градска част от тогавашния кмет и управляващата партия, тогава управляващата партия беше ГЕРБ. Бяха сложени плочки от 1,5 см, проектът беше направен на тъмно, без диалог с гражданите, много, много по-различно от това, което ние направихме. Ние направихме конкурс за проекта на центъра на Добрич, впоследствие имаше международно жури и гражданите на Добрич имаха право да изберат, кой от трите премирани проекта ще одобрят и кой им харесва. По този начин ние процедирахме, сключихме и договор с архитектурното бюро, и вече имаме договор също така и със строител. Така че толкова прозрачен модел, в Добрич не е имало. Разбирам, че имаме още много път да извървим за този тип демокрация, но аз и моите колеги го демонстрираме ежедневно с действията си, а не с думи. По тази причина смятам, че ще искаме и доверието на нашите съграждани за трети път.

Какви са акцентите ви за работа през следващия мандат? Какво от несвършеното в този ще продължите?

Много хубав въпрос, защото ние правим всяка година отчет на свършено и несвършено. Както предния мандат, така и този ще отчетем: какво успяхме да свършим и какво не успяхме да свършим. Но искам да акцентирам върху нещо много важно, не е оправдание, а това е по-скоро житейския път, който всички ние извървяхме. 2019 г. след местните избори, буквално няколко месеца по-късно всички общини и държави в света се намирахме в пандемична ситуация. Затвориха се градове, страни, пътуването беше толкова ограничено. Близо 2 години живяхме в един друг свят. Въпреки това, ние удържахме финансовата стабилност на общината и успяхме да работим по новите проекти за нашия град. По новия план за възстановяване, по новия програмен период сме готови и сме подали вече над 47 блока за саниране, подаваме в момента документи за детски градини, подаваме документи за индустриалния парк, подаваме документи за още асфалтиране на междублокови пространства. Всички тези проекти са готови и вече са подадени. В целия този мандат освен работата, която свършихме, просто искам да припомня, че след пандемията се появи инфлацията заедно с войната в Украйна, така че това беше едно динамично време. Четири години звучат много, но искам да ви кажа, че беше изключително динамичен мандат, нечуван за много от колегите ми в историята след 1989 г. Ние, смятам, съумяхме с общи усилия да бъдем първо, обединени като общество и като екип и да направим най-доброто за нашия град, да подадем всички проекти, да реализираме, да работим без да вдигаме данъци. И смятам, че постигнахме тази задача да сме по-силни заедно.

От 26 февруари сте председател на партията “Движение България на гражданите", когато ви избра нейното Пето национално събрание. Тогава взехте решение партията да се фокусира върху местните избори. И какви са резултатите? Превърнахте ли се в обединителен център-дясно, в платформата, която обединява регионите и местните власти?

Да, този процес в момента върви. За краткото време и като председател, и за краткото време като подготовка за местните избори искам да ви кажа, че на много места, всъщност на почти всички областни места в България имаме местни коалиции. Това е вариантът, това е моето разбиране, това се оказа и разбирането на колегите - местните коалиции, които разчитат на личности. Не искам да звучи съвсем прехвалено, но смятам, че ние ще станем алтернативата на националната сглобка, ще станем алтернативата на хаоса, който в момента се случва и на пожарите, които горят. Като казвам, ще станем алтернатива, имам предвид да бъдем нормални политици, нормални граждани на България и да има управлението на държавата предвидимост. Да има предвидимост в управлението и на общините. Тази предвидимост ще стане само чрез личности и да загърбим големите партийни интереси. Това ни е целта, за краткото време успяхме да се подготвим за местните избори. Искам да ви кажа, че след местните избори ще работим още по-активно вече за популяризиране на тази идея, защото аз лично вярвам, че най-голямата партия е партията на хората.

В кои други градове, освен Добрич, ще имате кандидати за кметове?

