Илиян Василев, бивш посланик на България в Москва, сега енергиен експерт и политически анализатор, в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“ 

Според анализ на “Файненшъл таймс" Турция е започнала да действа като канал за военни стоки към Русия. През тази година рязко е нараснал експортът от нея на важна за военната машина на Кремъл продукция. В публикацията се уточнява, че през първите 9 месеца реекспортът е в размер на 158 млн. долара, което е тройно повече от същия период на миналата година. Тази информация ни препраща към амбициозния проект на Владимир Путин за създаване на газов хъб в турския регион Тракия, граничещ с Гърция и България. Според идеята му, износът на повече руско синьо гориво през газопровода “Турски поток", минаващ под Черно море към Турция, превръща страната в най-добрия маршрут за пренасочване на доставките на газ към Европейския съюз, след изключването на “Северен поток" и на практика, спасявайки така “Газпром". Известно време се смяташе, че въпросният проект е пред провал, защото Турция и Русия не могат да се разберат кой да управлява хъба. Обаче рязкото покачване на реекспорта на продукцията с военно предназначение от Анкара към Москва подсказва, че договорките май вече са постигнати. Как обаче те ще се случат, след като Турция е член на НАТО? Наш гост е Илиян Василев, бивш посланик на България в Москва, сега енергиен експерт и политически анализатор. Добре дошъл в Аудиокаста на “Фокус" “Това е България", посланик Василев.

Добре заварил.

Какви са геостратегическите игри около турския газов хъб?

Ами страхувам се, че те са малко по-големи и може би те определят в значителна степен и гравитацията в политическия живот на България и на региона. Тъй като тук става въпрос за много големи интереси, за много големи финансови потоци и за съвпадение на интересите на президента Путин и на президента Ердоган, в ролята му на посредник и бенефициент по търговски сделки. И съответно на хората, които разчитат на руските енергийни източници да усилят позицията си в техните региони, примерно Вучич, и особено Орбан, който разчита да превърне Унгария в регионален хъб и да има достатъчни количества руски газ,  който той да разпределя и съответно да инкасира брокерски привилегии, да ги наречем приходи. Това не е нищо ново, това на времето го правеше Меркел през “Северен поток 1 и 2", сега Ердоган иска да влезе в тази роля, нещата се повтарят, проблемът е, че има война. И в тази война Путин започва да разчита изключително много на Турция като посредник по много сделки, не само като енергиен източник, както вие посочихте и тази статия във “Файненшъл таймс". Защото Турция се превръща в ключов фактор за заобикаляне на санкциите, особено за продукти, които имат пряко отношение към военното производство в самата Русия, и което захранва войната. 

Ситуацията предизвиква въпрос. Нарасналите обеми на този вид търговия не свеждат ли до нула опитите на САЩ и Европа да блокират способностите на Москва да въоръжава армията си? Защото виждаме, че вече се разменят възможности за реекспорт на газ, срещу реекспорт на военна продукция?

