Йордан Божилов, председател на Софийски форум за сигурност, в интервю за Радио "Фокус"

Г-н Божилов, кога в разбрахма, че войната, която се води в близост до нас, ще ни накара да преразгледаме своите планове в областта на отбраната и сигурността и дадохме ли си всъщност тази сметка? 

Нашите политици, а и обществото като цяло имат осъзнаването вече, че тази война, която се води на територията на Украйна, не е само война между Украйна и Русия. Тя засяга международните отношения, тя засяга европейската архитектура за сигурност, тя засяга регионалната сигурност и по този начин пряко влияе върху  България. Отначало като че ли имаше някакво съмнение, имаше период на изчакване, имаше период на двоумение каква страна да заеме като че ли България, но мисля, че с последните решения на парламента, включително и това за даване на пряка военна помощ на Украйна, нашата страна зае правилната позиция, единствено възможната в този случай.  

Модернизацията на армията и финансовите средства бяха крайно недостатъчни през последните 30 години, не успяхме да се превъоръжим на 100%. Защо се получи така? Дали защото не осъзнавахме, че може да ни се случи военен конфликт в близост до нас и не осъзнавахме, че може наистина да има повторение на сериозни военни действия, или просто смятахме, че армията не е толкова важна?  

Не само в България считахме, че няма да има война в Европа – поне такава война, каквато се води сега, в момента, на територията на Украйна. Имаше желанието и по-скоро, че след Втората световна война Европа няма да изпита тази заплаха. Въпросът е как ние оценяваме риска и дали ние си взимаме поуки от това, което става в Украйна. И трябва да ви кажа, че аз честно казано съм скептичен по отношение на това, че ние ще направим значителна крачка в модернизацията на Българската армия, гледайки самата ситуация в Украйна. Преди всичко България е една от малкото страни, които не увеличи значително бюджета си за отбрана. Виждаме Полша – няколко пъти увеличение на бюджета за отбрана, Румъния – няколко пъти увеличение на разходите за отбрана, Германия гласува над 100 милиарда евро допълнително за увеличаване на способностите. За мен това е един много сериозен проблем. Другият проблем, който ми се струва, че трябва да бъде адресиран, е как ние разглеждаме структурата, командния състав, командването и въобще ролята на Българската армия в отбраната на страната. Тук също има какво да помислим, гледайки какво става на терена на Украйна и гледайки как Русия губи войната по различни причини – и поради това, че няма достатъчно високоефективна структура на отбраната, и че няма достатъчна логистика, и че няма достатъчно високоточни оръжия. Така че мисля, нашите политици трябва да се замислят сериозно и да се вземе решение за значително увеличаване на бюджета за отбрана, и най-вече – за правилното изразходване, защото много от проектите за модернизация се провалиха поради това, че не бяха добре подготвени, или пък поради това, че бяха прекалено амбициозни, или по други причини. 

Като цяло се наложи да пренаредим приоритетите си в рамките на НАТО. У нас беше създадена батальонна бойна група на Алианса. Как се вписахме и се вписваме в момента ние със съюзниците си? Успяхме ли да постигнем пълна интеграция или все още има на какво да се учим? 

Това, че на българска територия е развърнат контингент на НАТО, воден от Италия, е изключително позитивно, защото това е именно колективният отговор на подобни рискове и заплахи, на територията на Украйна. Но това, което все още ми се струва, че ние недостатъчно считаме себе си като натовска държава, че ние не разчитаме напълно на НАТО като отбранителен съюз – ето това е нещо ключово. Ние много рядко говорим за нас като ние, НАТО. Обикновено говорим – ето, НАТО е там, НАТО ни каза това или онова. Мисля, че един сериозен проблем е, че ние не изпълняваме нашите ангажименти които ние самите сме поели в рамките на НАТО. Давам ви пример. България е заявила преди няколко години, че ще изгради батальонна бойна група по натовски стандарт, тежка механизирана бригада и ние почти нищо не сме направили за изпълнение на този наш личен ангажимент, който ние сме поели.  

И сега ни се наложи много набързо тук да демонстрираме способности. Даваме ли си изобщо сметка, че ние също трябва да имаме своя принос в колективната отбрана на НАТО, или следваме тази мисъл, че НАТО ще ни защитава, ако нещо се случи около нас, или не дай боже на наша територия? 

Вижте, ние сме членове на НАТО по няколко причини. Първата причина е, че това е съюз, който е базиран на споделени ценности. В този съюз са държави като нашите съседни страни – Румъния, Гърция. Там са Германия, която винаги е била модел за подражаване. Там са Холандия, Франция, естествено САЩ като най-голям съюзник. Това е съюз, който цели да гарантира принципите, свободите, на които се градят нашите държави. От друга страна, това е съюз, в който всяка една държава дава толкова, колкото може, и получава /…/ гаранции. Ние сме гарантирали, че ще дадем и ще увеличим нашия принос в нашата си отбрана, която /…/ отбраната на /…/, като постигнем 2% от брутния вътрешен продукт. За съжаление, все още не сме го достигнали този процент. България участва във всички решения, които взима НАТО, включително и сега – и за укрепване на Източния фланг, и за оказване на подкрепа на Украйна. Всички тези решения са взети заедно в този съюз, като българският глас е равен на всички останали. И ние, струва ми се, трябва точно върху това да се замислим – че ние сме НАТО, не е НАТО някъде отвън и ни налага едно или друго решение. 