В Пазарджик, в Бургас ще подкрепим независим кандидат, в Шумен ще имаме кандидат, в общи линии в големите областни градове навсякъде ще подкрепяме или ще имаме кандидат, като подчертавам, при подкрепата за кандидат основно са независими кандидати. За нас е важен профилът на тези кандидати и какъв опит имат. Няма нищо лошо, впрочем, да има хора, които нямат опит, но мисля, че е поне важно, какво са учили, каква специализация имат. Важно е тези хора да могат да се изградят като личности. Защото истината е, че младите хора са отвратени от политиката. И недоверието между граждани и политици е на рекорден минимум. Моята цел ще бъде да върнем това доверие помежду си. Защото когато те ни се доверят, съответно и ние не ги предаваме, тогава ще има и прогрес напред. Какво се случва на национално ниво? Направиха една сглобка, коалиция или некоалиция, както те я наричат, без принципи, излъгаха избирателите си и в момента те ще берат плодовете на своя труд. Това е много важно, аз никога няма да подведа своите съграждани, и затова за пореден път се явяваме с местна коалиция. Впрочем, отварям една скоба: и като действащ кмет, и като кандидат за предстоящите местни избори до мен идваха големите партии с предложения да ме издигат, да ме подкрепят и т.н. Самият факт, че аз съм избрал местната коалиция, показва, че ние следваме нашия принцип и няма да подведем и да излъжем гражданите на Добрич и на България. Така че това е пътят, труден е, не казвам, че е лесен, но смятам, че с общи усилия ще бъдем по-силни и ще успеем.

В София насочихте ли се кой кандидат ще подкрепите?

Имаме още малко време, със сигурност ще подкрепим независим кандидат, така че това предстои в тази седмица да бъде решено с колегите. Аз между другото съм им дал пълната свобода и имаме няколко варианта, но все пак това ще го решим след няколко дни. Регистрацията на кандидати за кметове и общински съветници е до 26 септември, така че до тогава има още време.

Правителството направи 100 дни, как оценявате неговата работа, г-н Йорданов? Как си взаимодействате с него?

Да не звучи неловко, но може би нарочно замълчах.

Да, чух, че направихте голяма пауза.

Така минаха и тези 100 дни.

В пауза?

В пауза, да. За съжаление, вижте, аз не съм човек, който иска да влиза в конфликти и винаги съм търсил диалога. Ще ви дам един пример от близкото минало, през последната година, когато представители на същата партия управляваха мисля, че и миналата година. Моята отговорност, която и гражданите на Добрич са ми гласували, е да съм кмет на областен град. Като областен град, те не са много в България, знаете, но си позволих да искам среща с министър-председателя през нормалния ред, като се обадят колегите и поискат в Министерски съвет такава среща. Ами аз и до ден-днешен, повече от година очаквам обратно обаждане за такъв тип среща. Не мога да разбера, дали е нежеланието, дали е неглижирането, дали е просто липсата на политическа интуиция. Но така не се работи, без значение от коя партия е даден човек или от коя общност, така не се работи с гражданите на България. В крайна сметка и аз като кмет съм се научил, че нивото на търпимост трябва да бъде по-високо от това на всеки друг. Тоест, когато ние ставаме политици, ясно трябва да си дадем сметка, на какво се обричаме. Ние трябва да се мъчим да постигнем най-доброто за развитието на нашите градове и страна. Та тази пауза в началото, мисля, че можем да я наречем “100 дни - 100 секунди пауза".

Каква е прогнозата ви за местните избори? Ще се определи ли бъдещето на страната от изборите за кметове? Ще успеем ли да градим държавата си от долу нагоре, защото досега не ни се отдава?

Това ми е мечтата, за която работя. Нашата държава има ресурсите и възможността да бъде изградена от долу нагоре, а не както досега. Между другото, разлика в партийните модели на новите партии няма от преди, всичко се случва от горе надолу, което е абсолютно погрешно. Смятам, че местните избори ще бъдат лакмус за едно разклащане на цялата ситуация и сглобка. Виждате, дори вътре в самото мнозинство има много проблеми и е разбираемо, разбираемо е, защото може би и трудно си говорят. И когато го няма този диалог, няма как да има и работещо правителство. Така че очаквам след местните избори да предстоят и парламентарни, може би не тази година, а най-рано на пролет февруари-март месец. Това са моите очаквания и не искам да ангажирам никой друг с тях, искам да го подчертая. Това са моите очаквания като човек, който наблюдава политическите процеси, анализира ги, динамична е ситуацията, но никой не знае, може и нещата да ескалират, ето виждате с тези протести. Но преди 10 дни никой не знаеше, че ще има такива мащабни протести. Буквално след по-малко от 10 дни вече сме с блокирани главни артерии и пътища в България.

Много ви благодаря за това, че приехте да бъдете наш гост и за времето, което ни отделихте.

И аз ви благодаря.

Гостува ни кметът на Добрич Йордан Йорданов, чиито град е център на житницата на България.

Цоня Събчева