Не мога да кажа, че ги обезсилва, но значително намалява ефективността им. Не трябва да се забравя, че и в България има достатъчно мощни среди, които печелят от посредничество, от реекспорт на руски стоки, поне доскоро беше така. Самият факт, че има компании, които съперничат по приходи с “Лукойл", без да са вносители и без да преработват и търгуват с петрол, означава, че единственият друг източник е реекспорт. Но, разбира се, нашите мащаби са много малки, не е това, което става през Турция. И в този смисъл ние се намираме в много тежка зона между чука и наковалнята, тъй като натискът, който Путин оказва от икономическа и геополитическа гледна точка през Турция на България от една страна и от друга страна Орбан и Вучич, ние общо взето влизаме в доста трудна роля. Тъй като в момента през България минава повече газ руски, отколкото през Украйна. И тази тенденция ще става още по-очевидна, ако и когато Украйна реши да осъществи заплахите си и да прекъсне транзита на руски газ през Украйна при изтичането на договора за транзит до края на 2024 г. И вие сами можете да си представите, ние общо взето в България фокусираме вниманието върху приходите, които Русия получава от “Лукойл", което е, разбира се, така, но те са нищо в сравнение с приходите, които сполучават благодарение на вноса, и вече на транзита на руски газ през България. Нещо, което правителството и специално министърът на финансите Асен Василев се опита да поправи с енергийната такса. Казвам поправи, защото малко хора си дават сметка, че “Газекспорт" пренася газ по привилегировани условия такива, каквито никой друг спедитор или търговец няма при ползването на услугите на българската преносна система. И част от причината за повишаването на тази енергийна такса, логиката й беше да изравни условията на конкуренция. Защото в противен случай руският газ ставаше много по-конкурентоспособен от всеки друг газ, включително при преноса на газ, услуга която ползва “Булгаргаз". Нали “Булгаргаз", ако трябва да ползва преносните услуги на “Булгартрансгаз", на системния оператор, той трябва да плати повече, отколкото “Газекспорт" плаща на “Булгартрансгаз". И виждате, в тази пробита обстановка колко е трудно да се разбере логиката на енергийната такса, камо ли да подкрепи каквато й да е стъпка по отношение на енергийните интереси. И забележете, това при положение, че “Газекспорт" едностранно, по нареждане на Путин ни спря доставките на газ. Но това не означава, че в момента не влиза руски газ, напротив, количествата руски газ, които влизат в България, стават все по-големи. От начало беше за нуждите на “Лукойл", на Нефтохим, но тази компания, която беше и остава мажоритарно притежание на “Литаско", започна да вкарва много по-големи количества. И така, ние не консумираме газ по линия на “Булгаргаз", но някои други започнаха да заемат дела му и да го изместват от пазара, именно с вноса на руски газ. Не мога да разбера позицията и на президента, който всячески фаворизира руския газ, което общо взето вече не е никаква изненада, каква позиция ще заеме, човек може да го прогнозира и без да го е чул. Но въпросът е, че в тези всички процеси има реално измерими икономически интереси и щети, които ние претърпяваме. Ето, затова ви казах, че да, 1 млрд. вероятно са парите, които са отишли в повече от “Лукойл", но сметнете 15 млрд. кубически метра пренесени през България, умножете по средната цена за миналата година - между  от 650 до 1000 долара стигаше за хиляда кубически метра, ами това са над 10 млрд. долара всяка година. И естествено, че тези 10 млрд. долара създават около себе си гравитация, част от тези приходи се връщат, да купуват елита на България, на Сърбия, Вучич също, известно е, че той даде “Сърбиягаз", мажоритарният собственик е “Газпром". Да не говорим за Орбан, който гради фундамента на своята антиевропейска политика именно върху привилегированите връзки и възможността да разпределя руски енергийни източници. И това не е само газ, а и петрол също.

В края на този месец ноември, стана ясно, че Унгария сключва договор за доставка на турски газ, като споразумението с “Боташ" ще бъде подписано до края на годината. Информацията е на самият министър на външните работи и външно-икономическите отношения на страната Петер Сиярто. Но на практика това вече няма ли да избягва плащането на увеличените транзитни такси от наша страна на руския газ през България? Защото всъщност той става турски, като отиде в “Боташ"?

Много резонен въпрос, това всъщност не засяга само природния газ, една и съща е схемата и при суровия нефт. Ето, сега ние тук се мъчим да намерим най-точната мяра на отношенията с рафинерията в Бургас. Но паралелно с нашите терзания, “Лукойл" сключи договор с рафинерията, която е притежание на “Сокар", в Турция. И както се оплакваха, че нямат пари за да финансират покупка на неруски нефт, и че нямат достъп до западни финансови пазари, за да вземат кредити, отпуснаха 1,5 млрд. долара кредит на турската рафинерия, за да купува нейния суров нефт тип “Уралс", същия този, който вкарва в Бургас. И какво излиза, защо казвам, че политиката на санкции има едно политическо равнище, но има и икономическо равнище, което, ако не бъде решено, обезсмисля финансово ограниченията. Защо? Защото ние, да речем диверсифицираме и спрем достъпа на руски суров нефт до рафинерията в Бургас, но нищо не може да спре вносът на горива, произведени от руски нефт в Турция, същият този, който ние сме забранили. При това по начин, който сериозно да застраши позициите на всеки, който преработва нефт в Бургас. И тогава става безсмислено, защото ние сами се наказваме за нещо, което е обща политика, но само ние изпълняваме. Всъщност, и това не е нищо ново, по същия начин Русия заобикаляше санкциите, като изнасяше суров нефт за Индия, за Египет, за Саудитска Арабия. И този нефт, след това като горива постъпваше в Европейския съюз. Това не са санкции. Да, те формално намаляват обема на приходите в руската хазна с частта, която остава като полза за посредниците, съответно за тези, за които говорим. Да, това е така. Но тези санкции в същото време убива мидстрйма, т.е. преработващите индустрии в Европейския съюз, защото ги лишава от пазарни приходи.  Не е много логична тази политика. По същия начин става и с природния газ. Руският природният газ също влиза, както вие казахте за този договор с Унгария, влиза в Турция и от там той става турски газов бленд. Нищо чудно в края на годината или по-скоро в началото да видим и котировки на някакъв турски газ, на газов хъб микс. Тази схема прикрива базисния факт, че Турция няма достатъчно собствени източници, за да стане нетен експортен износител, а всичко зависи, и то се вижда, че влиза 90% от Русия и тя става перачница на руски газ. И тогава цялата политика на ограничаване през санкции на достъпа на Русия до европейските пазари, за да генерира от тях приходи, става малко двусмислена, или поне нелогична. Поради тази причина и Турция влиза във фокуса на внимание, ето заместник-финансовият министър на САЩ Брайън Нелсън е тази седмица в Турция, той отговаря за санкциите и се очаква да има много тежък разговор в турската столица. Изобщо в Европейския съюз и в САЩ най-накрая разбраха, че да, много е важно Украйна да получава военна помощ, всякаква помощ, за да може да устои на натиска на руските сили. Но още по-важно е санкциите да работят и рязко да свият възможността на Русия да инвестира във войната си в Украйна. Поради тази причина ние ще видим в близките седмици затягане на режима на санкции и това ще постави редица наши политици в много трудно положение, особено тези, които са свързали имената си и действията си в близкото минало с актове, които очевидно са от полза на г-н Путин. Имам предвид тук договора на “Булгаргаз" с “Боташ", привилегированите договори на “Булгартрансгаз", който отдава капацитетите си за пренос на руски газ. И когато трябва да се използва страната ни за транзит на газ, втечнен природен газ през терминалите в Гърция на конкуренти на Газпром, изведнъж капацитетите в българската газопреносна система се оказват заети или недостатъчни. Така се блокира възможността за износ към Украйна и Молдова, за сметка на преноса на руски газ към Сърбия и Унгария. Изобщо, има много-много въпроси, пред чиито отговор ще трябва да се изправим и като правителство, и като общественост, и като компании, и като политици, разбира се.

