Илиян Василев, бивш посланик на България в Москва, сега енергиен експерт и политически анализатор, в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“

Как войната в Израел ще се отрази на енергийните пазари и най-вече на пазара на суров нефт? Наш гост е Илиян Василев, бивш посланик на България в Москва, сега енергиен експерт и политически анализатор. Добре дошъл в Аудиокаста на “Фокус" “Това е България", посланик Василев.

Добре заварил.

Защо сега “Хамас" нападна Израел? На какъв принцип те избраха уикенда?

Изборът на дата се определя от много фактори. Първият фактор включва, разбира се, интересите и притесненията на  Иран от очертаващата се близка перспектива за установяване на дипломатически отношения между Саудитска Арабия и Израел. Заедно с това са интересите на противостоенето на Иран и анти западните режими в този регион, основно срещу САЩ. Има и руски интереси, които са свързани с войната в Украйна и по-скоро с желанието на Москва при очевидно не удовлетворяващи тенденции на хода на войната в Украйна да постави пред Запада задачката за отварянето на нов фронт, на който трябва да се оказва подкрепа. Израел винаги е имал приоритет в американската политика. И по този начин разтеглят се фронтовете, изтънява се капацитетът за защита и оказване на подкрепа, в т.ч. и военна. Много фактори са, не е един.

А ролята на пазарите на суров нефт?

О, това също, тъй като точно преди 7 октомври  буквално за три дни пазарите за суров нефт загубиха по 10 долара на барел, което се смяташе за доста драматично падане. И тук има голям проблем, че и за нуждите на войната в Русия продажбата на суров нефт и за редица режими вносители на петрол от групата ОПЕК, тъй наречената ОПЕК плюс, цената на суровия  нефт е критичен фактор от гледна точка на способностите на тези режими да съхраняват политическата стабилност и да оцеляват. Поради тази причина сривове и ниски цени тях не ги удовлетворяват и това е един от начините, по които може да се стимулира напрежение. Още повече, че пазарните фактори говориха за спадане на цената най-вече заради неблагоприятните икономически прогнози за растеж, които предполагат по-ниско потребление на суров нефт.

Какви са залозите на големите геополитически играчи в Близкия изток?

Залозите са същите, както и във войната в Украйна. Ако Русия спечели в Украйна, Европа ще бъде обречена на десетки години  нестабилност. По същия начин ако “Хамас" успее да реализира своите цели в Близкия изток, целият Близък изток ще бъде обречен на радикализация и неблагоприятни тенденции. Тук е въпросът за дефиницията на този успех, защото очевидно “Хамас" не може да успее във войната срещу Израел. Въпросът е да нанесе видими и дългосрочни щети върху репутацията на Израел. Вече някои от тях са постигнати, тъй като Израел беше заварен неподготвен, което за всички, които бяхме свикнали да възприемаме Израел като страна с много стройна система за сигурност, включително служби, включително армия. Това някак си ни изненада всички. И в този смисъл от “Хамас" постигнаха поне част от целите си.

Израелският премиер Бенямин Натаняху състави кризисно правителство, което ще ръководи войната с “Хамас", а неговият министър на отбраната се зарече да “изличи палестинската военна групировка от лицето на земята". Посещението на държавния секретар на САЩ  Антъни Блинкен е “осезаем пример за недвусмислена подкрепа на Америка към Израел", казва също Натаняху. Ще се намеси ли САЩ пряко в конфликта?

Те заявиха, че ще участват в освобождаването на заложниците, ако обаче Израел поиска съдействие. Второ, САЩ като че ли имат по-голям интерес от това да поддържат ненамесата на другите страни като фактори: примерно “Хизбула" от Ливан, “Хизбула" от Сирия, Иран. Не случайно те предупредиха и “Хизбула", и Иран да не се намесват, като дори беше протегната дипломатическа ръка с едно изявление на говорителя на Държавния департамент, че засега няма доказателство, че Иран е подкрепил “Хамас". И това е нещо, което трябва много внимателно да следим. По принцип политическата обстановка в САЩ с  цикъла пред президентските избори предполага демонстрация от страна на администрацията на Байдън на капацитет да удържи конфликта в рамките на някакви параметри, да го наречем на не самовъзбуждаща се криза. И тъй като той много разчиташе на споразумението между Израел и Саудитска Арабия, точно която трябваше да се случи преди изборите за президент, но нещата се обърнаха и затова сега като че ли  са преминали в режим на сдържане на конфликта и ограничаване на военните аспекти на конфликта в рамките на преките отношения и способности на Израел да умиротвори ивицата Газа и град Газа.

До какво ще доведе ескалацията на конфликта?