Говорейки за сигурност и отбрана, освен войната в Украйна, имаме огромен мигрантски натиск, който показа пробойни в охраната на границата ни. Наистина ли не успяваме да се справим или просто две държави използваха това, за да ни порежат за "Шенген“? 

Аз бих свързал темата за войната в Украйна с темата за миграцията, за която вие поставяте въпроса, тъй като ние видяхме, че огромно количество украинци се насочиха към външните граници на Украйна и към съседни страни, включително и към България. Това показва, че въобще проблемът с миграцията се задълбочава в световен мащаб. Да, Украйна, да, войната на Русия срещу Украйна е най-големият риск за сигурността въобще на човечеството. Това е геостратегически разлом, това не е двустранен проблем, но той някак си изостря всички останали проблеми, които се натрупват. И тук ще кажа – това не е само миграцията. Това са проблемите на климатичните промени, които също способстват за миграция, които създават нестабилност в много страни. Това са опитите на Северна Корея с ядрени оръжия и с ракети. Имаме нестабилност на Балканите, нерешени проблеми – Сърбия, Косово. Добре, че България успя да /…/ своя проблем с Македония. Казвам го това, защото светът стана наистина много по-несигурен и по-нестабилен. От тази гледна точка, ние ще бъдем изложени на все повече рискове, не само мигрантски, не само свързани с нестабилността в отделни региони, но ние очакваме една икономическа и финансова нестабилност в идните години, очакваме конфликтите, които досега бяха по някакъв начин замразени, отново да се рестартират. Аз се надявам, че войната в Украйна няма да излезе извън границите на Украйна, но ние имаме застрашени страни като Молдова, Грузия, така че всичко това, което е около нас, около нашата територия, трябва да ни бъде една сигнална лампа, че рисковете са много големи, и България трябва да търси решение, активно трябва да търси решения. И тези решения могат да бъдат намерени според мен в рамките на НАТО и на Европейския съюз – две организации, в които ние членуваме пълноправно. Струва ми се, че все още не осъзнаваме нашите възможности и в единия, и в другия съюз. Включително както и поставихте въпроса с миграцията, включително както поставихте въпроса и с "Шенген“. България може да има много по-активна роля. Ние някак си се сещаме за проблемите, когато настъпи крайният момент за решаване или когато настъпи моментът за взимане на някакво решение. А това са неща, които трябва да бъдат подготвени много по-отрано, да се работи по всичките тези въпроси.  

Безспорно 2022 г. е годината на променената среда за сигурност. Към какво обаче се променя, към разделение на света на отделни блокове и докъде може да стигне това? Споменахте вече икономическа криза. Не се ли вижда някаква светлинка в тунела все пак? 

Аз честно казано съм скептичен, че проблемите, които съществуват, могат да намерят разрешаване. И не само кризата в Украйна. Много от проблемите имат изключително дългосрочна перспектива и се налага решение от голям кръг държави. И на този фон ние виждаме един разлом в Европа. Русия категорично нарушава това, което беше градено като архитектура за сигурност в Европа. От тази гледна точка ми се струва, че всички тези проблеми като несигурност в райони, близки до нас, климатични промени, ще намират още по-трудно решение. На мен ми се струва, че Русия ще се отделя още повече от Запада, от западните ценности, от западния модел, въпреки че тя приемаше тези ценности до голяма степен. Русия по-скоро ще върви към един модел, в който основна роля ще играе Китай. От тази гледна точка ние ще видим задълбочаване на противоречията в глобален мащаб между САЩ и Китай. Китай по всяка вероятност ще се опита да привлече Русия на своя страна, а както знаем, Русия е втората по големина, а пък по брой ядрени оръжия може би и първата в света сила. На мен ми се струва, че нарушеното доверие, което има между западните страни към Русия, най-вече за това, че Русия заявяваше, че няма да напада Украйна, а в крайна сметка видяхме какво става, Русия ще изпадне в положение на несигурен световен играч. Това естествено ще затруднява търсенето на решения. Предполагам, че Русия ще продължи да се опитва да налага свои интереси, включително и чрез хибридни действия, включително чрез кибератаки, чрез използване на нефта и газа като оръжие, което пък от своя страна отново ще засилва това недоверие към Русия като основен играч. Всичко това ме кара да мисля, че следващата година ние ще имаме една още по-несигурна година, година, в която кризата в Украйна, военният конфликт на Русия срещу Украйна ще продължи, като в същото време се активизират други регионални конфликти, като в същото време се задълбочават глобалните проблеми и глобалните негативни процеси – миграция, климатични промени, съперничество и т.н.  

А у нас, ако погледнем в нашата къща, може ли да има сигурност без политическа стабилност, каквато до момента нямаме? 

Повечето от въпросите, пред които сме изправени, изискват естествено първо законодателни решения, т.е. функциониращ парламент, изискват дългосрочна перспектива. Решения, които се взимат сега, ще бъдат валидни за години напред. Ето, ние говорихме за модернизацията на Българската армия, но тя не може да се реализира без да имаме един стабилен бюджет, без да имаме ангажимент на всички политически партии към модернизирането на Българската армия, което означава естествено и повече разходи, без одобряване на отделните модернизационни проекти. Ето, виждате, че парламентът трябваше да ратифицира споразумението със САЩ за втори пакет от осем самолета F-16. Т.е. тези неща ние няма как да ги избегнем. И без една действително сериозна стабилност, политическа, която да гарантира дългосрочни решения, аз съм скептичен за нашата система за сигурност.