Въпросният търговски трик, до който прибягва Унгария, няма ли да изкуши и Сърбия? И очакваната в бюджета енергийна вноска изобщо да не постъпи? И освен това, няма ли по този начин да се декапитализира “Булгартрансгаз"?

По принцип цялата тема декапитализация на “Булгартрансгаз" заради енергийната такса има някакви основания, но тя е хипер инфлирана. Защо? Защото това е все едно компания да се оплаква, че събира ДДС, защото това е данък, който се събира от името на държавата, той не е по силата на двустранните договори с “Газекспорт". Значи, ако тази такса беше наложена едностранно от “Булгартрансгаз" спрямо корпоративния си клиент “Газекспорт", това е една работа и там действително българския преносен оператор поема удара. Но когато държавата налага тази такса, това е съвършено друго. Сега, има много правни въпроси, да не влизаме в тях. Но факт е, че логиката на турския газов хъб беше именно тази: руският газ да се изпира, и то в огромни обеми, да се изпира в Турция. И не “Газекспорт" както сега да пренася през “Турски поток" и по силата на тези договори той да доставя газ на границата с Гърция, Северна Македония, Сърбия, Унгария, Румъния, където има такива договори, а самите компании - примерно МVM от Унгария, тя да купи природния газ изпран в Турция и вече като европейска компания, която ползва правата си, да може да го транзитира до Унгария. И тази същата схема сигурно ще се приложи и от Вучич, и вие сте права, по тази система вече много трудно могат да се събират каквито и да е такси. Но това означава, че Турция вече влиза в съвършено друга роля. И вече е видно нарастване на напрежението между Турция и Европейския съюз, защото това е пряка форма на груб саботаж от страна на югоизточната ни съседка, на европейските и западни усилия да наложат санкции, да ограничат възможността през износа на енергийни източници Русия да контролира региона. И тук вече става въпрос за преминаване на една червена линия, което мисля, че дори и самият президент Ердоган ще трябва да се поразмисли много силно дали да я премине.

За това исках да ви попитам, посланик Василев, каква би била реакцията на страните от НАТО? Защото Турция е член на НАТО. Хайде, преговорите за Европейския съюз й се мотаят от дълги години, но в НАТО тя е член отдавна?

Така е, но виждате, че Турция е особен член на НАТО. Ето, тя все още задържа приемането на Швеция, между другото, Унгария – също. Тоест Западът може да реагира и едновременно, и ще го направи, най-вероятно по няколко начина. Първо, като втвърди тона спрямо Турция. Досега темата санкции, спазване и заобикаляне от страна на Турция някак си не беше на преден план или пък беше подчинена на някакви други по-големи съображения, от гледна точка ролята на Турция в системата на НАТО по отношение на критични въпроси в Близкия изток. Но най-вече, Турция беше застигната от природни бедствия, имаше земетръс, имаше избори и т.н. Тоест, някак си имаше други съображения. Но сега вече нещата са ребром поставени, защото Турция вече дори не може да претендира нито да провежда солидарна политика на НАТО спрямо Русия по отношение на агресията в Украйна. Но забележете, Турция дори дори не е неутрална, тъй като тези разкрития, които станаха за износа на продукция в статията на Файнаншъл Таймс, която отива във военната индустрия на Русия през Турция, те вече разкриват ролята й на пряк партньор.