Последствията много трудно могат да се измерят. Намесата на други фактори, примерно както "Хамас" призова всички ислямски държави включително и тъй наречените недържавни фактори да се намесят. Това може да доведе до призиви за терористични актове по целия свят, изобщо лошите сценарии са повече от един.

Ще се превърне ли конфликтът между Израел и “Хамас" в по-широка регионална война или, не дай Бог, в Трета световна?

Засега като че ли няма такива изгледи, тъй като не мога да изключа, разбира се, и намесата на “Хизбула" от Ливан или от Сирия, но това трудно може да доведе до някакви големи войни. Първо, че нито в Сирия, нито в Ливан правителствата им имат интерес да правят нещо повече от онова, което се очаква от сунитските радикални групировки. Иран също няма възможността да проектира подобен тип сила, която  да доведе до разгръщане на конфликта, така че на този етап последствията са по-скоро в радикализацията, екстремизма, тероризма, пазарите на нефт, горива, тоест в онова, което има като последствие върху други свързани с нефта и горивата пазари като химическа промишленост, енергийните проекти, геополитиката на войната, оръжейните пазари. Защото тези военни конфликти веднага повишават ентропията и усилват притегателната сила и търсенето на оръжия и оръжейни системи.

Русия явно има за цел да измести прожекторите от Украйна: първо беше Нагорни Карабах, сега е Израел, коя ще е следващата гореща точка? Защото очевидно търси дислокация на конфликтите и май на този етап й се получава?

Не знам доколко й се получава. Нагорни Карабах й се получи, ивицата Газа й се получи, сега за следващата, разбира се, всички държим под око Западните Балкани: Косово и Сърбия, Босна и Херцеговина, Република Сръбска, но като че ли там няколко пъти се опитваха да предизвикат конфликти, бойни действия. Не се получи, но ескалацията ще продължи. Значи,  Западните Балкани е следващото звено, което трябва да се търси. В Нагорни Карабах трудно могат да се възбудят нещата, но има още замразени конфликти - Грузия, ето в Прибалтика видяхте балтийският газопровод, който свързва Естония и Финландия, беше прекъснат. Тоест, войната има много измерения, не е само тероризъм, акция. Войната на газопроводите във всеки момент може да се възпроизведе. Много са аспектите на тези събития: кибер войната, информационната война, тя не е прекъсвала, всеки ден има такива ярки представителства. В България да погледнете, усилията за дестабилизация на правителството са част от тази война.

Как войните на Русия се отразяват върху България? Защото и Нагорни Карабах, и Израел, и Украйна можем да наречем войни на Русия, войни на Кремъл?

Русия използва точките на уязвимост на България, които не са една или две, особено от нишите, които са отворени от корупцията. Русия има невероятно количество меки точки, които може да натисне във връзка с използването на това, което те знаят за корупцията и за видните представители на елита, ангажирани в нея. И те се страхуват, разбира се, от тези разкрития и това ги прави уязвими. И като ги прави уязвими, те, разбира се, започват да действат в унисон с желанията на Москва. Поради тази причина аз си мисля, че нашата основна цел е да ограничим зоните на уязвимост и терапията на корупцията, изчистването й, което много ще усили нашата имунна система за противодействие на подобни хибридни и други въздействия.

А кои са тези зони на уязвимост?

На първо време, това са всички зони, отворени от корупцията: корупция свързана с енергийни проекти, АЕЦ “Белене", ето прането на руски нефт, на руски газ, всичко онова, което е свързано. Ами погледнете индиректно, ние говорим за енергетика, ами Русия има такива силни лостове за въздействие в банките, във финансовите среди, в телекомуникационните индустрии. Много хора не знаят, но голяма част от големите играчи в България са свързани с Русия и със службите й.

Това как може да се изчисти?

Ами и ние служби имаме. Ето, това може да се изчисти, не е толкова сложно: изгонват се сътрудници, блокират се действия на петите клони, разобличават се. Ето, някои от нещата с политическите представители на тези сили, като “Възраждане" примерно, те много често прегазват закона. Ами трябва да спазваме закона, а те проявяват език на омразата като тези приказки за концлагери, за разделение, това всичко е съставомерно. Това всичко съществува, просто трябва да прилагаме закона.

Как ще се отразят тези събития и особено последното войната в Израел върху местните избори?