На съучастник?

На съучастник, т.е. на страна, която е взела. И другото, което Западът ще направи, ще усили натиска върху България, защото България става стратегически важна. Ние сме вратата на Европейския съюз, от нас зависи, кое и как влиза. Ако решим да блокираме усилията на Турция, съвместните планове на Турция и Путин няма да се реализират. Но вие сами си представете, какво това означава по отношение на възможностите на Русия и Турция съвместно да реализират натиск върху българските власти. И другата част е, разбира се, ще се активират всички проекти за заобикаляне на самата Турция, включително през енергия. Имаше, ако си спомняте, един такъв проект за газопроводи през Средиземно море – Ийст Мед.

Да, и през Гърция и Италия.

И терминалите в Гърция ще се активират, съответно вертикалните коридори през Гърция също ще се активират. Изобщо, има доста варианти за действия. Аз, разбира се, не съм отписал възможността Турция при Ердоган отново да намери някакво по-практично поле за хармонизиране на бизнес интересите и с геополитическите и задължения. Защото не трябва да се забравя, че има някакви граници, отвъд които Турция не може да реализира антизападна политика.

Понеже казахте, че идеята за газовия хъб на  Путин в Турция има връзка и с договора между “Булгаргаз" и “Боташ", как ще се развие този договор? Той може ли да се денонсира? Какви са външно-политическите възможности?

Той може да се блокира по два начина. И двата са неприятни за България, но тук вече отговорността трябва директно да легне на "Дондуков“ 2, на президента Радев, защото няма никакво съмнение кой стои в основата и каква е причината. Сега, човек нищо да не разбира от договори, като видите, че клаузата за неустойка е равна на ползите за целия срок на договора за съответната страна, и вие веднага разбирате, че този, който е сключил договора, на всяка цена е искал да го направи невъзможен за прекратяване.

Необратим?

Необратим и толкова скъп, че да няма смисъл. Това е единият начин, ако искаме, но съответно Турция и “Боташ" може да отнесат договора в арбитраж и там как ще се развият нещата, не съм сигурен, не искам да давам мнение, сложни са. Но да речем, че шансовете ни не провокират първороден ентусиазъм. Другият начин е: при разследването, което в момента върви от Европейската комисия срещу този договор, и което ще продължи, и там няма никакво съмнение какъв ще бъде изходът от това разследване, че този договор нарушава базисни принципи на европейската регулаторна и правна рамка. Така. Тук, обаче, отново потърпевш основно ще бъде България, защото ние сме членове на Европейския съюз. И санкцията на Европейската комисия евентуално, на антитръстовата й дирекция, отново ще бъде срещу нас, т.е. ние и при двата варианта на прекратяване на договора губим. Но има вариант, при който тоя договор през съд да бъде прекратен, т.е. да бъде спрян въз основа на подобно решение на Европейската комисия.

Докъде ще доведат въпросните геостратегически игри около турско-руския газов хъб? Какъв ще бъде ефектът им от различните сценарии за края на войната в Украйна?

Какво да ви кажа? България ще живее във все по-рискова среда, но и в среда пълна с възможности. Като човек, който се занимава цял живот с изследване и анализи на глобални процеси, международни отношения, знам, че това дава уникални възможности на България. И това е добрата страна. Лошата е, че тези уникални възможности могат да се осъзнаят и реализират само от просветени лица. За голямо съжаление, нашият елит не е нито солидарен, нито пък може да намира сечението на националния интерес.

Нито е посветен? 

Не, той не е просветен, защото не иска дори да се занимава с анализа на рисковете и възможностите, които средата му дава. Той предпочита да намери най-близката зона за комфорт, да сключи най-бързата максимално изгодна сделка за себе си, за сметка на друга част от същия този елит. И поради тази причина България, и това е тревогата ми, че вместо да използваме тези изключителни възможности, защото България никога, никога досега не е имала такова стратегическо значение, което тя може да монетизира. Говоря не само материално, но и виртуално в ползи други. Но ние сами си предаваме четата. Ето този договор с “Боташ" на “Булгаргаз", той е такъв типичен случай: заради няколко души за това, че ще вземат няколко милиона, ние предаваме интересите на България за много милиарди, и да не говорим за това, което е неизмеримо през политически престиж и тежест. Това е, такава ни е съдбата, като че ли.

Благодаря ви за този анализ и за времето, което ни отделихте. Гостува ни Илиян Василев, бивш посланик на България в Москва, сега енергиен експерт и политически анализатор.

Цоня Събчева