О, това е сложно да се каже. Но общото чувство на несигурност, което се ражда, дава възможност на популистки партии да проектират и непропорционална на тяхната тежест като влияние в изборите, вероятно и в изборните резултати. Защото тази несигурност на общо ниво, тя остава несигурност и на местните избори, това е вън от съмнение. И вероятно това е линията по която събитията ще се отразят, защото това не е първата криза. Ние имахме първо Ковид криза и още не сме излезли от нея ни връхлетя войната в Украйна, още не сме успели да осъзнаем и да приемем изцяло последствията от войната в Украйна, дойде сега и тази нова война. Изобщо кризите следват една след друга и това общо чувство на несигурност за бъдещето, то няма как да не се отрази на изборите. И тук печелят тези популисти, които казват, че до 2100-та година ще имаме въглища. Другите популисти, които казват, че от 2025 г. можем без въглища. Изобщо всякакви такива крайни екстремни позиции разделят нацията на запалянковци, а не на осъзнати, активни граждани.

Ще ви попитам и вас, тъй като много често ме питат и мен: за кого да гласуват в София, например? Как да изберат?

В София аз нямам кой знае какво колебание, Васил Терзиев ще спечели изборите, колкото и да се мъчат да го вкарат в мръсна кампания. Той, според мен, много умно бяга от нея и не отговаря. Защото той би трябвало вече да се държи като кмет, а кметът предполага да обединява хора. Защото изборите минават, след това той трябва да се грижи за всички софиянци. И според мен, той е възприел правилната тактика. Това ще изкара доста хора от обувките им и до изборите ще гледаме всякакви кампании, включително това, че бил по шеста линия племенник на Петър Младенов. Това беше просто патетична история, но тя не е последната, още ще има. Аз затова се пошегувах, че сигурно вероятно ще доказват с разкопки, че има връзка с Тутанкамон. Това олекотява целия дебат. Дебатът трябва да е същностен, ако някой има нещо да му каже, да докаже, че е по-добър, да заповяда, нека да докажат. Това е всъщност най-доброто, което избирателят може да има: да получи конкурентен дебат, в рамките на който да изчисти понятията си какъв е моят интерес и за кого трябва да гласувам.

И на финала, ще ви попитам за Украйна. Постоянното местене на прожектора на общественото внимание по горещите точки на света около Русия, какво отражение има върху Украйна? Не намалява ли вече и съпричастността към събитията в нея?

Вън от съмнение е, че и предизборният цикъл в Щатите, и войната в Израел ще намали способностите, да речем на САЩ, който е критичен съюзник на НАТО, да предоставя оръжия и боеприпаси на Украйна. Но аз не вярвам това да окаже съществена роля, поне в обозримо бъдеще. Още повече, че европейските съюзници в рамките на НАТО могат да компенсират част от този спад във военната помощ. Повече ме притеснява това, че НАТО, САЩ и Европейският съюз допускат толкова лесно заобикаляне на санкциите, особено в доставката на суров нефт. Ами над 65-70% от руския нефт се доставя с танкери, които са собственост на гръцки корабособственици. Ето, вчера Министерството на финансите на Щатите започна разследване на “Гленкор", която е една от най-големите търговски компании в света, “Трафигура" – също. Много лесно е да изчислиш крайния ефект от санкциите, ако ти намалиш възможността на Русия да поддържа въоръженията си, производството си, и да снабдява, чрез намаляване на приходите от износ на нефт и газ. Това е просто аксиоматично положение, но сега очаквайки прогнозите за септември-октомври, очаква се прилив на допълнителни приходи в руския бюджет, именно от заобикалянето на санкциите. Имаме санкции за 60 долара максимална цена на руския сорт “Уралс" за барел, никой не я спазва. Ние самите в България дори не си получаваме отстъпката за “Уралс". Брент", която би трябвало в момента да ни вкара цената, тя трябва да бъде около 72 долара, а ние купуваме на “Брент", т.е. 85 минус 1, което ние сами, как да кажа, от една страна подкрепяме Украйна, но от друга страна плащаме парите, които Русия  използва, за да напада Украйна. Тази шизофренна политика в Европейския съюз е най-слабото и уязвимо място. И другото, което е най-слабо и уязвимо, това е много ниската степен на резистентност, благодарение на климатичните политики и тези ускорени амбиции да се мине към без въглерод в икономиката, които не отчитат реалности. И като не отчита реалности, Европа сама се поставя в изключителна уязвимост, нейните борси, репери и цени да зависят от тенденции извън нея. Защото тя няма собствена котва.

Да, и вече виждаме как се разместват и политическите пластове в страните от Европейския съюз.

Така е, така е.

Много ви благодаря за това, че приехте да бъдете наш гост и за времето, което ни отделихте.

Всичко добро.

Гостува ни Илиян Василев, бивш посланик на България в Москва, сега енергиен експерт и политически анализатор.

Цоня Събчева